ОБРЯДИ
Изваршвани кога
проваждали дете-то първъ пътъ въ училище-то.
Едно время, казваше дедо ми, че въ наше-то село Абланица кога-то некой първъ
пътъ шелъ да пусне дете-то си на хоже-та, срукувалъ въ къща-та си деца-та
кои-то утивали на хоже-та и деветъ моми; най-пишинъ онова дете кое-то шело да
иде на хоже-та закалало три църни кукошки курбанъ на Жива Юда коя-то, верували,
че давала умъ и разумъ на деца-та да са учетъ да пеетъ; после онези кукошки ги
зготювали деветъ-техъ моми, рукнували и хоже-та, та го гощавали заедно съсъ
деца-та; кога-то дете-то колело кукошки-те, моми-те пеели следоюща-та песна:
Песна 1.
Юду, Юду, Жива Самувила!
На небе си, Юду, седела,
На небе, Юду, при Бога;
Та е Бога каилъ станалъ,
Училъ та е ясна книга,
5
Училъ та е малу млогу,
Малу млогу деветъ години.
Научила си ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,
10
И звезница и земица,
Па си учила книга петица.
Сега Бога канилъ станалъ,
Да си слезешъ на земе-та;
Да си учишъ наше царе
15
Да си пее, да си пише;
Та ти Бога баксишъ дава
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,
И звезница и земица,
20
Йоще ти дава и петица,
И ти дава златна каница
Златна каница златна кондиле.
Та си слезе на земе-та,
Та си учишъ наще царе
25
Наше царе има крале,
Научи гу да си пее
Да си пее, да си пише.
Той си шета пу земе-та;
Лу кой ти курбанъ коле,
30
Курбанъ коле ду три пуйки;
Царе гу учи да си пее
Да си пее, да си пише.
Има царе редъ му дойде,
Та си дойде фъ наше селу
35
Фъ наше селу: фъ наши къщи,
Ша ми учи малку дете.
Малку дете курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три пуйки,
Та ти са, Юду, мольба моли:
40
Какъ си учила Има царе,
Да си учишъ малку дете
Да си пее ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница.
45
И звезница и земица,
Йоще и книг петица;—
Йоще, Юду, да си учишъ малку дете
Да си пише на златна каница,
И на царе да си праща бела книга, 50
Бела книгу църну писму.
Ега си порасне малку дете,
На царе е млада войвода;
Фъ десна му рока златна кондиле
И на царе първа рескица.
Като са нагощавади хоже-та и деца-та, две деца фащали дете-то за роки-те и го
откарували въ къщата дето училъ хоже-та деца-та; дуръ да идатъ въ къща-та
моми-те пеели следоюща-то песница:
Песна 2.
Събрали са триста Звезди,
Триста Звезди триста Юди,
Събрали са фафъ сарае,
Дека си е Жива Юда;
Пременили е наредили е.
5
Я си Юда заплакала,
Уставила стара майка,
Стара майка, милни сесри.
Хаде, Юду, нимой плачешъ!
Чи ша идешъ на небе-ту,
10
На небе-ту и при Бога.
Бога е каилъ станалъ,
Та та учи да си пеешъ,
Да си пеешъ, да си пишешъ
При Бога седишъ малу млогу,
15
Малу млогу деветъ години.
Па си слевашъ на земе-та
Та си учишъ малки деца
Да си пеетъ, да си пишетъ.
Кой са учи да си пее,
20
Да си пее ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница
И звезница и земица,
И земица и петица,
25
Хемъ да пише бела книга,
Бела книга църну писму,
На царе е млада войвода;
Фъ десна му рока златно кондиле
Па си е и първа рескица
30
Та гу царе фальба фали.
Я той си, Юду, тебе фали;
Та ти курбанъ коле,
Курбанъ ти коле ду три пуйки
Чи му си ардамъ сторила; —
35
Научила гу си да си пее,
Да си пее да си пише.
Дума хи продумали Ясни Звезди,
Ясни Звезди Ясни Юди;
Засмела са Жива Юда,
40
Та ми веке ни плаче;—
Я ти, дете, що ми плачешъ
Чи си при майка ни седишъ?
Майка ти вечере готви;
Ега си слънце зайде,
45
На дори ша та чека,
Ша та чека съсъ емрица;
Чи са учишъ да си пеешъ,
Да си пеешъ да си пишешъ;
Фала ти фъ наше селу.
50
Кога-то вейке стигнували до къща-та гдето училъ хоже- та, седнувало дете-то при
други-те деца, а една отъ моми-те му давала книга-та, пакъ хоже-та казувалъ що
да пее; моми-те испевали следою щата песница:
Песна 3.
Малку дете курбанъ клалу,
Курбанъ клалу църни пуйки,
Курбанъ клалу на Жива Юда,
Жива Юда курбанъ виде,
Сърце хи са усмийналу.
5
Та си фана Има царе,
Дукара гу фъ наше селу,
Та ми седна на заище.
Фтегна рока Жива Юда,
Фтегна рока фъ златна хлута, 10
Та искара ясна книга,
Подаде е на малку дете:
Седни ми, дете, поседи,
За тебе си царе дойде,
Да та учи да си пеешъ,
15
Да си пеешъ да си пишешъ;
Аку си ти сърце тръгналу,
И язъ ти ардамъ чинамъ
Да са учишъ малу млогу,
Малу млогу деветъ години.
20
Царе та веке научилъ,
Да си пеешъ ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,
И звезница и земица,
25
И земица и петица,
Хемъ да пишешъ бела книга,
Бела книга църну писму;
Та му си млада войвода.
Та му фодишъ на юрдие,
30
На юрдие на поле-ту;
И му си първа рескица,
Та му пращашъ бела книга,
Бела книга църну писму,
Що си сторилъ на юрдие,
35
На юрдие, на поле-ту.
Та си фаленъ и пофаленъ!
Уй ми, уй ми, Жива Юда,
Жива Юда фъ наше селу!
Дукарала Има царе,
40
Та си учи малку дете
Да си пее да си пише.
Вечерь-та кога-то слънце захождало утивали деветъ-техъ моми и закарували
дете-то, та го докару-вали дома му при майка му, коя-то го причекувала на
порти-те; моми-те, испевали следоюща-та песница:
Песна 4.
Мале ле стара мале,
Що си, мале, днесъ правила?
Да ли си вечере готвила,
Вечере, мале, чиста емрица?
Чи си ти иде мъжку дете.
5
Жива е Юда слела
Утъ небе-ту фъ наше селу;
Дукарала Има царе.
На дете си дава ясна книга,
Та гу учи Има царе
10
Да си пее, да си пише:
Дуръ да си дете порасне
Сега малу деветъ години;
Ша си пее ясна книга,
Ясна книга и ратина,
15
И ратина и звезннца,
И звезница и земица,
И земица и петица;—
Па ша иде дуръ при царе,
Да си му е млада войвода,
20
Млада войвода, първа рескица,
Фала ти, мале, на земе-та!
Родила си юнакъ надъ юнаци,
Та на царе млада войвода.
Та му фоди на юрдие,
35
На юрдие на поле-ту;
На царе си праща бела книга,
Бела книга църну писму
Що станалу на юрдие,
На юрдие на поле-ту.
30
Майка-та на дете-то давала на моми-те баксишъ по дваесте пари и по една чиста
питичка и си ути-вали по дома си .
Бележки отъ задни-те песни за хадетъ-тъ на учение-то на дете-то.
Жива: верували че тия научила человйци-те да пеетъ и да пишетъ.
Ясна книга: съдержала песни-те, кои-то
пеели наши-те дедове кога-то колели курбане-то на Богове-то.
Ратина: съдержала песни-те кои-то пеели
кога-то влизали на юрдие да са биетъ съсъ душмане-те си.
Звезница: съдержала песни-те, съ кои-то
магиосници-те говорили съ звезди-те и казували какво ща бъде.
Земица: съдержала песни-те, кои-то учили
по коя земя ходили наши-те дедове и на коя земя са заседнали.
Петица: съдржала петъ китапе, кои-то
съдержели песни-те за Богове-то и Богици-те.
Каница: било направено отъ коже и
писували на него, както сега писуватъ на книги-те.
Има: билъ нашъ царъ много прочуенъ, че
той са покачилъ на небе-то, и са научилъ да пея и да пише;
а после той научилъ други-те съ помощь-та
на Жива Юда.
Рескица: значи писаръ; отъ рески црави.
Емрица: значи пита.
Усмийналу: значи усмихнало
Заище: мектепъ, училище, къща, въ коя-то
са учетъ деца-та.
Хлута: Значи джепъ.
ПРИТУРКА I.
Кога-то веке
заминувала зима-та и пристигнувало лето-то, излевали вънъ отъ село-то моми-те,
юнаците и пеяли следоюща-та песна:
Песна 1:1.
Люта е зима лютна!
Ситна са Бога налютилъ,
Налютилъ са разедилъ са.
Та си е слуга рукналъ,
Слуга му Слана юнака,
5
Та си му дума говори:
Слуга ле Слана ле,
Знаешъ ли, Слана, ни знаешъ?
Богъ да гу бие бана крале,
Бана крале бана царина!
10
Крайна му Земе плодита,
Плодита йоще топлита;
Люта ми зима ни виделъ,
Люта ми зима бела снега;
Та си мене ни сайдисалъ,
15
Ичъ ми курбанъ ни колелъ,
Вета ми гнига ни пелъ,
Вета ми книга, вета песна,
Чи му самъ нищу ни сторилъ.
Я му са земе наплодила;
20
Триста ми града градилъ,
Триста ми града силни,
Силни ми града съсъ кулини;
Доста му са земе заселила.
Млади ми юнаци на поле,
25
Млади ми юнаци малки моми;
Млади ми юнаци съсъ стаду,
Сиву ми стаду пасатъ;
Малки ми моми на йорань,
Та ми уратъ и ми сеетъ.
30
Я ми са карба закарали,
Доста хми карба на поле,
Триста юнаци паднали,
Триста юнаци съ малки моми,
Чи хми стаду ни пасе;
35
Чи хми поле ни устана,
Пусту поле запустену.
Стара е майка фъ сарае,
Плачба са плаче на бана
Чи му са земе заселила,
40
Та ми поле ни устана
Де да ми стаду пасе;
Де да ми моми уратъ,
Де да ми моми сеетъ.
Чудумъ са бана чуди
45
Що да ми прави, де да ми иде?
Чи си ми йоще ни знае
Де ми е земе пуста,
Пуста ми йоще запустена;
Чудумъ са чуди малу млогу,
50
Малу млогу три месеца;—
Дуръ ми е боленъ легналъ,
Легналъ ми боленъ на потстеле.
Фъркнала Юда летнала,
Летнала Юда утъ гора,
55
Утъ гора Юда утъ Юдица.
Летнала Юда фъ сарае,
Та му дума говори:
Бана ле бана кралю,
Бре, ми си, кралю, млада,
60
Млада си йоще зелена,
Я ми си боленъ легналъ.
Боленъ си, кралю, на потстеле.
Бре, що ми са чудумъ чудишъ?
Зеръ ми йоще ни знаешъ
65
Де си е пуста земе,
Пуста земе запустена?
Я си закарай млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Та си ми слези на Дунавъ,
70
На Дунавъ на море.
На Дунавъ курбанъ колешъ.
Курбанъ колешъ ясну пиле,
Ясну ми пиле утъ море,
Курбанъ колешъ, мольба са молишъ: 75
Мале ле, Юду ле,
Юду ле Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Да ми дойдешъ на Дунавъ.
На Дунавъ на море;
80
Да ми дадешъ подадешъ,
Да ми дадешъ люта срела,
Люта срела, златна свирка.
Съсъ срела са борба боре,
Борба ми люта съ Ламие,
85
Да си е борба надборе;
Чи ми е Дунавъ заптисала,
Дунавъ ми йоще море;
Я съсъ свирка да си свире,
Какъ си свире да си пливамъ,
90
Да си стигна на поле-ту;
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу,
Я ми е пусту запустену.
95
Юнакъ ми стаду ни пасе;
Малка ми мома ни уре,
Ни ми уре ни ми сее.
Лу да си курбанъ заколешъ
Лу да са мольба молишъ;
100
Летнала Юда фъркнала,
Та ти срела подава,
Съсъ срела златна свирка;
Съсъ срела са борба боришъ
Та си Ламие надборювашъ;
105
Я си съсъ свирка свиришъ
Та си ми Дунавъ пливашъ,
Дуръ да си море испливашъ;
Да ми на поле стигнешъ,
Пусту ми поле запустену.
110
Дива ми крале подивена.
Ни ми е града градилъ;
Чи ми седи фъ пещере-та,
Фъ пещере-та фъ камене-те;
Ни ми е на поле уралъ,
115
Ни ми е на поле селъ;
Чи ми са шета низъ гора
Та ми трева пасе,
Какъ ми пасе сиву стаду!
Богъ да гу бие доста хиниетинъ,
120
Доста ми хиниетинъ инатчие.
Лу да си, Бана, чуе
Чи му си на поле стъпилъ;
Чи ша му поле заселишъ.
Силна си войске собира,
125
Силна му войске млади юнаци,
Та си слева на юрдие,
Та ми са борба бори;
Доста ми юнакъ надъ юнаци,
Йоще малу борба та надборилъ.
130
Па да са рукнешъ подрукнешъ:
Юду ле, Юду Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Йоще си рекалъ ни утрекалъ,
Ша ти дойда на юрдие,
135
Та са борба боре;
Та ти ирдамъ чинамъ
Дуръ да си крале надборе;
Дуръ да му земе заптисашъ,
Да си му земе заселишъ;
140
Силна ми града да градишъ,
Силна ми града на поле.
Йоще му Юда ни рече,
Трикналу пиле на дори.
Трикналу пиле припелу;
145
Та си Юда летнала,
Летнала Юда фъркнала,
Бана ми Юда ни виде.
Лу ми са зора зорнала,
Зорнала зора леснала,
150
Леснала зора блеснала;
Млади са юнаци задали,
Млади юнаци малки моми.
Та ми са дори исполнили.
Та му са плачба плачетъ,
155
Чи ми поле ни устана,
Де да хми стаду пасе,
Де да ми моми уратъ.
Заплака царе завика!
На майка си дума говори:
160
Мале ле, мила мале,
Йотключи, мале, съндъци,
Та си ми руху искарай,
Златну ми руху серманлие.
Ду сега самъ фъ сарае,
165
Фъ сарае, мале, при тебе;
Утъ сега си брата уставемъ,
Да ми фъ сарае седи,
Фъ сарае, мале, при тебе.
Ша ида, мале, на шедба,
170
На шедба, мале, на поле,
Де си е поле запустену;
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ.
Де ми пиле ни фъркналу;
175
Да си на поле седна.
Да си граде силна града.
Млади ми юнаци стаду пасатъ;
Малки ми моми на поле,
На поле ми, мале, уратъ,
180
Уратъ ми, мале, сеетъ.
Чи ми са веке дуделу.
Доста ми юнаци фъ сарае,
Та ми са плачба плачетъ,
Чи си поле ни устана;
185
Та ми са карба закарали.
Майка му дума говори:
Хаде си, сину, иди ми,
Белкимъ си поле заселишъ,
Белкимъ си борба надборишъ.
190
Богъ да е бие Сура Ламие,
Чи ми е поле заптисала,
Та ми никой ни фоди.
Премени са бана нареди са,
Златну си руху метна,
195
Златну руху серманлие.
Бърза-та коне яхна,
Бърза-та коне шестукрилца,
Та си юнаци закара
Малу млогу сто хиледи;
200
Съсъ юнаци малки моми
Малу млогу сто хиледи;
Та си ги кара на поле.
Фодилъ ми бана фодилъ,
Фодилъ ми бана на поле
205
Малу млогу три месеца;
Стигналъ ми веке на Дунавъ.
Майка му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу.
Та си прати младу татарче,
210
Съсъ татарче бела книга,
Бела книга църну нисму:
Сину ле бана кралю,
Бре ми си, сину, навървилъ,
Я ти самъ, сину, ни казала;
215
Чи та самъ, сину, видела.
Чи са си, сину, применилъ,
Применилъ, сину, наредилъ;
Метналъ си златну руху,
Златну руху сарманлие;
220
Та са е майка засмела,
Засмела, сину, насмела;
Дуръ сега на майка наумъ дойде.
Та ти праща младу татарче,
Съсъ татарче бела книга,
225
Бела книга църну писму:
Бре та, сину, де ша идешъ?
Де си земе уставешъ?
Крайна е земе плодита,
Плодита, сину, топлита;
230
Йоще си, сину, ни виделъ.
Ни си виделъ люта зима.
Люта зима снегувита.
Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-день Заревъ-месецъ;
235
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Сури ми агнета фъ кушере;
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,
240
Та ми жнеетъ бела пшеница;—
Та ми бератъ белу грозде;
Млади юнаци на точилу,
Та си пиетъ руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
245
Вину пиетъ хору ми играетъ;
Малки моми песна пеетъ,
Песна хми е руевита.
Мене са, сину, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
250
Чи си земе уставешъ,
Плодна земе плодувита,
Та си фодишъ на поле,
Пуст у поле запустену;
Де ми Юда ни летнала,
255
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу;
Де си е люта зима,
Люта зима снегувита.
Снигна Бога на небе-ту,
260
Та си праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега
Дуръ да поле побелне.
Доста ми си, сину, фодилъ,
265
Доста ми са си шеталъ
Низъ поле-ту ду белъ Дунавъ,
Ду белъ Дунавъ ду море-ту!
Върни са, сину, повърни са,
Върни са, сину, да си дойдешъ,
270
Да си седнешъ фафъ сарае,
Фафъ сарае при майка;
Да си та майка годи,
Да си та майка жени.
Чи да пливашъ ду белъ Дунавъ,
275
Да гу пливашъ да испливашъ,
Да си стъпишъ на поле-ту;
Доста ти са нажелилу,
Нажелилу натъжилу
Ни си лета църну пиле,
280
Църну пиле лестувица
Дуръ ти, сину, ша ми плачешъ,
Ша ми плачешъ, ша ми викашъ!
Бана крале книга пее,
Бела книга църну писму,
285
Я ни му са нажелилу,
Нажелилу натьжилу.
На татарче ни продума,
Лу му писа бела книга,
Бела книга църну писму:
290
Мале ле, мила мале,
Сега самъ, мале, на белъ Дунавъ,
Вутре, мале, ша гу пливамъ.
Десну самъ йоку мигналъ,
Десну ми йоку на поле-ту,
295
Та самъ поле бендисалъ.
Да ми Бога ардамъ устори
Да си поле заселе,
Доста ми поле уралну;
Ша си граде нова града,
300
Нова града нишенлие,
Нова града нова Котлива.
Фсредъ поле-ту ду белъ Дунавъ.
Ни е Дунавъ река са вие^
Река са вие кату змие.
305
Та ми тече фафъ море-ту,
Река ми е ду белъ Дунавъ,
Море ми е църну море,
Кат' си ми е на Край-земе
Да ни си ми пиле фърка;
На Бога са мольба моле,
310
Ега ми е лету пролету,
Да ми фърка църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Катъ да си самъ на край земе—
Да ни ти са, мале, нажелилу,
315
Нажелилу натъжилу;
Мене са ни нажелилу,
Ни нажелилу ни натъжилу.
Писа бана бела книга,
Бела книга църну писму,
320
Писа книга, прати си е,
Та си слезе утъ бърза-та коне.
Малки моми заплакали,
Малки моми млади юнаци,
Заплакали,завикали
325
Чи видели младу татарче,
Чи си иде утъ Край-земе,
Де си уставили стара майка,
Стара майка милна сесра,
Милна сесра милна брата.
330
Та хми бана вели ютговори:
Ой ми вие милни сесри,
Милни сесри, милни брате!
Йоти ми сте заплакали,
Заплакали завикали
335
Чи си е поле запустену?
Та си Юда ни лета,
Та си юнакъ ни шета,
Та си пиле ни фърка;
Туку си е мощне уралну.
340
На поле си урете,
Бела пшеница сеете,
Чиста си пита месите,
Чиста пита, чиста леба.
Кой ва дивенъ види,
345
Фальба си ва фали,
Курбанъ си ви коле,
Чи сте слели утъ небе-ту,
Та ги сте на поле учили
Да си уратъ, да си сеетъ,
350
Да си месетъ чиста пита,
Чиста пита, чиста леба;
Да ни ми са фафъ гора-та
Какъ си ми е сиву стаду!
Дума хми бана говори,
355
Малки са моми засмели,
Малки моми млади юнаци,
Засмели са насмели са.
Сега бана на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на море-ту.
360
Де ги виде Сура Ламие,
Зафучела затрещела,
Писнала ми люта змие,
Писнала ми свирнала ми,
Та ми са поле тресналу,
365
Тресналу ся люлналу са!
Тръгна са бана утъ белъ Дунавъ,
Съсъ бана млади юнаци,
Млади юнаци малки моми.
Та на Бога курбанъ коле,
370
Курбанъ коле ясну пиле,
Ясну пиле утъ море-ту,
Курбанъ коле мольба са моли,
Та си дума и говори:
Мале ле Юду ле,
375
Юду ле Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Да ми дойдешъ на Дунавъ,
На Дунавъ на море-ту,
Да ми дадешъ подадешъ,
380
Да ми дадешъ люта срела,
Люта срела, златна свирка;
Съсъ срела са борба боре,
Борба ми люта съсъ Ламие,
Да си е борба надборе.
385
Чи ми е Дунавъ заптисала,
Дунавъ ми йоще и море-ту;
Я съсъ свирка да си свире,
Какъ си свире да си пливамъ,
Да си стигна на поле-ту;
390
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу,
Я ми е пусу запустену;—
Юнакъ ми стаду пи пасе,
395
Малка ми мома ни уре.
Ни ми уре ни ми сее.
Бана ми курбанъ заклалъ,
Бана ми са мольба молилъ.
Та си летна Юда Самувила,
400
Летна си Юда фъркна си,
Та му срела подаде,
Съсъ срела златна свирка:
Съсъ срела са борба боришъ.
Та са рукна и подрукна:
405
Е, Ламию, Сура Ламию!
Я ми излез' утъ пещере,
Утъ пещере на поле-ту,
Съсъ тебе са борба боре:
Я ма борба надборювашъ,
410
Ни си пливамъ ду белъ Дунавъ;
Я си та борба надборювамъ,
Та си пливамъ ду белъ Дунавъ.
Разеди са Сура Ламие,
Разеди са налюти са,
415
Та ми утъ пещере излезе
Та ми са борба бори;
Бана ми срела фърли
Та ми Ломие усрели,
Падна Ламие на поле,
420
Та ми дума ни продума!
Свирна ми бана съсъ свирка,
Малу ми млогу свири,
Малу ми млогу три сахате;
Дуръ ми са Дунавъ тръгна,
425
Пъте му Дунавъ усторилъ,
Та си ми Дунавъ исплива;
Та си на поле стигна,
Пусту ми поле запустену.
Дива ми крале подивена.
430
Йоще ми града ни градилъ,—
Я ми седи фъ пещере-та,
Фъ пещере-та фъ камене-те.
На поле ми ни уралъ,
Ни ми уралъ ни ми селъ;
435
Лу ми са шета низъ гора
Та ми трева пасе,
Какъ ми пасе сиву стаду!
Я Богъ да гу бие доста хиниетинъ,
Доста хиниетинъ инатчие.
440
Три му войводи на поле;
Лу ми са войске видели,
Войске ми млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Разедили са налютили,
445
Бърза-та си коне яхнали,
Та ми фъ пещере флели,
Фъ пещере фафъ сарае,
На крале хаберъ чинили,
Чи си е бана стигналъ,
450
Стигналъ си бана на поле,
Та си е поле пленилъ.
Дива ми крале мощне подивенъ,
Та ми са мощне разеди,
Разеди са налюти са.
455
Та си собра силна войске,
Силна войске млади юнаци.
Та излезе на юрдие,
Та ми са борба бори;
Борба ми е доста силна,
460
Та ми трае сега малу,
Сега малу три месеца;
Дива крале ша надбори
Та са чуди що да прави?
Де му наумъ дойде,
465
Та са рукна и подрукна:
Юду, Юду Самувилу,
Лу де да си, тука да си!
Рече ми йоще ни утрече
Дойде му Юда на юрдие,
470
На Юрдие на поле,
Та му ардамъ чинила;
Юда са борба бори,
Та ми крале надбори.
Бана ми веке на поле,
475
Бана ми поле пленилъ,
Пленилъ ми поле, заптисалъ.
Юда му слуга заръчела,
Заръчела поръчела,
Думала му говорила:
480
Бана ле, бана царина,
Сега си поле заптисалъ,
Сега си поле заселиль.
Я си ми бана ни знаешъ
Чи си е поле студну,
485
Студну е поле снегиту,
Люта е зима лютна!
Идешъ ми бана утъ Край-земе,
Де си е поле плодиту,
Плодиту йоще топлиту,
490
Люта си зима ни виделъ.
Я ти бана да пишешъ
Бела ми книга църну писму,
Да пишешъ, бана, да напишешь:
Йоще си лету ни миналу,
495
Да си берешъ млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Да закарашъ деветъ крави,
Та да слезешъ на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на море-ту,
500
Да си курбанъ колешъ,
Снигна Бога да си фалишъ;
И да муса мольба молишъ,
Да ни праща мйлна слуга,
Милна слуга Слана юнка,
505
Да ни гу праща на поле-ту,
Да си вие бела снега;
Я да гу праща фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми стаду ни пасе,
510
Де ми моми ни уратъ,
Ни ми сеетъ бела пшеница.
