НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ,
ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ
Г. С. Раковски
Преди да изложиме тия паметници , мислиме за нужно
да кажеме нещо си върху нашата народна книжнина.
българската наша народна книжнина е почнала да
страдае еще от появлението християнства в македонските българи поради
наводнението елинизма, кого е разпространявало гръцкото племе за политическата
си цел със сичките си възможни средства. Всякога, когато погърчената веке
Византийска империя е преодолявала над българите ( а най-паче от десятаго века,
когато гръцкий й език измести латинскаго), най-голямото й старание е било да
претопи българский народ в себе си уничтожението на книжнината му. Това се види
от самите гръцки някои си писатели, които се изражават, че тойзи въпрос бил за
смъртта или за живота на елинизма!
Самото прибежище на българската народна книжнина е
било в пределите на Стара планина в непокръстените тогава българи, де се е
съхранявала пренесената им от Азия старотракийска отпърво книжнина в древните
времена, а няколко си века преди Христа, пренесената второ от гебрите(
кимбрите) зандска книжнина. Но в кръщението Преславскаго двора(866) и тя
пострада като нечестива! Доказателство необоримо при другите е и въпроса,
когото отправя Борисовото посолство на папа Николай I : “ Що да сториме с
нечестивите книги, които сме получили от саракините и ги имаме? “ Папа же имч
отговорил: “Непременно да ги изгорите!”, както и имената на самите възпоменаеми
в нея иста повременност книги: Гръмник, Коледник, Мисленик, Пътник, Пят-Дзведи
и проч., които нямат ни най-малкое сходство ни с елинската , ни с латинската
книжнина.
В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато
се бяха усилили богомилците, кои искаха да въведат пак староиндийското си
вероизповедание в България, по заповестта того византийскаго императора (
защото византийците владеяха тогава България) изгориха жива главатаря
богомилски Василия лекаря и изгориха множество старобългарски книги, като
изпроводиха няколко тисящи домородства във вечно заточение отвън България, от
коих множество доснигнаха във Франца, а именно в Лион и около Лион и заселиха се тамо.
А в завладението Българии от турците, в
продължението на седемдесет и пет годишни кръвопролитни и опустошителни общи и
частни боюве, всек може да си въображи какво е пострадала бедната
старобългарска книжнина! минува завладението и се установяват турците в
България, но явява се друг по-голям и по-хитър неприятел на българската
книжнина и въобще на всяко, що е българско народно! А той е гръко-фенерското
лукаво свещеничество, ведно с гръко-фенерските князове, кои са последовали това
изтребление на старобългарските книги и гонението на българската народност до
1829 г. явно, а до възбуждението на българите( за черковний въпрос, кое започва
от1834 и се усилва от 1840) следовали са гоненията малко по-тайно и посредством
лукавства.
При такива
обстоятелства всек може да разсъди причините на оскъдността от повествувателни
български народни книги, които са най-много гонени. Но при сичко това находили
се и человеци, в сърцата на които народната искрао не била изгаснала съвсем и
утвърдили по нещо си в опасност живота си, а други преписали и предавали
потомству по нещо си в съхранение. Такива ръкописи се нахождат доста по България
под името Царственици, т.е. повестност за българските царе. Истина, че тии са
претърпяли много от невежеството на преписващите ги и не може се приемне сичко,
що е писано в тях без едно зряло разсъждение, но все пак са по-верни в много
предмети от онова, що са записали върху нашето прошествие странните писатели.
По-многото же от тия ръкописи са недовършени и
безименни.
Наший предмет тук не ни допуща да се впустиме в
обширно радсъждение върху тях ръкописи и това, що казахме о ним мимоходом,
казахме го само за едно кратко понятие върху нашата народна книжнина, понеже от
подобна една безименна ръкопис навождаме доказателства върху името кимбри или
кимерии, кое някогаш носили българите.
У нас се находи ръкопис, коя носи следний надслов:
Iсторiа вкратце w
Болгаро-Словенскwмъ
народе , и коя почва повествуванието си тъй:
“ Болгарскi народъ изыде древле от Чернаго моря от реки Волги и звахоу са тамо Гимери
и Кимери, егда оумножихша са, изидоша первое на овия страны, и еште предъ Алеxандромъ
Македонским.
