ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ПАЗИРЪ-ДЕНЬ

Едно время предъ сто години въ село-то Баня колели курбанъ три крави, кои-то

купували селски; това правили есень-та около Димитровъ-день, казували че

тога тие излели отъ Край-земя, и заминали презъ Дунавъ като по сухо, защо-то

Водинъ юнакъ или Водна Бога заповедалъ та са замръзналъ Дунавъ, и поминали

по него нито единъ да загине, или ноги-те да си укваси, за това' тогашний-тъ

войвода поръчелъ и писалъ сека година онойзи день да празднуватъ и да колетъ курбанъ; отъ тога' останало хадетъ и въ секо село колели курбанъ по три

крави; сички-те излевали близо до некоя река и тамо старий-тъ кмета закалалъ

три-те крави; кога-то колелъ курбанъ-тъ сички-те били обружени съсъ сабя,

пушка, пищоли и хатагане; въ време-то кога-то колелъ курбанъ-тъ сички-те

фърлели пушки, а моми и хънки пеяли следоюща-та песна.

Песна 1.

Боже ле Водне ле

Боже ле Водине ле

Крайна са земе заселила

Заселила приселила;

Та ми поле заурали

Заурали приурали.

Плачба са веке заплакали

Де да уратъ, де да сеетъ,

Де да пасатъ волове-те,

Волове-те сиву стаду,

Плачба си е дуръ при крале;

Я са крале чудумъ чуди

Що да прави що да стори.

Закаралъ си млади юнаци

Млади юнаци малки моми,

Та ги кара низъ поле-ту,

Та си поле исфодилъ,

Прикаралъ си ду млади юнаци

Ду млади юнаци малки моми

Та си дойде на белъ Дунавъ.

Дутекалъ Дунавъ притекаль,

Та си Дунавъ ни плива;

Та са чудумъ чуди

Що да прави що да стори:

Та ми седи на Дунавъ

Сега' малу три месеца.

Зададе са Юда Самувила

Та му дума и говори:

Е, ти кралю Крайна кралю,

Що ми седишъ на белъ Дунавъ

Що ми седишъ и ми чекашъ

Ни си фодишъ фафъ сарае?

Чи утъ Бога изимъ немашъ

Да заминешъ ду белъ Дунавъ

Да заминешъ да испливашъ.

Аку ти са земе заселила

Заселила приселила—

Да закарашъ млади юнаци

Млади юнаци малки моми

Да си идешъ фафъ гора-та

Фафъ гора-та на Бавана

Та си гора заселювашъ;

Фафъ гора си града градишъ,

Града градишъ кула висишъ,

Та са годишъ и са женишъ.

Първе ти либе доста дюлберъ,

Та са съсъ либе сфодювашъ,

Та ти ражда мъжку дете

Мъжку дете нишенлие

Нишенлие чудувиту,

Мъжку дете Сада крале;

Дуръ да си дете порасне,

Да порасне на двасте години,

На гора са заселила

Заселила приселила.

Сада крале ни са годи

Ни са годи ни са жени;

Лу си наетъ сторилъ,

Да закара млади юнаци

Млади юнаци малки моми,

Да си тера друга земе

Друга земе запустена

Запустена ни заселена,

Де са йоще ни урали

Ни урали ни посели.

Рече Юда ни утрече

Та ми са крале повърна.

Ни ми седи фафъ сарае,

Лу утиде фафъ гора-та

Фафъ гора-та на Бавана.

Пуста гора запустена,

Юда ми йоще ни стъпнала,

Пиле ми йоще ни фъркналу;

Та си крале града гради,

Та си гора засели,

Ни е пуста запу стена.

Бендиса си малка мома,

Малка мома мощне гюзелъ

Мощне гюзелъ мощне дюлберъ,

Утъ лику хи ясну слънце,

Въ гръди хи ясна месечина,

Въ скути хи дребни звезди,

Родила му мъжку дете

Мъжку дете нишенлие

Нишенлие чудувиту,

Чи си има златни криле

Та си фърка на високу;

Раста ми Сада крале

Раста ми порасна ми,

Юнакъ веке да са годи

Да са годи да са жени.

Я са гора заселила

Заселила приселила!

Ни си пасатъ волове-те

Волове-те сиву стаду.

Плачь утиде фафъ сарае,

Фафъ сарае дуръ на крале.

Заплакали млади юнаци

Млади юнаци малки моми,

Заплакали завикали,

100

Чи са фъ гора закарали,

Та са карали малу млогу

Малу млогу три нидели,

Сто юнака погинали

Сто юнака малки моми.

105

Та ми крале заплака

Заплака ми завика ми!

Та са чуди що да прави,

Чи ни знае де да иде,

Та гу дремка нападнала.

110

Тебе са, Боже, нажелилу

Нажелилу натъжилу,

Та си прати Юда Самувила

Юда Самувила фафъгора-та

Фафъ гора-та фафъ сарае,

115

Та са рукна и подрукна:

Е, ти, кралю, що ми плачешъ

Що ми плачешъ и ми викашъ?

Сега имашъ мъжку дете

Мъжку дете нишенлие.

120

Да му, кралю, тимбихъ чинишъ:

Днесъ ниделе да са готви,

Чи ша иде на белъ Дунавъ,

На Бога си курбанъ коле

Курбанъ коле ду три крави,

125

Та му са мольба моли

Та му дума и говори:

Боже ле Водне ле

Боже ле Водине ле,

Какъ ти, Боже, курбанъ коле

130

Спусни си десна рока

Десна ти рока на белъ Дунавъ,

Да са Дунавъ замръзне

Да замръзне да поледне,

Да си Дунавъ замина,

135

Да замина съсъ юнаци

Съсъ юнаци и съсъ моми,

Да си ида на поле-ту

Що си ми е пусту запустену—

Де си йоще ни уратъ,

140

Де си йоще ни сеетъ,

Да ми уратъ малки моми

Да ми уратъ да ми сеетъ —

Та си граде нова града.

Па си зевамъ златна кондиле

145

Златна кондиле мурекепа,

Та писувамъ бела книга

Бела книга църну писму,

Заклевамъ си ду млади юнаци

Ду млади юнаци малки моми

150

Заклевамъ ги приклевамъ ги:

Ега' си веке лету помине,

Задава са люта зима

Люта зима снегувита,

Да излеватъ на белъ Дунавъ

155

Да ти курбанъ колетъ

Да ти колетъ ду три крави,

Чи си спусналъ десна рока

Десна ти рока на белъ Дунавъ,

Та са Дунавъ замръзналъ

160

Замръзналъ са поледнилъ са,

Та самъ Дунавъ заминалъ,

Та самъ поле заселилъ.

Какъ ми курбанъ коле

Та са мольба моли,

165

Замръзналъ са ду белъ Дунавъ

Замръзналъ са поледнилъ са;

Сада крале заминува,

Заминуватъ ду млади юнаци

Млади юнаци малки моми.

