Пролетни празници

 

Благовец

 

По български	4.твирем
По григорианския календар	27.март
По църковния календар	25.март

 

 

Този празник се счита за “половин Великден”, на който “дори и птичка гнездо не вие”. Вярва се, че тогава идват прелетните птици. Затова от този ден нататък всеки гледа да излезе от домаси сит и с пара в джоба, та като го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Има поверие, че на този ден идват самодивите и започват игрите си.

На Благовец пробиват ушите на малките момиченца, бележат агнетата и яретата, защото се вярва, че нямада ги боли. Садят овошки и зеленчуци, за да са сладки плодовете им.

Срещу Благовец иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Вярва се, че на празника и най-силната отрова губи силата си. Дори главата на убитата змия се смята лековита.

Счита се още, че “за здраве поне с кокал от риба трябва да си почекаш зъбите”.

На Благовец обредно се гонят змии, гущери, бълхи, както на 1.март.

Трапеза:риба.

 

Лазаровден

 

По български	4.вечем
По григорианския календар	27.април
По църковния календар	събота, една седмица преди Великден

 

Основните моменти са два – обичаят лазаруване и поменалните обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите (Сирната неделя), групират се по възраст и чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца.

големите лазарки ходят и в неделя, като обикалят по кръчмите и дюкяните, на хорото и пеят на събраните там, предимно мъже. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Може да устроят обща трапеза в дома на водачката.

 

Кумичене, Връбница

 

По български	5.вечем
По григорианския календар	28.април
По църковния календар	неделя , една седмица преди Великден

 

 

Изпълнява се на слеващия ден след Лазаровден. Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В някои райони всяка мома приготвя обреден хляб – кукла, със залък, който се кумичи.

След кумиченето всички отиват в дома на избраната кумица, където се слага обща трапеза. Момите говеят, т.е. не говорят на кумицата до Великден.

Привечер се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро.

Поминалните обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Вярва се, че на Връбница “разпускат, пущат умрелите”, т.е. те излизат от гробоветеси и очакват родствениците си да донесат нещо. Затова в събота се прави Лазаровска душница, когато всички раздават за умрелите. Още в петък преди Лазаровден жените сваряват жито – куча, и приготвят обредни хлябове без мазнина. Правят малки прусурки според броя на умрелите, но винаги нечетно число. Същата вечер жените с рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят кадилница с въглен и тамян. След като свещеникът освети донесеното, всяка жена прекадява и прелива гроба (или гробовете) на своите родственици и раздава от житото и хляба. Малките просфорки най-често раздават в събота сутринта на самата задушница.

На Връбница преди изгрев жените отиват на гробищата с върбови клончета, плява (царевични стъбла), кадилница и вода. първо прекадяват и преливат гробовете, след което забиват по едно-две клончета от върбата до гробните паметници и запалват огън с плявата.

 

Гергьовден

 

По български	5.вечем
По григорианския календар	28.април
По църковния календар	23.април

 

 

Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете и още през нощта или рано сутринта преди разсъмване изкарват стадото на паша за кратко време, като го подкарват със зелени пръчки.

Сутринта след връщането им е първото обредно доене на овцете. Независимо дали то се прави от стопанина в дома му, или от овчаря на кошарата извън селото, винаги се изпълнява обредно-магически действия. Ведрото, в коетоще доят, е укичено със специално увит венец от различни цветя и зеленина, набрани от вечертаили същата сутрин, и вързани с червен конец или мартеница. Венецът може да бъде увит на къпинова пръчка, каквато се слага и над вратата на кошарата.

Жените опичат хляб с дупка в средата, който също се слага върху ведрото. През венеца и хляба, а някъде и през сребърен пръстен, издояват първата оягнила се овца. Тя може да има също такъв венец на врата си или след издояването и да слагат венеца от ведрото. Клонки от свежо откършена зеленина се окачват по кошарата и другите стопански постройки, венци се слагат на съдовете за мляко и млечни произведения.