Иллирикъ первыи краль баше потомь кравлеваше ими
краль Бладилiи, онъ Филипа
Македонскаго цара победи и поданика егw сотвори. Последи же паки кд гхпе, 3685
бахоу два брата имъ крале Бремъ и Болгъ, понеже много кралове надвоеваша, и
много земла оусвоиша, той народ назва са по своемоу именемь. А той Бремъ
повоева западнноую страноу и осташа тамо, по краи Западнаго мора, Балтийскаго
оу Померанiи, назваша са Пеми
и Словаци, потомъ же и Брандибоури. А Болгъ на восточныа страны и землю повоева
и оусвои и со своимъ народомъ посели са , и назваша са Болгари, кои потомь со
Алеxандромъ Македонскимъ воюаи има имъ wста
са македонане.
Но паки, по хрiстовомъ рождестве вцарство Оуалента цара
цариградскагw, паки от Волги прiдоша и даде имъ Оуалентъ да са населиша покрай
Доунавъ.
Паки на оучь: 495 по Хрiсте вцарсво Анастасiя цара греческаго прiдоша свеликимь воинствомъ от Волги и люто разбиша
греческое войнство, надъ рекою Зоуртою и оусвоиша Тракию и едва царь греческиi со многими дарами смири са съ ними ,
отидоша оу Сремъ, и тамо Теодориком готскимъ и талiискимъ кралемъ обладани осташа в лето хрiстово фг: 503.
Потовъ паки в лето фдi: 514 приiдоша от Волги съ Вuqалияномъ вождомъ своимъ, и биша царь-градъ
и царь дарами смири са съ ними и оу Тракiю приiдоша и поселиша са,
и понеже вождъ бе Воукичь , а по Воукича Драгичь.
Паки влето хxs: 666, множайшiи wт изъ Великакиа Скандинавiи съ вождомъ своимъ Орбатомъ въ царстве
Константина четвертаго, тимъ именемъ оусвоиша всю Тракiю и Мисiю и много кратъ порази войнство
греческое той Орбатъ и на всакое лето дань вдимаше wт цара греческаго, и
престолъ кралевский во Охрите постави, владехоу сиречь.
А прежде оу Терново владахоу и вси ипололатри
бахоу сиречь идолослужители, и той Орбатъ велми храбаръ баше и на вса страны , а най-паче съ греки и
тогда разоумеша грецы како wт Волги великаi приiдоша и назвахоу ги Волгари.
Тая ръкопис, както и више казахме, е безименна и
съдържава едно твърде късо съкращение на българската народна повестност: тя
започва от пришествието им в България, както е видно, и достигва до падението
българскаго царства под турската власт., т.е. до решителната битка на
Софийското поле, де е погинал цар Шишман.
В нея се преброяват 41 царе български и разказва
се по нещо си от нихните дела. После има прибавление и : “Стiи от болгарскаго народа”, де се описват в
кратко имената, месторождението и мястото, де са се посветили 36 българи
светци. подиръ него следова и второ прибавление с надслов: “Кесари отъ
Болгаровъ”, т.е. българи, кои са били императори на византийски престол и
изчисляват се такива пет. До тамо же се свършва и това сичко се съдържава в 14
листа на големичка 8на.
Книгата, на която е писана тая ръкопис, е проста и
скорошна книга, а правописанието и езика, на когото е писана, както е видно от
вишеизложенаго отломка, показват, че не е одавно преписана. Съдържанието обаче
доказва , че тя е съставена не от простаго человекаи че то е черпано от разни
други стари ръкописи, помесено с много и от византийските писатели. Мене е
дадена от покойнаго Хаджи Найдена книгопродавца, кой ми каза, че е найшал в
Атонская гора в някой си манастир.
Ние не щем вхожда тук в обширни разборни
разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис, защото не ни е то предмета,
но щем съобрази от наведенаго отломка само онова , което вхожда в наший
предмет, който ни занимава сега.
Забележка
1.