Юда му слуга заръчела,
Заръчела поръчела,
Та си ми фъ града летнала.
515
Богъ да гу бие бана крале,
Ни е писалъ бела книга,
Бела книга царну писму;
Та ми курбанъ ни коле,
Та ма фальба ни фали,
520
Ни ми са мольба моли.
Доста са самъ налютилъ!
Вутре рану да ми слезеш,
Да ми слезешъ на поле-ту,
Да си виешъ бела снега.
525
Да си поле побелне;
Да ни пасе сиву стаду.
Да ни уратъ малки моми,
Да ни уратъ да ни сеетъ.
Дуръ да бана на иманъ дойде,
530
Да си пише бела книга,
Бела книга царну писму,
Чи ми курбанъ коле,
Чи ми коле деветъ крави,
Та ма фальба фали,
535
Та ми са мольба моли.
Разеди са Слана юнакъ,
Разеди са налюти са,
Приметна си бела дреха,
Бела дреха снегувита.
540
Та си слезе на поле-ту,
Де ми уратъ малки моми,
Юнаци ми стаду пасатъ,
Та си вие бела снега,
Снега вие малу млогу,
545
Малу млогу три месеца.
На бана са нажелилу,
Нажелилу натъжилу;
Та ми плаче и ми вика!
Я ни знае що да прави.
550
Що да прави що да стори?
Дуръ си наетъ сторилъ
Да си иде на Край-земе,
На Край-земе фафъ сарае,
Фафъ сарае при майка.
555
Деветъ момче-та
и деветъ моми утивали въ гора-та та закарували деветъ крави и ги докарували въ
каща-та на кмета: въ това время моми-те пеели следоюща-та песна:
Песна 1:2.
Бана ле,бана царина,
Що ти е кахъръ легналъ,
Та ти са нажелилу,
Нажелилу натъжилу?
Чи си уставилъ Крайна-земе,
5
Крайна-земе плодита,
Плодита йоще топлита,
Та си ми поле заселилъ
Пусту поле запустену;
Де ми е люта зима;
10
Де ми са Бога люти,
Та си праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега,
Та си е поле побелелъ.
15
Я ти, кралю, ни знаешъ
Чи ти е Юда заръчела,
Заръчела, кралю, поръчела?
Да си пишешъ бела книга,
Бела книга църну писму:
20
Лу да си лету помине,
Курбанъ да си колешъ,
Да си колешъ деветь крави,
Снигна Бога да си фалишъ;
И да муса мольба молишъ;
25
Да си праща милна слуга,
Да гу праща фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Да си вие бела снега;
Я на поле да е лету<
30
Да е лету и пролету;
Да си грее ясну слънце?
Какъ си грее на Край-земе;
Юда ти, кралю, заръчела,
Я ти си Юда ни сайдисалъ!
35
Снигна са Бога налютилъ,
Та си пратилъ милна слуга,
На поле си снега вие,
Та ти стаду ни пасе,
Ни ти уратъ малки моми.
40
Чулъ ми бана зачулъ,
Та си писалъ бела книга,
Бела книга църну писму
Пратилъ си гу пу земе-та,
Юнаци ми съ клетва приклевалъ: 45
Лу да си лету замине,
Курбанъ да си колетъ,
Да си колетъ деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,
Да си фалетъ Снигна Бога
50
И да му са мольба молетъ,
Да са веке ни люти,
Да ни вие бела снега,
Да ни вие на поле-ту;
Лу да вие фафъ гора-та,
55
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми стаду ни пасе,
Де ми моми ни уратъ.
На поле си града граде,
Силна града нишенлие,
60
Кат' да си е на Край-земе.
Писа ми крале бела книга,
Бела книга църну писму.
Премени са, нареди са,
Приметна си златна дреха.
65
Та си срука млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Та ги прати фафъ гора-та,
Да му дукаратъ деветъ крави.
Курбанъ коле на поле-ту,
70
Десна си рока дига
Та си фали Снигна Бога!
Та му са мольба моли,
Да ни си е люта зима,
Люта зима снегувита;
75
Я на поле ясну слънце,
Какъ си грее на Край-земе.
Да си грее на поле-ту;
Да ни му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
80
Та да иде на Край-земе,
На Край-земе при майка;
Та да си е поле запустену,
Пусту ми поле устаналу;
Та да си Юда ни лета,
85
Та да си пиле на фърка.
Кога-то вейке
щели да докаратъ крави-те, старий-тъ кмета съсъ други старци са пременували и
закарували крави-те та утивали на една рeка, кадe-то са събирали сички-те
селени жени моми и дeца, и там' колели курбанъ-тъ а моми-те пeели слeдоюща-та
песна:
Песна 1:3.
Засели са Крайна-земе,
Засели са, присели са!
Триста ми града на поле,
Триста ми града силни,
Силни ми града съсъ кулини.
5
Млади ми юнаци на поле,
Млади ми юнаци малки моми;
Млади юнаци съсъ стаду,
Сиву ми стаду пасатъ;
Малки ми моми на йорань,
10
Та ми уратъ и ми сеетъ.
Та ми са карба закарали,
Доста хми карба на поле,
Триста юнаци паднали,
Триста юнаци малки моми,
15
Чи хми стаду ни пасе;
Чи ми поле ни устана,
Пусту поле запустену,
Да си ми йоще уратъ!
Бана ми крале виде.
20
Та ми наетъ сторилъ,
Да си тера пуста земе,
Пуста земе запустена
Де ми стаду ни пасатъ,
Де ми йоще ни уратъ.
25
Та си закара млади юнаци,
Млади юнаци малки моми,
Та си дойде на белъ Дунавъ,
На Дунавъ на море;
Де си надбори Сура Ламие,
30
Та си Дунавъ исплива.
Па ми са борба бори;
Дива ми крале на поле,
На поле на юрдие,
Я си гу борба надбори,
35
Та му земе плени,
Та си му поле заптиса.
Йоще ми града ни градилъ,
Йоще ми моми ни урали.
Ти са си, Боже, налютилъ,
40
Налютилъ разедилъ,
Та си пратилъ милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега,
Да си вие на поле-ту,
45
Та ми вие малу млогу,
Малу млогу три месеца.
Дуръ са на бана нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Та си наетъ сторилъ
50
Да си иде на Край-земе,
На Край-земе при майка,
Макаръ да му са майка насмела.
Хеле ми Юда летна,
Летна ми Юда фъркна,
55
Та му дума говори:
Бана ле бана кралю,
Що ми са, бана, чудишъ
Та ти кахъръ легналъ?
Доста ти веке кахъре,
60
Кахъре йоще ядове!
Чи ти на поле люта зима,
Люта зима снегувита,
Та си града ни градилъ,
Та са моми ни урали.
65
Я си пиши бела книга,
Бела книга църну писму,
Чи на Бога курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ деветъ крави,
Бога си фальба фалишъ;
70
Та му са мольба молишъ,
Да ни праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Тука долу на поле-ту,
Да ни вие бела снега;
75
Лу да вие фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де си стаду ни пасе,
Де си моми ни уратъ.
Бога ти мольба чуе;
80
На поле ти ясну слънце,
Какъ си грее на Край-земе.
Я да са варнешъ при майка,
Майка ти са насмела:
Ни си, бана, юнакъ!
85
Дива си крале ни надборилъ!
Чулъ ми е царе зачулъ,
Чулъ ми е Юда Самувила.
Та си града ни гради,
Малки моми ни искаралъ
90
Да си уратъ на поле-ту.
Лу си прати бела книга,
Бела книга църну писму
На юнаци на войводи,
Курбанъ да си колетъ.
95
Па си събра млади юнаци,
Млади юнаци малки моми
Та ги прати фафъ гора-та,
Фафъ гора-та на стаду-ту,
Закарали деветъ крави,
100
Деветъ крави се на отбуръ;
Та ми слезе баш на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на църну-ту море
На Бога си курбанъ коле,
На Бога на Снегина,
105
Курбанъ коле деветъ крави,
Та гу фальба фали,—
Та му са мольба моли,
Та му дума и говори:
Боже ле Снегна ле,
110
Що ми са си, Боже, налютилъ,
Налютилъ разедилъ?
Лу самъ стъпилъ на поле-ту,
Та си пратилъ милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
115
Тука ми долу на поле,
Вилъ ми е снега завилъ,
Та ми вие сега малу,
Сега малу три месеца.
Зеръ ми е, Боже, ни стигналу,
120
Чи самъ майка уставилъ,
Съсъ майка милна брата,
Милна брата милна сесра;
Сое самъ града уставилъ,
Сое ми града сое земе,
125
Сое земе плодита,
Плодита йоще топлита;
Ни ми е люта зима,
Люта зима снегувита
Я си ми слънце грее,
130
Ясну ми слънце на поле.
Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
135
Сури ми агне-та фъ кушере;
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,
Та ми жнеетъ бела пшеница;
Та ми бератъ белу грозде;
140
Млади юнаци на точилу,
Та си пиетъ руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Вину ми пиетъ хору играетъ;
Я си ми моми песна пеетъ,
145
Песна хми е руевита.
Земе самъ, Боже, уставилъ,
Чи ми е Бога заръчелъ,
Да си седна на пуста земе,
Де ми Юда ни летнала,
150
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу
Та ми, са, Боже, ни нажелилу.
Йоще самъ, Боже, ни плакалъ.
Ни самъ плакалъ, ни самъ викалъ,— 155
Сега самъ, Боже, заплакалъ,
Чи ми са зима дудела!
Млади ми юнаци фафъ сарае,
Млади ми юнаци малки моми,
Фъ сарае, Боже, на плачба,
160
Млади ми юнаци ни излели
Да ми пасатъ сиву стаду;
Малки моми на поле-ту
Йоще ми йорань ни урали,
Ни урали, ни ми сели,
165
Ни ми сели, ни ми жнали;
Чиста леба ни месили,
Чиста леба, чиста пита;
Я ми са фафъ гора-та,
Диви са подивили
170
Фафъ гора си трева пасатъ!
Хаде ми, Боже, хаде;
Сега ти курбанъ коле,
Курбанъ ти коле деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,
175
Та ти са мольба моле:
Ду сега са си, Боже, лютилъ,
Утъ сега веке да са ни лютишъ.
Да ни пращашъ Слана юнакъ
Тука долу на поле-ту;
180
Лу да си гу, Боже, пращашъ
Тука, Боже, на високу,
На високу фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми стаду ни пасе,
185
Де ми моми ни уратъ.
Аку си, Боже, каилъ станешъ,
Да ми грейне ясну слънце,
Да ми грейне на поле-ту,
Ду година ти курбанъ коле,
190
Та си та фальба фале;
Я да си е на поле-ту
Лету йоще пролету,
Какъ си е на Край-земе,
Да ни си е люта зима,
195
Люта зима снегувита,—
Дуръ да дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
200
Сури ми агне-та фафъ кушере;
Двашъ ми моми на поле,
На поле на жетва,
Да ми жнетъ бела пшеница;
Да ми бератъ белу грозде;
205
Млади ми юнаци на точилу,
Да си пиетъ руйну вину,
Руйну вину тригодишну,—
Йоще ти, Боже, курбанъ коле,
Курбанъ коле деветъ ювна,
210
Деветъ ювна карабаше,
Карабаше и факлати;
Събирамъ си малки моми,
Малки моми и девойки,
Та ти пеетъ вета книга,
215
Вета книга, вета песна,
Що самъ йоще ни пелъ
Лу ми Юда заръчела,
Заръчела поръчела.
Бана ми курбанъ коле,
220
Курбанъ коле, мольба са моли;
Дуръ са на Бога нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Та си прати Юда Самувила
Да си слезе фафъ гора-та,
225
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми седи Лета Бога—
Пещере му на Край-земе,
На Край-земе лету пролету,
Я на поле люта зима,
230
Люта зима снегувита—
Та му дума Юда и говори:
Боже ле Лете ле,
Доста ми си, Боже, седелъ
Тука, Боже, на Край-3еме!
235
Сега ма пратилъ Снигна Бога,
Та ти са мольба моли,
Да си слезешъ тука долу,
Тука долу на поле-ту,
Що си ми е пусту, запустену.
Заселилъ гу бана крале,
240
Що ми йоще ни виделъ
Люта зима снегувита,
Та му са доста нажелилу,
Нажелилу натъжилу
На Бога си курбанъ коле,
245
Курбанъ коле деветъ крави,
Та му са мольба моли
Да си грейне ясну слънце,
Да си грейне на поле-ту,
Да си му е лету, пролету.
250
Лета Бога вели ютговори:
Е, ти, Юду Самувилу,
Ни си фоде на поле-ту!
Какъ си е бана курбанъ колелъ,
На Бога са мольба молилъ,
Да си грейне ясну слънце,
255
Да си грейне на поле-ту,
Да си му е лету, пролету,—
Дуръ си ми бана курбанъ ни коле,
Да ми коле ду три голабчета,
Да ми са мольба моли
260
И да прати малка мома,
Да е прати фафъ гора-та
Да си бере бела китка,
Да си ми глава накичи,
Ни си слевамъ на поле-ту!
265
Ни изгревамъ ясну слънце,
Да си му е лету, пролету.
Рече Бога ни утрече
Та са варна Юда Самувила,
Варна са Юда при Бога.
270
Думала му Юда говорила:
Летна Бога каилъ ни ставалъ
Да си слезе на поле-ту,
Да си грейне ясну слънце,
Та да си е лету, пролету.
275
Снигна Бога нищу ни продумалъ,
Ни продумалъ ни ютговорилъ;
Чи ни знае що да прави,
Що да прави, що да стори.
Кметъ-тъ и други-те като закалали курбанъ-тъ и седнували да са гостетъ, една
мома доходала отъ селото и пеела следоюща-та песна:
Песна 1:4.
Царю ле бана ле,
Курбанъ си бана колелъ,
Курбанъ деветъ крави,
Курбанъ ти на Снигна Бога,
Да ни ти са, бана, люти;
5
Да ни праща милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да ни праща на поле-ту
Да си вие бела снега
И той си каилъ станалъ.
10
Я и той що да прави,
Що да прави що да стори?
Пратилъ ма фафъ гора-та.
Фафъ гора-та на Край-земе,
Фафъ гора-та фъ пещера-та,
15
Де ми седи Лета Вога;
Та му са самъ мольба молила,
Да си слезе на поле-ту,
Да си грейне ясну слънце,
Да си ти е лету, пролету,
Чи си на Бога курбанъ колелъ
20
Я той ми са налютилъ,
Та ми дума продума:
Е, ти Юду Самувилу,
Какъ си е бана курбанъ колелъ,
На Снигна са Бога мольба молилъ, 25
Я си мене ни сайдисалъ!
Ни си слевамъ на поле-ту
Дуръ ми курбанъ ни заколе, —
Да ми коле ду три голабчета.
Хемъ да прати малка мома,
30
Да е прати фафъ гора-та
Да си бере бели цвете,
Да си вие бела китка,
Да ми глава накичи
Какъ си вие бела китка
35
Да си рука низъ гора-та
Иди си, Зима, иди си,
Чи си веке лету дойде.
Та си веке каилъ ставамъ
Да си слезе на поле-ту,
40
Съсъ мене ясну слънце,
Лу да грейне да си блесне,
Съсъ мене лету, пролету
Та си бана града гради.
Млади юнаци на поле-ту,
45
На поле-ту стаду пасатъ;
Малки моми на поле-ту,
Та ми йорань уратъ,
И ми сеетъ бела пшеница,
И ми сеетъ и ми жнеетъ;
50
Та си месетъ чиста пита,
Чиста пита, чиста леба.
Сега, царю, що са ни чудишъ?
Гозба, царю, да са ни гостишъ!
Я да фанешъ ду три голабчета,
55
На Лета Бога курбанъ да колешъ;
И да пратишъ малка мома
Да си иде фафъ гора-та,
Да си бере бели цвете,
Да си вие бела китка,
60
И да флезе фъ пещере-та
Да си кити Лета Бога, —
Да са рукне и подрукне
Иди си Зима, иди си,
Чи си лету дойде.
65
Йоще речь-та да ни утрече
Ша си грейне ясну слънце,
Ша си грейне на поле-ту,
Та си ти е лету, пролету.
Та си градишъ нова града,
70
Да ни ти е поле запустену;
Да ни плачатъ млади юнаци,
Млади юнаци малки моми.
Чулъ ми бана Юда Самувила
Та са гозба ни гости
75
Я устави малки моми
Да си гответъ деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ.
Като испевала мома-та
горня-та песна, три момчета дохождали, кои-то носили три голабчета и ги давали
на кметъ-тъ; той ги закалалъ курбана а моми-те пеели следоюща-та песна:
Песна 1:5.
Боже ле Лете ле,
Чуденъ си, Боже, нишенлие!
Да ни си, Боже, на небе-ту,
Земе са веке запустила!
Чи си имашъ златни ключе,
5
Ютключевашъ йогнена сарае,
Де ми седи ясну слънце,
Та му, Боже, заръчешъ,
Заръчешъ, Боже, поръчешъ,
Де да грейне на земе-та.
10
Слънце та, Боже, чуе
Та си нийде ни изгрева,
Лу изгрева на Край-земе,
На Край-земе, на поле-ту,
Йоще рану предъ зора-та.
15
Юраче-те на поле-ту,
Купаче-те на лозе-ту,
Курабе-те на море-ту,
Сиву ми стаду пасе,
Та са е земе заселила,
20
Ни е пуста, запу стена;
Де ми слънце ни грее,
Пусту ми поле устаналу,
Пусту ми поле, запустену;
Ни ми уратъ юраче-те,
25
Ни ми копатъ копаче-те,
Ни ми пливатъ курабе-те,
Ни ми пливатъ на море-ту,
Сиву ми стаду ни пасе.
Я ти, Боже, зеръ ни знаешъ?
30
Бана крале на белъ Дунавъ
Пусту ми поле заптисалъ,
Пусту ми поле, запустену.
Я ми йоще града ни градилъ,
Малки моми ни излели,
35
Ни излели на поле-ту,
Да ми уратъ, да ми сеетъ,
Чи е люта зима снегувита.
Бога ми са налютилъ,
Та си пратилъ милна слуга,
40
Милна слуга Слана юнака,
Та си виелъ бела снега
Малу млогу три месеца;
Сега веке ни си вие,
Чи му е курбанъ колелъ.
45
Та на тебе курбанъ коле,
Курбанъ коле три голабче-та,
Та ти са мольба моли,
Да си слезешъ на поле-ту,
Съсъ тебе ясну слънце
50
Да си грейне, да си блесне;
Да си гради нова града;
Малки моми на поле-ту
Да си уратъ, да си сеетъ;
Да ни си е поле запустену.
55
Какъ си фъркатъ ду три голабче-та,
Да си фъркне църну пиле,
Церну пиле лестувица,
Да си летне утъ Край-земе,
Йоще тука ни летнала;
60
Да е види бана крале,
Ни му са веке нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Чи уставилъ сое земе,
Сое земе, сое града;
65
Стара майка, милна брата,
Милна брата, милна сесра.
Като закалалъ
кметъ-тъ и трите голабче-та и испевала мома-та горня-та песна рано още предъ
слънце-то, кога-то щело да изгрея слънце-то, сички-те си подигали роки-те каде
небе-то и ги удрели отъ радостъ че е слънце-то изгрело, а моми-те пеели
следоюща-та песна:
Песна 1:6.
Боже ле Лете ле,
Фала ти, Боже, на земе!
Чи си сарае ютключилъ,
Та си на слънце заръчелъ,
Да си изгрее на поле,
5
Чи на са зима дудела;
Тешка е зима люта,
Люта е зима снегувита!
Млади юнаци плакатъ
Чи на егнилу ни фодетъ,
10
Сиву си стаду ни пасатъ;
Малки са моми плакали
Чи на поле ни излели,
Та са на поле ни урали;
Плакали моми викали
15
Чи си земе уставили,
Плодита земе, топлита,
Де си ми пиле фърка,
Църну ми пиле лестувица.
Фала ти, Боже, фала!
20
Царе ти курбанъ коле
Ду година ти Личень-денъ,
Диченъ-денъ Гергювъ-денъ.
Гергювъ-денъ, Боже, Суровь-денъ,
Суровъ-денъ още Летовъ-денъ. 25
Слънце ле, ясну слънце!
Да си ми слънце греешъ,
Злату на земе полевашъ,
Злату ми, слънце, сребру
Росна ми китка заросева,
30
Малки са моми китетъ,
Та си на поле уратъ,
Уратъ ми, слънце, купаетъ;
Де ми, слънце, ни греешъ,
Темна темница вланала!
35
Малки са моми у дома си,
Роки кършетъ, сълзи ронетъ,
Де хми е земе пуста,
Пуста хми земе, запустена!
Като испевали
горня-та песна, найстарий-тъ отъ кметове-те, кои-то билъ найхарно пременетъ,
утивалъ въ гора-та и са скривалъ въ некоя пещера, после по него ходила една отъ
моми-те въ гора-та та брала китки и пеела следоюща-та песна:
Песна 1:7.
Снигна са Бога налютилъ,
Налютилъ разедилъ,
Та си е пратилъ милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да си вие бела снега,
5
Вилъ ми е снега малу млогу,
Малу млогу три месеца
Тешка е зима снегувита,
Та ми слънце ни грее,
Ясни си зари крие,
10
Крие си зари фъ сарае;
Ясну си лику подава,
Подава си лику на поле
На поле на Край-земе,
На Край-земе лету, пролету;
15
Де си е бана на поле,
Пусту е поле запустену;
Сега ми слънце грейна,
Грейна ми слънце блесна,
Та е на поле лету,
Лету е йоще пролету.
Бана ми на белъ Дунавъ,
20
Десна си рока дигналъ
Та си ми слънце фали.
Даде ми златна тоега,
Та си ма фъ гора прати
Да си бере бели цвете,
25
Да си гоне люта зима,
Люта зима снегувита.
Иди си, Зима, иди си
Иди си, Зима, на небе,
Де си е Снигна Бога
30
Чека та Бога чека,
Дребни му ключе на рока,
Да си зандана ютключи,
Да та фъ зандана заключи;
Иди си, Зима, иди си,
35
Чи си ми лету дойде,
Лету ми йоще пролету.
Хаде ми, Зима, хаде!
Хуй, ни ми зима, хуй!
Лета ми Бога слезалъ,
40
Слезалъ ми на поле;
Златна тоега пратилъ,
Пратилъ тоега на бана,
Бана ми тоега даде
Да си та, Зима, гоне;
45
Да си та намера намере,
Ша та удре на глава,
Да си ти глава подробе!
Па си ти, Зима, думамъ:
Иди си, Зима, иди си!
50
Ни ми е поле пусту,
Пусту поле запустену.
Какъ си е Краша-земе
Плодита, топлита,
Двашъ ми на поле уратъ,
55
Двашъ ми пшеница сеетъ,
Двашъ ми жетва жнеетъ,
Двашъ ми юнаци на егнилу,
Сури ми агнета фафъ кушере,—
Какъ си е Крайна-земе,
60
И пусту ми поле запустену.
Ша ми фъркне църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Ша ми фъркне утъ Край-земе,
Да ми види бана крале,
65
Засмелъ са и са насмелъ, -
Забурилъ си сое земе,
Сое земе, сое майка,
Сое майка, милна брата,
Милна брата, милна сесра.
70
Като пеяла мома-та
горня-та песна, утивала друга мома, коя-то като срещнувала оная коя-то брала
цвете-то и пеяла, запевала следоюща-та песна;
Песна 1:8.
Чуешъ ли, Зима, чуешъ,
Чи си е Лета Бога фафъ гора?
Слелъ ми е веке утъ небе,
Та ми е седналъ фафъ пещера
Пратилъ си вчера испратилъ,
5
Пратилъ си златна тоега,
Златна тоега на бана,
Да си та, Зима, гони,
Туку си бана ни дойде.
Бана си курбанъ коле,
10
Курбанъ коле голабче-та,
Лета си Бога фали
Та си е мене пратилъ
Даде ми златна тоега,
Да си та, Зима, гоне.
15
Я що ми, Зима, думашъ?
Ша фъркнешъ ли, Зима, на небе.
На небе, Зима, при Бога,
Да та заключи фъ зандана,
Де ти е милънъ брата,
20
Милънъ брата Слана юнакъ?
Ил' да та удре пу глава,
Да си та глава одробе,
Да ми плачешъ, заплаче шъ?
Зима хи Юда говори:
25
Моме ле, малка моме,
Язъ си, моме, ни фоде,
Ни фоде, моме, на небе.
Снигна ми Бога заръчелъ,
Да си утъ поле ни стана,
30
Чи си е поле пусту,
Пусту е поле, запустену,
Клету е поле, поклету!
Юда на поле да са ни шета,
Юнакъ на поле да ни стъпне,
35
Пиле на поле да ни фъркне,
Мома на поле да ни уре,
Юнакъ стаду да ни пасе;
Я ти, моме, що ми думашъ,
Що ми думашъ и говоришъ.
40
Хаде си слези на поле.
Сесра ми тука долу,
Сесра ми малка Ветрица,
Силънъ ми ветъръ ша дуне,
45
Силънъ ми ветъръ студънъ;
И язъ си, моме, искарувамъ
Златна тиника утъ пещере,
Та си вие бела снега
Дуръ да са гора побелее,
50
Дуръ да си, моме, замръзнешъ!
