МРЪСНИ-ДЕНЕ
Едно время наши-те дедове отъ Коледа до Сурвакъ-день праздновали
"Мръсни-дене".Тога, вeрували че вървели по кащи-те Юди, кои-то ги
пращалъ Богъ за да праветъ-на человеци-те сeкакво зло, за това въ сeко село въ
сeкоя каща колели курбанъ по една царна кукошка, която изевали само жени-те
безъ да знаятъ мъжье-те, кога-то колели кукошка-та една мома пeела следоюща-та
песна:
Песна 1.
Боже ле мили Боже,
Що си, Боже, сторилъ
Та си тимбихъ чинилъ:
Сива са Бога налютилъ,
Та ни си е Сива Бога,
5
Лу си е лютанъ Сивчу.
Яхналъ си люта коне,
Люта коне и крилетна,
Криле му са люти змии,
Люти змии люти смоци,
10
Фъ десна му рока златна гривна,
Позлатилъ е посребрилъ е,
Па са вие люта змие,
Копналъ си люта коне
Люта коне и крилетна
15
Та си слезалъ на поле-ту
На поле-ту фъ планина-та,
Да са шета утъ града фъ града,
Утъ града фъ града утъ каща фъ каща —
Де гу са ни саидисали,
20
Чи кой гу ни саидисалъ,
Пуща си люта змие
Люта змие люта смока,
Фафъ каща му люта змие.
Съсъ змие зли му жравеци,
25
Та си хаиръ немалъ;
Сива са доста налютилъ,
Какъ си слезалъ фафъ гора-та,
Да е слезалъ на поле-ту,
Земе си запустилъ.
30
Видела гу Дорга Юда
Дорга Юда самувила,
Та му са мольба моли
Та му дума и говори:
«Боже ле Сива ле,
35
Доста са си налютилъ,
Доста са ся разедилъ,
Хаде ми на поле ни слевай,
На поле. Боже, и фафъ града,
Чи си сичку запустевашъ!
40
Язъ си пращамъ мои сесри,
Мои сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили,
Де си ти, Боже, курбанъ колетъ,
Де си та фальба фалетъ,
45
Фъ кащи му ни флеватъ,
Ни му фарлетъ люта змие
И съсъ змие зли хравеци
Чи си, Боже, каилъ станалъ,
Ега ти е личенъ-день
50
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Фафъ кащи му флевашъ;
Съсъ тебе Жива Юда
Жива Юда самувила,
Та си носи златна чеше,
55
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
Да си парсне сурна вода
Фафъ кащи му живу зраву;
-Де ти, Боже, курбанъ ни колетъ,
60
Де си та фальба ни фалетъ,
Ша му фарлетъ люта змие
И съсъ змие зли жравеци,
Та си веке хаиръ нема,
Чи са си, Боже, налютилъ,
65
Ега ти е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Фафъ кащи му ни флевашъ;
Побегнала Жива Юда
Жива Юда самувила,
70
Та ни носи златна чеше,
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
Та си вода ни парснува,
Фафъ кащи му ни му зраве,
75
Болну му парве либе,
Парве либе малки деца.
Дуръ да заколетъ кукошка-та мома-та испъвала горната песна,
после запевала следоюща-та песна.
Песна 2.
Слезалъ Сива фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та—
Намери си Дорга Юда
Дорга Юда самувила,
Та си гу веке умирала
5
Умирила укротила,
Ни ми слева на поле-ту
На поле-ту и фафъ града,
И фафъ града и фафъ селу—
Седналъ ми пудъ даро-ту
10
Пудъ даро-ту фафъ чедара,
Та ми чека личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день:
Да си слезе Жива Юда
Жива Юда самувила,
15
Да са шета низъ поле ту,
Низъ поле-ту градове-те,
Градове-те и села-та.
Шетнали са деветъ сесри,
Деветъ сесри деветъ Юди
20
Деветъ Юди самувили,
Я фафъ селу ни са дошли,
Фафъ селу и фафъ кащи,
Ни фарлили люта змие
Люта змие люта смока,
25
И съсъ змие зли хравеци;
Чи сме курбанъ заклали,
Заклали сме царна пуйчица,
Та сме Бога фалили,
Хай ми, хай ми
30
Сегa- веке йоще три дни
Йоще три дnи личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день.
Сива Бога фафъ гора-та,
Яхнува си коне лестувица
35
Лестувица шестукрилца,
Фарлилъ си е люти змии
Люти змии люти смоци,
Фарлилъ си е златна гривна;
Та си кара Жива Юда
40
Жива Юда самувила,
Та си носи златна чеше,
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
Фафъ кащи ни вода парснала,
45
Фафъ кащи ни живу зраву.
Дуръ да са зготви кукошка-та мома-та пeела следоюща-та песна:
Песна 3.