Безименний
съчинител казва, че българский народ от древности изишал от Черно море от
волжанските страни, коих назовава Велика Скандинавия и че тамо се звали гимери
и кимери, и че тии дошли на овия страни , т. е. в нинешна България еще преди
повременността Александра Македонскаго ( разумява се великаго Александра ), коя
повременност е позната добре в европейската повестност (336-323 преди Христа ).
Кимбрите же , както е познато , са един и исти народ с кимериите, които живели
около северните крайбрежия Чернаго моря, Каспийскаго моря, между Истера и Дона
реки и в полуострова, който отпосле е назван от тях Къръм, Крим ( Кимерически
възпор ). Кимериите по свидетелството Еродота, минали от тях места Дунава
седемстотин години преди Христа и населили се в Тракия, а една част от тях
минали в Мала Азия и населили се около Синап.
Като съобразиме онова, що
доказахме до сега с толкова живи и необорими доказателства, че
трако-илирический народ, кого Бремовите и Болговите галати , в похода си в
България , нашли три века преди Христа в Стара планина именно , че тии били
нашите праотци българи, виждаме ясно , че безименний съчинител на таея
драгоценна ръкопис казва самата истина, говорящ, че българите когато живяли
около Черното море ( по тих исти места , де живяли Еродотовите кимбри и кимери
), звали се гимерии и кимерии, т.е. кимбри или кимери, и че тии дошли в Тракия
еще преди Александра Македонскаго.
2.
Безименний
съчинител казва: “ Последни же паки на 3685 беху два братя им крале Брем и
Болг...” и проч.; изчисляющ же завладените западни страни от Брема, казва: “А той Брем повоева западнуго страну и
осташа тамо, покрай Западного моря, Балтийскаго у Померании, назваша ся Пеми и
Словаци, потомже и Брандибури.”
Тук имаме да съобразиме
твърдеи важни исторически истини.
Сичките историци съгласно
сочат първото появление Келто-Кимбров от Каспийското море и от тамо ги
разпространяват по другия страни Европии. Наший же безименний историк казва, че
се от тях страни изишле българите; друидските попредания казват, че белгите
дошли от северните страни и завладели запеадните, това исто казва и наший
безимен историк за Брема, че повоювал западната страна, но той потвърдява, че
се установил тамо, и показва и местата : покрай Западнаго моря, Балтийскаго у
Померании, а то е съгласно със Стравоновото свидетелство, кой назовава Белгите
приморци: ta loipa Belgv estin eqnh tvn
parwkeanitvn, както другаде
говорихме. Францушкий историк Г. Amedee Thierry изисква завладението в Голия на белгите ( кое
другаде изложихме) , с което нагажда той , че зели участие и волките (
les Volkes ) и които се старае да
докаже едно племе с тях – ето наший безимен историк как ясно показва това
завладение в Голия на белгите, българите!
После следова наший историк, че от тях завладени места от Брема , назвали се пеми и словаци, потомже и брандибури, това же можеме съобрази със следное изложение от Г. Amedee Thierry : “ Плодоносните земи Боемски ( чешки) обитаваха се от народа галатски на боите, коим името, според гръцкото и латинското правописание, зема кроювете бои, богии, бочи и кое стои най-много в историята на неугалските народи.” ( “Histoire des Gaulois”, intr., p.53 )
После следова нашата
ръкопис: “ А Болг на восточния страни и землю повоева и усвои и со своим
народом посели се и казваше се болгари.”
Ние видяхме , че един от
предводителите на Толистобоите е тектосагите се назвал Болг, кого гърците пишат
Bolgos и Belgios, и че тектосагите же носили най-старо
народно име Belgarum – българи,
а тук видиме в нашая ръкопис, че от Болга се назовал наш народ болгари!
Стравон казва, както
видяхме, че трокмите, които били едно племе с толистобоите и пр., не е познато
де са живяли и отде са, както и за Брема, че бил от правсите, но и тии били
непознати, ето наший безимен историк как ги хубавичко разяснява кои са били!
3.