На Гергьовден се коли агне, като жертва на светеца-покровител. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне, по-често бяло на цвят, по-рядко черно. То също се окичва с венец, на дясното рогче (или на двете) се прикрепя свещичка и се запалва преди коленето. В този момент то се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода.

Особено важно е мястото, където се коли агнето. В някои райони се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд, в който може да има зеленина (най-често коприва), и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва. Със същия съд носят прясна вода и с нея забъркват храна на добитъка. На места колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята. В Западна България колят колят при река, където кръвта изтича във водата. Ако заколят агнето вкъщи, отнасят и изливат кръвта му в реката.

С тази кръв правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги лови уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии  и болести вкъщи.

Костите на агнето се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки”, на нивата или ги хвърлят в реката – “да тече млякото като вода”. Запазва се само кокалчето от десния преден крак на агнето, с което на следващата година украсяват обредните хлябове за празника.

Гергьовското агне се пече цяло, може да е пълнено с дреболии и ориз, като върху него се слага стрък зеленина. Така се отнася в църква да го освети свещеникът или направо на празничната трапеза., където той идва да прекадява.

Гергьовденската трапеза обикновено е общоселска и се прави “на зелено” – в черковния двор или на подходящо място край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.). Обреднитегергьовденски хлябове имат особено място. Те се приготвят предния ден. Тестото се замесва от чисто момиче, млада булка или стопанка, която също трябва да е чиста. Месачката е в чисти дрехи, закичена с китка или зеленина, вързана с червен конец. Китка се слага на ситото и в нощвите. Месачката донася прясна вода за забъркването на кваса и замесването на хлябовете, като котлите пак са закичени със зелено клонче. Всички предмети са предварително измити, за “да е чисто житото”. Нощвите се подстъргват със сребърна гривна или сребърна пара. Омесеното тесто покриват със женска риза – да се раждат женски агънца, и поставят китка отгоре. Водата, в която месачката си измива ръцете, хвърля в градината под плодно дърво или с нея забъркват храната на добитъка.

Обредните хлябове са три големи групи – едни за празничната трапеза, други  - за обичаите на кошарата, трети за раздаване за здраве. Хлябовете от първите две групи  са големи кръгли краваи, а за раздаването – по-малки кръгли хлебчета. Гергьовденските хлябове се пъстреят, шарят със гергьовденското кокалче или украса от тесто – с елементи “кошара”, “овце”, “овчар”, “овчарска гега”, “кучетата” в стадото.

Хлябът, който се носи при овцете на кошарата, се дава на овчаря, а пластичната му украса се надробява в храната на овцете.

На приготвената и осветена трапеза жените най-напред си раздават една на друга от всичко, след което вече могат да ядат. Младите булки отначало стоят край трапезата, “за да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб – за плодородие. Жените замерват младоженците с бучки сирене – за плодовитост. Все около трапезата забраждат младите булки, за пръв път кумът събува булката и й съблича връхната дреха. При трапезата и през целия ден се играят гергьовденски хора.

Още сутринта всички се теглят на кантар, окачен на зелено дърво, и се люлеят на люлки, вързани също на зелено дърво – за здраве.

Рано сутринта и здрави и болни се търкалят (някъде голи, а в Западна България с разголена долна част на тялото) в росна трева или нива. Най-много това се прави от безплодни жени. Познато е и къпането в реки и извори. За здраве всички носят зеленина (коприва, здравец, бук, глог, къпина) окичват вратите на къщите и стопанските сгради. На Гергьовден хранят овцете с треви и билки, които тогава са най-лековити. Къпят се болни с вода, в която са врели различни билки, след което водата се изхвърля на кръстопът.