Фала ти Юду,
Фала ти Доргу,
Доргу ле самувилу!
Какъ си ми сива слезалъ,
Слезалъ ми фафъ гора
5
Фафъ гора фафъ планина,
Та ми са налютилъ,
Налютилъ са разедилъ са,
Яхналъ си люта коне,
Люта коне крилетна,
10
Съ люти гу змии припасалъ,
Съ люти змии съсъ смоци,
Припасалъ гу прижегалъ,
Да ни му са си Доргу молила,
Ди си е слезалъ на поле,
15
На поле, Доргу, фафъ града,
Фафъ града фафъ селу,
Поле ми, Доргу, запустилъ,
Кащи ми, Доргу, похреналъ.
Сега си Юди дошли,
20
Деветъ Юди самувили,
Фафъ града ни флели
Фафъ града фафъ селу,
Чи са утъ гора видели,
Видели йоще зрейнали,
25
На Бога си курбанъ колеме,
Курбанъ колеме царна пуйчица,
Та са Юди ни разедили
Ни разедили ни налютили,
Люта си змие ни фарлили,
30
Люта змие люта смока,
И съсъ смока зли хравеци.
Сега са веке гостиме,
Тебе си, Доргу, фалиме,
Тебе си, Доргу, пееме,
35
Чи са си Богу молила
Да си ни слезе на поле,
На поле, Доргу, фафъ града,
Фафъ града, Доргу, фафъ селу.
Утъ тога си ходетъ устаналъ:
40
«Мръсни са дни злниви.»
Парве ни либе бега
Бега ни либе фафъ гора,
Та ми дару сече;
Йоще ми юнаци бегатъ
45
Бегатъ юнаци фафъ гора,
Та ми стаду пасатъ—
Млада си булка курбанъ коле,
Курбанъ коле царна пуйчица,
Та си трапеза слага,
Да си е либе фафъ кащи,
50
Да си е либе и девере,
На трапеза ги канила,
Я да ми на трапеза седнатъ,
Ти са си, Юду, налютила,
Налютила, Юду, разедила,
55
Та са на Бога плачешъ,
Чи та фъ града ни саидисали,
Фафъ града, Юду, фафъ селу:
Та са Бога налютилъ
Налютилъ са разедилъ са,
60
Ни си кара Жива Юда
Жива Юда самувила,
Ни си парска сурна вода
Сурна вода усуреста,
Ни е живу фафъ кащи,
65
Ни е живу, ни е зраву.
Кога-то вейке зготвювали кукошка-та саибка-та отъ каща-та срукувала и други
жени отъ махала-та, та са събирали жени-те отъ три кащи въ една, та са
гощавали; три моми ставали отъ трапеза-та, и пеели слъдоюща-та пъсна:
Песна 4.
Стигналъ Коледа пристигналъ,
Стигналъ Коледа поминалъ,
Мръсни са дни пристигнали,
Пристигнали веке поминали.
Сива е Бога фафъ гора
5
Фафъ гора фафъ планина,
Седналъ ми веке пудъ дару
Пудъ дару фафъ чедара.
Яхналъ си коне лестувица,
Лестувица коне шестукрилца,
10
Чи са зададе личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день—
Я си чека Жива Юда
Жива Юда самувила,
Да си слезе утъ небе-ту
15
Утъ небе-ту утъ сарае,
Я да слезе ни ми слева,
Чи е доста на високу,
Та ми е заплакала
Заплакала завикала,
20
На Бога са тажну тажила:
«Боже ле Сива ле,
Пристигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Та ма праща Злата майка
25
Да си дойда фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та,
Да ма карашъ на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-те и села-та,
30
Да си парскамъ сурна вода
Сурна вода усуреста:
Какъ да си, Боже, слеза?
Доста самъ, Боже, на високу
На високу на далеку.»
35
Юда си плачба плаче
Та е чуе Сива Бога,
Та си пита Дорга Юда
Дорга Юда самувила:
«Доргу ле самувилу,
40
Сега, Доргу, що да праве
Що да праве що да сторе?
Пристигна ми веке личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день,
Я си ни слева Жива Юда
45
Жива Юда самувила,
Да си слезе на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
Да си парска сурна вода
50
Сурна вода усуреста.»
Дорга му вели ютговори:
Боже ле Сива ле,
Фъ рока ти златна тоега,
Фафъ гора си тоега бодни,
55
Да проникне висне дару
Висне дару ду небе-ту,
Та си слева Жива Юда
Жива Юда самувила
Пудъ даро-ту фафъ гора-та,
60
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ,
Да си мие златна чеше,
Да си точи сурна вода
Сурна вода усуреста.»
Ни са чуди Сива Бога,
65
Какъ си доржи златна тоега
Та си е бодна фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та,
Де ми тече ду белъ кладнепъ,
Тоега си вода полела,
70
Та са бави три сахате,
Висне си дару проникнала
Висне дару ду небе-ту.