Забележителното
е тук, че тойзи наш народен паметник говори положително; че Брем и Болг били
словени и българското име се теглило от Болга, а не от Волга река, ако и да
казва, че в древност българите живяли около Волга река и оттамо се преселявеали
в Тракия. Но еще по-забележително е , че той разяснява твърде добре колко пъти
са дохождали с военни отделения българите от тях страни и кога чак гърците
узнали , че тии отделения от Волга идат и по тому ги назвали болгари!А той други
речи иска да каже, че гърците не са знаели отде пхроизходи името на българите,
но дали им го от Волга река!
Безименний съчинител на тая
ръкопис изброява обстоятелствено и с летоброением , както е видно от отломъка,
четири похода и прехождания от волжанските страни, четверто му же походу казва,
че Орбат бил предводител и той най-много поразявал ромео-гръцкото войнство: “
Той Обрат велми храбар беше и на вся страни, а най-паче с греки и тогда
разумеша греци като от Волги великая приидоша и назваху их волгари.!”
Забележка: Византийските
списатели са заблудили и европейските, кои отпосле писали за българите, че тии
уж от Волга зели това си народно име българи! Но арменская история ги поменува
стоидваесе години преди Христа под името българи , а не волгари. Във времето на
Арсака дошло в Армения едно отделение българи под предводителството Вунда (
сравни собственото име българско Въндю, Вендо и женското Венда) и му дали земи
да се насели около Аракса. Saint Martin твърде право е нагадил, че Волга река е названа от славяните с това
славянско име, а тии славяни не могатн да бъдат други , освен българите , кои
действително са живяли по тейзи места!
Европейски някои учени даром
мъдруват, че тии българи ( дошавши уж чак в 502 год. подир Христа в днешна
България ) били татаро-унгарскаго племени, но като дошли в България, найшли
седем народа славяни, смесили се с тях и се пославянчили до шуш за твърде малко
време! Но тии учени не ни показват отде и кога са били дошли тии седем народа
славянски в България и някаква си най-мъничка татаро-унгорска остатка в езика
ни?! Нам е познат коренно татаро-турский език и със сичките старания, които сме
положилиняколко години да открийме такова нещо , за святата истина повестности,
нщичко не сме найшли.
Истина, че наший говорен
ези5к има да се увели много турски речи, както и гръцки, но не по сичките места
и тем съответствующи речи чисти наши български имаме тоже живи в говорен си
език. А кой не знай отде и кога са въвели тия
речи?
Ние щем доказа другаде, че в
сичките индоевропейски писмени езици се нахождат по няколко си чисти
турко-татарски цели и коренни речи, но тем източника трябва да ищиме не в
турко-татарите, но в общий арианский език!
Ето що говори върху тойзи
предмет един от тях европейски учени в съчинението си “Ethnographie de
la Turquie d’Europe”, par G. Lejan, издад.1861: “ как са се пославянчили българите? Вероятно като се смесили
със славянските племена , които са се намирали в завладяните страни, като
седемте племена и други, ако вече не са претърпяли това влияние по време на
миграцията си. Сигурно е , че от деветия век те са говорили славянски, тъй като
към 867г., времето когато приемат християнството , папата им разрешава
божествена служба на този език и че към същото време първенците на народа се
наричали “боляри” ( boilades ) , дума , произходът на която е славянски
( бой, война, откъдето “войвода”) . Може да се споменат още и други думи и
почти всички лични имена от онази епоха, която следва след установяването в
Мизия.
В съвременния български език
се намират малко следи от угроелементи и в расовия тип се забелязват различия
със съседните славянски народи, без да може да се извлекат някакви решителни
изводи.”
Чудни са европейските някои
си учени, които тъй даром се впушат в работи, които не познават!
В българский нов език се
находили дири от унгорски език! А защо не покаже господство му поне една реч,
да я види света и да разсъди по разложението й!...
Подир толкова живи и
необорими доказателства , които изложихме в тая първа книга съчиненията си
“Българска старина”, можеме веке положително да начертайме вкратце истинните
начала на българското най-старо битие и въобще на словенското.