170

Богъ да бие Дивна крале,

Закаралъ си силна войске,

Силна войске се' юнаци

Се' юнаци инатчии,

Фафъ рока хми люта срела

175

Люта срела златенъ камень,

Та са борба боретъ,

Йоще малу борба си надборили—

Да излезе малка мома

Да са рукне и подрукне

180

Иди си, лету, иди,

Да си дойде веке зима

Зима веке снегувита—

Йоще речь-та ни утрекла,

Задули са ветрове-те

185

Ветрове-те фуртуни-те

Студни ветрове снегувити,

Задала са люта зима

Люта зима снегувита,

Дивна крале ни са училъ

190

Ни са училъ ни си трае,

Та си е крале замръзналъ,

Силна му войске замръзнала,

Силна му войске млади юнаци

Сухи сухаре са подървили!

195

Сада крале на поле-ту,

Та си гради силна града,

Та си поле заселева;

Урали ми малки моми

У рали ми и ми сели.

200

Рече Юда ни утрече

Па си, Боже, фъркна.

Крале си каилъ станалъ,

Та си рукна милна сина

Та му дума и говори:

205

Сину ле Сада кралю,

Доста ми, сину, седишъ фафъ гора-та

Фафъ гора-та на Бавани!

Чи са гора заселила

Заселила приселила;

210

Юнаци са карба закарали

Юнаци малки моми.

Закарай, сину, млади юнаци

Млади юнаци малки моми

Та ми иди тука долу

215

Тука долу на белъ Дунавъ,

Де си е пусту поле

Пусту поле запустену,

Та гу, сину, заселевашъ.

Сада му вели ютговори:

220

Тате ле мили тате,

Що ми, тате, думашъ

Думашъ, тате, и говориш

Мене ми Юда думала

Думала, тате, говорила,

225

Ду ниделе ша излеза.

Рече Сада крале ни утрече,

Та си събра млади юнаци

Млади юнаци малки моми,

Закара си ду три крави—

230

Та си яхна бърза-та коне,

Копна коне низъ полету

Та си поле прикара,

Тръгналъ си млади юнаци

Млади юнаци малки моми

235

Та ми е на белъ Дунавъ.

Белъ ми Дунавъ дутекалъ

Дутекалъ ми притекалъ,

Да гу плива ни са плива,

Да замине ни са заминува,

240

Та са чуди що да прави:

Чи да са назадъ върне,

Каралъ му са бабайку му

Бабайку му и майка му.

Я си слезе утъ бърза-та коне,

245

На Бога си курбанъ коле,

Курбанъ коле ду три крави,

Та му са мольба моли

Та му дума и говори:

Боже ле Водне ле,

250

Боже ле Водине ле,

Какъ ти, Боже, курбанъ коле

Курбанъ коле ду три крави,

Спусни си десна рока

Десна ти рока на белъ Дунавъ,

255

Да си Дунавъ замръзне

Да замръзне да поледне,

Да си Дунавъ замина,

Да замина съсъ юнаци

Съсъ юнаци и съсъ моми,

260

Да си ида на поле-ту

Що си ми е запустену,

Де си йоще ни уратъ,

Де си йоще ни сеетъ,

Да ми уратъ малки моми

265

Да ми уратъ да ми сеетъ,

Та си граде нова града.

Та си зевамъ златна кондиле

Златна кондиле, мурекепа,

Та писувамъ бела книга,

270

Бела книга църну пислу,

Заклевамъ си ду млади юнаци

Ду млади юнаци малки моми,

Заклевамъ ги приклевамъ ги:

Ега си веке лету помине,

275

Задава са люта зима

Люта зима снегувита,

Да излеватъ на белъ Дунавъ,

Да ти курбанъ колетъ,

Да ти колетъ ду три крави,

280

Чи си спусналъ десна рока

Десна ти рока на белъ Дунавъ,

Та са Дунавъ замръзналъ,

Замръзналъ са поледнилъ са,

Та самъ Дунавъ заминалъ,

285

Та самъ поле заселилъ.

Сада ми крале курбанъ коле,

Курбанъ коле мольба са моли,

Замръзналъ са ду белъ Дунавъ,

Замръзналъ са поледнилъ са,

290

Та си Дунавъ заминува,

Заминали ду млаци юнаци

Млади юнаци малки моми.

Богъ да бие Дивна крале,

Дивна крале подивилъ са!

295

Закаралъ си силна войске,

Силна войске се юнаци

Се юнаци инатчии—

Фафъ рока хми люта срела

Люта срела, златенъ камень,

300

Съсъ крале са борба бори,

Та са боретъ малу млогу,

Малу млогу три месеца,

Налютилъ са Дивна крале

Йоще малу си надборилъ,

305

Йоще малу Сада ми крале падналъ!

Дуръ излезе малка мома

Та са рукна и подрукна

Иди си, лету, иди,

Да си дойде веке зима

310

Зима веке снегувита.

Йоще рече ни утрече

Задули са ветрове-те

Ветрове-те фуртуни-те,

Студни ветрове снегувити,

315

Задала са люта зима

Люта зима снегувита;

Дивна крале ни са училъ

Ни са училъ ни си трае,

Дуръ си веке замръзнала

320

Силна му войске замръзнала,

Силна му войске млади юнаци

Сухи сухаре са подървили!

Сада крале борба си надбори!

Сада крале на поле-ту,

325

Награди си силна града

Силна града нишенлие,

Та си поле заселева;

Урали ми малки моми

Урали ми и ми сели.

330

Седна ми крале фафъ сарае,

Та си зева златна кондиле

Златна кондиле, мурекепа,

Та писува бела книга,

Бела книга църну нисму,

335

Заклева си ду млади юнаци

Ду млади юнаци малки моми,

Заклева ги приклева ги:

340

Лу да си лету помине,

Да са задяде люта зима

Люта зима снегувита,

Да излеватъ на белъ Дунавъ,

Да ти, Боже, курбанъ колетъ,

345

Да ти колетъ ду три крави.

Утъ тога хадетъ устаналу

Фъ наше града и фафъ селу,

Та излева млада царе

Млада царе стара кмета

350

На река-та на белъ Дунавъ,

Ни излева самъ самичекъ,

Я закарува ду млади юнаци

Ду млади юнаци малки моми,

Та ти, Боже, курбанъ коле,

355

Курбанъ ти коле ду три крави,

Та си гости ду млади юнаци

Млади юнаци малки моми,

Да си помнетъ да си знаетъ:

Чи си спусналъ десна рока

360

Десна рока на белъ Дунавъ,

Та са Дунавъ замръзналъ

Замръзналъ са поледнилъ са—

Заминалъ си Сада крале,

Съсъ крале ду млади юнаци

365

Ду млади юнаци малки моми,

Та си поле заселилъ,

Що си билу запустену.

До где-то старий-тъ кмета да заколе три-те крави, и да са згответъ манжи-те, моми-те и хънки-те испевали горня-та песна; после слагали трапези-те и три отъ техъ утивали въ село-то да срукатъ селени-те на курбанъ-тъ, кои-то утивали на река-та като си зготвювалъ секой единъ какво-то можелъ и сакалъ; три-те моми обиколевали село-то и пеяли следоюща-та песна.

Песна 2.

Чуйте ми млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Млади юнаци съ млади хънки!
Излелъ ми е млада царе
Млада царе стара кмета                        5
Та ми слезе на река-та
На река-та на белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три крави,
Да са знае сега малу                              10
Сега малу ду хилица:
Седели сме на край-земе
На край-земе фафъ гора-та
Фафъ гора-та на Бавана,
Де са сме доста заплодили,                 15
Та сме земе заселили
Заселили приселили!
Карба са закарали млади юнаци
Млади юнаци малки моми.
Та са на Бога нажелилу                         20
Нажелилу натъжилу,
Пратилъ си Юда Самувила,
Пратилъ е фафъ сарае
Да си дума на войвода,
Да си прати Сада крале                        25
Да гу прати на белъ Дунавъ.
На белъ Дунавъ пусту поле
Пусту поле запустену,
Де ми никой ни седналъ,
Лу ми седналъ Дивна крале,                30
Та си поле заптисалъ;
Я ми йоще ни уралъ,
Я ми йощени селъ,
Лу са шеталъ низъ гора-та
Низъ гора-та планина-та.                     35
Дуръ са на Бога нажелилу
Нажелилу натъжилу:
Поле си е доста уравиту,
Я си е пусту запустену!
Та си наетъ сторилъ,                             40
Да са поле засели.
Сада крале на белъ Дунавъ,
Я са чудумъ чуди,
Какъ да плива ду белъ Дунавъ
Какъ да плива да зимине.                     45
Па му Бога ардамъ усторилъ,
Спусналъ си десна рока
Та си Дунавъ замръзналъ,
Та си Дунавъ поледнилъ,
Та си Дунавъ заминалъ                          50
Заминалъ си Дунавъ поминалъ,
Надборилъ си Дивна крале,
Та си поле заселилъ.
Я си писалъ и написалъ
Написалъ си бела книга,                        55
Бела книга църну писму:
Млада царе стара кмета,
Ега си е люта зима,
Да си слева на белъ Дунавъ,
Да си слева курбанъ да коле,                60
Курбанъ да коле ду три крави,
Та да си гозба гости,
Да си гости млади юнаци
Млади юнаци малки моми—
Та ма прати фафъ селу-ту                     65
Хаберъ да ви чинамъ.
Сега веке да дойдете
Да дойдете на белъ Дунавъ,
Де ва чекатъ малки моми
Малки моми млади хънки,                     70
Сложили са трапези-те,
Чи ва царе гозба гости.

Мома-та като изобиколевала село-то и испевала горня-та песна, сички-те

селени млади и стари, жени и баби и моми зевали си манжи-те, кои-то готвили

дома си, и утивали на река-та, та седнували на трапеза-та, моми-те правили

хизметъ и теячи следоюща-та песна.

Песна 3.

Еште ми, юнаци, пийте ми,

Еште ми, юнаци малки моми

Еште ми крава ветица,

Пийте ми руйну вину

Руйну вину тригодишну;

Пратилъ гу Рую юнакъ,

Пратилъ гу утъ Край-земе

Утъ Край-земе утъ море-ту,

Пратилъ гу съсъ Юда

Съсъ Юда Самувила,

Та хи заръкъ заръчелъ:

Да кажешъ Юду, на Сада,

Заселилъ си пусту поле

Пусту поле запустену,

Та си уратъ малки моми

Та си уратъ и си сеетъ.

Я за мене на умъ ни му иде,

Да ми сее бела лоза,

Да са роди белу грозде

Белу грозде и цървену,

Да си прави руйну вину

Руйну вину тригодишну;

Утъ Бога ни е просту,

Халалъ му Бога ни чини,

Какъ си курбанъ коле

Та си гости млади юнаци

Млади юнаци малки моми,

Я да си ги служба ни служи

Да ги служи руйну вину

Руйну вину тригодишну;

Та си на мене думилелъ,

Та му пращамъ руйну вину

Руйну вину тригодишну.

Я да му, Юду кажещъ:

Да си каилъ ни стане

Да ни сее бела лоза,

Да си роди белу грозде

Белу грозде и цървену,

Да си прави руйну вину

Руйну вину -тригодишну,

Фалилъ ма е на Край-Земе

Та ми курбанъ колелъ;

Сега веке да ма ни фали,

Ша си прате Мора Юда

Мора Юда Самувила,

Да му сече руса глава,

Чи ма е ни саидисалъ:

Какъ си града градилъ

Сега веке три години,

Курбанъ ми йоще ни заклалъ!

Мольба ми са йоще ни молилъ!

Туку си, Юду, йоще трае,

Йоще са, Юду ни люте

Ни са люте разедевамь».

Какъ си дойде Юда Самувила,

Подаде си руйну вину

Руйну вину тригодишну,

Та му дума приговори—

Сада крале са дусетилъ,

Чи си лоза ни поселъ.

На Юда са мольба моли,

Да си иде на Край-земе

Да си флезе фафъ бахче-ту,

Да си къцне бела лоза,

Ега си е лету пролету,

Да му донесе фафъ сарае.

Юда ми каилъ станала,

Та утиде на Край-земе,

Та си флезе фафъ бахче-ту,

Къцнала си бела лоза -

Зададе са лету пролету,

Та донесе бела лоза,

Донесе е на Сада крале;

Та си сее бела лоза

Лоза сее фафъ бахче-ту.

Та си праща бела книга,

Бела книга църну писму,

Съсъ книга напева:

Е ле ми млади войводи!

Какъ самъ поле заселилъ

Сега веке три години,

Малки са моми урали

Урали са и са сели,

Сели са бела пшеница;

Я самъ веке забурилъ

Чи сме били на Край-земе,

Та сме сели бела лоза,

Та сме пили руйну вину

Руйну вину тригодишну,

Фальба сме фалили Рую юнакъ,

Та му сме курбанъ колели,

Чи на е веке научилъ

Да правиме руйну вину;

Сега дойде Юда Самувила

Юда Самувила утъ Край-земе,

Донесе ми бела лоза,

Та самъ поселъ фафъ бахче-ту,

Та са роди белу грозде

Белу грозде и цървену,

Направилъ самъ руйну вину

100

Руйну вину тригодишну—

Я ви са мольба моле,

Да ми дойдете фафъ сарае,

Да си ва служба служе

Руйну вину тригодишну;

105

Да си ва дарба даре,

Да ва даре бела лоза

Бела лоза утъ бахче-ту,

Да сеете бела лоза,

Да са роди белу грозде

110

Белу грозде и цървену,

Да правите руйну вину

Руйну вину тригодишну;

Да ми седнете на трапеза,

Да служите млади юнаци

115

Млади юнаци малки моми,

Да фалите Рую юнакъ,

Да си му курбанъ колете;

Кой ни дойде фъ мое града

Фъ мое града фафъ сарае,

120

Ша си прате ду млада войвода

Да му сече руса глава.

Писа крале ни утписа,

Та си прати бела книга,

Бела книга църну писму.

125

Какъ видели войводи-те

Какъ видели бела книга,

Бела книга църну писму;

Яхнали си бърза-та коне,

Та ми фъ града дошли,

130

Фъ града дошли фафъ сарае,

На крале селемъ дали.

Та ги крале гозба гости,

Та ги служи руйну вину

Руйну вину тригодишну.

135

Па си флезе фафъ бахче-ту,

Та си къцна бела лоза,

Та си ги дарба дари;

Посели са войводи-те

Посели са бела лоза,

140

Родилу са белу грозде

Белу грозде и цървену,

Та си вину направили

Руйну вину тригодишну,

На Рую си курбанъ колетъ

145

Та си гу фальба фалетъ.

Сега ни са веке ни дукривилу

Чи сме уставали Крайна-земе

Та сме дошли на белъ Дунавъ:

Урали сме на Крайна-земе

150

Урали сме и сме сели,

Сели сме бела пшеница,

Сели сме бела лоза,

Та сме пили руйну вину

Руйну вину тригодишну;

155

Па сме дошли на белъ Дунавъ,

Та сме сели бела пшеница,

Та сме сели бела лоза,

Та са ражда белу грозде

Белу грозде и цървену,

160

Пиеме си руйну вину

Руйну вину тригодишну.

Утъ тога хадетъ устаналу,

Сада крале хадетъ уставилъ:

Млада царе стара кмета

165

Да си слева на река-та

На река-та на белъ Дунавъ,

Курбанъ да си коле,

Да си коле ду три крави,

Малки моми да ги гответъ;

170

Я що си е наймалка-та мома,

Да си фоди фъ Стамболъ града

Фъ Стамболъ града фафъ сарае,

Песна да си пее,

Съсъ песна юнаци събира

175

Юнаци събира малки моми,

Та ги кара на река-та

На река-та на белъ Дунавъ,

Та си ги гозба гости—

Да ни хми са нажелилу

180

Нажелилу натъжилу

Чи си земе уставили;

Крайна-земе доста топленита,

Се си лету и пролету!

Ни си иде люта зима

185

Люта зима снегувита,

Какъ си иде на белъ Дунавъ

На белъ Дунавъ на поле-ту—

На белъ Дунавъ Юда Самувила

Та си рука и говори

190

Иди си, лету, иди,

Чи си иде люта зима

Люта зима снегувита

И да си е люта зима,

Я си е поле уравиту,

195

Та са ражда бела пшеница,

Йоще са ражда белу грозде

Белу грозде и цървену.

Кат' да си сме на Край-земе:

На Край-земе ду белъ Дунавъ,

200

Ду Дунавъ църну море,

И на поле ду белъ Дунавъ,

Ду белъ Дунавъ църну море,

Доста хитъръ Сада крале

Доста хитъръ доста иманъ,

205

На поле-ту река тече,

Убимелъ си и река белъ Дунавъ,

Ду река море са вие

Слану море низъ море-ту,

Убимелъ си море църну море,

210

А що си ми града наградилъ,

Града си убимелъ силна Котлица—

Чи си юнаци заплакали

Заплакали завикали,

Малки моми сълзи заронили,

215

Чи си земе уставили,

Фална земе пофалена!

Чуйна земе прочуена!

Де си сеетъ малки моми

И си сеетъ и си уратъ,

220

Сеетъ си бела пшеница

Бела пшеница, бела лоза,

Та си ражда белу грозде

Белу грозде и цървену.

На крале му Ясна душе!

225

Чи си река убимелъ

Убимелъ е ду белъ Дунавъ,

Йоще си море убишлъ

Убимелъ гу църну море,

Наградилъ си силна града

230

Силна града нишенлие,

Града си убимелъ силна Котлица—

Та си юнаци ни плачетъ,

Малки моми сълзи ни ронетъ.

Уставилъ си бела книга,

235

Бела книга царну писму,

Та си писалъ и заръчелъ

И заръчелъ и поръчелъ:

Ега си е личень-день

Личенъ-день Пазирь-денъ,

240

Да си слева млада царе

Да си слева на река-та,

На Бога си курбанъ коле,

Курбанъ коле ду три крави,

Та си гу фальба фали—

246

Чи си каилъ станалъ

Та си спусналъ десна рока,

Замръзналъ си ду белъ Дунавъ,

Замръзналъ си Дунавъ поледнилъ си.

Утъ тога си хадетъ устаналъ,

250

Да си слева млада царе

Да си слева на река-та,

Курбанъ да си коле,

Да си коле ду три крави,

Да си гости ду млади юнаци

255

Ду млади юнаци малки моми.

Като испевали горня-та песна, ставали отъ трапеза-та та играяли хоро и пеяли следоюща-та песна:

Песна 4.

Боже ле Водне ле,
Водне ле Водине ле!
Царе си писалъ
Писалъ царе и нашерилъ
Бела книга царну писму:                        5
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день Пазиръ-день,
Млада царе фафъ сарае,
Млада са царе пременува
Пременува наредува;                          10
Та си слева на река-та,
На река-та курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три крави,
Та си гостя юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:                            15
Уй, уй, Боже ле,
Уй, уй, Водне ле,
Водне ле Водине ле!
Сега ми царе на река-та,,
Сега ти курбанъ коле                          20
Та ти са мольба моли,
Да гу бранишъ утъ неволе!
Да е живъ ду година!
Да си дойде Личень-день
Личенъ-день Пазиръ-день—              25
Па да слезе на река-та,
Да ти курбанъ коле,
Да ти коле ду три крави;
Малки моми ду година,
Три си крави позлатили,                     30
Позлатили хми рогове-те;
Млада царе малка мома,
Какъ ми седи фафъ сарае,
Та си плете белу сукну
Белу сукну и свилену,                           35
Белу сукну позлатева,
Белу сукну златна махрама;
Сама мома фафъ гора-та
Фафъ гора-та на стаду-ту,
Та си фаща бела крава                       40
Бела крава и шерена
Та хи мета златна махрама,
Та си крава позлатила;
Та е кара на белъ Дунавъ
На бедъ Дунавъ на река-та;              45
Сама си мома на река-та,
Дуръ да дойде бабайку хи
Курбанъ, Боже, да ти коле.
Мома ти са мольба моли,
Мольба, Боже, да хи чуешъ!               50
Да е живъ млада царе .
Да е живъ ду година,
Ду година ду Личенъ-день
Ду личенъ-день Пазиръ-день.

Водна: билъ Богъ, който съдилъ на води-те.
Бавана: била гора прочуена на Край-земя, въ която гора седели Юди-те, кои-то правили хизметъ на Бога,
Хилица: хиледа години.
Уравиту: берекетлие.
Ветица: значи курбанъ.
Иманъ: умънъ, съсъ умъ.
Убимелъ: назовалъ,
Котлица: градъ големъ обграденъ съсъ кули и кале-та.
Пазиръ-день: са зовалъ онойзи день, кога-то зафащалъ Димитровский месецъ.

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ КОЛЧУВЪ-ДЕНЬ

Въ село-то на песнопеецъ-тъ Баня, както казва, едно время зима-та на день на святи Никола, секой единъ селенинъ утивалъ на река-та "Кара-су" и фащалъ риба, или си купувалъ отъ пазаръ-тъ, та си зготвю-валъ и гощавалъ кого сакалъ отъ махала-та; тъй пра-вилъ секой единъ селенинъ; но отъ селска страна самъ кметъ-тъ са пременувалъ съ харни-те и за въ праздникъ дрехи, и закарувалъ три до деветъ моми та утивалъ на "Кара-су" и съ дърво направено като курабче ловилъ риба, а моми-те стоели на край реката и пеяли следоюща-та песна.

Песна 1.

Колчу ле юначе ле,
Хина ми крале фафъ сарае,
Та си либи първе либе
Първе либе дюлберъ Мила,
Либи си е малу млогу                               5
Малу млогу три мисеца;
Я си е веке ни либи,
Чи му са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Шетналъ са фафъ гора-та                   10
Фафъ гора-та планина-та,
Та си ловилъ дребна лова
Дребна лова факли еребици;
Утъ гора-та на море-ту,
Та ми седналъ на бречина,                     15
Та си седелъ и са чудилъ.
Де си виде перка риба
Чи си плива на море-ту;
Та си наетъ сторилъ
Да си фане перка риба,                           20
Да е носи на майка си,
Да му готви вечере-та,
Фтегна рока да е фане,
Я са риба потеглила,
Та си е крале ни виде                              25
Де утиде де си плива,
Та заплака и завика.
Де гу чуе Юда Самувила,
Та си слезе на море-ту,
Та му дума и говори:                                 30
Царю ле Хина кралю,
Що си седналъ на море-ту
Та си плачешъ и си викашъ?
Та ни фодишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка си.                     35
Сега та майка чека
Да ти готви вечере-та,
Да ти сложи трапеза-за,
Да ми седнешъ да вечерешъ,
Я ти си седналъ на бречина                  40
Та ми плачепгь и ми викашъ:
Хаде, кралю, иди си!
На майка са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Вчера самъ била фафъ сарае,             45
Та та е люту клела
Клела та люту приклевала
Ичь хаиръ да ни видишъ!
Чи са си доста забавилъ:
Три дни си фъ гора седелъ                     50
Та си лова ловилъ.
Юду ле Юду Самувилу,
Фъ гора самъ, Юду, ни седелъ,
Дребна самъ лова ни ловилъ,
Я са самъ доста шеталъ                           55
Низъ поле-ту и гора-та,
Та самъ море ни виделъ:
Какъ са шетахъ фафъ гора-та
Та си видехъ слану море,
Та си седнахъ на бречина.                         60
Море самъ доста бендисалъ,
Я са море ни плива;
Чи самъ виделъ перка риба,
Та самъ рока спусналъ,
Я са е риба скрила;                                      65
Та са чудумъ чуде
Що да праве що да сторе:
Сорце ми на море-ту
Та си при майки ни фоде,
Ни хи носе дребна лова                              70
Да ми готви вечере-та.
Юда му вели ютговори:
Царю ле Хина кралю,
Нищу си, царю, ни виделъ
Та ти е сорце на море-ту;                            75
Я да си море испливашъ
Да си идешъ на поле-ту,
Да си видишъ пусту поле
Пусту поле запустену
Какъ си йоще ни урали                               80
Ни урали ни са сели—
Крале ми е дивенъ подивенъ,
Чи са шета пу гора-та
Та си трева пасе,
Какъ си пасе сиву стаду!—                          85
Я си е поле доста уралну,
Чи да си, кралю, урешъ,
Чи да си, кралю, сеешъ,
Двашь ми, кралю, жнеешъ.
Ай ти Юду Самувилу!                                  90
Мое са земе заселила,
Та ми са юнаци закарали,
Та ми са плачба плакали;
Сега са чуде що да праве,
Чи си поле ни устана—                               95
Та ми, Юду, думашъ
Чи да си море испливамъ,
Ша си виде пусту поле
Пусту поле запустену,
Я са море ни плива!                                  100
Ни самъ виделъ перка риба
Де утиде що станала—
И язъ, Юду, да си пливамъ
Ша са даве фафъ море-ту:
Сега, Юду, що да праве                           105
Що да праве що да сторе?
Какъ да ида на поле-ту?
Чи си море ни пливамъ.
Юда му вели ютговори:
Царю ле, Хина кралю,                              110
Язъ ти, царю, думамъ
Що да правишъ що да сторишъ.
Кураба Бога на небе-ту
На небе-ту на езеру-ту,
Та си прави курабе-те,                             115
Какъ си фодетъ Дефове-те
На небе-ту при Бога,
Да му изметъ чинатъ,
Ясна звезда са налютева
Налютева разедева,                                 120
Та хми изимъ ни дава
Да си флезатъ фафъ сарае,
Я ги праща на езеру-ту
Да са банетъ да са миетъ,
Езеру-ту си е доста сланиту                   125
Да са плива ни са плива;
Кураба бога каилъ става
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ
Та ги кара съсъ курабе-те,                       130
Та са банетъ фъ езеру-ту,
Та са банетъ и са миетъ
Дуръ да хми лику изгрее,
На лику хми ясна звезда.
Та си флеватъ фафъ сарае,                  135
На Бога си изметъ чинатъ.
Я знаешъ ли що да правишъ?
Кураба Бога каилъ ни ставалъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на земе-та                             140
На земе-та на море-ту,
Да гу прати съсъ курабе,
Да си учи седемъ крале
Седемъ крале седемъ бана,
Да си пливатъ на море-ту,                     145
Та си никой ни пливалъ,
Никой си море ни испливалъ,
Никой си лова ни ловилъ,
Дребна лова перка риба.
Да си идешъ, царю, фафъ сарае,         150
Вутре си е личенъ день,
Та та чека стара майка
Да ти зготви вечере-та,
Да ми седнешъ на трапеза
Да ми вечере вечерешъ.                         155
Ега си слънце изгрее,
Ега си звезда блесне,
Да си рукнешъ ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Що са мома ни мамили                             160
Що са мома ни лъгали,
Да ги пратишъ фафъ гора-та
Да ти секатъ дъру финисеву,
Да ти праветъ малку курабче
Малку курабче и ковчече,                        165
Да си флезешъ фафъ курабче,
Та си пливашъ фафъ море-ту
Та си ловишъ перка риба;
На Бога си курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба,                 170
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те—
На Бога са мольба молишъ
Да си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,                        175
Да гу прати на море-ту
На море-ту съсъ курабе
Малу млогу девендесе,
Да та учи да си пливашъ
Да си пливашъ на море-ту,                   180
Да си правишь курабе-те;
Та да идешъ на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да уткарашъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                    185
Да си уратъ да си сеетъ.
Бога ти, царю, мольба чуе
Та си праща милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Праща си гу съсъ курабе                        190
Съсъ курабе на море-ту,
Та та учи да си пливашъ
Дуръ да идешъ на поле-ту.
Какъ си градишъ нова града
Нова града нишенлие,                            195
Да си правишъ личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Колчу курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ ду млади юнаци             200
Млади юнаци малки моми—
Туку, царю, на година
Курбанъ да си колешъ;
Чи да си курбанъ ни колешъ,
Разедилъ са Кураба Бога                       205
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту,
Праща си Юди Самувила
Юда самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ                        210
Силанъ ветаръ и фуртуни,
Та ти са курабе удавилъ,
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту.
Рече Юда ни утрече                                 215
Та си фъркна на море-ту,
Ни е виде Хина царе
Де утиде, де си фъркна—
Самъ си царе на бречина,
Та си стана утиде си                                 220
Утиде си при майка.
Майка гу люту съдила
Съдила гу и думала:
Сину ле Хина кралю,
Бре що са си бавилъ                                 225
Сега веке три нидели?
Аку си лова ни наловилъ
Йоти ми са си ни върналъ?
Я самъ ядове набрала.
Крале хи нищу ни говори,                        230
Лу хи даде дребна лова,
Чи си е личенъ день,
Та му зготви вечере-та;
Седна ми царе на трапеза
Та ми вечере вечере.                                235
Йоще ми слънце ни изгрелу,
Йоще звезда ни блеснала,
Та си рукна ду три масторе
Ду три масторе иргенче-та,
Йоще мома ни мамили,                            240
Йоще мома ни лъгали,
Та ги прати фафъ гора-та,
Утсекли му дъру финисеву
Та гу фъ сарае донели;
Та си правили малку курабче                 245
Малку курабче и ковчече,
Правили гу направили.
Малку курабче на море-ту,
Малку курабче и ковчече,
Хина крале фафъ курабче,                   250
Та си плива на море-ту
Та си лови перка риба.
Ловилъ ми е малу млогу
Малу млогу три нидели,
Пу море са шедба шета,                        255
Я са веке ни плаши—
Да му е курабе утъ небе-ту
Утъ небе-ту и утъ Бога,
Ша исплива море сланиту
Та ша иде на поле-ту -                           260
Та си фана перка риба,
Та са върна фафъ сарае.
Курбанъ коле перка риба
Курбанъ коле на Кураба Бога,
Та си гости юнаци-те                            265
Юнаци-те и моми-те,
На Бога са мольба моли:
Ой Боже ле, мили Боже,
Прати си, Боже, милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,                    270
Прати гу, Боже, на море-ту
На море-ту съсъ курабе,
Малу млогу девендесе курабе,
Да ма учи да си пливамъ
Да си пливамъ на море-ту,                    275
Да си праве курабе-те,
Да си иде на поле-ту
Що си е пусту запустену,
Да откарамъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,                   280
Да си уратъ да си сеетъ;
Да си пратишъ, Боже, тое сина,
Да си иде на поле-ту,
Ша си праве личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,                285
На Колчу си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си госте ду млади юнаци
Ду млади юнаци малки моми.
Царе са мольба моле,                            290
Бога му мольба чуе,
Та си прати милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Прати си гу на море-ту,
Прати си гу съсъ курабе                        295
Малу млогу девендесе;
Царе ми е на море-ту
Та си флезе фафъ курабе,
Училъ гу Kолчу научилъ
Научилъ гу да си плива                         300
Да си плива на далеку,
Дуръ излезе на поле-ту
Съсъ юнаци и съсъ моми;
Наградилъ си нова града—
Та си прави курабе-те,                          305
Та си учи юнаци-те
Да си пливатъ пу море-ту,
Да си праветъ курабе'те,
Па си лови дребна лова
Дребна лова перка риба,                      310
Заправилъ е личенъ-день
Личенъ-день Колчувь-день,
Та си курбанъ коле
Курбанъ коле перка риба,
Та си гости юнаци-те                            315
Юнаци-те и моми-те.
Малки моми песна си испели,
Съсъ песна си царе фалили!
Чи си е море плавала
Чи си кууабе правилъ,                          320
Та си фодилъ пу земе-та
Та си юнаци научилъ,
Да си праветъ курабе-те
Да си пливатъ пу море-ту.
Утъ тога' е песна устанала,                 325
Та са пее фъ наше града
Фъ наше града, фъ наше селу.

Дуръ да налови риба старий-тъ и дуръ да са върнатъ въ село-то моми-те пеяли горня-та песна; кога-то утивали въ село-то жени-те зготвювали риба-та въ една къща; секой единъ си готвилъ дома си риба, но пакъ имали хадетъ първо секой единъ утивалъ въ къща-та гдето са готвила риба-та, коя то фащалъ кметъ-тъ, и като ялъ отъ нея малко колко за накусъ, утивалъ дома си, та срукувалъ отъ комшии-те и са гощавалъ; една мома утивала по комшии-те та срукувала като пеяла следоюща-та песна:

Песна 2.

Е, ми вие мили брате
Мили брате мили сесри!
Вие сте йоще ни чули
Ни сте чули ни видели?
Днесъ си е личенъ-день                         5
Личенъ-день Колчувъ-день.
Слезе Колчу утъ небе-ту
Утъ небе-ту утъ сарае,
Слезе Колчу фъ наше града.
Закара си Хина царе,                             10
Закара гу низъ поле-ту
Та гу кара на море-ту,
Та му дума и говори:
Царю, царю, Хина кралю,
Какъ си, царю, фафъ сарае,                 15
Ни знаешъ ли, царю,
Ни знаешъ ли ни си чулъ?
Вутре ми е личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
Та ми са си, царю, заклевалъ               20
Заклевалъ приклевалъ,
Чи си ми курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:                                25
Сега ми, царю, седишъ
Та са чудумъ чудишъ
Да идешъ ли на море-ту
Да идешъ ли да ни идешъ,
Аку ми са чудумъ чудишъ                      30
Курбанъ да ми ни колешъ,
Разедилъ са бабайку ми,
Бабайку ми Кураба Бога,
Разедилъ са налютилъ са,
Какъ си пливашъ на море-ту,                35
Праща си Юда Самувила
Юда Самувила Юда ветровита,
Та си дуе силанъ ветаръ
Силанъ ветаръ и фуртуни
Та ти са курабе удавилъ,                        40
Падналъ си фафъ море-ту,
Бела ти снага фафъ море-ту!
Хаде, царю, на море-ту
Да си ловишъ дребна лова
Дребна лова перка риба.                        45
Царе ми утиде на море-ту,
Та си флезе фафъ курабче,
Та гу кара Колчу юнакъ,
Налови си дребна лова
Дребна лова перка риба;                        50
Сега си е фафъ сарае
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости—
Та ма прати хабержийка
Да ва кане да ва рукамъ:                        55
Кой си фъ сарае ни дойде,
Да си плива на море-ту
Що си правилъ курабче-ту,
Дунала е Юда Самувила
Дунала е силанъ ветаръ                         60
Та си курабче подробила,
Та са курабче удавилу,
Падналъ си фафъ море-ту;
Кой си дойде фафъ сарае,
Кой- си седне на трапеза                        65
Да си гу царе гости,
Хаиръ има и утъ Бога
И утъ Бога утъ Кураба,
Чи си праща Колчу юнакъ,
Какъ си плива на море-ту,                     70
Какъ си плива съсъ курабче,
Разедила са Юда Самувила
Юда Самувила Юда ветровита,
Дунала си силанъ ветаръ
Силанъ ветаръ и фуртуни,                     75
Йоще са курабе ни удавилъ,
Йоще си фафъ море-ту ни падналъ,
Пристигналъ си Колчу юнакъ,
Спусналъ си десна рока
Та си курабче утемналъ.                          80
Ни са дави фафъ море-ту
Фафъ море-ту фафъ вода-та.

Кога-то щели вейке да са събиратъ въ къща-та на онойзи който калесувалъ няколко момчета и моми, мома-та отъ къща-та турела трапеза-та, та седнували, та яли и пили, а три моми пеяли следоюща-та песна.

Песна 3.

Еште ми юнаци пийте ми,
Еште ми перка риба,
Пийти ми руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Па си фальба фалите                          5
Фалите си Хина крале!
Чи си е курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ на Кураба Бога,
Та му са мольба молилъ,
Да си прати милна сина!                      10
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,
Да гу учи да си плива,
Да исплива море сланиту,
Та да иде на поле-ту                             15
Що си ми е запустену,
Дека никой ни ми фодилъ
Дека юнаци ни урали,
Дека моми ни сели.
Йоще Бога каилъ ни ставалъ,            20
Да си прати милна сина,
Да гу прати на море-ту;
Лу си прати Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Царю ле, Хина кралю,                           25
Що са, кралю, мольба молишъ.
На Бога си курбанъ колешъ?
Бога ти мольба ни чуе.
Чи си каилъ ни ставаше
Да са клетва приклевашъ;                   80
Ега идешъ на поле-ту,
Да си карашъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да си градишъ нова града,
Чи си правишъ личенъ-день,               35
Личенъ-день Колчувъ-день,
На Бога си курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ: перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;                                  40
Да са, царю, заклевашъ,
Чи си правишъ личенъ-день.
Личенъ-день Колчувъ-денъ,
Да си слезешъ на море-ту,
Да са рукнешъ и подрукнешъ,                 45
Е, ти море, море сланиту
Съсъ тебе са, море, заклевамъ
Да си прати Бога милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,                              50
Да ма учи да ма научи,
Да си праве курабе-те,
Да си пливамъ пу море-ту;
Та да ида на поле-ту,
Да си граде нова града;                            55
Аку ни си праве личенъ-день,
Личенъ-день Колчувь-день
Какь си пливамъ пу море-ту,
Да си дуне силанъ ветаръ
Да потроши курабче-ту,                             60
Да са удави фафъ вода-та,
Да си падна фафъ море-ту,
Да ми гние бела снага.
Какъ му дума Юда Самувила,
Какъ му дума и говори;                              65
Хина ми царе каилъ станалъ.
Та утиде на море-ту,
Та са рукналъ и подрукналъ,
Съсъ клетва са на море приклевалъ.
Та ми Бога каилъ станалъ;                      70
Та си пратилъ милна сина,
Милна сина Колчу юнакъ,
Пратилъ гу на море-ту,
Та си училъ Хина царе;
Училъ гу веке научилъ,                             75
Да си прави курабе-те,
Да си плива пу море-ту.
Испливалъ си море сланиту
Виделъ си пусту поле,
Пусту поле запустену,                               80
Виделъ гу бендисалъ гу;
Па са върна фафъ сарае;
Та закара млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Уткара ги на поле-ту,                                 85
Та си поле засели,
Засели гу; присели гу,
Награди си нова града,
Нова града нишенлие;
Заурали млади юнаци,                             90
Заурали на поле-ту,
Засели малки моми,
Засели бела пшеница.
Та заправи Хина царе
Заправи си личенъ-день,                       95
Личенъ-день Колчувь-день,
Налови си дребна лова,
Дребна лова перка риба;
Та си курбанъ коле,
Та си гозба гости.                                      100
Та ви заръкъ заръче,
Какъ са е клетва заклевалъ,
Заклевалъ са приклевалъ,
Чи си прави личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день;                 105
И ви е са клетва заклевате,
Заклевате, приклевате.
Той си на Бога курбанъ коле,
Чи гу училъ научилъ,
Да си прави курабе-те,                           110
Да си плива на море-ту;
Я вие си крале фалите,
Та му курбанъ колете;
Чи ва училъ научилъ,
Да си правите курабе-те,                        115
Да си пливате пу море-ту;
И си ва дукара на поле-ту,
Що си билу запустену,
Запустену ни заселену;
Дека юнакъ ни фодилъ,                          120
Дека Юда ни стъпнала,
Дека пиле ни фъркналу;
Да сте били на Край-земе,
Доста са земе заселила
Заселила, приселила,                              125
Та са сте карба карали;
Единъ другумъ са сте били,
Били са сте, секли са сте;
Съсъ срела са сте срелили,
Съсъ камене са сте зафърлели;          130
Та са сте на царе плакали.
Та и царе що да прави;
Фърлелъ ва фафъ зандана,
Пращалъ ва на юрдие
На юрдие, на поле-ту,                                135
Утъ де са сте ни върнали.

Друга песна испевана вечерта.

Песна 4.

Летнала Юда прилетнала,
Летнала Юда Самувила,
Летнала си утъ небе-ту;
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ си е утъ сарае,                        5
Та ни съсъ Юда заръчелъ,
Заръчелъ ни поръчелъ:
Ега си е личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день,
Да си фалим' Колчу юнакъ;                 10
Да му колем' курбане-те,
Курбане-те перка риба,
Да си гостим' юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Я съсъ Колчу да си фалим',                 15
Да си' фалим' Хина крале;
Да му курбанъ колем';
Чи на научилъ: на море-ту
Да пливаме да фодиме.
Закаралъ на утъ Край-земе,                20
Дукаралъ на на поле-ту,
Що си билу запустену;
Та сме поле заселили
Заселили, приселили.
Хуй, хуй, Хина кралю,                               25
Фала ти на земе-та!
Ясна ти душе на небе-ту!

Колчу: билъ юнакъ синъ на Бога, кой-то слезалъ на земя-та, и научилъ человеци-те да праветъ ку раби и да ходетъ по море-то.
Хина: билъ нашь царь отъ Крайна-та земя, кой то първъ пъть зафаналъ да ходи по море-то, и отъ него после са научили человеци-те да праветъ кураби.
Бречина: крайо-тъ на море-то.
Перка: риба голема въ море-то.
Сланито: много големо.
Финисево: било дърво много яко, отъ кое-то правили курабе-те: такво дърво нема тука.
Ковчече: съндъче.

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ЛАДОВЪ-ДЕНЬ

Песна 1.

Ясна ми звезда на белъ Дунавъ,
На белъ ми Дунавъ на банилу,
Та ми са звезда бане.
Лазаръ си пъть побъркалъ,
Та ми е слезалъ на Дунавъ.                     5
Пита си звезда праши е:
Ясну ми звезду Есница,
Що ми си слела на белъ Дунавъ?
Сега ми е веке на вечере.
Та ми са, звезду, банешъ!                      10
На вечере кличь заминалъ
Мерналъ си йоку на Дунавъ,
Та си та съ йоку усрелилъ.
Лазаре мили стратиче,
Замини пъте отмини,                               15
Та си мене ни питай,
Ни питай, Лазаре, ни праши.
Вутре самъ, Лазаре, млада невеста.
Чи ми са жени ясну слънце;
Тебе на свадба калесалъ.                      20
Тебе си баксишъ пратилъ;
Самъ ти е криле приплевалъ,
Сесра ми ги позлатила;
Вутре си рану фъркашъ;
Вутре си рану на небе,                              25
На небе, Лазаре, на свадьба.

Песна 2.