Сутринта всеки стопанин отива на своя нива, засята с жито. Обикаля я, заравя в средата и запазеното от Великден червено яйце и откъсва клас, който отнася вкъщи – за предпазване от градушка и обиране. Вярва се, че Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода от нивите и млякото на добитъка. Това правят жени-магьосници, мамници. Магьосницата обирас парцал росата от чуждата нива и я изцежда в своя хамбар, надстригва класоветев средата на нивата, откъсва т. нар. царе (класове, в които се крие плодородието) и ги пренася в своя хамбар. За примамването на чуждото мляко магьосницата обикаля чуждия обор или кошара, дава на добитъка хляб и сол, бае и произнася заклинания, захранва своя добитък с тор от другия и пр. Тя извършва тези действия гола. Вярва се, че може да излюпи в пазвата или под мишницата си пиле-мамниче, което и помага в магиите и заклинанията.

Срещу обиране в навечерието на Гергьовден стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъка, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на добитъка.

Не се дава в заем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

Има  поверие, че магьосниците свалят месеца от небето, превръщат го в крава и я издояват, за да вземат млякото.

Вярва се, че срещу празника играе имане, т.е. излиза огън там, където има пари.

С Гергьовден е свързано напяването на пръстени, което се прави както при ладуването на Сурва.

На Гергьовден се подновяват старите или сключват новите договори между карфи, чираци, овчари, говедари, козари, слуги и техните наематели.

Трапеза: цяло гергьовденско агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън (от който сега за пръв път се къса и яде).

 

Средпролет

 

По български	14.вечем
По григорианския календар	7.май
По църковния календар	7.май

 

Герман

 

По български	19.вечем
По григорианския календар	12.май
По църковния календар	12.май

 

Смята се, че той е най-лошият в редицата празници за градушката, затова се нарича Герман Градушкар. Ако на този ден се зададе облак, палят свещи по къщните прагове и гонят облака с думите 4пренеси га, Джермане, пренеси га у горе тилилейска, дека жито не се ражда!”

 

Пеперуда

 

По български	изпълнява се, когато има нужда от дъжд
По григорианския календар
По църковния календар

 

Обичаят пеперуда е предназначен за измолване на дъжд. В него участват момичета 10-12 годишни.Основното обредно лице – пеперудата – е винаги сираче, облечено в стара риза и босо. Вкъщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, най-много бъз, някъде и с живи жаби и кост от “незнаен” гроб. Цялата група обикаля къщите из село и пее специална песен – молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе, размахвайки в ръце зелени клонки. По време на играта и след нея стопанката полива пеперудата с вода (от котел или през сито), а тя се отърва от водата. Може да напръска и останалите момичета. В дар групата получава брашно, боб, мас и пр., но никога яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото търкалят и по начина на падането му гадаят за реколтата.

Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите обредни украси на пеперудата във водата и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.

 

Лятна задушница

 

По български	6.шехтем
По григорианския календар	29.май
По църковния календар	29.май

 

Спасовден

 

По български	21.шехтем
По григорианския календар	13.юни
По църковния календар	мени се – 40 дена след Великден

 

Вярва се, че росенът цъфти срещу Спасовден и идват да го берат русалиите и да се кичат с цветовете му. Още вечерта преди Спасовден болните отиват да (или ги отвеждат) на места, където расте росен. Лягат на земята, а до тях оставят на нова кърпа специално приготвен хляб, може и друго ядене, паница с вода. На сутринта по това, какво има в паницата или върху кърпата, гадаят. Зеленото листо означава оздравяване, сухата шума или пръст – смърт. Донесените неща оставят тук. Болният може да изпие водата от паницата или да се търкаля в росната трева, все с надеждата да одравее.

Русалска неделя

 

По български	24-30.шехтем
По григорианския календар	16-21.юни
По църковния календар	от деня на Св.Дух

 

 

Основното за празничния цикъл е вярването, че през Русалската неделя идват русалии, които са нечисти, вредоносни сили. През цялата седмица се спазват  извънредно строго следните забрани – жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат (с изключение на дрехите на малките деца), всички избягват да се мият, не се спи през деня и особено на открито в полето, за да не стъпят на трапезата на русалиите (русалската трапеза се смята за най-опасното място, чието нагазване неминуемо води до болест, а може и до смърт); не се работи на нива, в лозе не се влиза, за да не му “изреси” (опада) цветът. Вкъщи разхвърлят, а със себе си носят орехова шума, пелин, лепка – за предпазване. Най-опасни се смятат русалската сряда и русалският петък.

Ако въпреки тези предпазни средства някой се разболее през неделята, за него казват, че русалиите са го бъхтали, нагазили, убили”. Има убеждение, це такъв човек няма или трудно ще оздравее.

В Северозападна България за лекуване на русалска или самодивска болест ходят дружини от русалци, калушари. Начело на дружината стои ватафин, който знае чародейните билки, заклинанията и магиите. Званието “ватафин” се предава по наследство, и то само по мъжка линия.Водачът си избира останалите участници, които трябва да отговарят и на редица изисквания – пъргавина, честност, психическа издръжливост, умение да пазят тайна. Ватафинът посвещава в тайните на обичая избраните русалци, които винагиса нечетно число (обикновено седем). При това всеки целува знамето и тоягата на ватафина и полага особена клетва, след което получава русалска тояга.

Русалското знаме представлява парче бял ленен плат, закрепен на дълга тояга със завързана на върха и китка от лековити билки. От същите билки са пришити и в четирите ъгъла на плата. Русалийската тояга е от явор, ясен или дрян, заострена и подкована в долния край с желязо, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалците са във всекидневните си дрехи, на калпака си имат венец и китка от лековити билки, а на цървулите – железни бодли, дрънкалки и медни звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук.

Русалците ходят през цялата неделя, като посещават и други села. Събрани в дома на ватафина, те започват да играят, докато той изнесе знамето, на което се покланят. Русалците играят из селото, по къщите и из нивите.

Игрите около болните са различни, под съпровода на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал в много буйно темпо. Наловени в кръг по възраст, русалците играят около легналия върху черга на земята болен. Ватафинът със знамето и паницата в ръце стои извън кръга. Отначало танцът е по-кротък. Подхвърлят болния с чергата нагоре, а ватафинът го разтрива и запоява с оцета, надвесва знамето над него. Русалците отново започват да играят наоколо и го прескачат три пъти. После играят специално хоро около гърнето, като и ватафинът е в средата на кръга. Той ги попръсква с вода от гърнето, запоява с оцета, надвесва знамето над тях и шепне заклинания. В този момент играта достига кулминацията си, танцът става извънредно буен. Най-старият от русалците счупва с тоягата си гърнето, така че водата изпръсква и играчите, и болния. Той скача и побягва, а един или повече русалци падат в несвяст. Веднага около тях започват същите игри и действия за да се свестят.

В неделя русалската дружина се връща в дома на ватафина, където се играе последния танц около знамето. След това ватафинът го внася вкъщи и прибира всички тояги. Тогавасядат на обща трапеза. Накрая се разделят получените дарове и пари от болните, на които са помогнали.

Вярва се, че игрите на русалците ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.

В събота преди Русалската неделя има задушница, на която поменават всички мъртви. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден. или през Русалската неделя и се смята за една от големите задушници.

 

Еньовден

 

По български	30.шехтем / Високосен ден, Нулев ден
По григорианския календар	22.юни
По църковния календар	24.юни

 

 

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.

Счита се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват най-лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова на този ден е най-масовото им събиране. Преди изгрев слънце жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. За еньовденските треви и цветя тръгват и други – стари и млади, главно жени и моми.От набраните билки, между които на първо място еньовче, правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето натози, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки е използват за лекуване на хората. С тях се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духве, правят се магии за любов и омраза.

Важен елемент е измиването за здраве във вода (на река). Лечебната сила наречната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея.

За Еньовден е характерно и грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. То е най-типично на този празник, макар че се прави и на Гергьовден. За предпазване от обиране срещупразника стопанинът сам ожънва своята нива в средата или или четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата “ вече “обрана”.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени) по същия начин, както и ладуването.

В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

 

Из книгата “Празничен календар на Българина” изд.Парнас. Русе.1993