Млада си йоще зелена;
Я си ми слези на поле.
Малка са мома налютила
Налютила разедила,
55
Златна тоега искарала
Та си хи глава удробила.
Писна ми Юда, заплака!
Дуръ си ми Бога чуе,
Та ми утъ пещере излезе
60
Та си при -мома дойде.
Мома му глава накичи,
Бела му китка на глава,
Та си е фъ гора лету,
Лету е фъ гора, пролету.
65
Зима ми Юда виде,
Виде ми Юда фъркна,
Фъркна ми Юда на небе,
На небе фъ сарае,
Де ми е Снигна Бога;
70
Та си е пита, говори:
Юду ле Зима ле,
Каилъ ли си, Юду,
Каилъ ли си, ни си каилъ,
Да та фърле фафъ зандана,
75
Де ти е милънъ брата,
Милнъ брата Слана юнака,
Ил' да ми изметъ чинишъ?
Я ти са мольба моле
Да си ни слевашъ на Дунавъ,
80
На Дунавь на поле;
Ду сега е поле пусту,
Пусту е поле, запустену;
Утъ сега веке ни е;
Бана си поле заселилъ,
85
Заселилъ поле, приселилъ;
Какъ си е крайна-земе
Плодита йоще топлита,
Па си е пусту поле
Плодиту йоще топлиту;—
90
Дуръ да си летне църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Да ни му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Чи си земе уставилъ.
95
Зима му дума говори:
Боже ле Снигна ле,
Я си, Боже, каилъ ни ставамъ
Да ма фъ'зандана фърлишъ,
Де ми е милънъ брата,
100
Милънъ брата Слана юнакъ;
Изметъ ти, Боже, чинамъ.
Туку си каилъ ни ставамъ
Да си е бана на поле,
Да си ми поле засели,
105
Що ми е поле пусту,
Пусту ми поле, запустену;
Да си фъркне църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Лу да си е тешка зима,
110
Тешка зима снегувита;
Да си моми ни уратъ,
Да ми стаду ни пасе.
Дуръ да са на бана дудее
Да устави пусту поле,
115
Да устави да си бега,—
Па да си иде на Край-земе;
Де му е стара майка,
Стара майка, милна брата,
Милна брата, милна сесра.
120
Снигна са Бога разеди,
Разеди са налюти са,
Та йотключи зандана-та,
Та си фърли Зима Юда,
Та ми веке ни излезе.
125
Плаче ми Юда вика ми
Да е чуе Снигна Бога,—
Белкимъ му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Да е прати на земе-та,
130
На земе-та на поле-ту;
Туку Бога ни е чуе,
Лу ми седи фафъ сара е.
Старецъ-тъ заедно
съсъ мома-та слевалъ тамо гдето колели курбанъ-тъ; старецъ-тъ билъ накиченъ
съсъ бели цвете, кои-то му ги набрала мома-та; щомъ го видели селени-те
паднували на земя-та та му селемъ давали, а мома-та пеела следоюща-та песна:
Песна 1:9.
Пана ле бана кралю,
Курбанъ си бана колелъ,
Колелъ си голабче-та,
Лета си Бога фалилъ,
Мольба му са си молилъ,
5
Да ни ми седи на Край-земе,
Я да си дойде на поле,
Да си е лету, пролету.
Дойде ми Бога фафъ гора,
Йоще ми каилъ ни станалъ
10
Да си слезе на поле.
Даде ми бана златна тоега,
Прати ма бана фафъ гора,
Бели самъ цвете брала,
Бела самъ китка вила;
15
Срета ма Юда сретнала,
Сретнала ма Зима Юда,
Зима Юда Самувила;
Доста са Юда налютила,
Налютила разедила,
20
Чи ма е чула фафъ гора
Чи самъ гласумъ гласнала
Иди си, Зима, иди си,
Лету си веке дойде,
Лету йоще пролету.
25
Хаде ми, Зима, хаде;
Хуй, ни ми зима, хуй!
Лета ми Бога слезалъ,
Слезалъ ми на поле;
Златна тоега пратилъ,
30
Пратилъ тоега на бана;
Бана ми тоега даде,
Да си та, Зима, гоне.
Какъ ми е Юда чула,
Силънъ ми ветъръ дунала,
35
Силънъ ми ветъръ, фуртуни;
Бела ми снега зафърле
Да си ма фъ гора замръзне,
Да си ма ледъ поледне;
Я самъ, бана, писнала,
40
Писнала самъ, заплакала.
Чулъ ма е Лета Бога,
Чулъ ма е Бога зачулъ,
Та ми фъ гора дойде,
Та му самъ глава накичила.
45
Виде ми Юда дугледа,
Та си ми фъркна на небе;
Сега ми Юда фъ зандана,
Де хи е милънъ брата,
Милънъ брата Слана юнакъ.
50
Лета си Бога върна
Да си ми фъ пещере флезе,
Да си на поле ни слезе;
Па му са самъ мольба молила
Да си съсъ мене дойде;
55
Чи да гу, бана, видищъ,
Дарба ма, бана, дарувашъ,
Дарувашъ ма деветъ пенеза,
Деветъ пенеза деветъ алтана;
Язъ си ти китка давамъ,
60
Китка си йоще ни виделъ.
Китка е утъ Край-земе,
Утъ Край-земе утъ поле,—
Де ми са моми урали,
Де са юнаци шетали
65
Та ми са стаду пасли.
Йоще ми Бога думалъ
Чи си веке ни дума.
Снигна е Бога на небе,
На небе фъ сарае;
70
Сега му курбанъ колешъ,
Вета му книга пеешъ,
Вета книга, вета песна,
Да ни ми са налюти,
Да ни ми са разеди,
75
Да си йотключи зандана,
Да си испусне Слана юнака,
Слана юнака, Зима Юда,
Па да ги на поле прати
Да си виетъ бела снега,
80
Да си е люта зима,
Люта зима снегувита;
Курбанъ си, бана, колелъ,
Колелъ си деветъ крави,
На Снигна са си мольба молилъ,
85
Да си ни прати Слана юнака
Да си вие бела снега;
Па му курбанъ колешъ,
Вета му книга пеешъ,
Вета книга, вета песна,
90
Та са веке ни люти.
Сега ми на небе чека,
На небе фъ сарае,
Да си му курбанъ колешъ,
Да му пеешъ вета книга,
95
Вета книга, вета песна.
Като испевала мома-та
горня-та песна, сички-те са собирали та давали на мома-та по 5—10 пари, а тия
хми къцнувала отъ китка-та, съ коя-то билъ на-киченъ старецъ-тъ, и пеяла
следоюща-та песна:
Песна 1:10.
Бана ле Бана,
Юнаци млади иргене,
Моми ле мили друшки,
Била самъ била,
Днесъ ми три нидели,
5
Била самъ на Край-земе.
Стара ма майка питала,
Питала ма прашила,
Да л' си е поле пусту,
Пусту ми поле, запустену?
10
Да л' ми са моми на поле,
Малки моми, млади юнаци?
Да л' си ми моми уратъ,
Юнаци ми стаду пасатъ?
Я' хи самъ дума продумала,
15
Продумала приговорила:
Мале ле стара мале,
Пусту ми поле, запустену,
Я ми е поле плодиту;
Туку е люта зима,
20
Люта зима снегувита
Сега, мале, три месеца;
Та ми са моми ни излели,
Ни излели на поле-ту,
На поле са йоще ни урали.
25
Та са на бана нажелилу,
Нажелилу натъжилу;
Плаче ми бана фъ сарае,
Чи си е града ни градилъ.
Чула ми стара майка,
30
Та си ми флезе фъ бахче-ту,
Бели цвете ми брала,
Бели цвете улетни,
Та ми ги даде, подаде.
Та ми вели ютговори:
35
Иди си, моме, иди,
Иди си, моме, на поле,
На поле на Дунавъ;
Качи са, моме, на гора,
На гора на планина;
40
Намера, моме, намирашъ,
Лета ми Бога ша найдешъ,—
Чи ми фъ сарае седи,
Сарае му златна пещере,
Та си му глава кичишъ,
45
Та си е лету на поле,
Лету йоще пролету.
Слева си Бога на поле,
Де ми е бана седналъ;
Де ми са малки моми,
50
Малки моми, млади юнаци;
Лу да си китка видетъ,
Ни хми са желну желилу,
Ни хми са тъжну тъжилу,
Я си та дарба даруватъ,
55
Даруватъ та деветъ пенеза,
Деветъ пенеза деветъ алтана;
Та си хми китка давашъ,
Китка си фъ къща носетъ.
Бела хми китка на порти,
60
Ега хми са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Чи си земе уставили,
Плодита земе, топлита,
Да си ми китка видетъ,
65
Ни ми са веке желили,
Ни ми са веке тъжили,
Ка' да си са на Край-земе,
Ка да ми моми двашъ уратъ.
Като раздавала
мома-та на сички-те отъ китка-та и испевала горня-та песна, дохождалъ хоже-та
отъ село-то съсъ книга въ рока-та му; кметъ-тъзакалалъ единъ овенъ, а хоже-та
отварелъ книга-та и моми-те пеяли следоюща-та песна:
Песна 1:11.
Снигна ле Боже ле,
Знаешъ ли, Боже, ни знаешъ
Чи ти е бана думалъ,
Думалъ ти йоще говорилъ?
Лу да си зандана ютключишъ,
5
Да си заторишъ милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Да гу на поле ни пращашъ
Да си вие бела снега,
Я да си е лету, пролету;
10
Да си грее ясну слънце,
Какъ си грее на Край-земе;
Да си уратъ малки моми,
Да си уратъ, да си сеетъ;
Млади юнаци на егнулу,
15
Фъ кушере сури агнета;
Па ти курбанъ коле,
Та ти пее вета книга,
Вета книга, вета песна;
Мольба, ти са, Боже, молилъ,
20
Мольба му си, Боже, чуелъ!
Сега ти курбанъ коле,
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си пее вета книга,
Вета книга, вета песна;
25
Я ти са мольба моли
Да са веке ни лютишъ,
Да са веке ни разедишъ,
Да си зандана ни ютключишъ,
Да испуснешъ милна слуга,
30
Милна слуга Слана юнака,
Да си дойде на полету
Да си вие бела снега;
Да испуснешъ Зима Юда,
Зима Юда Самувила,
35
Да си дуне силънъ ветъръ,
Силънъ ветъръ и фуртуни,
Чи са на бана нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Та ти курбанъ ни коле,
40
Ни ти пее вета книга,
Вета книга, вета песна.
Стара е вета старита,
Стара е вета утъ Край-Земе,
Утъ Край-Земе и утъ царе.
45
Има е царе на небе,
Седелъ ми сега малу,
Сега малу деветъ години,
Та му е Бога даде;
Кой ми курбанъ коле,
50
Да си пее вета книга,
Вета книга, вета песна.
Курбанъ му е на небе,
На небе при Бога:
Боже ле Боже ле,
55
Вета е вила ветише,
Хруй ми сефита,
Сефита, удита,
Вей ми санита,
Урумъ ми тата,
60
Тата ми финита,
Трай ми далита,
Вета е вила ветише.
Я' ти Боже, вета книга,
Вета книга, вета песна
65
Лета е Бога на поле,
Сега е лету, пролету;
Утрумъ ми рану предъ слънце
Малки ми моми на поле,
Та ми уратъ и ми сеетъ;
70
Млади юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Та ми стаду пасатъ;
Какъ си ти слуга плаче,
Слуга ти Слана юнакъ,
75
Сесра му Зима Юда,
Зима Юда Самувила,
Аку ти са, Боже, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Чи хми са фъ зандана дуделу,—
80
Прати ги, Боже, тука долу,
Тука долу фафъ гора-та,
Фафъ гора-та планина-та,
Де си е гора запустена,
Де ми моми ни уратъ,
85
Де ми стаду ни пасе.
Бана ми курбанъ коле,
Бана са мольба моли;
Дуръ си ми Юда летна,
Летна ми Юда фъркна,
90
Летна ми Юда на Дунавъ,
Та са рукна, подрукна:
Бана ле бана ле,
Доста курбанъ колешъ,
Доста са мольба молишъ!
95
Курбанъ ти на небе,
На небе при Бога,
Мольба ти Бога чуе!
Йоще си зандана заключилъ,
Седемдесе катанци ударилъ,
100
Да ми ни излезе милна му слуга,
Милна му слуга Слана юнакъ,
Милна му сесра Зима Юда,
Зима Юда Самувила;
Дуръ да застигне Заревъ-денъ,
105
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,
Двашъ ми на поле да жнеешъ;
Двашъ юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Де ми са руди агнета.
110
Сега веке гозба да гостишь,
Да ми гостишъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
Да ни ми са йоще желетъ,
Да ни ми са йоще тъжетъ,
115
Чи си земе уставили,
Плодита земе, топлита.
Вутре ми рану уратъ;
Ни си е поле пусту,
Пусту ми поле, запустену,
120
Я си е мощне плодиту,
Плодиту йоще топлиту;
Юда ми веке легнала,
Юнакъ ми веке стъпилъ;
Църну ми пиле ни фръкналу,
125
Църну ми пиле лестувица;
Белкимъ си Богумъ милънъ,
Милънъ йоще думилънъ,
Та си ти пиле фъркне,
Църну ми пиле лестувица.
130
Като закалалъ
кметъ-тъ курбанъ-тъ и испевала мома-та горня-та песна, спущали са деветъ моми и
отхождали въ село-то та срукували человеци-те на курбанъ; кои-то съсъ манже
утивали та са гощавали на чеири-те или у друго место, кое-то било нарочно за това
определено. Кога-то срукували моми-те пеяли следоюща-та песна:
Песна 1:12.
Чуйте ми млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми!
Лета е Бога слезалъ,
Слезалъ е Бога на поле,
Та си е лету, пролету,
5
Утрумъ ми рану ясну слънце.
Малки ми моми на йорань,
На йорань, на копань;
Млади ми юнаци на егнилу,
Суру ми ягне фащатъ,
10
Та ми курбанъ колетъ;
Какъ си е лету, пролету
Тука ми долу на Край-Земе,
Па си, е лету на поле;
Ни ми е поле пусту,
15
Пусту ми поле, запустену,
Лу си е веке плодиту;
Юда ми на поле летнала,
Юнакъ ми на поле стъпилъ;
Йоще ми пиле ни фъркналу,
20
Църну ми пиле лестувица;
Я си е Бога каилъ станалъ,
Да си ми летне църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Да си ми летне, да си ми фъркне. 25
Бана му сърце дръгналу,
Та си курбанъ колелъ;
Сега са гозба гости,—
Та си на бана пратилъ
Тука ми веке фафъ града,
30
Фафъ града фафъ селу,
Да си ва покана кане.
Кой ми на гозба дойде,
Вутре ми рану йоще предъ зора,
Лу да ми слънце изгрее,
35
Ша ми слезе на поле;
Юнаци ми стаду пасатъ;
Я ми са моми на йорань,
На йорань, на копань.
Да ми видетъ диви юнаци,
40
Фальба са юнаци пофалили
Чи ми стаду пасатъ,
Тие ми стаду ни видели!
Да ми видетъ диви моми,
Фальба са моми пофалили
45
Чи си уратъ на поле-ту,
Чи си уратъ и си сеетъ;
Па си месетъ чиста леба,
Чиста леба, чиста пита.
Та ми думатъ и говоретъ:
50
Бре, ни са моми утъ земе,
Я ми са моми утъ небе,
На небе са моми Баици,
Та ми слели на земе,
Да си учетъ малки моми
55
Да си уратъ, да си сеетъ;
Да си месетъ чиста леба,
Чиста леба, чиста пита;
Да ни са фъ гора шетатъ,
Да ни си трева пасатъ!
60
Чули ми юнаци, малки моми,
Та ми на Дунавъ слели,
Да си ги бана гости
Дуръ си ми слънце грейне,
Дуръ си ми слънце зайде.
65
Моми-те като испевали
горня-та песна, сички-те отъ село-то слевали на онова место каде-то била
гозба-та, и тамо са гощавали до вечерь-та; на трапези-те моми пеяли следоюща-та
песна:
Песна 1:13.
Дойде ми бана на поле,
Пусту ми поле, запустену,
Запустену, затренену.
Дива ми крале подивенъ,
Чи ми на поле ни уре,
5
Чи ми на поле ни сее
Дивенъ е крале подивенъ,
Чи ми са фъ гора шета
Та ми трева пасе,
Какъ ми пасе сиву стаду!
10
Я си е мощне хиниетинъ,
Хиниетинъ инатчие,
На бана глава ни повада,
Селемъ му йоще ни дава,
Я си бере силна войске,
15
Та ми на поле излезе,
На поле на юрдие,
Та ми са борба бори;
Юнакъ е Дива надъ юнаци,
Та си му борба трае
20
Дуръ да си бана надбори;
Хеле му Бога ардамъ сторилъ,—
Пратилъ си Юда Самувила
Та си му срела даде;
Съсъ срела си борба надбори,
25
Та му фъ сарае седна.
Майка му са нажелилу,
Нажелилу натъжилу;
Прати му бела книга,
Бела книга църну писму:
30
Мили ми сину бана кралю,
Бре, си уставилъ Крайна Земе!
Крайна е Земе плодита,
Плодита, топлита;
Ти си ми, сину, ни виделъ,
35
Ни ми си виделъ люта зима,
Люта зима-снегувита.
Де си ми, сину, утиде,
Пусту е поле, запустену,
На поле е люта зима,
40
Люта зима снегувита;
Та ми моми ни уратъ,
Юнаци ми стаду ни пасатъ.
Тука ми, сину, на Край-Земе,
45
Дуръ да ми дойде Заревъ месецъ,
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Двашъ ми кушере на поле,
Фафъ кушере сури агнета;
50
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,
Двашъ ми жнеетъ бела пшеница;
Белу ми грозде бератъ;
Юнаци ми са на точилу,
55
Руйну ми вину пиетъ,
Руйну ми вину тригодишну.
Нажелилу ми са натъжилу,
Чи си земе уставилъ,
Та си на поле утиде,
60
Пусту ми поле, запустену:
Де ми Юда ни летнала,
Де ми юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу;
Де си е люта зима,
65
Люта зима снегувита.
Хаде ми, сину, върни са,
Да си фъ сарае седишъ,
Фъ сарае, сину, при майка;
Чузда е земе усилна,
70
Усилна, неволна.
Майка му дума говори,
Я ми са бана ни жели,
Ни са жели ни са тъжи,
Чи си ми йоще ни виделъ,
75
Ни ми виделъ люта зима,
Люта зима снегувита.
Та си на майка говори:
Мале ле, мила мале,
Пусту ми поле доста уралну.
80
Сега самъ фъ сарае седналъ,
Пещере ми сарае;
Я си граде нова града,
Нова града нишенлие,
Нова града нова Котлива.
85
На поле ми Дунавъ тече,
На поле са река вие,
Вие са река кату змие,
Та ми тече фафъ море-ту,
Река ми е ду белъ Дунава
90
Море ми е църну море,
Кат' си ми е на Край-Земе;
Кат' да си самъ на Край-Земе,
Та ни ми са, мале, нажелилу,
Нажелилу натъжилу;
95
Ни си ида на Край-Земе,
Да си седна фафъ сарае,
Фафъ сарае и при тебе.
Прати си бана бела книга,
Бела книга църну писму,
100
Прати си книга на майка.
Та си събра масторе-те,
Масторе-те дюлгере-те,
Да му градетъ нова града,
Нова града нова Котлива.
105
Снигна са Бога налютилъ,
Налютилъ са разедилъ,
Чи му курбанъ ни колелъ;
Та си прати милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
110
Съсъ юнака Зима Юда,
Зима Юда Самувила,
Та ми вие бела снега,
Вилъ ми снега малу млогу,
Малу млогу три месеца,
115
Та ми е люта зима,
Люта зима снегувита;
Бана ми утъ сарае ни излезе,
Нова ми града ни гради.
Та му са веке нажелилу,
120
Нажелилу натъжилу;
Та си писна, заплака,
Заплака, завика!
Дуръ са на Бога нажелилу,
Та си прати Юда Самувила
125
Та му дума говори:
Бана ле кралю,
Дуръ си на Бога курбанъ ни колешъ,
Да му са мольба молишъ,
Лета ми Бога ни слева,
130
Ни слева Бога на поле,
Ясну ми слънце ни грее,
Ни ми е лету на поле,
Ни ми е лету, пролету;
Нова си града ни градишъ,
135
Нова града нишенлие;
Та ти са, кралю, дуделу,—
Дуръ да си веке идешъ
На Край-земе, при майка.
Чуе ми бана Юда,
140
Чуе ми Юда Самувила;
Та си на Бога курбанъ коле,
Вета му книга пее,
Вета книга, вета песна.
Снигна са Бога нажелилу,
145
Нажелилу, натъжилу,
Та си зандана йотключи
Милна си слуга заключи,
Милна си слуга Слана юнака;
Милна му сесра заключи,
150
Милна му сесра Зима Юда,
Зима Юда Самувила.
Слезе ми Лета Бога,
Слезе ми Бога на поле,
Ясну ми слънце блесна,
155
Блесна ми слънце грейна,
Та ми е лету на поле,
Лету ми йоще пролету.
Малки ми моми на йорань,
На йорань, на копань;
160
Млади юнаци на поле
Сиву ми стаду пасатъ;
Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ,
Двашъ ми юнаци на поле,
165
На поле на егнилу,
Двашъ ми са сури агнета,
Сури агнета фафъ кушере;
Двашъ ми са моми на поле,
На поле на жетва,
170
Двашъ ми пшеница жнеетъ;
Белу ми грозде бератъ;
Млади юнаци на точилу
Руйну ми вину пиетъ,
Руйну ми вину тригодишну,
175
Вину ми пиетъ хору ми играетъ;
Малки ми моми песна пеетъ,
Песна хми руевита.
Диви юнаци на поле,
Диви юнаци подивени,
180
Фальба си юнаци фалетъ
Чи ми стаду пасатъ,
Иоще ми стаду ни видели,
Та ги на стаду учетъ;
Диви ми моми на поле,
185
Диви ми моми подивени,
Фальба си моми фалетъ
Чи си уратъ на поле-ту,
Чи си уратъ и си сеетъ,
Чиста си леба месетъ,
190
Чиста леба чиста пита.
Думатъ си моми говоретъ,
Ни са моми утъ земе;
Я са моми утъ небе,
На небе са моми Баици,
195
Та ми слели на земе,
Да си учетъ малки моми
Да си уратъ, да си сеетъ;
Да си месетъ чиста леба,
Чиста леба, чиста пита,
200
Да ни са фъ гора шетатъ,
Да ни си трева пасатъ!
Я ми е бана на поле,
Срукалъ си масторе,
Масторе дюлгере,
205
Та си гради нова града,
Нова града нишенлие;
Градилъ си града малу млогу,
Малу млогу три месеца,
Града му нова Котлива.
210
Седналъ ми веке фъ сарае,
Та ми съсъ свирка свири.
Църну ми пиле фъркна,
Църну ми пиле лестувица.
Какъ си гу бана виде,
215
Пита си пиле праша:
Църну ми пиле лестувица,
У' де ми, пиле, фъркашъ?
У' де ми, пиле, идешъ?
Що ми е, пиле, на Край-Земе,
220
На Край-земе фъ Котлива града?
Пиле му дума говори:
Бана ле, бана кралю,
Майка ти свирка чула;
Свирка ти майка знае,
225
Та хи са, бана, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Да ни ти е на поле неволе,
Неволе усилна?
Да ни ти е люта зима,
230
Люта зима снегувита?
Та ма е, бана, пратила
Да ти неволе виде;
Я ни ти е неволе,
На поле-ту лету, пролету.
235
Крайна е земе плодита,
Плодита, топлита,
И поле ти плодиту,
Плодиту, топлиту,
Кат' да е Крайна-земе.
240
Сега при майка ша ида,
Да си хи, бана, цирна,
Чи ни ти е неволе.
Бана хи дума, говори:
Лесту ле църну пиле,
245
Да ни ми си, лесту, на поле,
Доста ми, лесту, неволе;
Ни ми фоди при майка;
Я ми фъ сарае летай,
Летай ми, лесту, циркай.
250
Хаде ми, бана, хаде,
При майка, бана, ша фъркна;
Па на поле ша дойда,
Да си летувамъ, да си лестувамъ;
Вутре ми рану да ма чекашъ,
255
Вутре ми рану предъ слънце.
Рече ми пиле фъркна ми,
Фъркна ми пиле на Край-земе,
На Край-земе фъ сарае.
Та си на майка цире:
260
Мале ле стара мале,
На поле ми лету, пролету;
Ясну ми слънце грее.
Малки ми моми на йоранъ,
На йорань, на копань;
265
Млади юнаци на поле,
На поле ми стаду пасатъ;
Бана ми града градилъ,
Нова ми града нишенлие,
Нова града нова Котлива,
270
Та ми фъ сарае седналъ.
Ни му е веке неволе!
Я да си, мале, летувамъ,
Да му летувамъ фъ сарае,
Кат' да си е на Край-земе.
275
Ни ми е, мале, давалъ
Да си дойда при тебе.
Я му самъ цирнала говорила,
Лу да ти фъ сарае дойда,
Да си ти, мале, цирна,
280
Що ми е усторилъ на поле;
Па му на поле ида,
Та му на поле летувамъ,
Та му на поле лестувамъ.
Сега ма, мале, чека.
285
Майка хи дума говори:
Хаде ми, лесту, фъркни,
Иди ми, лесту, на поле,
Та му фъ сарае летувай,
Летувай, лесту, лестувай.
290
Па му на бана неволе
Чи ни си е на Край-земе,
Туку ми йоще ни знае
Що ми е сторилъ направилъ
Чи си е земе уставилъ:
295
Чузда е земе усилна,
Усилна, неволна.
Па си ми пиле летна,
Летна ми пиле на поле,
На поле фъ сарае.
300
Цирна ми пиле фъ сарае,
Та си гу бана чуе.
Па си гу пита праши:
Лесту ле, лестувица,
Що ти е майка думала,
305
Думала говорила?
Питала ма, бана, прашила,
Що ми си, бана, усторилъ,
Усторилъ, бана, направилъ;
Що ти е, бана, неволе,
310
Та си ми свирка свиришъ.
Язъ хи самъ, бана, думала,
Нищу ти, бана, неволе,
Неволе, бана, усилна;
Чи ти е лету на поле,
315
Лету ти йоще пролету,
Кат' да си на Край-земе.
Па ми е майка говорила:
Хаде ми, лесту фъркни,
Иди ми, лесту, на поле,
320
Та му фъ сарае летувай,
Летувай, лесту, лестувай.
Па му на бана неволе
Чи ни си е на Край-земе,
Туку ми йоще ни знае
325
Що ми е сторилъ направилъ
Чи си е земе уставилъ:
Чузда е земе усилна,
Усилна неволна.
Ти си ми, лесту, летувай,
330
Летувай, лесту, фъ сарае,
Летувай, лесту, лестувай,
Та ни хи е неволе.
Река ми ва поле тече,
Река са на поле вие,
335
Какъ ми са змие вие,
Река ми е ду белъ Дунавъ,
Какъ си е Дунавъ на Край-земе,
Слану ми море на поле,
Слану ми море църну,
340
Какъ ми е църну на Край-земе.
Ни му са бана нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Кат' да си е на Край-земе.
Та ми са бана годи,
345
Годи са бана, жени са.
Та ми е бана на поле,
Поле си бана засели.
Ду тога бе поле пусту,
Пусту бе запустену,
350
Сега са веке засели.
Моми са песна испели,
Бана си фальба фалили,
Йоще му курбанъ колели;
Чи си е фъркналъ на небе,
355
На небе при Бога,
Млада си дефа устаналъ,
На Бога изметъ правилъ.
Та му е песна устанала,
Да са на земе фали,
360
Да са на земе чуе!
Да ни си земе заселилъ,
Пуста си земе устанала.
На Гергювъ-день секой
чобанинъ колелъ курбанъ по едно агне, кое-то агне готвила само една мома отъ
къща-та, и после седнували сички-те отъ къща-та та са гощавали; кога-то го
колели пеяла мома-та следоюща-та песна:
Песна 2:1.
Слела ми Юда утъ небе,
Утъ небе Юда фъ сарае,
Де ми е бана царина;
Та си му дума говори:
Бана ле, бана кралю,
5
Знаешъ ли бана, знаешъ
Що си, бана, думалъ,
Думалъ, бана, говорилъ,
Лета си Бога фалилъ;
Ду година му личенъ-денъ,
10
Личенъ-ден Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ - денъ!
Та му курбанъ колешъ,
Курбанъ му колешъ суру агне,
15
Суру агне усуресту,
Малка гу мома готви,
Готви гу ясна вечере,
Та си ми, царю, вечерешъ.
Я сега ми фъ сарае седишъ,
20
Суру си агне ни фаналъ,
Лета си Бога ни фалишъ;
Ни му правишъ личенъ-денъ,
Диченъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
25
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Лета са Бога налютилъ!
Какъ си е лету, пролету,
На поле ми ни слева,
Ясну ми слънце ни грее;
30
Та си е люта зима,
Люта зима снегувита;
Люта е зима лютна,
Йоще си зима ни виделъ!
Та си ми плачба плачешъ,
35
Плачешъ ми, бана, викашъ.
Моми на поле ни излели,
На поле моми на йорань,
На йорань моми, на копань,
Бела пшеница ни сеетъ,
40
Чиста ми леба ни месетъ,
Чиста ми леба, чиста пита;
Юнаци на поле ни излели
Та ми стаду ни пасатъ,
На поле юнаци на егнилу,
45
Та ти са поле запустилу,
Пусту ти поле устаналу,
Пусту ти поле, запустену!
На поле са Юда ни шета,
На поле юнакъ ни фоди,
50
На поле пиле ни фърка
Рече му Юда ни утрече,
Фъркна си Юда фафъ гора.
Бана са чудумъ чуди
Чи му е Юда думала,
55
Думала Юда говорила,
Да ми курбанъ коле,
Да ми коле суру агне,
Суру агне усуресту;
Ни ми е правилъ Личенъ-денъ,
60
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ,—
Да ни гу Юда мами,
Да ни гу Юда лъже,
65
Да му са Бога налюти,
Да му хатъръ устане.
Лета е Бога сайдисалъ,
Та му курбанъ коле;
Я си Бога ни сайдисалъ,
70
Да си йотключи зандана,
Да си искара милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Съсъ юнака милна сесра,
Милна сесра Зима Юда,
75
Зима Юда Самувила.
Да ги прити на поле-ту
Да завиетъ бела снега,
Да си е люта зима,
Люта зима снегувита;
80
Чудумъ са бана чуди,
Я ми йоще ни знае
Що да ми прави, да стори.
Стара му Зара дума,
Дума му Зара говори:
85
Бана ле, бана кралю,
Що ми са чудумъ чудишъ
Да ми курбанъ колешъ,
Да ми правишъ личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Летовъ-денъ,
90
Да колешъ ил' да ни колешъ?
Бре, си та Юда ни мами,
Бре, си та Юда ни лъже!
Снигна са Бога ни люти,
Да си искара милна слуга,
95
Милна слуга Слана юнака,
На поле гу веке ни праща;
Я си гу праща фафъ гора,
Фафъ гора на планина,
Де си ми моми ни уратъ,
100
Де ми юнаци стаду ни пасатъ.
Бре, ти си Богу думалъ,
Думалъ си бана говорилъ:
Боже ле Лете ле,
Я си ми слези на поле,
105
На поле, Лете, на Дунавъ,
Да ми е лету, пролету;
Та ти курбанъ коле,
Курбанъ ти коле суру агне,
Суру агне усуресту;
110
Йоще ти праве личенъ-денъ,
Личен-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Та си та фальба фале,
115
Десна си рока дигамъ.
Бога му драгналу,
Драгналу, кефналу,
Та си ми слезе на поле,
Ясну ми слънце грейналу,
120
Та ти е лету, пролету.
Малки са моми на поле,
На поле на йорань,
На йорань, на копань,
На поле си моми уратъ,
125
Бела пшеница сеетъ,
Чиста си леба месетъ,
Чиста леба, чиста пита;
Млади юнаци на поле,
На поле на егнилу;
130
Да ми курбанъ ни колешъ,
Личенъ ми денъ да ни правишъ,
Личенъ ми денъ Летовъ-денъ;
Лета са Бога налютилъ,
Налютилъ са разедилъ,
135
Та ми на поле ни слева,
Ни ти е лету, пролету,
Ясну ти слънце ни грее;
На поле ти Слана юнакъ,
Слана юнакъ, Зима юда,
140
Зима Юда Самувила,
На поле ти люта зима,
Люта зима снегувита;
Люта е зима лютна!
Стара му Зара дума,
145
Дума му Зара говори,
Бана си каилъ станалъ.
Та ми са бана пременилъ,
Пременилъ са наредилъ,
Златна си дреха спусналъ.
150
Та ми са шета низъ града,
Рука ми бана говори:
Бре, ми, юнаци, малки моми!
Вутре ми личенъ-денъ,
Личень-денъ Гергювъ-денъ,
155
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ.
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Никой ми на поле ни слева,
На поле на йорань,
На йорань, на копань.
160
Малки ми моми фъ сарае,
Суру ми агне златетъ,
Златетъ ми агне шернетъ,
Чи си курбанъ коле,
Курбанъ коле на Бога,—
165
Та му са мольба моле,
Па на поле да слезе,
Да си ми слънце грейне,
Да си ми слънце лесне,
Да ми е лету, пролету.
170
Кой си ми бана чуе,
На поле ми веке ни иде,
На поле на йорань,
На йорань и на копань.
Малки са моми пременили,
175
Применили, наредили;
Малки са моми фъ сарае.
Йоще ми бана курбанъ ни коле,
Лу ми е вързалъ суру агне,
Вързалъ ми агне на дъру;
180
Чи му Юда заръчела,
Заръчела поръчела,
Да ми курбанъ ни коле
Дуръ ми слънце ни грейне,
Да ми са агне златилу,
185
Златилу, ушернилу;
Йоще ми бана чека.
Три ми ювна коле,
Три ми ювна карабаше,
Карабаше и факлата,
190
Та ми гозба гости
Малки ми моми, млади юнаци;
Дуръ да ми слънце изгрее,
Дуръ да слънце лесне
Да ми са агне позлати,
195
Да ми са агне пошерни;
Какъ си гу бана коле
Да ми фъркне на небе,
На небе при Бога,
При Бога фъ сарае;
200
Да си гу Бога види,
Да му на сърце драгне,
Да му на сърце кефне.
Отъ село-то купували три
ювна и ги закалали курбанъ, на кои-то пеяли горня-та песна, а другите, кои-то
ималъ, закалали дома си по едно агне, кое-то го златили моми кога-то изгревало
слънце-то и пеяли следоюща-та песна:
Песна 2:2.
Деветъ ми Юди чули,
Деветъ ми Юди Самувили
Чули ми Юди фафъ гора,
Чи ми е бана на поле,
На поле фъ кушере;
5
Суру си агне фаналъ
Да си курбанъ коле,
Да си фали Лета Бога;
Йоще ми слънце ни грейналу,
Ни грейналу, ни лесналу,
10
Слели ми Юди на поле,
На поле фъ сарае,
Та си ми агне златетъ,
Та си ми агне шернетъ.
Та си ми песна пеетъ:
15
Слънце ле ясне ле,
Зари си слънце спущешъ,
Спущешъ ми зари на земе,
Та си ми земе златишъ,
Злату ми на земе фърлешъ.
20
Я ми, Слънце, гледай!
Бана ми курбанъ коле,
Лета си Бога фали,
Чи му на поле слезалъ,
Ясну си слънце изгрелу,
25
Та му е лету, пролету;
Днесъ му е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
30
Я си каилъ ни станалъ,
Рану ми йоще да коле,
Рану ми йоще предъ зора,
Дуръ да си слънце изгреешъ
Да си ми агне златишъ,
35
Да си ми агне шернешь.
Бана си агне коле,
Курбанъ ми агне на поле,
Да си ми фъркне на небе,
На небе при Бога,
40
При Бога фъ сарае;
Да си гу Бога види,
Да му на сърце драгне,
Да му на сърце кефне.
Бана ми книга пее,
45
Бана ми песна пее:
Флана ле Слънце ле,
Слънце ле Огне ле,
Рай ми, Огне, на поле,
Еренъ ми, Огне, рана,
50
Транъ ми, Огне, хаванъ ми.
Бана ми дума продумалъ,
Песна ми йоще ни пелъ,
Спусна си слънце зари,
Спусна си зари на агне,
55
Та ми са агне позлати,
Шерну ми агне ушерену.
Та гу бана курбанъ коле,
Курбанъ коле на Бога;
Чудну ми агне чудесту,
60
Бана гу съ ноже коле,
Я ми са агне ни коле!
Ясни му криле никнали,
Та си ми фъркна на небе,
На небе при Бога,
65
При Бога фъ сарае.
Три ми са Юда рукнали,
Рукнали са подрукнали:
Бана ле, бана!
Лета е Бога думалъ,
70
Думалъ е Бога говорилъу
Ду сега самъ са лютилъ!
Бана ми курбанъ ни колелъ,
Личенъ ми денъ ни правилъ,
Личенъ ми день Гергювъ-день, 75
Гергювъ-день Суровъ-день,
Суровъ-денъ Летовъ-день!
Сега ми веке правилъ;
Курбанъ ми колелъ суру агне,
Злату ми агне позлатену;
80
Злату ми агне фъркналу,
Злату ми агне фъ сарае.
Фъ сарае на ливаде.
Се му е лету на поле,
Се му е лету, пролету!
85
Ни му е веке зима,
Люта зима снегувита.
Секой като закалалъ
агне-то, моми го здробевали та го готвили, а друга една мома дохождала и пеела
следоюща-та песна:
Песна 2:3.
Бана ми фъ сарае,
Фъ сарае на йогнище;
Малка му мома готви,
Готви му мома вечере,
Ясна му вечере бъдница;
5
Чи му е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Седналъ ми ми бана на йогнище, 10
Та ми заплакалъ, зарукалъ!
Дребни ми сълзи рони,
Бели ми роки кърши;
Та гу никой ни виде,
Кална гу Юда дугледа.
15
Та си гу Юда пита,
Пита гу Юда праши:
Бана ле бана кралю,
Бре, що ти са нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
20
Та си ми, бана, заплакалъ,
Дребни си сълзи заронилъ?
Да ли за майка,
За майка за брата,
За брата за сесра,
25
Чи си курбанъ колешъ
Та ги гозба ни гостишъ?
Ил' чи устави сое земе?
Чузда ти земе усилна,
Усилна, неволна?
30
Бана хи дума говори:
Юду ле, Кална ле,
Ни ми са, Юду, нажелилу
За майка за брата,
За брата за сесра;
35
Чи самъ земе уставилъ;
Чузда ми земе усилна,
Усилна, неволна.
Пиле ми фъркна фъ сарае,
Църну ми пиле лестувица,
40
Та ми на дори цирнала,
Чи му е майка думала,
Думала, Юду, говорила:
Хаде ми, лесту, хаде,
Хаде ми, лесту, на поле,
45
Де ми е милна сина,
Милна сина бана крале,
Та му фъ сарае летувай,
Летувай, лесту, лестувай.
Па му на бана неволе
50
Ни си е на Край-земе,
Туку си йоще ни знае
Що ми е сторилъ направилъ
Чи си е земе уставилъ;
Чузда е земе усилна,
55
Усилна, неволна.
Пиле ми, Юду, църналу,
Та са самъ на пиле насмелъ;
Чи ни ми е земе усилна,
Усилина, неволна;
60
Чи ми е поле плодиту,
Плодиту, топлиту;
Смехъ си ма, Юду, нафаналъ,
Чи си ми наумъ дойде.
Бабайку ми на Край-земе,
65
Бабайку ми курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ суру агне,
Курбанъ му на Лета Бога,
Малка гу мома готвила,
Готвила гу ясна вечере,
70
Ясна вечере бъдница;
Бабайку ми фафъ бахче-ту,
Копра си билька набралъ,
Та си на мома подаде;
Мома си вечере мренева,
80
Мренева вечере усрива,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница
Мома ми вечере готви,
Я си ми нема копра билька,
85
Да ми вечере мрениса;
Та ми са, Юду нажелилу,
Нажелилу натъжилу.
Сега ми е земе усилна,
Усилна, неволна!
90
Де да си, Юду, ида?
Що да си, Юду, праве?
Да си самъ, Юду, пиле,
Да ми криле никнали;
Ша си ида на Край-земе,
95
Да си бера копра билька,
Да си на мома донеса,
Да ми вечере мренева,
Да ми вечере усрива,
Да си ми е бъдница,
100
Бъдница йоще мреница;
Да си седна на трапеза,
Да си госте малка мома.
Сега, Юду, що да праве?
На трапеза ни седнувамъ,
105
Вечере си ни вечеремъ;
Ни ми е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница!
Юда му вели ютговори:
Постой ми, бана, почекай,
110
Почекай бана, ду вечере.
Дуръ да си мома зготви;
Я си трапеза ни слагай,
Ни слагай, ни вечерей.
Дуръ да зготви мома-та
манже-та, друга една мома ходила въ бахче-то та набирала една миризлива билька
и я раздавала по къщи-те, като пеела следоюща-та песна:
Песна 2:4.
Цирна ми църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Цирна ми йоще ни процирна
Та си ми фъркна на високу,
На високу на далеку,
5
На далеку на Край-земе,
Спусна са пиле фъ сарае,
Фъ сарае пиле при майка;
Фърка ми пиле цирка.
Чула гу стара майка,
10
Та си гу пита праши:
Лесту ле, лестувица,
Йоти ми, лесту, леташъ,
Леташъ ми, лесту, фъркашъ?
Йоще ми лету на поле,
15
Лету ми йоще пролету;
Йоще ми зима ни стигнала,
Люта ми зима лютна,
Люта ми зима снегувита.
Хаиръ, лесту, да ти е!
20
Да ни ти е неволе,
Неволе, лесту, несрете?
Па си ми пиле цирна,
Та хи вели, ютговори:
Мале ле, стара мале,
25
Лету ми йоще на поле,
Лету ми йоще пролету;
Ни ми е зима стигнала,
Люта ми зима лютна,
Люта ми зима снегувита.
30
Я ма е бана пратилъ,
Бана, мале, тое сина.
Курбанъ си сина коле,
Курбанъ коле суру агне,
Суру агне позлатену,
35
Та си прави Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ, мале, Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ, мале, Летовъ-денъ!
Да ни му са Бога налютилъ,
40
Налютилъ, мале, разедилъ,
Та си на поле ни слева,
Ясну ми слънце ни грее;
Та си е люта зима,
Люта зима снегувита;
45
Курбанъ си, мале, коле,
Малка му мома фъ сарае,
Та си му вечере готви,
Вечере, мале, бъдница,
Да си ми моми гости,
50
Съсъ моми млади юнаци;
Малка му мома готви,
Бана ми на йогнище;
Та му са, мале, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
55
Чи си му наумъ дойде.
Бабайку му йоще фъ сарае,
Фъ сарае на Край-земе,
Бабайку му курбанъ коле,
Курбанъ коле суру агне,
60
Суру ми агне на лета Бога,
Малка му мома фъ сарае,
Ясна му вечере готви,
Ясна вечере бъдница.
Слелъ му бабайку фъ бахче-ту, 65
Бралъ си е китка набраль,
Копра си китка набралъ,
Китка на мома подаде;
Китка си мома увила,
Та си ми вечере мренева,
70
Мренева вечере усрива,
Та си е вечере бъдница,
Бъднища йоще мреница;
Бана му земе усилна,
Чи ми китка ни бере,
75
Ни му е вечере бъдница,
Бъдница, мреница;
Та си ми, мале, плаче,
Плаче ми, мале, вика.
Чула самъ, мале, фъ сарае,
80
Та си ми бана думилелъ;
Летнахъ си, мале, фъркна,
Та ти фъ сарае дойдохъ.
Та ти са мольба моле,
Да си ми, мале, слезешъ
85
Тука ми долу фъ бахче-ту,
Да ми берешъ копра китка мирнива.
Да си му носе фъ сарае;
Какъ си му мома готви,
Да му вечере мренева,
90
Да му вечере усрива,
Да му е вечере бъдница,
Въдница йоще мреница;
Да си гости малки моми,
Малки моми, млади юнаци,
95
Да ги гости, да ги пои;
Чи ни му са Бога лютилъ,
Я си му слънце на поле,
Грее му слънце на лету,
На лету, пролету.
100
Цирна ми пиле фъ сарае,
Дуръ си гу майка чула,
Та ми на потоне излела,
Та хи дума говори:
Лесту ле, лестувица,
105
Я ти самъ, пиле, думала,
Думала, пиле, говорила,
Бана ми йоще ни знае,
Чузда ми земе усилна;
Сега ми веке знае,
110
Чузда ми земе усилна,
Усилна, неволна.
Туку ми чекай, почекай,
Дуръ да си флеза фъ бахче-ту,
Да си бера копра билъка,
115
Копра билька мренива,
Да си му, лесту, носишъ;
Малка му мома готви,
Готви му мома вечере,
Да си вечере мренева,
120
Да си вечере усрива,
Да му е вечере бъдница.
Слезе му майка на дори,
На дори фъ бахче-ту,
Я' да ми флезе, ни флева!
125
Сура Ламие на порти,
Вила си глава повила,
Повила глава, завила,
Фпила си глава на йочи,
Та си вели ютговори:
130
Мале ле, стара мале,
Фура ми, мале, татина,
Рунъ ми Дефина,
Чире ми Яра,
Яра ми Диа,
135
Диа ми Яра Прена.
Чула е майка Ламие
Чи й лютумъ продумала,
Продумала, приговорила;
Тръгна са майка,
140
Та й нищу ни дума,
Лу си ми рони дребни сълзи.
Дуръ са на Бога нажелилу;
Прати си Юда фъ сарае,
Та си хи дума, говори:
145
Мале, стара мале,
Фуне ми, мале, плачешъ,
Дребни ми сълзи ронишъ!
Ясна ти книга фъ сарае;
Качи са, мале, покачи,
150
Снеми си, мале, книга;
Запей ми, мале, на порти,
На порти, мале, на капии,
Запей ми, мале, препей,
Сура Ламие летнала,
155
Летнала йоще фъркнала,
Нищу ти, мале, ни сторила.
Та ми фъ бахче-ту флевашъ,
Копра си билька берешъ,
Та е на бана пращашъ
160
Ду вечере йоще предъ слънце,
Ду де ми слънце ни зайделу;
Ду де ми бана ни седналъ,
Ни седналъ бана на вечере,
На вечере на трапеза,
165
Да ми вечере съсъ моми,
Съсъ моми съсъ юнаци.
Рече ми Юда ни утрече,
Стара ми майка фъ сарае;
Ясна си книга снела,
170
Та ми на порти седнала.
Пела ми майка запела:
Яра ле, Диа ле,
Яра ле, Прена ле!
Зерби ти ярнешъ,
175
Дуру ми дуру насита,
Насита дуру, коприта!
Усенъ ми бана назина:
Хай ми, Яра, хай ми, Диа,
Хай ми, Яра, хай ми, Прена!
180
Дусунъ Лама на висе,
На висе на звеза.
Рече ми майка ни утрече,
Летна ми Сура Ламие,
Летна ми фъркна ми.
185
Майка ми флезе фъ бахче-ту,
Брала ми майка набрала,
Набрала ми копра билька;
Цирна ми пиле фъ сарае,
Копра ми билька на ноги;
190
Та си ми летна на поле,
На поле фъ сарае.
Седи ми бана на йогнище;
Лета ми пиле цирками,
Та си ми бана излезе,
195
Копра си билька пофана,
Та е на мома подаде;
Готви си мома вечере,
Ясна ми вечере бъдница,
Та ми е вечере мренила,
200
Мренила вечере сривила,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница.
Срука си бана малки моми,
Малки моми, млади юнаци,
205
Та ги гозба гости;
Чи му е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
210
На Бога курбанъ коле,
Та му са мольба моли,
Да си е лету на поле,
Да си е лету, пролету;
Ясну слънце да грее,
215
Да грее слънце на поле;
Да ни му е люта зима,
Люта зима снегувита.
Кога-то седнували на трапеза-та
та вечерели отъ бъдна-та вечера, моми-те пeели слeдующа-та пeсна:
Песна 2:5.
Бана му ясна душе,
Ясна му душе ясница,
Ясница му душе севица!
Седелъ ми бана седелъ,
Седелъ ми бана на Край-земе;
5
Та си е земе заселилъ,
Заселилъ земе, приселилъ.
Млади юнаци на поле
Сиву ми стаду пасатъ;
Малки ми моми на поле,
10
Малки ми моми уратъ.
Я ми са моми скарали,
Я ми са юнаца збили,
Та ми на поле паднали.
Та са на бана, нажелилу,
15
Нажелилу натажилу.
Чудумъ са веке чуди
Що да ми прави, де да иде.
Та си събра млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
20
Та ги закара на поле,
На поле на Дунавъ,
Де ми е поле пусту,
Пусту ми поле, запустену;
Де ми Юда ни летнала,
25
Де ми Юнакъ ни стъпилъ,
Де ми пиле ни фъркналу.
Дива ми крале подивилъ са,
Та ми на поле ни уре,
Та ми на поле ни сее;
30
Ду ми са фъ гора шета
Та ми трева пасе.
Дивъ ми е, мощно подивенъ!
Ни ми са борба бори,
Ни ми съсъ сабе сече,
35
Ни ми съсъ срела срели;
Я' ми пилци бере,
Златенъ хми каменъ вие.
Та ми на поле слева,
Та ми са борба бори;
40
Та ми ником' ни дава,
Да си на поле дойде,
Да си поле засели;
Триста ми крале погубилъ,
Триста ми крале, триста бана.
45
Бана ми веке на Дунавъ
Борба са бори съ Ламие,
Та си е борба надбори.
Та си ми слезе на поле,
На поле на юрдие, —
50
Съсъ крале са борба бори,
Та гу борба надбори,
Та му поле заптиса;
Я' ми града ни градилъ.
Снигна са Бога налютилъ,
55
Налютилъ, са разедилъ.
Пратилъ си милна слуга,
Милна слуга Слана юнака;
Та си ми вие бела снега,—
Люта му зима на поле,
60
Люта му зима снегувита.
Ни ми фърка църну пиле,
Църну пиле лестувица.
Та му са веке нажелилу,
Нажелилу натъжилу.
65
Писна ми веке да плаче, -
Курбанъ си на Бога коле,
Та му са мольба моли,
Да ни му са веке люти.
Чи ни ми йоще виделъ
70
Люта зима снегувита.
Бога му мольба чуе,
Та си затори милна слуга,
Милна слуга Слана юнака,
Слана юнака милна му сесра,
75
Милна му сесра Зима Юда,
Зима Юда Самувила.
Слезе ми Лета Бога,
Слезе ми Бога на поле,
На поле ми ясну слънце,
80
Блесна ми слънце лесна,
Та му на поле лету,
Лету му на поле, пролету.
Слезе ми Юда на поле,
Та му дума продума:
85
Е, ти, бана, бана ми кралю,
Сега ти, бана, лету.
Лету ти, бана, на поле,
Лету ти, бана, пролету.
Я ти ми йоще ни знаешъ:
90
Що да ми, бана, правишъ,
Що да ми, бана, сторишъ!
Да си градишъ нова града,
Нова града нишенлие,
Нова града Котлива;
95
Да си седнешъ фафъ сарае.
На поле река тече,
Река тече река са вие,
Какъ ми са вие люта змие,
Люта змие усойница,—
100
Та ми истица фафъ море.
Река си зивашъ ду белъ Дунавъ,
Море си зивашъ Църну море.
Млади юнаци на поле
Та ми стаду пасатъ;
105
Малки моми на поле,
Та ми на поле уратъ,
Сеетъ ми бела пшеница.
Пусту ми поле доста топлиту,
Доста топлиту, доста плодиту,
110
Кат' си е Крайна-земе.
Двашъ ми юнаци на поле,
На поле на егнилу,
Де ми са руди агнета;
Двашъ моми на поле,
115
Двашъ ми моми на жетва.
Ни ти са, бана, дуделу,
Ни ти са, бана, нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Кат' да си на Край-земе.
120
Седишъ ми, бана, фъ сарае,
Я' си ми йоще ни знаешъ
Лета са Бога налютилъ,
Налютилъ са разедилъ.
Слева ми Бога утъ небе,
125
Утъ небе Бога на Край-земе,
Та ми фъ гора седи,
Ясну ми слънце грее,
Грее ми слънце на поле,
Та си е поле топлиту,
130
Топлиту, плодиту.
Пусту ти поле запустену,
Ясну ми слънце ни грее,
Ни ми е на поле лету,
Лету йоще пролету;
135
Туку си е люта зима,
Люта зима снегувита,
Та ти са земе запустила.
Чузда ти земе усилна,
Усилна земе, неволна!
140
Я да ми слезешъ на поле.
На поле на егнилу, -
На егнилу фъ кушере,
Де ми са сури агнета,
Суру ми агне да фанешъ,
145
Да си правишъ личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Лвтовъ-денъ,—
На Бога си курбанъ-колешъ,
150
Курбанъ-колешъ, мольба са молишъ,
Да ти дойде на поле,
Да си грейне ясну слънце,
Да си грейне да си лесне,
Да ти е лету, пролету;
155
Суру ми агне колешъ,
Малка мома йогань вали,
Иогань вали на йогнище,
Малка мома девойка,
Та си готви бъдна вечере,
160
Да си гостишъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
Я' да си китка ни берешъ,
Копра китка русина,
Какъ си е бабайку ти бралъ,
165
Да е на мома дадешъ,
Ди си вечере мренива,
Па са е Бога налютилъ.
Ни ти слева на поле-ту,
Ни ти грее ясну слънце
170
Думала му Юда говорила;
Я' ми са бана зачудилъ
Де да ми иде, що да ми прави.
Да си ми иде на Край-земе,
Поминалъ си личенъ-денъ,
175
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ;
На поле ми китка ни никнала.
Заплака ми завика.
180
Де си гу чуе църну пиле,
Църну пиле лестувица.
Та си ми летна фъ сарае,
Та си ми цирна на дори:
Чибри ми, чибри бане,
185
Бре ти е майка думала,
Думала говорила,
Чузда е земе усилна,
Усилна, неволна,
Я' ти са си смехъ насмевалъ.
190
Ни ти е земе усилна?
Я' сега що ми плачешъ,
Що ми плачешъ що ми викашъ.
Та ми си поле заечилъ;
Ни ма си, бана, уставилъ,
195
Да си летамъ на поле,
Да си летамъ, да си фъркамъ.
Бана хи вели ютговори:
Лесту ле, лестувице,
Дойдохъ си, лесту, на поле
200
Сега веке три години,
Я ми е пиле ни фъркналу;
Какъ си ми, лесту, фъркна?
У де ми, лесту, идешъ?
Що ти е майка заръчела,
205
Заръчела, лесту, поръчела?
Дал ми е брата седналъ,
Та ми седи на стола?
Ил' си ма йоще чека,
Па да си седна на стола?
210
Сега ми са веке нажелилу,
Нажелилу, натъжилу.
Наетъ самъ веке сторилъ,
Да си при майка ида.
Чузда е земе усилна,
215
Усилна земе, неволна!
Пиле му дума говори:
Вчера ми Юда летна,
Летна ми Юда на дори,
Та си на майка дума,
220
Чи ти са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Та си ми плачешъ и викашъ
Дуръ ми са поле заечулу.
Та си ма майка прати,
225
Да си та, бана, питамъ,
Що ти е, бана, неволе?
Утмалъ хи, бана, говори:
Лесту ле, лестувице,
Бабайку ми курбанъ колелъ,
230
Курбанъ колелъ суру агне,
Суру агне на Бога,
Чи му е правилъ личенъ-денъ
Личенъ-денъ Летовь-денъ;
Малка е мома йогань валила,
235
Та си ми вечере готвила,
Ясна ми вечере бъдница;
Бабайку ми фафъ бахче-ту,
Бралъ си е китка набралъ,
Копра е китка росина,
240
Та е на мома носилъ;
Вечере мома мренила,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница,
Та си гостилъ млади юнаци,
245
Млади юнаци, малки моми.
Сега, пиле, що да праве?
Стой ми, бана, почекай,
Дуръ да си летна на Край-земе,
Копра си китка набирамъ,
250
Та ти е, бана, носе,
Та си на мома давашъ.
Я ти са мольба моле,
Да ми веке ни плачешъ,
Да ми веке ни викашъ.
255
Летна ми пиле фъркна
На Край-земе прилетна.
Слела му майка фъ бахче-ту,
Копра си китка набрала;
Фана е пиле съ уста-та,
260
Тури е пиле на ноги;
Та си на поле фъркна,
Де ми е бана на гозба,
Та си му китка подаде.
Бана ми седна на йогнище,
265
Та си на мома китка дава,
Та хи дума говори:
Моме ле, дъще ле,
Вечере си, моме, готвила,
Вечере, моме, бъдница;
270
Копра ти китка давамъ,
Да си вечере мренишъ,
Да си вечере усривашъ,
Да си е вечере бъдница,
Бъдница, ясна мреница,—
275
Та си госте млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Сега ми е поле плодиту,
Плодиту, топлиту,
Ка' да си е Крайна-земе.
280
Лета са Бога ни люти,
Лу си ми слева на поле,
Съсъ Бога ясну слънце,
Та си ми грее на поле.
Видела мома китка,
285
Та хи са лику засмелу.
Та си ми вечере мренева,
Мренева вечере усрива,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница ясна мреница.
290
Бана ми гозба гости
Се млади юнаци, малки моми;
Три дни му личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
295
Суровъ-денъ Летовъ-денъ.
На свършанье гозба-та
играели и пеяли следоюща-та песна:
Песна 2:6.
Атле ми Диа,
Диа ми Яра!
Фальба ти фала
На небе, на земе,
На земе, на поле,
5
На поле, фафъ гора,
На море, на Дунавъ!
Я' ти фала на поле,
На поле фафъ града,
Фафъ града фъ Котлива,
10
Де ми е млада бана.
Пусту му поле запустену,
Юда ми йоще ни летнала,
Юнакъ ми ни стъпилъ,
Пиле ми ни фъркналу,
15
Ни фъркналу ни летналу!
Слезе ми, Боже, утъ небе,
Утъ небе на поле,
Блесна ми ясну слънце,
Блесна ми йоще лесна!
20
Юда на поле летнала,
Та са Юда подрукнала:
Моми ле, друшки ле,
Доста са веке бавите,
Доста са веке маете!
25
Ни ми е веке зима,
Люта зима снегувита;
Я' си е лету, пролету,
Какъ си е на Край-земе.
Слезите веке на поле,
30
На поле на йорань,
Сейте ми бела пшеница!
Вита ми юнакъ на небе,
Месецъ ми йоще ни поминалъ;
Ша ми слезе на поле,
35
Да ви даде златна сърпица,
Да жнеете бела пшеница.
Малки са моми чули,—
Два ми са вола фпрегнали,
Фпрегнали вола фъ сарае;
40
Бана ги злату златилъ,
Метналъ хми суйна махрица,
Метналъ хми махрица приметналъ,
Златну уралу фпрегналъ;
Та ми на поле слезе,
45
Три ми браздици тръгналъ.
Три са браздици позлатили;
Ясну ги слънце златилу,
Спусна си златни зари;
Малки са моми на поле
50
Три ми нидели урали,
Та ми са поле посели,
Посели поле насели,
Насели бела пшеница.
Юнаци ми йоще ни видели,
55
На поле йоще ни слели.
Па са Юда подрукнала:
Юнаци млади иргене,
Бре, ни сте йоще чули?
Бре, ни сте йоще видели?
60
На поле е лету, пролету!
Ясну ми слънце лесналу,
Лесналу слънце грейналу,
Люта ми зима хуйналу,
Люта ми зима снегувита.
65
Малки са моми видели,
Млада са бана закарали
Та ми на поле слели,
Та ми на поле урали,
Та ми са сели насели,
70
Насели бела пшеница.
Сиву ми стаду блейналу,
Сиву ми стаду фъ гора;
Сиву ми стаду ни пасе,
Чи ми е веке егнилу;
75
Я' ми сте йоще ни слели,
Да си на поле градите
Златна кушере овчита;
Да ми е стаду на егнилу,
Да ми е стаду сури агнета.
80
Суру ми агне кушуту,
Какъ си е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ.
85
На Бога курбанъ колете.
Чули юнаци фафъ града,
Та ми на поле слели,
На поле на егнилу,
Та ми кушере градили,
90
Златна кушере овчита;
Сиву са стаду спусна
Та ми е стаду на егнилу,
Стаду е сури агнета.
Атле ми Диа
95
Суру ми агне кушуту.
Чулъ ми е бана зачулъ.
Слезе ми бана на поле,
Флезе ми бана фъ кушере.
Фана си суру агне.
100
Суру агне кушуту,—
Та гу фъ сарае злати,
Тебе гу курбанъ коле,
Та ти са мольба моли,
Да му си, Боже, на поле,
105
Съсъ тебе ясну слънце,
Да си му грее на поле,
Да ни му е люта зима,
Люта зима снегувита,—
Курбанъ ти, Боже, коле,
110
Малка са мома пременила,
Пременила, наредила;
Седнала ми на йогнище,
Валила ми навалила,
Навалила ясенъ йогань,
115
Та ми готвила бъдница,
Бъдница ясна мреница.
Дуръ си летна църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Тука ми долу летила,
120
Та ми иде утъ Край-земе.
Баксишъ носи на бана,
Баксишъ носи копра китка;
Спуща китка на йогнище,
Я' му нищу ни продума,
125
Па си фъркна па си летна,
Па си летна на Край-земе.
Малка мома вечере мренава,
Вечере си ясна бъдница.
Бана му са укифналу,
130
Та ми гозба гости,
Гости ми млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Гостилъ ги е, нагостилъ.
Стана ми бана утъ трапеза,
135
На трапеза хору ми играе,
Хору ми играе песна пее,
Тебе си, Атле, фали;
Атле ле, Диа ле,
Диа ле, Яра,
140
Яра ле, Прена!
Седишъ ми на небе;
Ясну ти лику палиту,
Палиту, есниту,
Та си ми слънце упалешъ,
145
Ясну му лику еснивашъ,—
Та си ми грее на земе.
Лу да ми грейне на поле,
Малки ми моми на йорань,
На йорань, на копань;
150
Да си ми грейне фафъ гора,
Сиву ми стаду пасе;
Неню ми стаду цири,
Цири ми пресну млеку,
Пресну ми сирене сири;
155
Да си ми грейне, да си ми лесне,
Да си ми лесне на море,
Колчу ми фафъ курабе,
Курабе ми Колчу кара,
Учи ми Колчу млади юнаци
160
Да си ми пливатъ на море,
Да си ми праветъ курабе
Да си ми грейне на Дунавъ,
Рибита ми групна фърле
Та ми риба лови,
165
Колчу си фальба фали,
Чи ми слева на поле,
На поле на море,
Та ми учи юнаци-те
Да си пливатъ пу море-ту,
170
Да си праветъ курабе-те.
Бога си, Атле, на небе,
Бога си, Атле, светла,
На земе Яра Бога.
Хай ле ми, Яра,
175
Хай ле ми, Яра, ду лета,
Ду лета, ду жива!
Па ти курбанъ коле
Суру агне кушуту,
Да ти праве личенъ-денъ,
180
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ, —
На трапеза млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
185
Гозба ги, Атле, госте,
Гозба е ясна бъдница,
Ясна бъдница ясна мреница;
Малка мома песна пее,
Песна пее на трапеза;
190
И я' си хору играмъ,
Хору играмъ на трапеза,
Съсъ хору та фале,
Съсъ хору, съсъ песна,—
Какъ та фалилъ бабайку ми,
195
Бабайку ми на Край-земе,
Чи си ималъ ясна книга.
Фъркналъ си на небе-ту,
На небе-ту при тебе,
Та му даде ясна книга;
200
Училъ гу си йоще научилъ
Да си пее ясна книга,
Да си та фальба фали.
Пролеть-та кога-то щели да
видетъ първъ пътъ лестовица, събирали са моми-те на едно място та испeвали
слeдоюща-та пeсна:
Песна 3:1.
Пусту ми поле запустену,
Белъ ми е Дунавъ запустенъ.
Бана ми иде утъ Край-земе,
Млади ми юнаци закаралъ,
Млади ми юнаци, малки моми,
5
Да си ми поле засели,
Да ми на поле заседне.
Силна ми града градилъ,
Силна ми града нишенлие,
Силна ми града Котлива.
10
Малки си моми пратилъ,
Пратилъ си моми на поле,
Та ми уратъ и ми сеетъ,
Сеетъ ми моми пшеница;
Млади юнаци на егнилу.
15
Лету ми е, лету, пролету,
Ясну ми слънце грее,
Какъ си ми грее на Край-земе.
Двашъ ми на лету сеетъ,
Двашъ ми на лету жнеетъ
20
Дуръ да си дойде Заревъ-денъ,
Заревъ денъ, Заревъ-месецъ.
Летали Юди залетали,
Фодили юнаци зафодили,
Фъркали пилета зафъркали,
25
Та ми са поле засели.
Седна ми бана фъ сарае,
Та ми са гозба гости,
Та ми са смехъ засмева.
Малка гу мома служи,
30
Служи гу мома на трапеза,
Служи гу руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Та му дума и говори:
Тате ле, бана ле,
35
Седналъ си, тате, фъ сарае,
Фъ сарае на трапеза,
Та ми са гозба гостишъ,
Чи ми си поле заселилъ,
Пусту ми поле запустену.
40
Летнали Юди, прилетнали,
Юнаци ми фодили зафодили,
Фъркнали пилета зафъркали.
Де ми си, бана, виделъ
Да си ми летне църну пиле,
45
Църну пиле лестувица,
Да си ми летне на поле,
Да си ми летне и да ми цирне,
Какъ си ми лета на Край-земе,
Какъ си ми лета и цирка?
50
Ни ти е поле топлиту
Какъ си е Крайна-земе.
Дума му малка мома,
Дума му мома говори;
Та му са бана нажелилу,
55
Нажелилу, натъжилу.
Ни ми е веке на вечере,
Ни ми пие руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Лу ми заплака, завика:
60
Боже ле, Боже,
Поболе, Боже, да самъ загиналъ,
Да самъ загиналъ на поле,
На поле на юрдие,
Та не да самъ поле заселилъ,—
65
Иоще ми поле пусту.
Виделъ самъ, Боже, църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Чи ми летна фъ сарае,
Летна ми, цирна ми,
70
Спусна ми копра билька
За вечере за бъдница,—
Та ми са, Боже, сторилу,
Чи си ми лета на поле.
Сега ми, мома, дума,
75
Дума ми, мома, говори,
Ни ми е пиле на поле,
Ни си ми пиле лета,—
Лу си ми е на Край-земе,
На Край-земе фъ сарае.
80
Мольба са, Боже, моле,
Да си пратишъ Църна юнака,
Да ми сече руса глава,
Да ми душе утемне,—
Чи ми са веке нажелилу,
85
Нажелилу, натъжилу.
Плаче ми бана вика,
Дуръ му е плачба на небе,
На небе при Бога.
Слезе ми Юда фъ сарае,
90
Та си му дума говори:
Бана ле, бана,
Бре, йоти ми плачешъ,
Бре, йоти ми викашь,
Та ми са тъжну тъжишъ?
95
Ни ти е пиле на поле,
Църну ти пиле лестувица,
Ни си ти йоще лета,
Ни ти лета, ни ти цирка
Фъ сарае ти, бана, на поле.
100
Бре, си имашъ златна свирка,
Я' си ми яхни бърза-та коне,
Та си иди на Край-земе,
Да си видишъ стара майка,
Стара майка, милна брата.
105
Бога да найде стара ти майка,
Чи си на пиле ни дава,
Да си летне утъ Край-земе,
Да си дойде на поле-ту,
Чи хи са, бана, нажелилу.
110
Ни та е, бана, видела
Сега веке три години.
Да си флезешъ, бана, фафъ сарае,
Да ми седишъ малу млогу,
Малу млогу три нидели.
115
Ега си, бана, излезешъ,
На поле са лестувици,
Фъркатъ на поле летатъ;
Та са на майка молишъ,
Да хми заръкъ заръче,
120
Да си летнатъ на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на поле-ту.
Аку си майка каилъ ни стане,
Аку хми майка изимъ ни даде,
Да си летнатъ на поле-ту,
125
На поле-ту на белъ Дунавъ
Я' да си летатъ на Край-земе,—
Чи си ти майка знае
Сърце ти на църну пиле,
На ниделе ша ми фодишъ
130
Да си видишъ стара майка,
И съсъ майка църну пиле,
Църну пиле лестувица; —
Да ти майка каилъ ни стане,
Лу на поле да излезешъ,
135
Да искарашъ златна свирка,
Да си копнешъ берза-та коне,
Да си съсъ свирка засвиришъ;
Чули ти свирка лестувици,
Та си пу тебе летатъ
140
Дуръ да ти дойдатъ на поле.
На поле ти устанали,
Та са на поле заселили,
Та са на поле запилили.
Хаде ти, бана, да идешъ,—
145
Та си та, бана, ни маме,
Ни та маме, ни та лъга.
Бана ми каилъ станалъ.
Яхналъ си бързна-та коне,
Златна му свирка на рока,
150
Копна си коне утиде,
Утиде ми, бана, на Край-земе,
На Край-земе фафъ сарае.
Стара гу майка причека,
Стара гу майка цалуна:
155
Добре ми, сину, дойде!
Бре, що ми са си забавилъ,
Та са веке ни върна
Да ми фъ сарае дойдешъ,
Да си ма, сину, видишъ.
160
Я ми, сину, думай,
Да л' си е поле ухарну,
Ухариу, сину, плодну,
Плодну йоще топлиту?
Та си майка забурилъ,
165
Майка си веке ни сайдисувашъ
Мале ле, стара мале,
Доста ми поле ухарну,
Ухарну, мале, плодну,
Плодну ми, мале, топлиту;
170
Двашь ми моми на поле,
На поле, мале, на йорань,
На йорань, мале, на жетва;
Витна ми, мале, слезе,
Слезе ми, мале, утъ небе,
175
Утъ небе, мале, на поле,
Златна ми сърпа даде;
Двашь ми юнаци на егнилу.
На егнилу фафъ кушере,
Фащатъ ми суру агне,—
180
Агне ми каратъ фафъ сарае.
Та си курбанъ коле, —
Лета са Бога моле,
Да ми слезе на поле,
Да ми грейне ясну слънце,
185
Да ни ми е люта зима,
Люта зима снегувита,—
Какъ ми бабайку курбанъ колелъ
Та са на Бога мольба молилъ,
Малка ми мома готвила,
190
Готвила ми ясна бъдница;
Я' са на мома нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи си нема копра билька
Да си вечере мренива,
195
Какъ си е бабайку мренивалъ, —
Та ми мома заплакала,
Ни ми е вечере бъдница,
Бъдница ясна мреница;
Съсъ мома самъ плачба заплакалъ, 200
Заплакалъ самъ, завикалъ.
Чуе ма църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Та ми цирна фафъ сарае,
Та ма пита и праши,
205
Що си самъ заплакалъ,
Що си самъ завикалъ.
Какъ хи самъ думалъ говорилъ,
Фъркна ми летна на Край-земе.
Брала си, мале, набрала,
210
Набрала си копра билька,
Па е си на поле пратила,
На поле при мене.
Та ми билька подаде,
Та ми е вечере бъдница,
215
Бъдница ясна мреница,—
Та самъ гозба гостилъ,
Гостилъ самъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Какъ ми е бабайку гостилъ.
220
Я' ми са, мале, нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи си ми пиле фъркна,
Фъркна ми пиле летна,
Фъркна ми пиле побегна,
225
Та гу самъ веке ни виделъ;
Ни ми е пиле на поле.
Майка му дума говори:
Бана ле мили сину,
Бре, да ми пиле устаналу
230
Да си фърка на поле,
Да си форка да лета,
Фъ сарае, сину, ни идешъ
Да си майка видишъ.
Йоще си изимъ ни давамъ,
235
Да си ти пиле фърка,
На поле пиле фъ сарае,
Да си форка, да си цирка;
Да ти са, сину, нажелилу.
Да ми фъ сарае идешъ,
240
Стара си майка да видишъ.
Качи са бана на потоне,
Та си при майка седна.
Та са на майка моли:
Мале ле, мила мале,
245
Халалъ, мале, да ми усторишъ,
Чи ти фъ сарае ни дойдохъ
Сега, мале, три години.
Зеръ ти, мале, ни знаешъ,
Нова самъ града градилъ.
250
Пусту ми поле запустену,
Дуръ да си поле заселе,
Се ми е сърце горелу,
На трапеза самъ ни седналъ,—
Сега ми са поле заселилу,
255
Сега ми сърце ни гори;
Гозба са, мале, госте,
Гозба ми, мале, на трапеза,
На трапеза съсъ юнаци,
Съсъ юнаци и съсъ моми.
260
Утъ сега, мале, на месецъ,
На месецъ ти самъ мусефиринъ,—
Я' си на пиле изимъ давай,
Да си ми дойде на Дунавъ,
Да си ми лета на поле,
265
Поле ми, мале, плодиту,
Плодиту, мале, топлиту,
Да ми цирка фъ сарае.
Хаде ми, сину, хаде,
Ти си ма, сину, мамишъ!
270
Да ти е пиле на поле,
На поле фъ сарае,
Стара си майка забурилъ,
Фъ сарае хи, сину, ни идешъ.
Туку ми, сину, ни думай,—
275
Я' ми седни на трапеза,
Да си та майка гости.
Бана хи веке ни дума,
Лу ми седи на трапеза,
Та са съсъ майка гости;
280
Гостилъ ми са бана малу млогу,
Малу млогу три нидели.
Сега веке ша си иде,
Ша си иде на белъ Дунавъ.
Яхна си бърза-та коне,
285
Стара му майка заръче:
Хаде ми, сину, хаде,
Па да ми, сину, дойдешъ
Сега, сину, ду година.
Та си на пиле изимъ давамъ.
290
Да си съсъ тебе фъркне,
Да ти на поле дойде,
Да ти фъ сарае лета,
Да ти лета, да ти цирка.
Бана ми веке на поле
295
Де си ми летатъ лестувици,
Летатъ ми йоще циркатъ.
Бана си свирка искара,
Златна му свирка позлатена,
Та ми съсъ свирка засвири;
300
Свири ми бана, свири
Та ми лестувици умава,
Умава ги замава,
Та си съсъ негу фъркатъ,—
Фъркали на поле летали,
305
Белъ ми Дунавъ прилетали,
Белъ ми Дунавъ църну-ту море.
Та ми на поле стигнали.
Поле ми доста плодиту,
Доста плодиту, топлиту,
310
Та ми поле бендисали,
Та са веке ни върнали,
Лу си ми фъркатъ на поле;
На бана му фафъ сарае
Фъркатъ му йоще циркатъ.
315
На бана му сърце ръгналу,
Та ми са шета низъ поле
Де ми уратъ малки моми;
Де ми са млади юнаци
Та ми пасатъ сиву стаду;
320
Йоще са фъ гора шета
Та ми лови дребна лова.
Годи са, бана, жени са,
Малка си мома либи;
Триста години на земе,
325
Триста ми сина родилъ;
Триста му сина триста крале.
Триста крале, триста бана.
Та са земе заптисали,
Сита си земе пленили.
330
Я' хми бабайку на небе,
На небе при Бога,
На Бога изметъ чини,—
Ясна му дуте ясна звезда!
Грее ми звезда на небе,
335
Какъ си ми грее ясна зора.
Чуди ли са триста брата
Де хми бабайку утиде.
Та хми лестувица цирнала:
Варай вие триста брата,
340
Бре, що ми са чудите!
Бабайку ви на небе,
На небе при Бога,—
Ясна му душе ясна звезда,
Та си ми грее на небе,
345
Какъ си ми грее ясна зора.
На земе веке ни иде,
Чи му са доста дуделу,—
Триста години на земе.
Чули ми триста сина,
350
Та му курбанъ заклали,
Клали му триста крави,
Триста крави, триста ювна,
Та гу фальба фалили,
Чи си е земе заселилъ—
355
Била си земе пуста,
Пуста е земе запустена—
Триста му сина курбанъ колетъ,
Па хми е лестувица цирнала:
Варай вие триста брата,
360
Бре, ми флезите фъ земници,
Иотключите златни съндъци,
Фафъ съндъци златна свирка,
Бабайку ви свирилъ на небе,
На небе при Бога,
365
Та ми съсъ свирка свирите,
Малки моми песна да пеетъ,
Да си бабайку фалите,
Да са съсъ песна чуе,
Да са чуе прочуе
370
Утъ край-земе ду край-земе.
Триста ми брата фъ земници,
Златни съндъци йотключили,
Златна си свирка искарали;
Я' си ми никой ни свири,
375
Свири ми Брана крале,
Тъжну ми Брана свири,
Тъжну ми Брана пее,
Та си бабайку фали.
Богъ да ги бие триста му брата,
380
Тие му каскандисали,
Та са карба закарали
Кой да му свирка утнеме;
Карба хми трае сега малу,
Сега малу три години.
385
Дуръ са Юда налютила,
Налютила разедила.
Та ми слела на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на поле-ту
Де ми са карба карали.
390
Свири ми Брана на Дунавъ
Триста си брата мае.
Фана гу Юда за рока,
Тури му знатни криле,
Та си ми фъркна на небе,
395
На небе при бана,
При бана, при бабайку,
Та си е свирка у бана.
Та ми на небе свири,
Та си ми Бога фали.
400
Та и песна му устанала,
Песна му на земе-та,
Съсъ песна са фальба фали.
Песна 3:2.
Лесту, лесту, лестувица,
Kакъ си дойде утъ Kрай-земе.
Утъ Край-земе утъ дeлина?
Какъ си веке навървила
Ни ли летна фафъ сарае,
5
Фафъ сарае и при царе,
И при царе при везире?
Да му, лесту, кажешъ,
Чи си бегашъ утъ Край-земе,
Утъ Kрай-земе на белъ Дунавъ,
10
На белъ Дунавъ на море-ту,
На брата си баксишъ да прати:
Да ни му са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу?
Уставилъ си Kрайна-земе,
15
Уставилъ е ни си фоди,
Ни си фоди да е види?
Йоще си земе ни заселилъ?
Йоще му земе пуста,
Пуста му доста запустена?
20
Питатъ си е малки моми,
Питатy си е и е прашетъ.
Я' хми лестувица ютговори:
Три дни самъ йоще ни навървила,
Та си летнахъ фафъ сарае,
25
Та ма царе пита,
Пита ма праши ма:
Де ми си, лесту, навървила,
Та си рану ранила,
Рану йоще пръедъ зора-та,
30
Ранила си фафъ сарае,
Та ми фъркашъ и ми циркашъ?
Кат' да ми са мольба молишъ?
Язъ му цирнахъ, приговорихъ:
Царю, царю, млада царю,
35
Ду сега самъ фафъ тои сарае,
Ду сега самъ на тебе циркала,
Сега веке на поле-ту,
Де ти седи милна брата.
Що си му, царю, заръчешъ?
40
Що му баксишъ пращашъ,
Да му носе на поле-ту?
Стани ми, лесту, постой.
Нищу му баксишъ ни пращамъ,
Лу му пращамъ бела китка,
45
Бела китка и коприца,
Да е сее фафъ бахче-ту,—
Какъ си курбанъ коле,
Та му мома готви,
Да му вечере мренева,
50
Да си му е ясна бъдница.
Царе ми фафъ бахче-ту,
Подаде ми бела китка,
Бела китка и коприца;
Носихъ китка и приносихъ,
55
Спусна китка фафъ бахче-ту,
Фафъ бахче-ту на белъ кладнецъ.
Да ми знае млада царе,
Ни ми седи фафъ сарае,
Я' ми слева фафъ бахче-ту,
60
Та ми сее бела китка,
Бела китка и коприца,
Да е има за неволе,—
Да е има за помина,
Чи си дойде утъ Край-земе,
65
Де са сее бела китка,
Бела китка и коприца.
Кога-то дохождали
лестувици въ село-то, една мома са пременувала та ходила въ къща-та на хоже-та
и пеела следоюща-та песна:
Песна 3:3.
Царю ле, кралю,
Слези ми, царю, слези,
Слези ми, царю, на дори,
Флези ми, царю, фъ бахче-ту.
Летнала ми лестувица,
5
Летнала ми фъркнала,
Чи си иде утъ Край-земе,
Утъ Край-земе утъ той сарае,
Селемъ ти носи утъ тое-та брата;
Чи ти е баксишъ пратилъ,
10
Пратилъ ти бела китка,
Бела китка и коприца,
Да си сеешъ фафъ бахче-ту;
Ега си курбанъ колешъ,
Малка мома на йогнище
15
Та ти готви вечере-та,
Да си вечере мренева,
Какъ мренева на Край-земе
Кой си курбанъ коле,—
Та ти е вечере бъдница,
20
Бъдница ясна мреница;
Слези, царю, фафъ бахче-ту
Ду де китка ни повенала;
Китка ми е на белъ камень.
Лу си е китка уставила,
25
Фъркнала си летнала си,
Та си на поле лета;
Селемъ ти носи утъ брата,
Та та чека да та види,
Да та види, да ти каже.
30
Единъ денъ после отъ
какъ щели да видетъ лестовица-та, сели моми-те миризливи китки въ бахче-та та
пеяли следоюща-та песна:
Песна 3:4.
Друшки ле, мили друшки,
Чули ли сте, ни сте чули.
Царе пратилъ бела книга,
Бела книга църну писму,
Писалъ царе и нашерилъ:
5
Какъ си лета църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Та са спуща фафъ сарае,
Фафъ сарае фафъ бахче-ту;
Аку си спусне бела китка,
10
Бела китка и коприца,—
Да е сеетъ фафъ бахче-ту
Ду де йоще ни повенала,
Ду де йоще ни посъхнала.—
На царе е за помина:
15
Стара царе утъ Край-земе,
Закаралъ си наши сруци,
Та ги на поле заселилъ,—
Царе на дарба дарува,
Дарува на златна дуката.
20
Пратйлъ си е на стара кмета,
Та му е заръкъ заръчелъ:
Коя мома китка сее,
Бела китка и коприца,
Какъ си кмета курбанъ коле,
25
Да му мома готви,
Да му готви вечере-та,
Да си вечере мренева,—
Да си е дарба дари,
Да е дари златна дуката;
30
Коя мома китка ни сее,
Да ни готви вечере-та,
Да ни вечере мренева,—
Ни е дарба дарева,
Ни й дава златна дуката.
35
Сега веке какъ сте каилъ:
Да сеете ли бела китка,
Да сеете ли да ни сеете
Бела китка и коприца?
Кога-то на
Гергювъ-день колели курбанъ, кметъ-тъ пращалъ една мома по село-то и пеела
следоюща-та песна:
Песна 3:5.
Марга е Звезда стигнала,
Стигнала Звезда ду земе;
Марга е Звезда закарала,
Закарала Маргю юнакъ.
Я' ми е Маргю фафъ гора,
5
Бели ми цвете бере,
Бели ми китки вие.
Та ми са рукналъ, подрукналъ:
Юнаци ми, малки моми,
Чуйте ми, моми, чуйте!
10
Слелъ самъ веке на земе,
На земе на поле;
Съсъ мене лету иде,
Лету, пролету.
Вутре ми личенъ-день,
15
Личенъ-денъ Гергювъ-день,
Гергювъ-денъ Суровъ-день,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Царе ми курбанъ коле,
Курбанъ коле на Бога.
20
Я' си е кмета пратилъ,
Та ми са фъ града шета,
Де ми са моми на хору.
Коя си мома фъ бахче-ту
Села ми мома посела,
25
Посела ми бели Китки.
Бели китки куприци,—
Летналу църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Летналу утъ Край-земе,
30
Та си ми китка спусналу,
Да е помина на царе,
На царе на кмета,
На кмета на войвода,
Седелъ ми на Край-земе,
35
Да ми бере мома бели китки,
Бели китки куприци,
Да ги на царе носи,—
Царе е дарба дарува,
Дарува е златна дуката;
40
Хемъ си е лету фафъ селу,
Лету йоще пролету!
Бела си китка фърлемъ,
Ни ми е веке зима,
Люта зима снегувита;
45
Малки са моми на седенки,
На седенки, на попрелки;
Аку сте фъ селу китка ни сели,
Бела китка куприца;
Йоще ви фъ селу люта зима,
50
Люта зима снегувита,
Чи си ни фърлемъ бела китка.
Лета са Бога налютилъ,
Налютилъ са, разедилъ.
Ни му е фъ селу личенъ-денъ,
55
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Кмета му курбанъ коле,
Курбанъ коле суру агне,
60
Малка гу мома готви,—
Я' ни си е ясна бъдница,
Бъдница йоще мреница,
Я' си е вечере на трапеза!
Ни си ми мома вечере мренева,
65
Какъ си е царе мреневалъ
Тука ми долу на Край-земе.
Песна коя-то испевала
една стара баба на Енювъ-денъ като брала бильки по гора-та:
Песна 4:1.
Стара ми Дройда дойде,
Дойде ми Дройда фъ селу,
Фъ селу фафъ къщи.
Та ми са рукна, подрукна:
Е, ти ми стара Вейница!
5
Вутре ми рану предъ зора
Ясну ми слънце на небе;
Я ми йоще ни грейва,
Ни грейва, ни леска;
Лу ми на небе играе,
10
Тенка ми сабе вие,
Люта ми срела фърле,
Та ми са люту люти
Да си веке ни грейне,
Да си веке ни лесне.
15
Чи ми е веке Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ;
Я си ни дойде Жива Юда,
Жива Юда Самувила,
Жива ми Юда фафъ гора,
20
Фафъ гора фъ Златица,
Де ми е Бога слезалъ,
Та ми пудъ дъру седналъ.
Пудъ дъру ясенъ кладнецъ,
Жива ми Юда вода точи,
25
Жива ми йода чудна,
Чудна ми йода лечита,
Та си ми Бога служи.
Ега си е Личенъ-день,
Личенъ-денъ Греювъ-день,
30
Златна си чеше спуща,
Спуща си чеше фафъ гора,
Фафъ гора фъ Дрейница,
Де ми са малки моми,
Малки моми, малки Дройди,—
35
Дрейни ми вейки секатъ,
Та ги фафъ града пращатъ,
Фъ града фъ сарае,
Фъ сарае на царе,
Та ми е царе Дрою.
40
Царе ми лечба лечи,
Лечба лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Сега са Юда налютила,
Налютила, разедила.
45
Ни си спуща златна чеше,
Чудна си вода ни пърснува,
Чудна ми вода лечита,
Ни пърснува вода фафъ гора,
Фафъ гора фъ Дрейница.
50
Малки са моми налютили,
Налютили, разедили,
Малки моми, малки Дройди,—
Дрейни ми вейки ни секатъ
Фафъ града си вейки ни пращатъ, 55
Фафъ града фъ сарае,
Фъ сарае на царе.
Майка на Слънце дума,
Дума му майка говори:
Слънце ле мили сину,
60
Йоти ми, сину, ни греешъ?
Я' ми на небе играешъ,
Тенка ми сабе виешъ,
Люта ми срела фърлешъ.
Слънце хи дума говори:
65
Мале ле, мила мале,
Какъ да си, мале, грейна,
Какъ да си, мале, блесна.
Внутре ми Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ,
70
Я' си ми йоще ни дойде
Фъ сарае ми, мале, при мене;
Какъ си вие тенка сабе,
Какъ си фърлемъ люта срела,
Да си спусне златна чеше
75
Да си пърсне чудна вода,
Чудна вода лечита,
Да е пърсне фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,
Де ми са малки моми,
80
Малки моми, малки Дройди,—
Да ми секатъ дрейни вейки,
Да ги фафъ града пратетъ,
Фафъ града фъ сарае,
Фъ сарае на царе,
85
Да си ми царе лечи,
Да ми лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Болни ми са на потстеле,
Я' ги никой ни лечи!
90
Чула му стара майка,
Та са рукнала, подрукнала,
Юду ле, Жива Юду,
Лу де да си, тука да си.
Жива ми Юда фъ гора,
95
Фафъ гора фъ Златица,
Златна си чеше точила,
Точила чеше, наточила,
На Бога си чеше подава,
Та си му дума говори:
100
Боже ле, мили Боже,
Пий ми, Боже, студна вода,
Пий ми, Боже, напий са.
Я' ми вода остави
Три ми капки фафъ чеше,
105
Да си носе на небе,
На небе фъ сарае;
Днесъ ми е Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ,
Ясну ми Слънце играе.
110
Я самъ, Боже, ни знала,
Ни знала, Боже, забурила,
Да си при Слънце ида;
Та ми са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу.
115
Ни ми е йоще изгрелу,
Изгрелу, Боже, лесналу.
Злата са майка налютила,
Налютила, разедила,
Та са рукнала, подрукнала,
120
Да си ида на небе,
На небе при Слънце;
Белкимъ си каилъ стане,
Да си изгрее на небе.
Дума му Юда говори,
125
Бога си вода пие,
Та си хи чеше подаде;
Чудна ми вода фафъ чеше,
Чудна ми вода лечита.
Фъркна си Юда на небе,
130
Фъркна си Юда летна,
Летна си Юда при Слънце.
Та си е майка съди,
Съди е майка, дума хи:
Юду ле, Жива Юду,
135
Що са си, Юду, бавила,
Бавила, Юду, маела!
Знаешъ ли, Юду, ни знаешъ,
Днесъ ми е Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ.
140
Малки са моми фафъ гора,
Фафъ гора фъ Дрейница,
Дрейни си вейки ни секатъ,
Чи си вейки ни пръскала,
Чудна си вода ни пръснала,
145
Чудна вода лечита.
Я самъ, мале, ни знала,
Я самъ, мале, забурила,
Чи си е Личенъ-денъ,
Личень-денъ Греювъ-денъ.
150
Та самъ при Бога седела.
Служба гу самъ служила,
Та му самъ чеше подавала,
Та са самъ, мале, бавила;
Сега си веке дойдохъ.
155
Ясну ми Слънце играе,
Тенка си сабе вие,
Люта си срела фърле,
Я си ми йоще ни грее.
Флезе ми Юда фъ сарае,
160
Фъ сарае ири Слънце,
Златна му чеше подаде.
Та си ми Слънце играе,
Фъ десна му рока златна чеше
Та си пърска фафъ гора,
165
Пърска си чудна вода.
Чудна вода лечита,
Дрейни си вейки упърска,
Та ми са вейки лечити.
Иоще ми Вейница ни излевашъ,
170
Да си намеришъ млада юнака,
Млада юнака млада Дройда,
Да ти свири съсъ кавале,
Да ти свири, да ти пее,
Я ти са качишъ фафъ гора,
175
фафъ гора фъ Дрейница,
Де ми са малки моми,
Малки моми, малки Дройди
Дройда си свири съ кавале,
Свири си Дройда, пее,
180
Малки са моми на дъру,
На дъру на дрее,
Дрейни си вейки секатъ,
Я ти ми сукну виешъ
Дуръ да си моми умаешъ.
185
Дуръ да си моми замаешъ;
На уста хми златна пеница,
Съсъ пеница вейки златишъ,
Та са вейки лечити.
Ша ми фодишъ фъ Стамболъ града, 190
Фъ Стамболъ града фъфъ сарае,
На царе си вейки давашъ;
Та си лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Хаде ми Вейница фоди
195
Ду де си йоще Личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ;
Ду де ми Слънце играе,
Тенка ми сабе вие,
Люта ми срела фърле.
200
Та ми Бейница фъ гора утиде.
Фафъ гора фъ Дрейница.
Я да ми види, що да види,
Малки са моми заспали,
Заспали моми задремали,
205
Малки моми, малки Дройди.
Дрейни ми вейки ни секатъ.
Буди ги Вейница, да ги буди,
Я ти ми са ни будетъ!
Дуръ ми са Вейница сетила,
210
Та си фафъ селу утиде,
Млада си юнака закара,
Млада юнака млада Дройда;
Свири ми Дройда съ кавале
Та ми фафъ гора утиде,
215
Фафъ гора фъ Дрейница.
Свири ми Дройда съ кавале
Та ми са моми побудили,
Дремка са моми утдремали;
Качили са на дъро-ту,
220
Качили са, покачили,
Та ми секатъ дрейни вейки.
Дройда ми свири съ кавале,
Вейница ми сукну вие
Та си моми умала,
225
Умала моми замала,
Та си утъ дъру паднали,
Паднали моми утъ дъру,
Утъ дъру на вейки,—
На уста хми златна пеница,
230
Съсъ пеница вейки златили;
Вейница ми вейки събира,
Събира вейки фъ чентица.
Та ми утиде фъ Стамболъ града,
Фъ Стамболъ града при царе.
235
Та си на царе дума говори:
Царю ле млада везирю,
Ясну са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу,
Чи му курбанъ ни колешъ.
240
Днесъ му е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Греювъ-денъ,
Я' ти си ми йоще спиешъ!
Язъ ти, царю, ни давамъ,
Ни ти давамъ дрейни вейки,
245
Да си лечишъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
Болни са юнаци болнити!
Що си ми, царю, думашъ,
Що си ми, царю, говоришъ
250
Царе хи вели ютговори:
Вейница стара Дройда,
Йот' ми са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу.
Язъ самъ йоще ни зналъ
255
Чи му е днесъ личенъ-день,
Личенъ-день Греювъ-день!
Днесъ му курбанъ коле,
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави, деветъ слейки.
260
Я' ти са мольба моле,
Да ми дадешъ дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити,
Да си лече малка мома;
Болна ми мома легнала,
265
Болна ми малу млогу,
Малу млогу три месеца;
Да си е прате фафъ града,
Да си срука малки моми,
Малки моми песнопольки;
270
Какъ си курбанъ коле,
Да ми песна пеетъ,
Да ми Сълнце фалетъ;
Чи ми е пратилъ Жива Юда,
Жива Юда Самувила.
275
Пратилъ ми е тука долу,
Тука долу фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,
Пърснала си чудна вода,
Чудна вода лечита,
280
Що си ми Бога пие,
Пие ми Бога пудъ дъру,
Пудъ дъру пудъ дрена.
Царе хи дума говори,
Па му Вейница ни дава,
285
Ни му дава дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити,
Да си лечи мала мома.
Лу ми са качи на потоне,
Та ми флезе фъ сарае
290
Де ми лежи малка мома.
Та хи дума говори:
Моме ле малка моме,
Стани ми, моме, стани,
Да си та, моме, виде,
295
Да си ма, моме, видишъ;
Да си ти виде белу лику,
Що ти е лику посърналу,
Посърналу, поцърнелу.
Вейница дума говори,
300
Малка си мома ни става!
Душе хи веке прималела,
Душе си Богу придава.
Па ми са Вейница сетила,
Златна пеница искарала,
305
Та хи пеница турила,
Турила хи фафъ уста-та;
Уста хи са позлатили,
Позлатили, посребрили,
Та си утъ потстеле станала,
310
Та си дума продумала.
На бабайку са люту кани:
Ахъ ле, тате, бабайку!
Днесъ ми е, тате, личенъ-денъ,
Личенъ-день Греювъ-денъ,
315
Греювъ-денъ, тате, Енювъ-день.
Ясну ми Слънце играе,
Тенка си сабе вие,
Люта си срела фърле;
Я' ти ми, тате, седишъ,
320
Курбанъ ми, тате, ни колешъ,
Ясну ми Слънце ни фалишъ,
Ни фалишъ, тате, ни тинишъ!
Да си ти, тате, прати,
Да ти прати дрейни вейки,
325
Дрейни вейки лечити,
Да си ми, тате, лечишъ,
Да ми си млада враче;
Да си дигашъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
330
Да си та фальба фалетъ,
Чи си ми млада враче,
Млада си враче, млада Дройда,—
Кат' да си фъ гора седелъ,
На Дройда изметъ да си чинилъ:
335
Да са си кичилъ на дъру,
На дъру на дрену,
Да си секалъ дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити.
Жена-та кога-то са
връщала отъ гора-та въ селото съсъ бильки-те въ ръки-те, причекували я
селени-те на край село-то, а моми пеели следоюща-та песна:
Песна 4:2.
Завърна са стара Вейница,
Завърна са утъ гора-та,
Утъ гора-та утъ Дрейница.
Причека е млада царе,
Причека е на поле-ту,
5
Та й са мольба моли,
Да му даде дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити,
Да си е млада враче;
Да си лечи млади юнаци,
10
Млади юнаци, малки моми.
Я' му Вейница ни дума,
Ни дума, ни говори,
Лу ми са разедила,
Разедила, налютила;
15
Ни му дума дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити.
Па хи са царе моли!
Та му дума продумала:
Е, ле, царю, млада кралю,
20
Слелъ ми си, царю, на поле,
Я' си ни каралъ млада юнака,
Млада юнака, млада Дройда,
Да си ми свири съ кавале,
Да си ми свири, да си ми пее,
25
Да си ма фальба фали,
Я' ми си самъ на поле!
Дрейни ти вейки ни давамъ,
Ни ми си млада враче!
Давамъ си вейки на моми,
30
Малки ми моми, малки Дройди,-
Ша ми идатъ фафъ гора-та,
Да ми седетъ фъ пещере-та,
На стара Дройда изметъ да чинатъ
Малу млогу три години, —
35
Та си лечетъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Спусна са царе утиде си,
Утиде си фафъ сарае,
Та си тера млада юнака,
40
Млада юнака, млада Дройда.
Та закара млада юнака,
Млада юнака свирелжие,
Свирелжие, кавалжие,
Та ми слезе на поле-ту.
45
Юнакъ ми съ кавале свири,
Малка мома песна пее.
Вейница ми каилъ станала.
Та искара дрейни вейки,
Та ги на царе дава.
50
Я' си му заръчева,
Заръчева, поръчева,
Дуръ си курбанъ ни коле,
Да си прави Личенъ-день,
Личенъ-день Греювь-день,
55
Да ни лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми;
Чи са Слънце налютилу,
Налютилу, разедилу.
Та си веке ни играе,
60
Ни си вие тенка сабе,
Ни си фърле люта срела;
Ни ми слева Жива Юда,
Жива Юда Самувила,
Ни ми слева фафъ гора-та,
65
Фафъ гора-та фъ Дрейница-та,
Ни си пърска чудна вода,
Чудна вода и лечита,
Ни е пърска на дъро-ту,
На дъро-ту на дрену-ту.
70
Като я причекували
селени-те и тия на сeкой единъ давала отъ бильки-те, кои-то набирала въ гора-та
и съ кои-то да си лекуватъ болести-те, кметъ-тъ закалалъ курбанъ деветъ
кукошки; въ това врeмя едно момче свирило а моми пeели следоюща-та песна:
Песна 4:3.
Млада ми царе слезе,
Слезе ми царе на дори,
Та ми чека, причека,
Причека ми царе стара Вейннца.
Та хи са мольба моли,
5
Да му даде дрейни вейки,
Дрейни вейки лечити,
Да си лечи млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Даде му бильки, подаде.
10
Я' му е Вейница заръчела,
Заръчела, поръчела,
Да си лечба ни лечи
Дуръ си курбанъ ни коле,
Ясну Слънце да фали.
15
Сече си царе курбанъ, коле,
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави, деветъ слейки,
Курбанъ коле на ясну Слънце,
Та си гу фальба фали,
20
Та му дума говори:
Слънце ле, ясну Слънце,
Днести еъ личенъ-день,
Личенъ-денъ Греювъ - день,
Греювъ-день Енювъ-день!
25
Та си ми Слънце играешъ,
Тенка си сабе виешъ,
Люта си срела фърлешъ.
Я ти са, Слънце, моле,
Какъ ти курбанъ коле,
30
Да самъ млада враче;
Да си лекувамъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Па ду година да играешъ,
Да играешъ съ тенка сабе,
35
Съ тенка сабе, съ люта срела;
Да си слезе Жива Юда,
Жива Юда Самувила,
Да си слезе фафъ гора-та,
Фафъ гора-та фъ Златица-та,
40
Да си точи чудна вода,
Чудна вода и лечита,
Бога да си служи.
Па да слезе фъ Дрейница-та,
Да си пърска чудна вода;
45
Да са качетъ малки моми,
Малки моми, малки Дройди,
Да са качетъ на дъро-ту,
Да ми секатъ дрейни вейки,
Да ги даватъ на Вейница;
50
Да ми дойде фафъ сарае,
Па да си ма дарба дарува,
Чи на земе самъ млада враче;
Кой ми дойде фафъ сарае,
Лекувамъ гу и врачевамъ.
55
Ай ле ми, Слънце, ай ле!
Заиграй, Слънце, поиграй,
Играй ми, Слънце, на небе
Ду де си йоще ни изгрелу,
Ду де си йоще ни блесналу;
60
Завий си тенка сабе!
Фърлей си люта срела!
Ду година ти курбанъ коле,
Курбанъ ти коле деветъ крави,
Деветъ крави, деветъ слейки.
65
Слeдоюща-та песна
моми испевали зима-та когато са събирали на седенки да предатъ или друга некоя
работа да вършетъ.
Песна 5:1.
Боже ле Коледе,
Роди са, Боже, на земе.
Слела ми Злата Майка,
Слела ми майка утъ небе,
Та си та, Боже, зачнала.
5
Каилъ си, Боже, станалъ,
Да са земе ни труне;
Лу да са, Боже, родишъ,
Да утемнешъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
10
Да ги утемнешъ утъ неволе,
Чи ти гюнефъ сторили.
Малки са моми на кладнецъ,
На кладнецъ на Дунавъ,
Студна си вода точетъ,
15
Оъсъ юнаци са глума глуметъ.
Роди са, Боже, на земе
Малку ми дете, млада Бога;
Расталъ си веке порасналъ.
Та са пу земе шеташъ,
20
Съсъ тебе млада Дефа,
Съсъ тебе деветъ Юди,
Деветъ Юди Самувили;
Белу ти лику блесналу,
Блесналу ти ясну слънце,
25
Блесналу ти, грейналу;
Коса ти са позлатила,
Бела ти са брада посребрила.
Песна ти Юди запели,
Млада е Дефа думалъ,
30
Думалъ е Дефа говорилъ,
Чи си носи ясна книга,
Ясна книга позлатена,
Фафъ книга ясна песна:
Кола ми, коледа,
35
Коледа ми Дефне,
Дефне, Превита,
Превита, Арита,
Арита, Денита,
Денита, Апита.
40
Дере мини на гуру,
На гуру на идру,
Золина ти дъру,
Дъру ти укиса,
Жива ми Дефа,
45
Жива ми Юда,
Зорна й краска,
Краска й на рука,
Служита тебе идруту,
Идруту абросу;
50
Раитъ ти лику,
Лику ти пирну,
Пирну ти лику жарну.
Узрелъ ми Вишну,
Узрелъ ми на земе,
55
На земе на поле;
Три су арни на Дунавъ,
На Дунавъ на идру.
Три су арни, три су афици,
Ела са глума глуметъ.
60
Вишну са осенъ уярилъ,
Златну му лику жлетналу!
Сиву си дума продумалъ:
Сиву ле, Сиве,
Златенъ ти каменъ на ръка,
65
Златенъ ти каменъ, златна грома;
Я' си ми каменъ подай,
Да гу на земе метна,
На земе на Дунавъ,
Три си арни да потрена,
70
Три си арни, три си афици
Иоще си силе Сура Ламица
Да ми на поле слезе,
Да си ми поле потрене,
Дуръ да си поле посъхне.
75
Сива ми каилъ станалъ.
Дава му каменъ подава,
Каменъ му дава, грома;
Иоще гу Вишну ни фърлилъ,
Ти си, Коледа, на гуру,
80
Висналъ си висе на дъру
Та ми са качишъ на небе.
Дума си, Боже, продумалъ:
Вишну ле братку,
Братку ле Славу,
85
Що са си осень уярилъ?
Златенъ ти камень на ръка,
Златенъ ти камень, златна грома,
Да си гу метнешъ на Дунавъ
Три си арни да потренешъ,
90
Три си арни, три си ацифи;
Я' да си камень метнешь,
Земе си Вишну потреналъ!
И язъ каилъ ни ставамъ.
Бива ли, Вишну, ни бива,
95
Да си слезе на земе,
Да си седна фафъ гора,
Фафъ гора пудъ дъру.
Я да слезе Злата Майка,
Да ма роди малку дете,
100
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да са пу земе шетамъ,
Да си уче арни,
Арни още афици,
105
Да ти гюнефъ ни чинатъ.
Поболе, Боже, да слеза на земе,
Да слеза, Боже, да са роде,
Та не земе да трунешъ!
Спусна си Вишну златенъ камень, 110
Златенъ каменъ, златна грома.
Та си каилъ стана,
Да ни фърли камень на земе, —
Я' на Коледа изимъ дава,
Да са роди на земе.
115
Та ми Коледа слезе,
Слезе ми фафъ гора,
Седна ми пудъ дъру.
Три дни ми ни поминали,
Злата си Майка слезе.
120
Жива хи Юда чеше подаде,
Пие ми майка вода,
Та си та, Боже, зачева.
Сега та, Боже, родила,
Родила та малку дете
125
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хаде сега на земе,
На земе на поле;
Хаде сега фафъ града,
130
Фафъ града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
Да са глума ни глуметъ,
Да си гюнефъ ни праветъ.
135
Деветъ си Юди фъркнали,
Фъркнали Юди, побегнали;
Млада ти Дефа книга подаде,
Та си фъркна на небе.
Ти са си, Боже, шеталъ
140
Пу земе, пу поле,
Пу поле, фафъ града,
Ясна ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици,
145
Та хми си думалъ говорилъ:
Арни юни, афици,
Нине сте граснали,
Вишну сте граснали!
Вишну са осенъ уярилъ
150
Да си земе затруне!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
Хаде веке каменъ да фърли
Да си земе потруне;
155
Па да си прати Сура Ламица
Да си на поле слезе,
Да си поле присъхне,
Да си седби погибне,
Седби бели пшеници;
160
Язъ му са мольба молехъ,
Да си каменъ ни фърле.
Чи самъ каилъ станалъ,
Да са роде на земе,
Да са роде малку дете,
165
Малку дете, млада Бога.
Сега самъ веке на земе,
На земе, на поле,
Та са фафъ града шетамъ.
Кой си на мене верува,
170
Да ми целуе ясна книга,
Лику му блесналу
Кат' ми е ясну слънце;
Я му душе на небе
Кат си е ясна звезда,
175
Ясна звезда ясна зора.
Училъ си, Боже, пу земе,
Училъ си, Боже, арни,
Арни, Боже, афици;
На тебе, Боже, верували,
180
Ясна ти книга цалунали;
Та хми е лику грейналу,
Грейналу хми блесналу
Кат' ми е ясну слънце,
Кат' си ми грее на небе.
185
Богъ да гу бие Харапска-та крале,
Харапска-та крале, Църна Харапине;
Какъ ми седи фъ сарае,
Хаберъ му фъ сарае утиде,
Чи са си, Боже, родилъ,
190
На небе ясна Бога,
На земе млада царе;
Та са шеташъ пу земе-та
Та си учишъ млади арни,
Млади арни, афици,
195
Да си фафъ града ни фодетъ,
Фафъ града фъ сарае,
Изметъ да му ни чинатъ.
Пратилъ си трима войводи,
Де си та, Боже, намератъ,
200
Да ти секатъ златна глава;
Йоще са, Боже, шеташъ.
Сички си веке верували,
Ясна ти книга цалунали.
На поле са облаци спуснали,
205
Та си та, Боже, закрили
Дуръ си земе прошеталъ;
Та си на небе фъркналъ.
Фальба та, Боже, фалиме!
Да си ни дойде на земе,
210
На земе на поле,
Вишну са Бога разедилъ,
Разедилъ са, налютилъ;
Златенъ си каменъ фърлилъ,
Златенъ каменъ, златна грома,
215
Та си земе потруналъ;
Пратилъ си Сура Ламица.
Пратилъ Ламица на поле.
Де ми са седби сели,
Та си седби погибнала;
220
Ни сме, Боже, устанали;
Ни сме, Боже, на седенки,
Ни сме прели, ни сме ткали.
Сега сме, Боже, на седенки,
Та си ни наумъ дойде,
225
Чи са си, Боже, родилъ.
Та си та фальба фалиме,
Песна ти, Боже, пееме.
Сега, Боже, ду Колада,
Ду Колада, ду Коледовъ-денъ,
230
Курбанъ ти юнаци колетъ,
Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,
Та са гозба гостетъ;
Малки са моми събиратъ,
Ясенъ си йогань валетъ,
235
Ясна ти бъдница гответъ;
Стару ми деду на йогнище,
На йогнище на трапеза;
Златна му тоега на трапеза,
Та си гони малки деца
240
Дуръ да са зора зададе,
Съсъ зора ясну слънце, —
Съсъ слънце ти личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-денъ,
Малки деца коледуватъ,
245
Малки моми на хору-ту,
Малки ми моми играетъ,
Съсъ песна та, Боже, фалетъ.
Слелъ си, Боже, на земе-та,
Родилъ са си малку дете,
250
Малку дете, млада Бога.
Кога-то на Колада
играели хоро пеяли следоюща-та песна:
Песна 5:2.
Бога слезалъ утъ небе-ту,
Бога слезалъ фафъ гора-та,
Седналъ Бога пудъ дъро-ту,
Пудъ дъро-ту на чешма-та,
Та ми са чудумъ чуди,
5
Да седи ми фафъ гора-та,
Да седи ми, да ни седи;
Илъ да слезе на поле-ту,
На поле-ту на белъ Дунавъ,
Де ми са малки моми.
10
Точетъ ми студна вода,
Я' на юнаци ми подаватъ,
Та ми юнаци пиетъ,
Съсъ моми са глума глуметъ,
Та на Бога гюнефъ сторили.
15
Коледа ми са Бога чуди.
Чуди ми са три нидели;
Па на поле ни слева,
Лу ми седи пудъ дъро-ту.
Я си дойде Жива Юда,
20
Жива Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Боже ле, Боже Коледе,
Доста са, Боже, чудишъ!
Фъркни си, Боже, на небе.
25
Вишну са Бога налютилъ,
Налютилъ, разедилъ
Сура Ламица испусналъ,
Да е прати на поле-ту,
Де ми са седби сели,
30
Да си седби погибне,
Да са пшеница ни роди;
Да ми плачетъ малки деца
Чи си леба ни едатъ,
Чи си вину ни пиетъ;
35
Сура Ламица испусналъ,
Я'ми са йоще чуди.
Тебе си, Боже, чека,
Да та пита, да та праши,
Дал си каилъ ставашъ,
40
Да испусне Сура Ламица.
Чуе ми Коледа Бога;
Та ми веке ни седи,
Лу си фъркна на небе-ту
Пита гу Вишну праши:
45
Коледа ле, Коледа,
Малки моми на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ вода точетъ;
На белъ Дунавъ млади юнаци,
Та хми вода подаватъ,
50
Та ги служба служетъ,
На мене гюнефъ чинатъ.
Та самъ пусналъ Сура Ламица,
Да е прате на поле-ту,
На поле-ту на седби-те,
55
Да погибне пшеници-те.
Ставашъ ли, Боже, каилъ,
Ставашъ ли 'ли ни ставашъ?
Па си та, Боже, питамъ,
Да са, Боже, ни лютишъ.
60
Я' му Коледа ютговори:
Сега ми е личенъ-день,
Личенъ-денъ Коледовъ-день,
Та си каилъ ни ставамъ,
Да си пратишъ Сура Ламица
65
Да погибне пшеници-те,
Пшеници-те и седби-те.
Поболе каилъ ставамъ,
Да ма роди Злата Майка,
Да ма роди на земе-та.
70
Да си уче юнаци-те,
Юнаци-те и моми-те,
Да ги уче, да ги науче,
Тебе веке гюнефъ да ни чинатъ,
Да са съсъ моми ни глуметъ.
75
Бива ли, Боже, ни бива?
Кат' си каилъ ставашъ,
И язъ веке що да праве!
Пусналъ самъ Сура Ламица,
Я' си е пакъ заключемъ,
80
Да си веке ни излезе,
Да си на поле ни слезе.
Злата е Майка фафъ гора,
Фафъ гора пудъ дъру.
Точила Юда наточила,
85
Наточила вода утъ кладнецъ,
Та си е майка служила,
Пила ми йоще ни пила
Та си Бога зачнала,
Та си Бога родила.
90
Пада му вутре личенъ-день,
Личенъ-денъ Коледовъ-день,
Та ми са Бога ражда.
Вутре ми рану малки деца,
Малки ми деца коледуватъ;
95
Царе ги дарба дарува,
Дарува ги ясни бленици.
Ясни бленици, рехици,
Рехици йоще кравнаци.
На Колада кога-то
коледували деца-та моми вървели съсъ тяхъ и пеели следоюща-та песна:
Песна 5:3.
Коледа ле, Коледа,
Личенъ ти денъ, Коледа!
Ни си слелъ на земе-та,
Я' ми си на небе-ту.
Слела ми Злата Майка
5
Тука ми долу фафъ гора-та,
Седнала ми пудъ дъро-ту,
Де ми тече ду белъ кладнецъ.
Та ми седи злата майка,
Та са чудумъ чуди
10
Какъ да си Бога роди,
Да гу роди малку дете,
Малку дете, млада Бога.
Де си дойде Жива Юда,
Жива Юда Самувила,
15
Та си наточи студна вода,
Та си служи Злата Майка,
Я' хи нищу ни говори;
Пила вода, напила са,
Зачнала ми Коледа Бога,
20
Зачнала ми, затруднела.
Па си флезе фъ пещере-та.
Замъчи са, забахта са,
Та си роди малку дете,
Малку дете, млада Бога.
25
Коса му е позлатена,
Ясна му книга на ръка-та,
Утъ книга слънце грее,
Слънце грее, месечина.
Сама майка фъ пещере-та,
30
Та ми плаче и ми вика.
Де си дойде Жива Юда,
Жива Юда Самувида,
Та си кара малки деца,
Та на майка коледуватъ:
35
Коледа ле, Коледа,
Роди са на земе-та
Малку дете, млада Бога,
Та си земе утемналъ.
Хаде, дете, да пораснешъ
40
Да са шеташъ пу земета,
Да си учишъ млади юнаци,
Млади юцаци, малки моми,
Гюнефъ веке да ни чинатъ;
Да ни фодетъ на белъ Дунавъ,
45
Да ни фодетъ, вода да ни точетъ,
Да ни служетъ млади юнаци;
Тебе си, Боже, веруватъ,
Цалунатъ ти ясна книга.
Богъ да бие Църна Харапина,
50
Чи та гони низъ поле-ту
Да ти сече руса глава.
Я' ти ми си фафъ гора:
Седишъ, Боже, пудъ дъро-ту,
Дуръ да дойде Мора Юда,
55
Да му флезе фафъ сарае,
Да му сече руса глава.
Па си, Боже, на поле-ту,
Та са шеташъ пу земе-та;
Пу земе ти доста фала!
60
Я, ти мале, Злата Мале,
Дарба на, мале, дарувай,
Чи ти сме, мале, коледували
Съсъ песна съ коледна;
Фафъ града та фальба фалиме, 65
Коледуваме утъ къща на къща.
Злата хи са майка нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи хи нищу фъ пещере-та,
Да си дарува малки деца.
70
Мълчи мале, ним' ми плачи,
Ним' ми плачи, ним' ми викай!
Бога ма, мале, пратилъ,
Дарувамъ си малки деца.
Жива Юда ги дарува,
75
Дарува ги ясни бленици,
Ясни бленици, рехици,
Рехици и кравнаци.
Утъ тога си Коледа устаналъ.
Хай ни, хай ни, Бога са родилъ!
80
Лу кой на дарба дарува,
Бога му фафъ къщи,
Фафъ къщи на йогнище,
Та му вали ясенъ йогань;
Та му седи на трапеза,
85
На трапеза на вечере.
На нива му пълни класе!
На лозе-ту белу грозде!
Песна коя-то пеели
кога-то готвили бъдникъ-тъ и чакали Коледовъ-день.
Песна 5:4.
(Отъ другио певецъ)
Кола ми Коледа,
Коледа ми Асухна,
Асухна ми Дефна,
Дефна и Узара,
Узара и Ртава.
5
Коледа ми на небе,
На небе уфъ сарае,
Седи ми малу млогу,
Малу млогу ду година.
Сега веке тука долу,
10
Тука долу на земе-та.
На земе-та трима крале:
Първа Крале Укарана,
Друга Крале Асирита,
Асирита и Харапска,
15
Събрали са уфъ града гулема,
Уфъ града гулема уфъ Билита.
Заправили личенъ-денъ,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Трима крале у гора-та,
20
Чи ми ловетъ дребна лова,
Дребна лова и канити,
Афъ сарае стара Юда,
Стара Юда Самодива,
Чи си готви Колевъ-бъдникъ,
25
Колевъ бъдникъ и Коледникъ.
Летнали ми ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Летнали ми афъ сарае:
Първа Юда Марга Самодива,
30
Друга Юда Кале Самодива,
Кале Самодива Мазата Юда,
Дет' ми пее ясна песна,
Глазумъ глазни на небе-ту.
Претнали си бели ръки,
35
Претнали си, запретнали,—
Стара ми Юда готви,
Готви ми Колевъ бъдникъ.
Три ми са Юди запели,
Запели ми Колна песна,
40
Колна ми песна Коледна,
Чи ми трапеза слагали,
Златна ми трапеза золита:
Боже ле, Боже,
Боже ле Кола,
45
Кола ми Коледа,
Коледа ми Дефна,
Дефна ми Урита,
Урита ми Химна,
Химна ми Ясна!
50
Ти ми си, Боже, милна,
Милна ми си доста сърдна,
Чи си, Боже, урвиталъ,
Та та майка роди,
Роди та майка на земе —
55
Малку си дете млада Бога.
Сита си земе шеталъ,
Сита си земе утемналъ;
Църна си змее изгонилъ,
Църна змее църна кличе,
60
Утъ тога е хадетъ устаналъ,
Та ти е личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-денъ;
Стара майка бъдникъ готви,
Бъдникъ ти Коледникъ.
65
Трима царе у сарае,
На трапеза ни седнали,
Чи си та йоще чекатъ,
Да ми, Боже, седнешъ,
Да ми седнешъ на трапеза;
70
Да искарашъ ясна книга,
Да ти чуетъ ясна песна,
Чи си слезе на земе-та,
Да си учишъ трима царе,
Гюнефъ да ни чинатъ,
75
Тебе Бога да ни лютетъ.
Айде, Боже, айде,
Айде, Боже, слези,
Слези, Боже, на земе-та,
На земе-та у гора-та,
80
У гора-та у Калита,
Де ти е Злата майка.
Злата майка пудъ дъро-ту,
Пудъ дъро-ту пудъ димита,
Тебе си, Боже, чека,
85
Да ти кършне дима клана;
Клана ти у ръка-та,
Чи да видетъ трима царе,
Да ни ми са уплашили.—
Асъ клана ми на трапеза,
90
Та ми гонишъ църна змее,
Църна змее църна кличе,
И съсъ змее ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви;
Църни са Юди уцърни,
95
Три са Юди и три сесри,
Лу да дойдатъ афъ сарае,
Лу да седнатъ на трапеза,
Сарае са запустили!
Ни е личенъ-день,
100
Личенъ-денъ Дринъ-день,
Чи си поле исъхналу.
Какъ си пели малки моми,
Излезе ми стара майка,
И съсъ майка трима крале,
105
Пременили са наредили,
У ръка хми златна тояга,
Станали ми застанали,
Застанали на трапеза,
Я ми йоще ни седнали.
110
Съсъ бъдникъ е стара майка,
Съсъ бъдникъ и коледникъ,
Турнала ми на трапеза;
Чи да ми Бога дойде
Да ми седне на трапеза,
115
Съсъ клана димита
Да си гони ду три Юди,
Ду три Юди Самодиви,
Църни ми Юди уцърни,
И съсъ Юди църна змее,
120
Църна змее църна кличе.
Бъдникъ ми на трапеза.
Я ми Юда запела.
Боже ле, Боже,
Боже ле Коледа!
125
Снимни нине у гура,
У гура пудъ дима;
Ужида та Злата Мати,
Чи ти дава дима клана,
Служба та служи бела абрита,
130
Бела абрита никатна;
Какъ ти дава златна чеше,
Да си чеше ни уставишъ,
Я съсъ чеше на трапеза,
Да ми служишь трима крале,—
135
Служба ти абрита,
Абрита никатна:
Да са живи, да са зрави
Сега малу ду година,
Ду година ду Коледовъ-день.
140
Пела ми стара майка,
Пела ми ни испела,
Чи ми иде църна змее,
Църна змеа църна кличе,
И съсъ змее ду три Юди,
145
Ду три Юди Самодиви,
Църни ми Юди уцърни.
Йоще ми на трапеза ни седнали,
Зададе са млада Бога,
На глава му дима клана,
150
У ръка му златна чеше.
Какъ видели ду три Юди,
Заплакали завикали:
Ой Боже ле, мили Боже!
Бабайку на, Боже, пратилъ
155
Тука, Боже, афъ сарае,
Трима крале гюнефъ сторили,
Та са тебе налютили;
Злиту хми лету уцърну!
Я ти, Боже, идешъ
160
Да имъ седнешъ на трапеза
Ти си думалъ на бабайку,
На бабайку на злита Бога.
Думалъ самъ, Юди, продумалъ,
Чи са самъ доста налютилъ.
165
Туку ма са саидисали,
Афъ сарае хми личенъ-день,
Личенъ-день Коледовъ-день;
Стара е майка готвила,
Готвила е Колевъ бъдникъ,
170
Та ми трапеза турила,
Песна ми испела.
Хаде вие у гора-та,
У гора-та у тимна-та,
У тимна-та у зандана,—
175
Чи си иде Бела Юда
Бела Юда Самодива,
Да ни ва у сарае увари,
Чи ва съсъ срела усрелила.
Рече йоще ни утрече,
180
Летнали ми ду три Юди
И съсъ Юди църна змее,
Църна змее църна кличе.
Де си иде Бела Юда,
Бела Юда Самодива,
185
Съсъ дремица на ръка-та,
Седнала ми на трапеза.
Та си служи трима крале,
Служба й бела абрита,
Бела абрита никатна,
190
Та хми дума и говори:
Ду година на поле-ту
Ша ми жнее бела пшеница,
Бела пшеница, белу просу;
Та ша месетъ малки моми,
195
Ша ми месетъ чисти пити,
Чисти пити и кулаци,
Да подаватъ на юнаци, —
Чи си е личенъ-денъ,
Личенъ-день Дринъ-денъ.
200
Следоющите (предходните ?) песни са добавиха отъ Исиинъ отъ село Лъжена
65 г. старъ докара го Шериф Пеливанов. 1876 25-30 Априлия
Песни за летото 13....................Стиха 2065
Песни за Гергювъ-день
6............>>.....1120
Песни за лестовицата
5..............>>..........61
Песни за Енювъ-денъ
3...............>>.......475
Песни за Коледовъ-денъ
3.........>>.......440
---------------------------------------------------------------
Всичко >> 4715
ПРИТУРКА II.
Следоющи-те песни са
добавиха въ темница-та Демиръ-Хисарка на 8 януария 1880 г. отъ некого си Мехметъ
Ш..... отъ село фъргово Неврокопско, който като дохождалъ съ други още за
жумая-та на пазаръ соблекли съ други-те няколко Власи Кираджии, и за това са
затвори 10 деня, и като не можеха Власи-те да докаратъ свидетелие, испуснаха
го.
Пролеть-та въ село-то хми едно время събирали са момчета и моми и като
пеяли следоюща-та песна утивали въ гора-та и набирали китки.
Песна 1:1.
Зимледелъ ми иде,
Иде ми, да дойде,
Зимледелъ е заравиелъ,
Утъ урана афъ гора-та.
На глава му ясну слънце,
5
На раму му ясна звезда,
Ясна звезда сейнита,
Сейнита и зорита;
На ръка му на десна,
На десна му златна укита,
10
Афъ укита бела китка;
На лева му ръка,
На лева му ясна пирчина,
Ясна пирчина златна кожина,
Златна кожина златни ширини;
15
Писалъ ги написалъ
Бога ми на небе-ту,
Ясна ми Бога Летна,
Та си юнакъ дарувалъ,—
Да си слезе на земе-та,
20
Да си пее афъ гора-та.
Рукналъ са подрукналъ:
Е, бре' луди млади,
Луди млади се юнаци,
Луди млади мали моми,
25
Мали моми млади дефи!
Лу де да сте тука да сте.
Ним' сте веке у града,
У града у селу,
У селу уфъ иже,
30
Доста веке у спритецъ!
Хаде веке у гора-та,
У гора-та у Белица,
Де ми е Бога сарае градилъ.
На дори му бахче-ту,
35
Афъ бахче-ту златни китки,
На китки ми пиле лета
Та ми ясну пее:
Дойде лету и пролету!
Хаде, деду, хаде,
40
Хаде веке на небе-ту,
Ша ми грейне ясну слънце,
Да та слънце ни увари.
Старъ ми деду афъ гора-та,
Та си фъркна на небе-ту,
45
Ни е веке на земе-та;
Летналъ ми фъркналъ,
Чи е зима поминала.
Чули ми луди млади,
Луди млади, мали моми.
50
Пременили са наредили,
Приметнали златна махрама,
Какъ си мета млада булка,
У ръка хми златна тоега,—
На вървили низъ поле-ту,
55
Стигнали ми у гора-та,
У гора-та у Белица.
Я си юнакъ ни намерили;
Намерили стару деду,
Стару деду съ бела брада.
60
Налюти са разеди са,
Спусна си бели ръки,
Та си махна низъ поле-ту.
Задули ми ветрове-те,
Ветрове-те фуртуни-те,
65
Афъ гора-та люта зима,
Поле ми побелелу.
Заплакали луди млади,
Заплакали,завикали,
Утмалъ душе приговорили:
70
Афлене ми Бифне,
Суръ си мамилъ,
Суръ си лъгалъ!
Флана ми на висе,
На висе на небе;
75
Зимна ми афъ гора,
Афъ гора и на поле
Думти авлежина,
Авлежина акипа.
Речь-та ни утрекли,
80
Ясну ми слънце грейна.
Зимледелъ ми у гора,
Та хми вели ютговори:
Еле вие луди млади,
Луди млади, мали моми.
85
Разеди са Летна Бога,
Разеди са, налюти са,
Чи ни дойде стара кмета,
Стара кмета съ бела брада,
Курбанъ да си коле,
90
Бога да си фали,
Чи е зима поминала.
Рече юнакъ ни утрече,
И си флезе афъ сарае,
Афъ сарае афъ бахче-ту,
95
Та си бере бели китки,
Бели китки и цървени,
Дарба си дарилъ мали моми.
Па са моми на поле-ту,
На поле-ту у селу-ту.
100
Kога са връщали отъ
гора-та носили въ ръки-те си разни цвете и пеели.
Песна 1:2.
Е, ти Кмета, стара кмета,
Доста си афъ къщи!
Я ми слези на полету,
Чи та дарба даруваме,
Тешка дарба утъ небе-ту,
5
Утъ небе-ту и утъ Бога.
Зимледелъ ти пратилъ
Бели китки и цървени.
Туку ти са налютилъ.
Тешка зима поминала,
10
Та са лету зададе,
Лету и пролету.
Я ти Бога ни си фалилъ,
Ясна Бога и Летина,
Чи йотключи зандане-те,
15
Да заключи ветрове-те,
Ветрове-те, фуртуни-те;
Я искара ясну слънце—
Та му тимбихъ чинилъ,
Да си грейне на земе-та,
20
На земе-та, на поле-ту.
Бре излези стара кмета,
Да си идешъ у гора-та,
У гора-та у Белица,
Курбанъ да си колешъ.
25
Чи са Бога налютилъ;
Па си пратилъ стару деду,
Та си вие бела снега,
Люта зима на земе-та;
Юнакъ са налютилъ—
30
Ни ни даде златна тоега,
Да си гонимъ стару деду,
И съсъ деду люта зима.
Като испевали
горна-та песна, давали на секого отъ цвете-то, а найстария въ село-то хващалъ
три църни кукошки, кои-то давалъ само на моми-те; тие като ги зевали утивали на
край село-то подъ едно дърво, каде-то предъ да изгрея слънце-то закалали
кукошки-те курбанъ на Бога и пеели следоюща-та песна.
Песна 1:3.
Боже ле, мили Боже,
Боже ле, Летна ле!
Тое сесра милна Мага
Застигнала, пристигнала
Двашъ са засмела,
5
Тришь са налютила;
Чи та кмета ни саидисалъ,
Та ти курбанъ ни колелъ,
Да си та фальба фали,
Чи заключи ветрове-те,
10
Ветрове-те, фуртуни-те,
Та изгрева ясну слънце;
Прогонилъ си люта зима,
Люта зима снегувита.
Ду сети са стара кмета,
15
Та ти курбанъ коле,
Коле ти ду три пуйки,
Църни пуйки позлатени.
Айде, Боже, айде,
Зимледелъ на земе.
20
Стару деду на небе
Иди си зима иди си,
Чи си дойде лету пролету;
Никнали са бели китки.
Бели китки и цървени,
25
Желта ми китка минзаферецъ.
Хутри сими у дъбита,
Чинзиръ пее на поле-ту—
Лу се ми званти,
Какъ ми званти ясенъ гусликъ
30
Тютюръ, тютюръ у гора,
Звенти яни у дрида.
Дрида ми на стола,
Златенъ кърстецъ припасала,
Златна коса испуснала,
35
Златна пена на уста-та,
Та си вели ютговори:
Е, ти кмета стара кмета.
Курбанъ колешъ на земе-та,
Курбанъ иде на небе-ту—
40
Църни пуйки афъ бахче-ту.
Какъ ги гледа Летна Бога
Ютрумъ рану афъ сарае;
На ръка му дребни ключе,
Йотключе си сарае-те,
45
Та изгрева ясну слънце,
Та е лету на поле-ту.
Орпю са жени за мома
Врида дъщеря на Юдна краля.
Песна 2:1.
Орпю ле мили сину,
Орпю ле бане ле.
Дума му мийка говори:
Днесъ беше, сину, афъ гора,
Афъ гора, сину, на планина,
5
Дребна си лова ловилъ,
Чи си иде личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-денъ,
Да си ти майка готви
Вечере, сину, силенъ ти бъдникъ. 10
Иоще ти, сину, ни излезе,
Темна са мъгла спусна,
Ситна ми роса зароси,
Афъ къщи ми, сину, трясна,
Трясна ми, сину, гръмна.
15
Я да виде, що да виде.
Стара са Друда зададе,
Стара ми Друда утъ гора,
Гора ми Дрида,
Златна си дреха метнала,
20
Златни си коси спуснала,
Та ми дума говори,
Друдну ми дума дъбну:
Орпюмъ ди нинъ у язби,
У язби собою;
25
Слугалъ е тебе,
Дивичумъ тебе ситилъ
Двисте веке лета.
Доста веке у язби!
Доста веке собою!
30
Ача е юненъ суренъ,
Нине ми суренъ друденъ.
Рече ми Друда ни утрече,
Мене са смехъ насмелу,
Чи си друдну ни думамъ.
35
Та са Друда налютила,
Налютила, разедила,
Писна ми гласумъ заплака.
Трими Юди застигнали,
Три ми Юди Самувили,
40
Тие ми думатъ говоретъ:
Мале ле, стара мале,
Ти си ми друдну ни думашь?
Стара ти Друда дума,
Дума ти Друда говори,
45
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ е Бога утъ небе.
Доста е Орпю при тебе
Сега малу двасте години.
Да си гу, мале, ни годишъ,
50
Да си гу, мале, ни женишъ.
Сега веке ду ниделе
Дребна ми лова лови.
Деветъ са Юди спуснали
Бели му ръки вързали,
55
Та гу афъ гора занели,
Афъ гора, мале, на вишина,
Де ми е Друдна пещера,
Де ми е стара Друда.
Друда хи деветъ сестри,
60
Деветъ хи сестри Юди,
Друди хи сестри Юди.
Юди хи сестри Самувили,
Пели му Юди запели,
Юдна му свирка свирили,
65
Златна му дреха метнали,
Та ми е друденъ афъ гора
Сега малу три години;
Бога си служба служи,
Па си гу фальба фали,
70
Чи е юнакъ надъ юнаци.
Хаде ти, мале, да знаешъ:
Сега малу да чекашъ,
Сега малу ду ниделе;
Да си му вечере готвишъ,
75
Да си ми вечере вечере,
Чи си е личенъ-день
Личенъ-день Банинъ-день.
Дуръ да ми слънце грейне,
Деветъ са Юди спуснали
80
У той къщи у дори.
Речь-та още ни утрекли
Па ми са, сину, летнали.
Утъ тога самъ, сину, ни спала,
Дребни си сълзи роне.
85
Ти ми си, сину, у къщи,
И ти си, сину, друденъ!
Къщи ми са запустили!
Орпю хи дума говори:
Мале ле, стара мале,
90
Доста си, мале, плакала,
Плакала, мале, викала!
Дребна самъ лова ловилъ.
Сретумъ ма Юда сретила,
Та ми дума говори:
95
Ду сега си, Орпю, афъ гора.
Дребна си лова ловилъ
Та си на майка носишъ;
Утъ сега си веке друденъ.
Тука си, Орпю, афъ гора,
100
На Бога изметъ чинишъ
Малу млогу три години;
Леташъ ми, Орпю, на висе,
На висе на небе,
Та ми седишъ още малу,
105
Йоще малу три месеце.
Бога та дарба дарува,
Дарба ти златна свирка;
Та си та Юда учи,
Да си ми, Орпю, свиришъ,
110
Да си ми, Орпю, пеешъ,
Детъ ми юнакъ ни свирилъ,
Детъ ми юнакъ ни пеелъ.
Чудна е свирка нишенлие;
Какъ си ми свиришъ и пеешъ,
115
Гора са, Орпю, люле,
Та са пещере уторила,
Искапали катънци-те—
Де си е малка мома,
Малка е мома Врида,
120
Врида ми мома Дода.
На лику хи ясну слънце,
На груди хи ясна месечина,
Въ скути хи дребни звезди;
Студна ми вода пие
125
Ясенъ бисеръ ми блюва.
Богъ да гу бие бабайку хи,
Бабайку хи Юдна крале,
Чи е доста касканжие—
Ни е годи, ни е жени.
130
Чи юнакъ ни намерилъ
Дет' е за нее, спроти нее.
Хаде ти, мале, хаде,
Хаде ти, мале, да зготвишъ
Вечере, мале, бъдникъ—
135
Утре е личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-день;
Чи самъ наетъ сторилъ,
Да самъ у гора друденъ;
Да си на небе летна,
140
На Бога изметъ да чинамъ,
Чи ми е сърце на свирка.
Белкимъ си либе намере,
Детъ ми е, мале, за лику,
За лику, мале, прилику,—
145
Нийде самъ мома ни бендисалъ.
Майка му вечере готви,
Вечере му силень бъдникъ,
Чи ми е личенъ-день,
Личенъ-день Банинь-день.
150
Седна ми Орпю на вечере,
Та си съсъ майка вечере.
Зорумъ са веке зазорила,
Йоще ми слънце ни грейналу.
Силни ми ветрове задули,
155
Силни ми ветрове, фуртуни,
Дребна ми роса заросила;
Задали са деветъ Юди.
Деветъ Юди Самувили,
Седнали му на дори.
160
Писна юнакъ да плаче!
Чи му майка думала,
Та му са нажелилу.
Дуръ са Юди налютили.
Налютили, разедили;
165
Вързали му бели ръки,
Лепнали му златни криле,
Та гу афъ гора занели—
Йоще ми слънце ни изгрелу
Занели гу афъ пещере.
170
Пещере ми заключена,
Заключена, закътена,
На порти са катънци-те.
Я що си е наймалка-та,
Гласумъ са подрукна:
175
Оле, оле, улевина!
Асремъ та Котина,
Друденъ ми пришеде.
Рече йоще ни утрече,
Искапали катанци-те,
180
Златни са порти расторили,
Де ми седи стара друда,
Стара друда съ деветъ сесри,
Деветъ сесри деветъ юди.
Я що си бе наймалка-та,
185
Развърза му бели ръки,
Та му пее ясна песна:
Бре, юначе, бре, левене.
Доста си лова ловилъ!
Сега си веке афъ гора,
190
Афъ гора, афъ пещера,
Друденъ си веке на Бога
Богумъ си служба служишъ
Сега малу три години.
Цура си сурина,
195
Ясна си яснина,
Друмна си друмина,
Азна ми бидина,
Сутрешъ ми дудина,
Ахайна ми хаята,
200
Сурумъ дивна удита.
Лу ми песна испела,
Юнакъ са засмелъ.
На лику му ясну слънце,
На десна му ръка златна сабе,
205
На лева му ръка златна чеше.
Стара Друда ютговори:
Е ти, сесру Жива Юду,
Жива Юду Самувилу.
Орпю си веке друденъ.
210
На ръка му златна сабе,
Златна сабе, златна чеше,
Богумъ си служба служил
Я утъ Бога ни е просту.
Ни е просту, ни е халалъ.
215
Богъ да бие тое сестра,
Тое сестра Мора Юда,
Лютумъ му са заканила
Да му сече руса глава,
Да ни ми е на небе-ту.
220
Я ми слези тука долу,
Тука долу афъ сарае,
Де си ти е милна брата,
Милна брата Живна Бога,
Та си гу служба служи.
225
Какъ му давашъ златна чеше,
Ду де вода ни е пиелъ,
Да му са мольба молишъ,
Да си пърсне жива вода,
Да си пърсне и да ръсне
230
Тука долу фъ пещере-та,
Служба юнакъ да си служе;
Чи да пие жива вода,
Богъ да бие тое сесра
Ни му сече руса глава.
Живни, Юду, живни,
235
Тулундуле у Златица,
Сурна вода у чеше.
Чула ми Юда ни чула,
И си летна на небе-ту,
На небе-ту и при Бога,
240
И при Бога афъ сарае.
Боже ле, братку ле,
Юнакъ ми афъ пещере,
Юнакъ ми е друденъ.
Я ти са мольба моле,
245
Какъ си пиешъ жива вода,
Да си пърснешъ и да ръснешъ-
Да си ръснешъ тука долу,
Тука долу фъ пещере-та,
Де си ми е стара Друда,
250
Юнакъ да си служи;
Богъ да бие мое сесра,
Люту му са заканила
Да му сече руса глава.
Хаде, Юду, хаде у сарае
255
У сарае на белъ кладнецъ,
Наточи му жива вода,
Чи ми са си доста убавила.
Жива ми Юда на порти,
На порти, на капии.
260
Богъ да бие Сура Ламе,
Чи е порти заптисала,
Седемъ глави и упашки.
Богъ да бие ни си дава
Да си флезе у сарае.
265
Я си Юда вели ютговори:
Тусе буне уара,
Думияда у хае,
Сетумъ хае удуна,
270
Ухута жимъ жинева.
Рече йоще ни утрече
И са порти расторили,
Катънци-те искапали,
Та си флезе у сарае.
275
На кладнецъ ми ни ишла.
Подаде са Злата Майка,
Подаде хи златна чеше,
Та наточи жива вода.
Служба служи милна брата.
280
Милна брата Ючна Бога^
Ючна Бога Сурва Бога,
Сурва Бога и Коледа,
Коледа Бога, млада Браха,
Бога си вода пие.
285
Па си пърсна афъ пещера,
Пърсна ми ръсна
Де си ми е стара Друда—
Та подаде златна чеше,
Та си служи друденъ юнакъ;
290
Йоще вода ни ми пие,
Коса му са позлатила,
Златумъ му са понизала,
Бисеръ му са унизала.
Що си ми е наймалка-та,
295
Наймалка-та Видна Юда,
Искара си златна сабе—
Съсъ сабе юнакъ да сече,
Сабе маха, сабе са ни вие!
Сабе сече, глава са ни сече!
300
Йоще му са позлатила.
Ютговори стара Друда:
Хаде, юнакъ ни умира,
Чи ни иде мора Юда.
Далечь Юда афъ гора.
305
Орпю ми веке афъ пещере,
Богумъ си служба служи
Сега малу три години.
Юденъ ми веке друденъ,
Па си на поле ни слева.
310
Стара му Друда пее:
Юдю ми Друдю,
Хаде ти веке хаде,
Хаде ти на небе,
На небе при Бога.
315
Апенъ ти удле ,
Кусумъ ти жине,
Аре на яра.
Рече ми ни утрече,
Летна си Орпю фъркна
320
На небе Орпю при Бога.
При Бога Орпю фъ сарае
Сега малу три нидели.
Служба си Бога служи,
Златна му чеше подава
325
И афъ чеше жива вода,
Бога си вода пие.
Юнакъ си дарба дарува.
Та му дава златна свирка.
Йоще ми свирка ни фаналъ,
330
Зададе са Юда Самувила;
Учи гу Юда научи гу,
Да си свири, да си пее.
Ни ми е веке друденъ.
Лу си слезе афъ гора-та;
335
Праву иде афъ пещере.
Пещере ми заключена
Съсъ ключуве съсъ катънци.
Свирна юнакъ да ми свири,
Да ми свири, да ми пее.
340
Гора ми са люлемъ люле,
Пещере са потреснала,
Искапали катънци-те,
Порти ми са расторили,
Та си флезе афъ пещере.
345
Ега да види, що да види.
Седнала ми малка мома,
Та ми плаче и вика,
Чи е слънце ни видела
Сега малу три години.
350
Фтегна юнакъ десна ръка:
Хаде, моме хаде,
Ти си, моме, за мене,
Ти ми си млада булка.
Тамамъ мома навървила,
355
Тамамъ веке да излезе,
Исправи са люта змие,
Люта змие съ деветъ глави,
Прозинала деветъ глави
Да погълне малка мома.
360
Я си мома заплака.
Юнакъ му са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу.
Що да прави, що да стори,
Да утемне малка мома.
365
Де му наумъ дойде,
Та си свири и си пее.
Какъ си свири съсъ свирка-та,
Какъ си свири и си пее,
Замала са люта змие,
370
Паднала си на земе-та:
Та искара златна ноже
Та посече люта змие—
Та истекли ду две реки,
Ду две реки ясни кръви
375
Закара си малка мома,
Малка мома мала Врида -
Да замине, ни са заминува!
Па си свири и си пее.
Ду две реки присъхнали -
380
Та си юнакъ поминалъ.
Хаде веке на Юдна земе.
Лу си флели афъ сарае,
Причека ги Юдна крале.
Пригърна си малка мома:
385
Халалъ юнакъ да ти е!
За тебе юнакъ спроти тебе.
Та заправи силна свадба;
Бре си кани стара майка,
Стара му майка на свадба.
390
Млада е булка дарба дарува —
Утъ лику хи ясну слънце,
На гръди хи ясна месечина.
Фъ скути хи дребни звезди: —
Халалъ, сину, да ти е!
395
Чи е за тебе, спроти тебе.
Орпю ми е млада крале,
Млада ми крале, Юдна царе.
Свирка свири, песна пее.
Та му песна устанала.
400
Йоще му са песна пее.
ТОЛКУВАНЬЕ
за
неразбрани речи отъ певеца кои-то са срещатъ въ притурка-та I и II.
Снигна: билъ Богъ, кой-то пращалъ на земя-та снегъ-тъ и студъ-тъ; той билъ
предстатель на зима-та.
Слана: билъ
слуга на Снигна, за кого-то верували че слевалъ на земя-та и фърлелъ снегъ-тъ
по гори-те.
Бана: билъ
нашъ царъ, кой-то първъ пъть излелъ отъ Край-земя и дошелъ по тая земя та
заселилъ наши-те дедовци.
Царина: значи,
царъ.
Вета: книга,
коя-то съдьржела песни-те испевани на курбане-те.
Кулини: значи,
кули.
Юдица: градъ
големъ на Край-земя, где-то седели Юди-те.
Ясно пиле: значи,
свято, защо-то го колели курбанъ на Бога.
Зарев месецъ:
есенскiй месецъ кога-то зафащала зима-та.
Егнило: де ся
ягнетъ овци-те.
Руевита: песна, съ
коя-то фалили Рую, кой-то научилъ человеци-те да праветъ вино-то.
Котлива: градъ
големъ обйграденъ съсъ кули.
Дивенъ: значи,
дивъ.
Улетни: значи,
летни.
Вета е вила ветише и пр.
са речи отъ стари-йтъ язикъ на нашите дедове, на кои-то значение-то не са зная.
Баици: значи, Богини.
Зара: значи, биларинъ,
кой-то гледа на звезди-те и познава какво ще бъде.
Флана: е второ име на
слънце-то за фаленье.
Огне: наши-те дедове го
назовевали и съсътова имя.
Копра: билька миризлива.
Мренева: направе
манже-та съсъ миродии, миризливи бильки.
Усрива: забелюва.
Бъдница: вечеря определена за
праздникъ на големъ день.
Мреница: нарицали бъдница-та
за Летовъ-день.
Мирнива: миризлива.
Фура-ми, мале, татина; рунъ,
дефина, чире и пр.: речи са непознати.
Яра: имя на Бога.
Диа: значи, Боже.
Прена: имя на Бога.
Зерби ти ярнешъ и пр.: речи са
отъ стари-те китапе на наши-те дедове.
Лама: значи Ламия.
Звеза: место-то каде-то седетъ
звезди-те.
Ясница: светла.
Севица: посветена.
Атле: друго имя на Бога.
Махрица: махрама.
Суйна: копринена.
Хуйналу: изгонилу.
Рибита: рибаринъ.
Групна: мреже.
Ду лета: ду година.
Ду жива: до кога-то сьмъ живъ.
Марга: билъ месецъ-тъ кога-то
зафащала пролеть-та.
За Енювъ-денъ.
Вейница: коя-то съсъ бильки лекувала, магиосница.
Дроида: била мома, коя-то
седела въ гора-та подъ дърве-то и слугувала на Юди-те.
Греювъ-день: праздникъ
големъ въ честь на слънце-то.
Златица: прочуена гора
каде-то седели Богове-то.
Дрейница: гора отъ дъбе
и каде-то седели моми та лекували, болни-те.
Чентици: торби.
Тинишь: почиташъ.
Слейки: пилета
голабче-та.
Отъ песни-те за Коледовъ-день.
Дефне: значи, чистъ.
Превита: що знае
всичко.
Арита: друго имя.
Денита: друго имя.
Апита: пакъ имя.
Гуру: гора.
Идро: чешма, кладнецъ.
Золина: златно.
Укиса: имя-то на
дъро-ту.
Краска: чаше.
Рука: ръка.
Абросу: вода, коя-то
давала животъ.
Раитъ: блескаву.
Пирну: йогнену.
Жарну: като жаръ.
Узрелъ: виделъ.
Арни: момчета.
Афици: девойки.
Уярилъ: налютилъ.
Славу: кой-то има голяма
честь.
Бленици: ябълки.
Рехици: орехи.
Кравнаци: благи пити.
Отъ песна за Коледа отъ другио певецъ..
Коледа: Богъ на зима-та и предстатель на къщи-те.
Асухна: кой-то не умира.
Дефна: кой-то е безгрешенъ.
Ртава: много силънъ.
Укарана и Асирита: били са отъ
харапска-та земя.
Билита: найголямио градъ въ
харапско.
Канити: пилета.
Марга: една отъ деветъ-тяхъ
Юди, кой-то са намирали въ гора-та.
Кале: и тя отъ деветъ-тяхъ.
Мазата: била найпърва-та отъ
деветъ-тяхъ и много песнополька.
Глазнумъ глазни: съсъ гласъ
рукни.
Урита: кой-то съдилъ и на
урало-то.
Химна: кой-то прави
найдобри-те работи.
Урвиталъ: каилъ станалъ.
Църна змее: кой-то правилъ зло
на человеци-те.
Кличе: билъ змей, кой-то
ходилъ само нощя и кого сретналъ умаралъ.
Калита: гора, въ коя-то седяли
Богове-то.
Димита: дърво свято, кое-то
било знакъ на всякое добро нещо.
Дима клана: вейка отъ дърво димита.
Сними нине у гура: слези сега въ
гора-та.
Ужида та: чека та.
Абрита: вода, коя-то давала
безсмъртие.
Никатна: коя-то ни турела
человекъ-тъ въ темнило, т. е. въ гробъ-тъ.
Злиту: лошо.
Злита Бога: Богъ на злото.
Отъ песни за летото.
Зимледелъ: билъ слуга на Летна Бога и предстатель на лето-то.
Заравиелъ: не са зная
значение-то му.
Урана: небе-то.
Укита: съдъ каде-то стояли
цвете-то.
Пирчина: книга.
Ширини: писма.
Иже: къща.
Спритецъ: не са зная що значи.
Белица: гора каде-то седели
Богове-то.
Афлене, бифне, флана, думти,
авлежина. акипа: всички-те тези речи са отъ старо время на кое- то значение-то
не ся зная.
Отъ песна за Орпю.
Орпю: билъ единъ отъ старовремски-те юнаци; нашите дедове всякого, кой-то билъ
юнакъ, нарицали го съ това имя.
Бане: имя, кое-то са
отдавало на юнаци-те.
Банинъ - день: праздникъ
определенъ въ честь на юнаци-те.
Бъдникъ: вечеря, коя-то
готвили особно на големи-те праздници.
Друда: била жена, коя-то
не са женила, но била определена още отъ рождение-то въ слугуванье на Бога; тя
живеяла всегда въ гора-та, найвече която била насъдена отъ дъбъ.
Дрида: гора коя-то била
насъдена отъ дъбъ.
Друдну дъбну: такви-те
жени, говорили съ особенъ язикъ, кой-то не билъ никому познатъ, само Юдите
говорили съ него.
Орпюмъ ди нинъ у язби:
до сега е Орпю въ къщи.
У язби собою: въ къщи
съсъ тебе.
Слугалъ е тебе: на тебе
е хизметъ правилъ.
Дивичумъ тебе ситилъ:
съсъ ловъ та е хранилъ.
Двисте веке лета: ето
веке двасте години.
Ача е юненъ суренъ: че е
юнакъ на Бога определенъ.
Нине ми суренъ друденъ: сега е
веке юнакъ определенъ на Бога, както е друда въ гора-та.
Врида: дъщеря на Юдна
краля прочуена за гиздавина-та си.
Оле, оле улевина: мольба
къмъ Бога.
Друденъ ми пришеде:
юнакъ ми дойде.
Цура си сурина: здравъ си като
Сура Бога.
Ясна си яснина: ясънъ си като
зора-та.
Друмна си друмина: силънъ си
като камень.
Азна ми бидина: не са зная
значение-то.
Сутрешъ ми дудина: и това не
са зная.
Ахайна ми хаята: живъ си хичь
не умирашь.
Сурумъ дивна удита: чуденъ си
нишенлия.
Жива Юда: предстателька на
животъ-тъ.
Мора Юда: предстателька на
смъртъта.
Живни, Юду, живни:
подари му Юду животъ.
Тулундуле у Златица: не са
зная значение-то.
Тусе, буне, уара: стари
рйчи отъ дядовия язикъ.
Ухута жимъ жинева: речи,
съ които призовава помощь-та Богова.
Ючна Бога: наши-те дедове
верували трима Бога въ едно лице; ючна, е турска речъ, кое-то значи трима.