Фъркна ми Лазаръ
Утъ небе Лазаръ на земе,
Та ми е гора прифъркналъ,
Спадналъ е Лазаръ дупадналъ
Фъ царева града, фъ цареви дори               5
Рукна са Лазаръ подрукна:
Царица млада гусица,
Люлешъ ми дете фафъ люлька;
Земи си дете на роки,
Снеси ми дете на дори.                                    10
Съсъ мене си Юда иде,
На дете си хору играе;
Та си му шапка уплита,
Съ бисеръ му е обниза;
Златна ми чеше на рока,                                 15
Чудна ми йода фафъ чеше;
Йода ти дете служе,
Силънъ ми царь станалъ,
Силънъ е царь фаленъ войвода.

Песна 3.

Златилъ са Лазаръ позлатилъ,
Фърка ми Лазаръ прифърка,
Та си ми фърка пу земе
Утъ града фъ града, утъ селу на селу,
Богу са мольба моли:                              5
Боже ле Росне ле,
Ду се' бе, Боже, фъ сарае;
Дребни ти ключе на рока,
Белъ ти е кладнецъ заключенъ,
Дребна е роса ни росила;                      10
Чи си е люта зима,
Люта е зима снежна.
Лету са, Боже, зададе;
Седби са, Боже, увенали.
Пусни си ключе утъ рока,                     15
Белъ ти са кладнецъ утключилъ,
Дребна ми роса заросила,
Дребънъ ми дъждъ на поле;
Та ми са седби узеленили;
Трева ми на поле никнала;                    20
Ясну ми пиле пасе,
Ясни му са криле златили,
Пера си на поле фърле,
Пера си моми събиратъ,
На глава си китка виетъ,                     25
Фалетъ ма, Боже, зафалетъ.
Лу си е Лазаръ пристигналъ
Лу си е Лазаръ прилетналъ;
Дребна е роса приросила,
Дребънъ ми дъждъ на поле.

Песна 4.

Сигналъ ми Лазаръ пристигналъ,
Фъ наше е града прилетналъ.
Съ Лазаръ ми иде Юда Самувила,
Та си ми хору играе,
На моми си ладну ладува,                     5
Кой си юнакъ мома люби.
Мама си мома будеше:
Стани ми, моме стани,
Лазаре, моме, да видишъ.
Лазаръ ми е, моме, Юда,                        10
Та си на мома ладува,
Кой си юнакъ мома люби;
И на тебе, моме, да си ладува.
Стана си мома утиде
Де си ми Юда хору играе,                       15
Шарени поли развива;
Малка си мома дугледа:
Фоди ми, моме, на хору!
Ду година са, моме, годишъ,
Годишъ са, моме, женишъ са;                20
Царевъ ми сина любишъ,
Фъ сарае ми, моме, седишъ.
Ега си ти ду година дойда,
Мъжку си дете държишъ;
Златна му шапка шиешъ,                       25
Та му е съ бисеръ нижешъ.

Песна 5.

Заспалу ми малку дете,
Заспалу ми фафсредъ гора,
Фафсредъ гора фафъ златна люлька,
На юдну месту самувилску,
фафъ самувилски сарае,                            5
фафъ сарае на белъ кладнецъ.
Де си дойде Юда Самувила,
Та си пие студна вода,
Вода пие роки мие;
И си седна пудъ дъро-ту.                            10
Та дугледа златна люлька,
И фафъ люлька малку дете;
Чи гу дремка нападнала,
Та си спие фафъ люлька-та;
Ветаръ дуе и гу люле.                                   15
Бдева гу Юда буди гу:
Я ми стани, малку, дете,
Та си иди фъ тое града;
Вутре си е личенъ-день,
Жичеиь-день Ладовъ-день.                        20
И излела Лада Юда,
Сина кара млада Лазаре
Утъ града фъ града, утъ селу на селу,
Фъ царски дорове лазарува
И на Лазаре ладува,                                     25
Чи да земе малка мома
Що ми седи фъ царски дори;
Хору Юда проиграва,
Шити поли си развива.
Рече Юда ни утрече,                                    30
Малку дете са разбуди;
Туку си е малку, ни станува!
Излели му златни криле,
Та си фъркна фъ царски дори;
Де играе Лада Юда                                       35
Утъ земе-та ду небе-ту.

Песна 6.

Низъ църну море курабе плива,
Низъ църну море низъ белъ Дунавъ,
Фафъ курабе Юда Самувила,
Та са рукна и подрукна:
Варай деветъ Юди Самувили!                 5
Седите ми фафъ гора-та,
Чули ли сте знаете ли
Чи е свадба на небе-ту?
Три нидели свадба праветъ
Сички звезди са събрали,                       10
Събрали са Юди Самувили
Фафъ сарае при мо-ета брата;
Чи ми са жени Ясну слънце,
Булка му е звезда Даница,
Та му е хатъръ устаналу,                         15
Сички му са на свадба,
Я вие му ни идете!
Та ма прати йоще рану,
Курабе ми даде
Да си дойда фафъ гора-та,                    20
Та да си ви хаберъ чинамъ.
Аку си гу, Юди, сайдисате
И на свадба да му дойдете;
Булка му дарба ва дарува
Златни халтици, лепи зариви.              25
И са чули деветъ Юди
Деветъ Юди Самувили.
Утидоха на църну-ту море,
На църну-ту море на белъ Дунавъ;
Флезоха ми фафъ курабе,                      30
Съсъ курабе на небе-ту;
Чи курабе чудна нишенлие,
Курабе е мощне крилетна,
Та си фърка малку пиле.
Събрали са сички Звезди,                      35
Събрали са сички Юди,
Та си женетъ Ясну Слънце,
Три нидели песна му пеетъ.
И излезе млада булка,
Млада булка звезда Даница,                 40
Булу хи ясни йогань,
Лику хи са ужерилу,
Дарба си дарува Ясни Звезди,
Дарба си дарува Юди Самувили
Златни халтици, ясни зариви;               45
И що му е сесра му ясна месечина,
Та си слева на белъ кладнецъ,
Та си точи жерисала вода,
Що е пие Бога на небе-ту,
Що е пие Злата Майка,                              50
И е пиетъ ни умиратъ,
Служба служи ясна месечина
Служба служи Юди Самувили;
Какъ ми пили тае вода,
Утъ лику хми ясну слънце,                       55
Фъ гръди хми ясна месечина,
Фъ скути хми дребни звезди,
Фъ роки хми ясна книга.
Пременили са наредили са,
На глава-та ясни зариви,                         60
На ноги-те златни халтици.
Слели веке на земе-та;
Дека идатъ книга пеетъ.
Събрали са седемдесе' крале,
Седемдесе' крале, седемдесе' бана,   65
И на Юди курбанъ колетъ;
Чи си пеетъ ясна книга,
Що е нема на земе-та!

Кличь: значи злина.
Стратиче: войникъ.
Гусица: господарка.
Росна: билъ Богъ, който пращалъ на земя-та роса-та.
Ладува: касметъ нарица.
Бдева го: значи разбужда го.
Ладовъ-день: билъ праздникъ на момци-те и на моми-те, кои-то праздникъ празднували съсъ свирки и хора.
Халтици: значи чорапе.
Зариви: било нещо, кое-то носили Юди-те на ушите въ знакъ че не са още оженети.