Видела ми Жива Юда
Жива Юда самувила,
75
Та си слела утъ небе-ту:
Десна хи нога на даро-ту
Та си слезе фафъ гора-та,
Фафъ гора-та на белъ кладнецъ.
Та си мие златна чеше,
80
Та си точи сурна вода
Сурна вода усуреста,
На Сива си дума и говори:»
«Боже ле Сива ле,
Хаде, Боже, слевай,
85
Слевай, Боже, на поле-ту,
На поле-ту Фъ градове-те,
Фъ градове-та и фъ села-та,
Застигналъ ти личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ день,
90
Та ти курбанъ колетъ,
Та ти са мольба молетъ,
Да хми фъ кащи идешъ;
Та и мене да си карашъ,
Да ги парскамъ сурна вода
95
Сурна вода и суреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день.»
Сива хи вели ютговори:»
Юду, Юду Жива самувила,
100
Сега слевамъ на поле-ту
Та са шетамъ фъ градове-те
Фъ градове-те и фъ села-та,
Какъ си фъ кащи флевашъ,
Де ми са саидисали парве либе,
105
Парве либе Дорга Юда
Дорга Юда самувила,
Та й са курбанъ клали,
Клали й са царна пуйчида,
Иоще е са фальба фалили
110
Чи си ма умирила
Умирила укротила;
Пратила си деветъ сесри,
Девета сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили
115
Де си курбанъ колетъ
Да си раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста,
Да са живи и зрави
Ду година ду Сурвакъ-день;
120
Де си курбанъ ни колетъ,
Парве ми либе ни фалетъ,
Да ни раснешъ сурна вода
Сурна вода усуреста—
Налютили са деветъ сесри
125
Деветъ сесри деветъ Юди,
Пуснали си люта змие
Люта змие люта смока
Фафъ каща му люта змие
И съсъ змие зли хравеци;
130
Сега вода да си парснешъ
Да си парснешъ да си раснешъ,
Ду година са Мръсни дни
Мръсни дни и злиниви;
Какъ ги праща Дорга Юда
135
Да са шетатъ пу поле-ту,
Да са шетатъ фъ градюве-те,
Фъ градове-те и фъ села-та,
И тие си Каилъ не ставатъ,
Чи ги си, Юду, ни саидисала:
140
Де ми са тие фодили
И ти си, Юду, фодила,
Расила си сурна вода
Сурна вода усуреста.
145
Като са нагощавали вейке, въ последний-тъ день на Мръсни-те дни, утринь-та
вейке било Сурвакъ-денъ излевали моми-те и момчета-та на едно широко место, та
играели хоро и пеели следоюща-та песна:
Песна 5.
Сива, Сива фафъ гора,
Фафъ гора пудъ даро-ту,
Пудъ даро-ту фафъ чедара,
Седелъ ми е приседелъ,
Три дни веке приседелъ.
5
Закаралъ си Жива Юда
Жива Юда самувила,
Фафъ рока хи златна чеше,
Фафъ чеше сурна вода
Сурна вода усуреста,
10
Та са шета на поле-ту
На поле-ту фъ градове-те,
Фъ градове-те и фъ села-та;
Дека са курбанъ ни колели,
Курбанъ царна пуйчица,
15
Де са налютили деветъ сесри
Деветъ сесри деветъ Юди
Деветъ Юди самувили
Пуснали си люта змие
Люта змие люта смока
20
И съсъ змие зли хравеци,
Де си флели деветъ сесри,
Жива Юда ни си флева.
Ни си раси сурна вода
Сурна вода усуреста:
25
Я си дойде фъ наше града,
Та си кащи прошетала
Прошетала исфодила,
Расила си сурна вода
Сурна вода усуреста,
30
Живи сме, зрави сме,
Зрави сме ду година,
Ду година ду Сурвакъ-день.
Друга на хоро.
Песна 6.
Бре юнаци и делии,
Бре юнаци малки моми,
Бре ми хору играйте,
Бре ми са смехъ насмевайте.
Поминали Мръсни дни
5
Поминали заминали,
Мръсни са дни злиниви.
Засмела са Дорга Юда
Дорга Юда Самувила,
Рукнала си деветъ сесри
10
Деветъ сесри деветъ Юди,
Фаркнали си на небе-ту,
Та са веке ни шетатъ.
Сива Бога ни са люти,
Вутре му Личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день.
15
Сива Бога на небе-ту,
Жива Юда фафъ гора-та,
Та са Юда пременила,
Пременила наредила,
Йоще ми са шедба шета
20
Пу земе-та пу поле-ту,
Фъ градове-те, фафъ села-та.
Гривна:
значи железна тоега.
Хравеци: касмете.
Сурна: значи свята.
Злиниви: кои то докарватъ зло на человеци-те.