Подир последний потоп, който
е бил частен, а не всеобщ, според изпитаното и придиреното одобрение на
най-учените днешни мъже, спасившите се человеци в Азия , а именно в
хиндистанските най-високи гори, почнали да се преселят по местата , отдето
потопските води веке се бяха оттеглили и изсъхнали.
Между сичките человечески
племена, спасившите се от последнаго потопа, индийските са били
най-многочислени, защото тии са обитавали най-широкото и най-плодовитото
пространство горещий земен пояс и най-големите планински извишености. Тии еще
във времето на потопа били са се съставили в особни общества и челяди, кои са
тъй разделно иззишли оттамо в преселенията си по другите места. Затова
потомците им, които са съставили отпосле цели собствени народи, принадлежат се
на това първобитно голямо индийско племе.
Мала Азия, много страни на
Средна Азия, на Египет, както и Европа са населени от народи от того индийскаго
племени.
Сичките знаменити учени
европейци са зали на него първобитен народ общото народно име Aryas=Арии, наишавши го в самскритая най-стара
книжнина, и съгласно са одобрили и приемнали , че от тях е населена първо
европа, поради кое са назвали и народите й индо-европески народи, както и
езиците им индо-европейски езици. Ние доказахме , че името Aryas и бългъръ е едно и исто име , както и
единството езика, пренесеното земеописание, най-старото вероизповедание и пр.,
щото спълно право казваме, че нашето българско и въобще словенско племе или
по-право да кажеме голям род , най-напред е достигнал и встъпил европейските
предели. А направленията , които е следовал, са следния:
1.
Едно
направление , отделивше се от тях стари жилища, подир един многолетен изход
минало е чрез Мала Азия през Възпора и Дарданелия и населило е цяла Тракия в
обширна смисъл, и простирало е населенията си чак до Атрантическото море. От
това отделение много са остали и по разни места Азии, а именно МалаАзия във
Фригия и другаде. Гърция, коя не е носила никак еще това име, населена е от
това първо отделение българо-словенскаго рода.
Това племе или голям род е
познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име pelasgoi и pelasgika eqnh, кое име не е друго, освен белги=
българи, изкривено от гръцските списатели
на pelasgoi, поради недостатката им на езика.
Елинското или гръцкото малко
племенце е изишло и от хиндистанските си първобитни жилища се заедно с големий
род българо-словенски, но то е вървяло отделно и настрани от българо-словените,
се по лесистите места, без да се е смесвало тогава с тях. Името же елин и грък
, кои значат горци , дадено им е от българо-словените.
2. Едно друго направление е тръгнало именно от
ималайските подножия, де живее и днес земеделски народ, носящ името сейки (
сеящи, орачи ) ; то е следовало преселенията си през северните страни, а именно
през Каспийското море, и встъпило е в Европа, взевше разни направления и
достигше с голяма една част в Молдо-Влахийските предели, минавше Дунава и
населивше се по цяла Стара Тракия, смесивше се с по-първото установено веке по
тях места отделение.
Това второ отделение е
познато в старата повестност под името саки, жети , маса-жети, кои имена не са
друго, освен истото име сейки, арии, българи, както другаде изяснихме.
3. Третье познато преселение
е kiproi или
Kimmerioi, кое не е друго ,
освен познатото име на гебрите ( зандите) , правите потомци на ариите. То
голямо отделение, както другаде казахме, дошло седемстотин години преди Христа
от страните на Каспийско море и населило се по разни предели Европи, а именно в
Стара Тракия, една част же от него минали в Мала Азия.
Тия са познатитепреселения
българо-словенскаго рода от Хиндистана в Европа, кои не могат има никоги
никакво си опровергание; защото се основават на общите одобрени изследвания и
начала от сичките учени индианисти, езикоизпитатели и любословци на новата
наука сравнителнаго любословия. А тии начала са : а. пренесеното земеописание
на старите народи от първите им жилища в новите им; б. пренесеното
вероизповедание тоже от първите им жилища в новите; в. единството днешнаго
езика със стараго арианскаго.
Ние в настоящее си съчинение
изложихме в доста голяма обши5рност от сички тия върху наший предмет , т.е.
върху българското най-старо битие, а
най-необоримото е , че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари.