.ЛИЧЕН-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ.
Песна 1.
Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясенъ огънь,
Фъ лева хи рока бела книга
5
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала,
Гласумъ рука песна пее
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму:
10
"Бре юнаци луди гидии,
Вутре си е Баденъ вечерь.
Дуръ даизгрее ясну сланц
Съсъ сланце личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
15
Коледа Бога на земе-та,
Златна си тоега носи,
Та са шета пу земе та
Утъ града фъфъ града,
Утъ селу на селу,
20
Утъ каща на каща,
Дуръ да ми са сланце изгрее
Сита си земе прошеталъ
Па са качилъ фъ Бела гора,
Седналъ си пудъ даро-ту,
25
Пудъ даро-ту на белъ кладенецъ,
Та си сииръ чини.
Кой му юнакъ курбанъ коле,
Кой му лови дребна лова
Дребна лова бели пилци,
30
Та ги на майка носи
Да ги готви бадна вечере,
Да си гости старъ бабайку
Старъ бабайку на трапеза;
Па си Коледа слева
35
Та са шета пу земе та
Утъ града фъфъ града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща;
Седнува си на трапеза,
40
Привива си златна тоега
Та си гони царни Юди
Царни Юди самувили;
Кой му юнакъ курбанъ ни коле,
Кой му юнакъ ни лови дребна лова
45
Дребна бели пилци
Та си на майка ни носи
Да си готви Бадна вечере,
Ни седнува на трапеза,
Ни превива златна тоега
50
Да си гони царни Юди
Царни Юди самувили;
Фъ пазуфи му златна чеше
Златна чеше костевица,
Фафъ чеше урина вода
55
Та си фъ кащи парснува,
Та му фъ кащи нищу хаиръ,
Фъ кащи му хаиръ ни устаналъ".
Какъ излела стара майка
Та си пее и си дума,
60
Юнаци хи са смехъ насмели:
Ти си на, мале, лажешъ!
Какъ да слезе Коледа Бога
Дуръ да изгрее ясну сланце
Да прошета сита земе,
65
Да са шета утъ града фъ града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща,
Пиле да е па ни форка
Па ни форка и ни лета
70
Дилкимъ земе да исфоди:
Кажи ни, мале, кажи
Йоти на, мале, лажещъ,
Йоти на, мале, мамишъ:
Зеръ ти са сме веке дудели
75
Та си наетъ сторила
Да на пратишъ фафъ гора та
Да си ловим' дребна лова
Дребна лова бели пилци,
Че ги пасе Бела Змее
80
Бела Змее и форката,
Да на види фафъ гора-та
Че си ловим' дребна лова
Дребна лова бели пилци,
Разедилъ са налютилъ,
85
Изкаралъ си люта срела
Та на съсъ срела усрелилъ
Йоще млади сме загинали,
Йоще млади ни године
Негодени ниженени."
90
Стара майка вели ютговори,
Хаде, вие, ни ва маме
Ни ва маме ни ва лага.
Яхналъ си коне лестувица
Лестувица коне шестокрилца
95
Та си форка кату пиле
Кату пиле на високу
На високу на широку
На широку и на длегу,
Дур да кимнешъ съ йоку
100
Прошеталъ си сите земе
Утъ край земе ду край земе,
Утъ край море ду край море"
Па ви юнаци думамъ:
Кой си иде фафъ гората та
105
Да си лови дребна лова
Дребна лова бели пилци,
Коледа му Бога на трпеза,
Привилъ си златна тоега
Та си гони царни Юди
110
Царни Юди самувили,
Кой му курбанъ не коле,
Не му лови дребна лова
Дребна лова бели пилци
Та си на майка ни носи
115
Да си готви Бадна вечере,
Ни седнува на трапеза,
Ни превива златна тоега
Та ни гони царни Юди
Царни Юди самувили;
120
Фъ пазуфи му златна чеше
Златна чеше костевица,
Фафъ чеше урина вода
Та му фъ кащи парснува,
Ни му фъ кащи хаиръ,
125
Фъ кащи му хаиръ ни устаналъ".
Чули ми млади юнаци.
Тенкахми пушка на раму ту,
Тенка хми срела фафъ рака та
Та ми гора утишли
130
Та си ловетъ дребна лова
Дребна лова бели пилци.
Дуръ излезе Бела Змее
Бела Змее и форката,
Налюти са разеди са,
135
Искара си люта срела,
Фтегна срела да ги срела,
Йоще срела ни си фарлилъ
Зададе са Юда самувила
Та му вели ютговори,
140
Е ти, братку, Бела Змее
Бела Змее и форката,
Що са, братку, лютишъ
Та си срела искаралъ
Да усрелишъ млади юнаци;
145
Ни са съсъ воле дошли,
Я ги пратила стара майка.
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день,
Та си ловетъ дребна лова
150
Дребна лова бели пилци
Да си готви Бадна вечере;
Да си сложи златна трапеза.
Да си седне на трапеза,
И да чека Коледа Бога
155
Да си седне на трапеза
Да вечере Бадна вечере;
Да превие златна тоега
Да прогони царни Юди
Царни Юди самувили
160
Да ни му са фъ кащи за неволе.
Какъ хми думала стара майка
Думала говорила,
Юнаци са уплашили
Та ми фъ гора ни идатъ
165
Да ни си ги усрелишъ.
Па ги майка поканила.
Хаде си, братку, трагни са,
Флези, братку, фъ пещере та,
Да си юнаци лова ловетъ
170
Дребна лова бели пилци,
Да са варнатъ ду вечере
Чи ги майка чека;
Да ни идатъ йоще малу,
Налютил са Коледа Бога
175
Налютилъ са разедилъ,
Ни седнува на трапеза
Та ми вечере ни вечере;
Ни превива златна тоега
Та ни гони царни Юди
180
Царни Юди самувили;
Я му фъ пазуфи му златна чеше
Златна чеше костевица,
Фъ чеше урина вода
Та му фъ кащи парснува
185
Ни му е въ кащи хаиръ,
Ичъ му хаиръ ни устаналъ."
Бела Змее вели ютговори:
Сестру, сестру Юда самувила,
Да си ида фъ пещере та
190
Уставемъ си бели пилци
Та си форкатъ на високу
На високу фафъ гора та
Та са криетъ фъ каменет те,
Юнаци ги ни ловетъ,
195
Три дни йоще да седетъ
Дребна лова ни наловили-
Та хми са Бога налютилъ
Налютилъ разедилъ
Ичъ хми хаиръ ни устаналъ;
200
Я ти са мольба моле
Да ми чекатъ юнаци те
Да ми чекатъйощи малу
Йоще малу ду полунъ-день,
Дуръ да форкнатъ бели пилци
205
Да си дойдатъ фъ пещере та
Да си пасатъ фафъ ливаде;
Язъ си фарлемъ тоега та
Та ги съсъ тоега мае
Да ни форкатъ на високу,
210
Ни ги ловетъ съ тенка пушка,
Ни ги ловетъ съ люта срела
Я си ги съ рока фащатъ
Живи ги носетъ на стара майка;
Стара ги майка коле,
215
Готви ги Бадна вечере.
Коледа Бога на трпеза,
Привива си златна тоега
Та си гони царни Юди
Царни Юди самувили,
220
Та си бегатъ фафъ гора та."
Рукна се Юда подрукна
На юнаци дума и говори:
Е, ми вие млади юнаци,
Я ми постойте почакайте
225
Йоще малу ду полунъ-день,
Дуръ да трепне ясну сланце,
Дуъ да флезе Бела Змее
Бела Змее и форкната
Да си флезе фъ пещере та,
230
Фаркнали си бели пилци
Фаркнали си фъ пещере та
Та си пасатъ на ливаде;
Какъ си пасатъ бели пилци
Ни ги ловите съ тенка пушка
235
Съ тенка пушка съ люта срела,
Я си ги съ рока фащате,
На майка ги живи носите,
Та си ги курбанъ коле
Курбанъ коле вечере готви,
240
Та си слага златна трапеза,
Дуръ да дойде Коледа Бога
Да вечере Бадна вечере;
Да привие златна тоега
Да прогони царни Юди
245
Царни Юди самувили."
Какъ хми дума Юда самувила
Юнаци ми каилъ станали
Та ми пудъ дару седнали,
Чекали ми ду полунъ-день;
250
Дуръ си трепна ясну сланце,
Та си флезе Бела Змее
Бела Змее и форкната.
Лу си флезе фъ пещере та,
Искара си златна свирка
255
Та ми съсъ свирка свирна,
Та ми пилци зафаркали
Фаркнали ми фъ пещере та,
Та ми пасли фафъ ливаде
Фафъ ливаде фафъ бехчету
260
Излезе ми Беле Змее
Беле Змее и форкната
Та си фарли тоега та,
Йоще си тоега ни фарлилъ
Умали са бели пилци,
265
Ни ми пасатъ ни ми форкатъ.
Та ги фащатъ млади юнаци,
Секи юнакъ деветъ пилци;
Секи си на майка носи:
Живи са пилци проживили,
270
Съсъ пушка ги хи ловили,
Съсъ срела ги не срелали,
Та ги майка курбанъ коле
Курбанъ коле бели пилци,
Па си готви Бадна вечере.
275
Та си слага трапеза та
Я си на трапеза хи седнува,
Лу запале ясна борна
Ясна борна ясенъ йогань
Та са шета низъ града гулема.
280
Единъ день предъ Коледовъ-день секой единъ ходилъ фъ
гора-та, та зафащалъ по едно две пиле-та лу какви-то и да били, и ги отнеселъ
дома си, та ги готвили съсъ Кукошки или овни за Баденъ вечерь; жена-та на
хоже-та срукувала деветъ моми, на кои-то давала по една запалена борна, кои-то
огань нарицали "Б л е с а в ъ о г а н
ь" и Тие ходили по село то съсъ борна та и пеели следоюща-та
песна.
Песна 2.
Мале, мале стара мале,
Излези, мале, подай са
Подай са, мале, на порти
На порти, мале на капии,
Вутре е, мале, личенъ-день
5
Личенъ-день Коледовъ-день.
Стара Барита йогань валила,
Ясенъ е йогань еснити,
Бадна си вечере готвила,
Златна си трапеза сложила,
10
На трапеза Бадна вечере;
Я си йоще ни седнала
Ни седнала да вечере
Да си чека Коледа бога;
Лу си запали ясна борна
15
Ясна борна ясенъ йогань,
Та си ни борна даде,
Та ни заракъ зараче:
Лу кой си йогань валилъ
Сега йогань да си гаси,
20
Да си пали ясенъ йогань,
Да си готви бадна вечере,
Хемъ да си йогань ни гасне.
Да си седне на йогнище,
Да си седне стару деду,
25
Да постигне златенъ кютецъ,
Ичь да ми кютецъ ни погасне
Чи ми седи Коледа бога
Седи ми на трапеза,
Вечере ми Бадна вечере;
30
Лу да си йогань погасне,
Налютилъ са Коледа бога
Налютилъ са разедилъ,
Ни привива златна тоега,
Фъ кащи му царни Юди
35
Царни Юди самувили
Та му хаиръ ни устаналъ;
Поле му са запустилу,
Съсъ поле ту и ниви те,
Пшеница му си ни родила,
40
Ситници му упразнели;
Малки му деца заплакали
Заплакали завикали
Чи си леба ни едатъ,
Чиста леба чиста пита.
45
Чула ли си, мале?
Аку си, мале, ни чула,
Сега, мале, да чуешь:
Позлати си ясна борна
Та си пали ясенъ йогань,
50
Та си готви бадна вечере;
Баденъ вечеръ ми застигналъ,
Трепналу ми ясну сланце
Трепналу сланце зайделу,
Та са веке мрачилу,
55
Теманъ са мракъ спусналъ,
Теманъ е мракъ царанъ.
Па си ти, мале, думамъ:
Аку-си юнакъ ни пратила
Фафъ гора-та, мале, фъ пещере та
60
Да ти лови дребна лова
Дребна лова бели пилци,
Аку ти юнакъ пилци ни донесе
Да си готвишъ бели пилци
Да ги готвишъ да ги колешъ,
65
Да ни си борна палила,
Да ни си йогань валила,
Чи ша дойде Коледа Бога,
Лу да седне на трапеза
Да си види вечере-та
70
Чи си, мале, ни готовила
Бели пилци Бадна вечере,
Налютилъ са разедилъ са
Та си вечере уставе;
Златна си чеше искарува
75
Златна чеше костевица
Та си фъ кащи парснува
Парснува си урина вода,
Фафъ каща ти царни Юди
80
Царни Юди самувили,
Каща ти са запустила.
Секоя мома излевела
със борна, та запалела огань от оная борна, коя-то носили деветъ-техъ моми и
пеели горна-та песна: моми-те са връщали въ къща-та на хоже-та, хънка та на кои
то ги причекувала на порта-та и хми давала борна-та, а тие пеели следоюща-та
песна.
Песна 3.
Мале ле, старе мале,
Уста ти са, мале, позлатили,
Kоса ти са, мале, посребрила,
Чи на си, мале, пратила,
Чи ни си, мале, зарачела,
5
Ясна си борна запалила
Та си на фъ града пратила,
Да фодиме, мале, низъ града
Низъ града, мале, низъ кащи,
Да пееме, мале, да думаме:
10
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слелъ си е Бога на земе,
Лу да си трепне ясну сланце
Ду да си трепне да си зайде,
15
Шедба ми са Бога шета
Утъ града фафъ града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща;
Кой си ми йогань валилъ,
20
Ясенъ ми йоганъ на йогнище,
"Кой си ми вечере готвилъ,
Ясна ми вечере бели пилци,
Седналъ му Бога на трапеза
Та си ми вечере вечере,
25
Пеева си, мале, пееме».
Малки са моми излели,
Ясна си борна златили
Та си на майка подали,
Па си е майка запалила,
30
Ясенъ си йогань валила;
Йоще си кютецъ ни турила,
Златенъ ми кютецъ позлатенъ,
Да си ми трае ду рану
у рану йоще ду зора:
35
Хаде си, мале, седни
Седни си, мале, на трапеза,
Чекай си, мале, на вечере
Дуръ да дойде Коледа Бога
Дуръ да дойде на трапеза
40
Да си седне да вечере.
Секой единъ турелъ на йогнище-то единъ големъ кютукъ
за да трая до утринь-та и навалели огань-тъ; кога-то валяли огань-тъ пеяли
следоюща-та песна.
Песна 4.
Мале ле, стара мале,
Гледай си, мале, чувай
Да си ти борна ни гасне
Дуръ да си йогань валишъ,
Дуръ да си йогань запалишъ.
5
Малка са мома пременила
Пременила наредила,
На гора са, мале, качила,
На гора, мале, на Бела-та.
Де ми седи Коледа Бога
10
Коледа Бога пудъ дароту,
Златенъ си кютецъ утпрала
Утпрала си кютецъ утъ дару.
Сама гу, мале, носила,
Дуръ хи са веке дуделу;
15
Врала са мома приваркала
Чи си е сланце трепналу
Трепналу, мале, зайделу;
Та ми са мома чудила
Що да ми прави що да ми стори
20
Чи са е Бога налютилъ.
Дойде хи Бела Змее
Бела Змее и форкната
Та хи дума приговори:
Моме ле девойче ле,
26
Що ми си, моме, седнала
Та ми са чудумъ чудишъ?
Када та майка пратила
Да си ми фъ гора идешъ
Фъ гора моме, пудъ дару,
30
Де ми седналъ Коледа Бога,
Златенъ кютецъ да ютпреешъ,
Да си гу туришъ на йогнище.
Да си валишъ ясенъ йогань;
Чи ша дойде Коледа Бога
35
Да си седне на йогнище
На йогнище на трапеза.
«Е ти, Змею, луда гидие,
Думашъ ми, Змею, говоришъ,
Зеръ ти са йочи кiорави
40
Кiорави, Змею, слепави!
Майка ма фъ гора пратила
Фъ гора фъ Белита,
Де ми е Бога слезалъ
Слезалъ ми Бога пудъ дару;
45
Златенъ самъ кютецъ ютпрела
Та гу самъ, Змею, носила,
Сега ми душе прималела
Прималела замалела
Та са чуде що да праве:
50
Да ни носе златенъ кютецъ,
Майка ми са разедила
Разедила налютила,
Люту ма майка клела
Клела ма-майка приклевала».
55
Бела са Змее нажелилу
Нажелилу натажилу,
Златенъ си кютецъ нарамилъ,
Носилъ си кютецъ фафъ кащи
Та гу на йогнище сложилъ,
60
Па си ми форкналъ побегналъ
Да си гу Бога ни види.
Вали ми, мале, йогань
Вали ми, мале, навали.
Какъ си е мома фафъ гора,
65
Коледа ми Бога пудъ дару,
Дума хи Бога продумалъ:
Хаде си, моме, иди,
Чи си е веке на вечере,
Ясну ми сланце трепналу
70
Трепналу сланце зайделу,
Да си вали ясенъ йогань
Да си готви Бадна вечере;
Чи си слевамъ на земе-та
На земе-та фафъ селу-ту
75
Фафъ селу-ту и фафъ града».
Чула ми майка зачула
Та си йогань валила,
Лесна ми йогань полесна
Та си вечере зготвила,
80
Бадна ми вечере есни-та
Йоще ми трапеза ни слага.
Кога-то турели трапеза-та за да вечеретъ, момите пeели
слeдоюща-та пeсна.
Песна 5.
Стара майка дума говори:
Варай ми, моме, варай,
Я ми са, моме, премени
Премени, моме, нареди,
Да ми трапеза сложишъ,
5
На трапеза Бадна вечере;
Чи ми е Бога зарачелъ,
Да си трапеза ни слагамъ,
Чи самъ либе либила
Либила мамила,
10
Та са Бога налютилъ
Налютилъ разедилъ,
Ни ми флева фафъ каща,
Ни ми седи на трапеза,
Ни ми еде ни ми пие,
15
Ни си гони царни Юди
Царни Юди самувили.
Премени са малка мома
Премени са нареди са,
Златна си трапеза сложила
20
Сложила трапеза на йогнище:
Майка си вечере готвила,
Бадна вечере на трапеза;
Седнала майка на вечере,
Седналъ бабайку на йогнище,
25
Та си йогань вали
Йогань вали йогань пали,
Та ми ичь ни спие;
Чи си чека Коледа
Да си седне на трапеза,
30
Да вечере Бадна вечере;
Чекалъ гу що гу чекалъ
Дуръ си дойде мажа мома
Дуръ си дойде утъ гора-та.
35
Кога то седнувалъ старецъ-тъ на трапеза-та, и зафащали да са
гостетъ, мома-та пеела следоюща-та песна съсъ майка си.
Песна 6.
Варнаса мома утъ гора
Утъ гора мома при Бога,
Та ми са рукна подрукна:
Тате ле, мили тате,
Седни ми, тате, на трапеза
5
На трапеза на вечере,
Чи ми Бога зарачелъ
Та ми думалъ говорилъ:
Хаде си, моме, фафъ града
Фафъ града фафъ сарае,
10
Та си на царе кажи,
На царе, моме, на бабайку:
Майка ти трапеза сложила,
На трапеза Бадна вечере,
Сега веке да си седне;
15
Чи си слевамъ утъ гора,
Гора ми са дудела,
Та си ида фъ Стамболъ града
Фъ Стамболъ града фафъ сарае,
Та си седе на трапеза.
20
Аку си курбанъ заклалъ,
Курбанъ бели пилци,
Наловилъ ги тое брата
Тое брата Драчила войвода,
Аку ги майка готвила
25
Готвила ги Бадна вечере;
Подавамъ му златна тоега,
Златна тоега костевица,
Царе си тоега вие
Три си змии увива,
30
Увива ги уплита ги,
Укрили са пламенъ езикъ
Та си зихиръ ни бливатъ,
Лу си бливатъ руйну вину
Руйну вину тригодишну;
35
Подали са царни Юди
Царни Юди самувили
Подали са на порти-те
На порти-те на капии-те
Подали са видели са,
40
Та са назадъ поварнали
Па си фъ гора фаркнали;
Аку ми курбанъ ни заклалъ,
Курбанъ бели пилци,
Ни му давамъ златна тоега,
45
Златна тоега костевица,
Ни му седе на трапеза.
Три си змии ни увива
Ни увива ни уплита,
Пламенъ езикъ ни си криетъ
50
Лютъ ми зихиръ бливатъ;
Та си флели царни Юди
Царни Юди самувили,
Пораснали злиници-те
Прогонили касмете-ту,
55
Фъ сарае му хаиръ не устаналъ;
Боленъ ми царе легналъ
Боленъ ми легналъ на потстела,
Боленъ ми три години.»
Седналъ ми царе на трапеза,
60
Седналъ ми съ парве либе,
Съ парве либе съсъ деца-та,
Я ми йоще ни вечере,
Лу си чека Коледа Бога;
Петли ми припели
65
Йоще царе ни вечере;
Малки деца задремали
Задремали и заспали.
Та му либе дума говори:
Царю ле парве либе,
70
Доста ми си, царю, чекалъ,
Петли веке припели
Па си ни иде Коледа Бога;
Той ти са, царю, налютилъ
Налютилъ са разедилъ:
75
Ка ти йоще ни дойде,
Утъ сега веке ни иде,
Ни ти флева фъ сарае:
Я ти са мольба моле
Да ми вечере вечерешъ,
80
Чи е вечере истинала.
Малки ми деца заспали,
Тешка ма дремка нападнала,
И ти, царю, ша задремешъ,
Та са Коледа налютилъ,
85
Бадна сме вечере ни вечерели.
Между това като пеела мома-та горна-та песна, дохождало едно
старо дедо и седнувало на трапеза-та, та давало на сайбия-та една тоега;
сайбия-та ударювалъ
три пътя трапеза-та съсъ
тоега-та, и после зафащали да вечеретъ; а мома-та запевала следоюща та песна:
Песна 7.
Тате ле, мили тате,
Бога та, тате, сайдисалъ,
Нийде ми йощe ии фодилъ,
Лу ми утъ гора слезалъ
Фъ сарае ти, тате, флезалъ,
5
Златна ти тоега подаде,
Златна тоега костевица,
Трасни си, тате, тоега,
Трасни е, тате, на трапеза —
Царни са Юди на потоне
10
На потоне на чердаци,
Царни са Юди самувили
Видели Бога загледали
Чи ти фъ сарае флезе,
И тие са, тате, флели,
15
Белкимъ са Бога налютилъ
Та ти тоега ни дава—
Бога ти, тате, на трапеза,
Бадна си вечере вечере.
Давай му, тате, натдавай,
20
Ду година му курбанъ колешъ,
Милна ми брата пращашъ
Да си лови дребна лова,
Дребна лова бели пилци,
Па си ги майка готви,
25
Готви ги майка вечере,
Слага ги майка на трапеза,
Па да си Бога дойде
Ду година на вечере.
Клетва са царе заклева,
30
На Бога си дава натдава,
Ду година курбанъ коле
Курбанъ коле белни пилци,
Либе му готви Бадна вечере.
Трасна си царе тоега
35
Трасна тоега на трапеза,
Три си змии увива
Увива змии уплита,
Пламенъ си езикъ укрили
Та си зихиръ ни бливатъ,
40
Лу си бливатъ руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Подали са царни Юди
Царни Юди самувили
Подали са на порти-те
45
На порти-те на капиите,
Лу са подали на порти-те,
Лу видели ду три змии
Чи си бливатъ руйну вину
Руйну вину тригодишну,
50
Варнали са побегнали
Побегнали фафъ гора-та,
Та са веке ни видели.
Друга пъсна испевали на трапеза-та.
Песна 8.
Тате ле, царю ле,
Коледа са Бога налютилъ
Налютилъ са разедилъ,
Чи ти йоганъ погасналъ,
Погурелъ златенъ кютецъ
5
Ясенъ йогань ни устаналъ;
Сега си веке става
Да си, тате, иде,
Йоще, тате, ни вечерелъ,
Йоще си рока ни фтегналъ;
10
Фани му, тате, десна рока
Та му са мольба моли
Да си, тате, вечере;
Ду година му курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ белни пилци,
15
Майка му вечере готви,»
Стана ми царе утъ трапеза,
Йоще ми Бога ни станалъ,
Фана му царе рока,
Та му са мольба моли
20
Та му дума говори:
Боже ле, Коледе Боже,
Я си ми, Боже, седни
Седни ми, Боже, на трапеза
Да ми вечере вечерешъ,
25
Чи ти е либе готвила
Готвила белни пилци,
Белни пилци позлатени;
Утмалъ си Бога седналъ,
Та му дума говори:
30
«Царю ле, млада царю,
Що ми са мольба молишь.
Вутре ми личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Малки деца коледуватъ,
35
Коледна ми песна пеетъ,
Чи самъ слелъ на земе-та,
Чи самъ седелъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та пудъ даро-ту,
Та си ма фальба фалетъ,
40
Вутре ти рану фъ сарае;
И язъ ти са мольба моле
Да ги дарба даришъ,
Да ги даришъ три дукати
Три дукати нишенлие:
45
Парва дуката Вишну Бога,
Втора дуката Коледа Бога,
Трета дуката Бела Бога—
Аку ми са, царю, заклевашъ
Чи ги дарба даришъ,
50
Ша ти седна на трапеза,
Ша вечеремъ бадна вечере;
Аку ни ми са, царю, заклевашъ,
Ни ти седе на трапеза,
Ни вечеремъ Бадна вечере.»
55
Рече Бога ни утрече
Форкна си на небе-ту.
Зададе са ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ зора личенъ-день
60
Личенъ-день Коледовъ-день.
Утрина-та кога-то билъ Коледовъ-день фодили три моми по село-то,и испевали следоюща-та песна:
Песна 9.
Царю, царю и везирю,
Излези, царю, излези
Да си видишъ фафъ сарае
Какъ изгрела ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
5
Съсъ звезда личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ день
Коледа е Бога форкналъ
Форкналъ Бога на небе-ту,
На Бога са мольба молилъ,
10
На Бога на Снегина,
Да си слуга ни праща
Да си слезе фафъ гора-та,
Да ни му дава бела каната,
Фафъ каната бела снега,
15
Да ни вие да ни раси;
Лу да изгрее ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ звезда ясну сланце,
Чи му е личенъ-день
20
Личенъ-день Коледовъ-день;
Малки ми деца коледуватъ,
Коледна ми песна пеетъ,
Та ми фодетъ фафъ сарае,
Царе ги дарба дарува,
25
Дарува ги три дукати
Три дукати нишенлии;
Да си вие бела снега
Да си вие да си раси,
На излеватъ малки деца,
30
Коледна ми песна ни пеетъ,
Фафъ сарае ни ми фодетъ
Та ги царе ни дарува,
Та му хатаръ устаналу;
Да ни вие бела снега
35
Да ни вие да ни раси,
Малки моми на хору-ту
Та ми хору играли,
Хору ми играли песна пели,
Та си Бога фалетъ;
40
Да ми вие бела снега
Да ми вие да ми раси,
Хору ми моми ни играли,
Песна ми моми ни пели,
Та си Бога ни фалетъ:
45
Излез' ми, царю, излези
Да си видишъ ясна зора,
Ясна зора ясна звезда,
Чи си, царю, ни виделъ
Сега малу три месеца,
50
Па си, царю, ни виделъ
Утъ сега три месеца.»
Пела си мома песна,
Я си ми царе спие,
Чи ми мощне ни спалъ,
55
Рукнала са мома подрукнала,
Па си е царе ни чуе!
Дуръ са Юда разедила
Разедила налютила,
Та си слела на земе-та
60
На земе-та фафъ сарае,
Ни си Юда рукнала,
Лу си флела фъ худае-та
Та си царе побутнала:
Йоти ми, царю, ни ставашъ!
65
Да излезешъ на чердака
Да си видишъ ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Чи ни е си, царю, виделъ
Сега малу три месеца.»
70
Дуръ тога ми царе стана.,
Я си йоще ни излева,
На чердака са ни подава.
Предъ да излезе зорница-та утивали моми-те въ къщата на
хоже-та та го пременували и пеели следоюща-та песна:
Песна 10.
Собрали са ясни звезди
Собрали са фафъ сарае,
Собралъ ги Вишну Бога,
Та хми дума и говори:
«Ой ми вие ясни звезди
5
Ясни звезди зоренити,
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Коледа е Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та,
10
Три дни ми пудъ дару седи
Пудъ даро-ту на чешма-та,
На чешма та на белъ кладнецъ.
Идите му, звезди, фафъ сарае
Та гу, звезди, премените
15
Премените наредите,
Златна му дреха метните,
Златенъ му чимбилъ турите;
Какъ си седи пудъ даро-ту,
Да изгрее ясна зора,
20
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ зора личенъ му день
Личенъ му день Коледовъ-день,
Да си дигне десна рока
Десна рока ду небе-ту,
25
Да си мене пофали.
На звезда самъ зарачелъ,
Зарачелъ порачелъ,
Да ни чуе Снегина Бога,
Лу да грейне на небе-ту
30
Да си е лету пролету,
Да ни му са Коледа нажелилу
Нажелилу натажилу,
На земе си веке ни слева.»
Чули ми ясни звезди,
35
Флели ми фафъ сарае,
Де ми седналъ Коледа Бога
Та ми са чудумъ чуди,
Де да иде що да прави
Що да прави що да стори.
40
Пременили гу ясни звезди,
Ясни звезди ясни зорити,
Пременили гу наредили,
Златна му дреха метнали,
Турили му златенъ чимбилъ.
45
Та ми слелъ фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ дароту
Пудъ даро-ту ду чешма-та,
Ду чешма-та ду белъ кладнецъ.
Та си виде ясна зора
50
Ясна зора ясна звезда,
Подигна си десна рока
Десна рока на небе-ту,
Пофали си Вишну Бога.
Премени са, царю, нареди са,
55
Какъ са Коледа пременилъ,
Та си седни на чердака,
Да си видишь ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Дуръ да ми изгрее ясну сланце
60
Съсъ сланце личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день—
Да излезатъ малки деца
Да излезатъ на Коледу,
Да си пеетъ Коледна песна,
65
Фафъ сарае да ти дойдатъ,
Да ги, царю, дарба даришъ,
Да ги даришъ златни дукати
Златни дукати нишенлии:
Парва дуката Вишну Бога,
70
Втора дуката Коледа Бога,
Трета дуката Бела Бога.
На день на Коледовъ-день деца-та коледували по къщи-те, а моми ходейки съсъ техъ пеели следоящата песна:
Песна 11.
Потруди
са Злата майка,
Ой Коледе нашъ Коледе,
Потруди са замочи са,
Ой Коледе нашъ Коледе,
Да си роди млада Бога,
5
Ой ... (после секой стих повтаря се "Ой Коледе нашъ
Коледе")
Млада Бога и Коледа,
Три дни майка са замочи,
Па си Бога ни родила!
Дуръ ми слезе утъ гора-та
10
Утъ гора-та на поле-ту,
Дуръ ми флезе фафъ Харапска града,
Фафъ сарае ни си флева -
Чи хи са царе заканилъ,
Лу да роди мажку дете
15
Мажку дета млада Бога
Ша гу сече залугъ пу залугъ.
Чуди са Злата майка
Де да иде да си роди.
Хеле слезе свети Ангел,
20
Та е фана за рока-та
Уткара е фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камница-та.
Сама си Злата майка,
Та си родила млада Бога.
25
Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга,
На книга ясни звезди-
30
Златна са майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми заплака завика.
Бога хи плачба чуе,
Та си прати свети Ангела
35
Да е пита да е праши
Йоти ми майка плаче
Плаче и вика.
" Ой ми свети Ангеле,
Вишну ма Бога прати,
40
Прати ма тука долу
Тука долу на земе-та,
Да си роде млада Бога
Млада Бога и Коледа;
Да са шета пу земе-та
45
Да утемне млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
На Бога гюнефъ сторили;
Сега си Бога родихъ,
На лику му ясну сланце,
50
Фъ рока му златна книга
Златна книга нишенлие-
Сега вика и си плаче,
Бога гу уставилъ!
Йоще гу самъ ни повила,
55
Студна самъ вода ни пила,
Чиста самъ леба ни ела,
Сама самъ самичка
Сама самичка фъ пещере-та."
Какъ си дума Злата майка,
60
Задали са трима царе
Трима царе трима крале
Та си флели фъ пещере-та,
Селемъ си на майка дали,
Че си Бога родила,
65
Млада бога и Коледа.
Седели ми трима царе
Трима царе трима крале
Седели ми фъ пещере-та,
Йоще ми нищу ни видели
70
Ни видели ни ми чули -
Дуръ си флезе свети Ангелъ,
Фъ пещере-та ясну сланце!
Пещере ми доста чудна
Доста чудна нишенлие;
75
Свети Ангелъ златна тоега
Удари си златенъ камень,
Та си камень позлатилъ,
Истекла ми студнавода,
Станалъ ми златенъ кладенецъ.
80
Вода пие Злата майка,
Вода пие млада Бога,
Вода пие книга пее,
Та си учи трима царе
Трима царе трима крале:
85
Вера хми фъ Златна книга.
"Млада си Бога уверували
Чи си слелъ утъ небе-ту
Утъ небе-ту на земе-та
Да утемне млади юнаци
90
Млади юнаци, малки моми,
Чи са на Бога гюнефъ сторили.
Уторили трима царе
Трима царе трима крале
Уторили сандаци-те
95
Сандаци-те ковчези-те,
Искарали дребну злату
Дребну злату, белу сребру
Белу сребру, линска билька
Линска билька росевита,
100
Линска билька бела свеща.
Та си фъ пещере запалили
Да си гори, да си блеска.
Млада си Бога дарба дарили
Излели си утъ пещере
105
Утишли ми въ харапска-та града
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Почуди се царна харапине
Какъ са дошли трима царе
Трима царе, трима крале,
110
Пита ги праши ги:
"Хаде, вие, трима царе
Трима царе трима крале
Какъ сте дошли фъ мое граде,
Йоще ми никой ни дойде,
115
Никой ми фъ сарае ни флезалъ,
Луди ли сте залудели
Залудели полудели,
Да ва сека залугъ пу залугъ."
Те му думатъ говоретъ:
120
Царю ле, харапска кралю,
Ние сме от край земе
Утъ край земе, утъ море-ту.
Три години звезда изгрела,
Ду сега звезда ни изгрела,
125
Ни сме трима царе
Трима царе трима крале,
Лу сме трима звезници
Звезници и биларе,
Та сме чудели
130
Що е звезда изгрела;
Ясна сме книга видели
Видели сме и сме пели,
Чи са родилъ млада Бога
Млада Бога и Коледа:
135
Та сме дошли утъ край земе
Утъ край земе утъ море-ту
Та сме дошли фъ тое града
Да му на Бога салемъ дадеме;
Нийде гу сме ни намерили,
140
Намерихме гу въ пещере-та,
Та му сме селемъ дали,
Поклонъ му са сме поклонили,
Та гу сме дарба дарили
Дребну злату, белу сребру
145
Белу сребру, Линск билька,
Линска билка росевита,
Линска билька бела свеща,
Бела сме свеща запалили
Та си гори и си блеска.
150
Сега са сме веке варнали,
Та сме дошли мусефире
Да ни гостишъ да на поишъ."
Разеди са царна харапине
Разеди са налюти са,
155
Та си прати стара билетица
Да ми фоди низъ града гулема
Да ми сече малки деца,
Да ги сече залугъ пу залугъ,
Белким си намери млада Бога,
160
Млада Бога мажку дете,
Да му сече руса глава.
Фафъ града стара билетица
Та ми сече малки деца,
Сече ми ги залугъ пу залугъ,
165
Заклалъ ми е малу млогу
Малу млогу три хиледи
Три хиледи малки деца -
Коледа си Бога форкналъ
Форкналъ си на високу
170
На високу на небе-ту
Та ги намера ни намери -
Малки деца сече залугъ пу залугъ
Яхми душе форкнала
Форкнала хми на небе-ту
175
На небе-ту при Бога.
Па си ги Бога праща
Та си слели на земе-та
На земе-та и фафъ града-
Сега веке коледуватъ,
180
Коледна песна пеетъ:
"Кой си на дарба дари,
Подава му млада Бога
Подава му златна книга
Златна книга нишенлие,
185
Та си нему верува,
Верува гу селемъ дава,
Поклонъ му са клане.
Слези ни, царю, слези
Слези, царю, на дори,
190
Та си на дарба дари,
Дарба ни дари три алтана:
Парва алтана Вишну Бога,
Втора алтана Коледа Бога,
Трета алтана Бела Бога;
195
Аку си на дарба даришъ,
Фъ сарае ти Коледа Бога,
Седналъ ти на трапеза
Та си вечере вечере;
Подава ти злана книга
200
Та си пее ясна песна
Да си на Бога верувашъ,
Да му гюнефъ ни чинишъ,
Да ни са веке лютилъ."
Утъ тога му песна устанала,
205
Та се пее фъ наше селу
Фъ наше селу и фафъ града,
Ой Коледе нашъ Коледе.
Деца-та като исходювали кащи-те и коледували, тога са събирали момчета-та и моми-те, та играели опако хоро, и пеели следоющата песна до два часа презъ нъщья.
Песна 12.
Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту
5
Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту
10
Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ,
15
Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ
20
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та,
25
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле,
30
И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
Бива ли, Боже, ни бива
Да ми слезе злата майка
35
Да ми слезе фъ Бела гора,
Да ма роди малку дете
Малку дете нишенлие,
Малку дете млада Бога?
Да ми дадешъ Златна книга,
40
Та са шетамъ пу земе-та
Та си уче млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са съсъ моми ни глуметъ.
45
Чуди са Вишну Бога,
Чуди са малу млогу
Малу млогу три нидели,
Па си каилъ ни стана
Да си фарли люта грома
50
Люта грома, люта срела
Да юбие юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Лу си рукна Злата майка
Та хи вели ютговори:»
55
«Ой, ти мале, Злата мале,
Мольба ти са, мале, моле:
Коледа ми Бога на земе-та
На земе-та фафъ гора-та
Та ми седналъ пудъ даро-ту,
60
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Я ми юнаци гюнефъ сторили
Гюнефъ сторили пригришили
Та самъ наетъ сторилъ
65
Да си фарле люта грома
Люта грома, люта срела
Да осреле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Чи са глуметъ на чешма-та;
70
Коледа Бога каилъ ни става—
Каилъ става да гу родишъ
Да гу родишъ на земе-та
Да гу родишъ малку дете,
Малку дете млада Бога;
75
Да са шета пу земе-та,
На рока му Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юници малки моми,
Да ни ми грехъ усторетъ:
80
Сега, мале, каилъ ли си
Каилъ ли си, ни си каилъ?
Да си слезешъ на земе-та
Да си родишъ Коледа Бога,
Да гу родишъ малку дете
85
Малку дете млада Бога.»
Майка му вели ютговори:»
Йоти, Боже, каилъ да ни самъ.
Вутре си слевамъ на земе-та.
Лу ти са молъба моле,
90
Лу да си роде малку дете,
Да си пратишъ свети Ангелъ
Да му донесе Златна книга,
На лику му ясну сланце,
Какъ са шета пу земе-та
95
Да си пее ясна книга
Да си пее да си учи,
Кой гу види да верува."
Рече майка ни утрече
Зададе са златенъ облакъ
100
Златенъ облакъ и есничевъ
Та си закри Злата майка,
Та си слезе на земе-та
На земе-та, фафъ гора-та.
Лу си седна пудъ даро-ту,
105
Де ми седи Коледа Бога,
Та си майка затруднела
Затруднела Коледа Бога.
Та ми седи фафъ гора-та
Малу млогу деветъ месеца,
110
Я си ми йоще ни ражда.
Дуръ си слезе на поле-ту,
Я си фъ града ни флезе—
Богъ да бие царна харапине
Царна харапине харапска-та крале,
115
Чи да ми са научи,
Разедилъ са налютилъ са,
Та ми сече Злата майка,
Злата майка малку дете
Малку дете млада Бога—
120
Та са чуди де да иде,
Низъ поле са вартела
Вартела са навартала.
На Бога са нажелилу
Нажелилу натажилу,
125
Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу
130
Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу
135
Та ми грее фъ пещере-та.
Замочи са Злата майка
Замочи са забахта са
Та си роди малку дете
Малку дете млада Бога,
140
Млада Бога и Коледа;
Чудну ми дете нишенлие,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му златна книга
Златна книга звезналие
145
Звезналие ясналие;
Йоще ми чуду станалу,
Чуду ми на небе-ту
На небе-ту фъ облаци-те
Фъ облаци-те фафъ магли-те,
150
Изгрела ми ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
Що ни ми йоще изгрела,
Та са никой ни дусетилъ
Чи ми са Бога родилъ,
155
Дусетили са трима царе
Трима царе башъ биларе.
Трима царе утъ край земе,
Трима царе царни харапине.
Та си пели Звезна книга,
160
Звезна книга биларева,
Какъ си пели и видели;
Яхнали си барзи-те коне
Та ми на поле излели,
Йоще ми са чудумъ чудили
165
Та си думатъ и говоретъ:
Какъ си Бога каилъ станалъ
Да си слезе на земо-та
Да са роди малку дете,
Да са шета съсъ юнаци
170
Съсъ юнаци и съсъ моми,
Я си йоще ни веруваме,
Чи на лаже Звезна книга,
Лаже на, мами на.»
Речь-та йоще ни утрекли
175
Подаде са Звезна Юда
Звезва Юда самувила
Та хми вели ютговори:»
Ой ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
180
Йоти сте умни и безумни
Та си йоще ни верувате,
Чи са родилъ Коледа Бога,
Сега гу повила Злата майка
Повила гу малу дете,
185
Та си ми е фъ пещере-та,
Само дете никог нема,
Дуръ са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу
Та ми плаче и ми вика.
190
Яхнали сте барзи-те коне,
Я що ми са йоще чудите
Та са фъ сарае ни варне-те,
Да юторите сандаци-те
Да искарате баксише-те,
195
Па да идете фъ пещере-та,
На Бога селемъ давате,
Та си гу дарба дарувате,
Да ни му майка плаче,
Да ни му майка вика,
200
Чи си е Бога уставилъ
Фъ темна пещере потемнена,
Сама майка фъ пещере-та.»
Трима хи царе ютговорили:»
„Е, ти Юду самувилу,
205
Наетъ сме Юду сторили,
Та сме коне яхнали,
Да са шетаме пу земе-та
Да тераме малку дете
Малку дете млада Бога,
210
Де ми са дете родилу
Селемъ да му дадеме,
Я си, Юду, ни знаеме
Де ми са дете родилу,
Де ми е дете седналу.
215
Хаде ми вие фодите;
Йоще ми сте утъ сарае ни излели
Утъ сарае и утъ града,
Изгрела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
220
Та си грее ни зафожда,
Зора ви е млада водица,
Водица ви е на дервене
На дервене на клисуре,
Лу да си дете намерите,
225
Па си са зора скрила.»
Трима царе каилъ станали,
Трима царе и биларе,
Та си думатъ и говоретъ:»
Бабайку ни стара крата,
230
Тамамъ веке да юмрие,
Посинилъ си Звезна книга
Та ни думалъ и говорилъ:
Сега малу йоще три години
Чуду ми на неба ше боде,
235
И на небе и на земе,
Чуду ми мощне нишенлие.
На поле са Бога родилъ,
Родилъ ми са малку дете,
Малку дете фъ пещере-та;
240
Та са шета пу земе-та,
Фафъ рока му златна книга
Та си учи ду млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
Ние са сме на бабайку смели,
245
Чи ми боленъ лежи
Та ни знае да ми пее,
Я той си е йоще знаелъ,
Та си пеелъ Звезна книга.»
Варнали са трима царе
250
Варнали са фафъ сарае,
Та си сандаци-те юторили
Юторили ютключили,
Три си баксише искарали,
Та си веке наварвили;
255
Иоще си утъ сарае ни излели
Излела ми ясна зора
Ясна зора и зорница,
Водица хми низъ дервене
Низъ дервене и клисуре,
260
Стигнали си фъ харапска-та земе.
Застанала ясна зора
Застанала на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та,
Та си флели трима царе,
265
Трима царе и биларе,
Намерили малку дете.
Повила гу Злата майка,
На лику му ясну сланце,
Фъ рока му Златна книга;
270
Я си плаче Злата майка,
Плаче майка и си вика;
Какъ си виде трима царе,
Трима царе и биларе,
Та ми веке ни плаче,
275
Лу хми вели ютговори:»
Ой, ми вие трима царе,
Трима царе и биларе,
Какъ сте вие знали
Чи са роди Коледа Бога,
280
Та сте дошли фъ пещере-та
Да видите малку дете,
Малку дете млада Бога?
Мале ле, Злата мале,
Ни сме, мале, знали
285
Чи са родилъ млада Бога;
Я сме пели Звезна книга,
Па сме ни верували;
Дуръ си дойде Юда самувила
Та си дума приговори:
290
Хемъ на покана покани
Да дойдеме фъ пещере-та,
Млада Бога дарба да дариме,
Чи си е млада Бога на небе-ту,
На земе-та млада царе.
295
Юторили сандаци-те
Искарали баксише-те,
Та си Бога дарба дарили,
На Бога си селемъ дали.
Ла си яхнали барзи-те коне
300
Та ми флели фъ харапска-та града,
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Причека ги харапска-та крале,
Та си ги гозба гости—
Йоще ги пита и ги праши:
305
Хаде вие трима царе,
Трима царе трима крале,
Мольба ви са моле,
Какъ сте вие утъ Край земе,
Имате ли Звезна книга
310
Имате ли пели ли сте
Що ми е чуду станалу
На небе-ту на земе-та
Та изгрела ясна звезда
Ясна звезда и зорница,
315
Що ни ми йоще изгрела.
Хай, ти, харапска кралю,
Зеръ ти йоще ни знаешъ?
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ пещере-та
320
Родилу са малку дете,
На небе-ту си е млада Бога,
На земе-та млада царе,
Та изгрела ясна зора
Кой си види да си знае
325
Чи е чуду на земе-та.
Разеди са харапска-та крале
Разеди са палюти са,
Та си прати царна харапине
Да ми сече малки деца,
330
Дуръ да флезе фъ пещере-та
Да посече малку дете
Малку дете млада царе;
Дуръ да иде царна харапине
Посекалъ ми малки деца
335
Малу млогу деветъ хиледи;
Я ни флезе фъ пещере-та,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
340
Закрили е укрили,
Ни е виде царна харапине,
Дуръ са варна фафъ сарае.
Царе ми са гозба гости,
Царе ми пие руйну вину
345
Руйну вину тригодишну,
Собралъ си везире-те
Везире-те и паши-те,
Та си еде и си пие,
Чи си погубилъ млада царе,
350
Та му земе ни плени,
Три дни му гозба трае;
Иоще си Бога трае,
Дуръ тоги са веке налютилъ
Налютилъ разедилъ,
355
Та си фсекна люта грома,
Грома фарли фафъ сарае
Та му сарае погурелъ;
Па ми са царе гозба гости
Па си пие руйну вину
360
Руйну вину тригодишну.
Заградилъ ми нова сарае,
Калесалъ си масторе-те
Масторе-те дюлгере-те;
Самъ си царе камень турилъ,
365
Та са фальба пофалилъ,
Господъ ми са, вели, разедилъ,
Та си фарлилъ люта грома
Погурелъ ми сарае-те—
Мене са мощне дупадналу,
370
Сега си граде нова сарае
Да гу нема на дюне-та:
Да си падне люта грома
Па да си гу ни погури
Рече йоще ни утрече
375
Чула гу мора Юда
Мора Юда самувила,
Ютъ Бога си изимъ тера
Да си фарли люта срела,
Какъ си дума и говори
380
Да му душе прималее.
Бога хи изимъ ни даде,
Лу хи вели ютговири:
Юду ле мора самувилу,
Ни си, Юду, каилъ ставамъ
385
Да си фарлишъ люта срела
Да му душе прималее—
Я му слези фафъ сарае
Та гу служи тровна билька,
Да си пие тровна билька
390
Боленъ ми да легне
Да ми легне на потстеле,
Да ми лежи малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ да му кости прогниетъ,
395
Дуръ да му коса искане,
Та му сечешъ руса глава
Да ни ми е на земе-та—
Чи са йоще кани
Да си прати царна харапине,
400
Какъ са шета млада Бога
Да гу сече залугъ пу залуъ;
Я си йоще ни знае
Чи ми седи фъ пещере-та—
Царна харапине пещере ни виделъ,
405
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили,
Закрили е засенили.»
Мора Юда са налютила
410
Налоттила разедила,
Та си слела фафъ бахче-ту,
Набрала си тровна билька
Тровна билька болничева;
Па си слезе на земе-та
415
На земе-та фафъ сарае.
Харапска-та крале на трапеза,
Лужникъ си гу служба служи.
Служи гу руйну вину
Руйну вину тригодишну;
420
Стоела ми Мора Юда,
Я си е никой ни виде,
Та си зела златна чеше,
Сипала си руйну вину
Руйну вину тригодишну,
425
Фафъ вину-ту тровна билька
Тровна билька болничева,
Подаде си златна чеше,
Подаде е на харапска та крал",
Та си пие руйну вину
430
Руйну вину тригодишну,
Йоще вину ни ми галналъ
Записка ми завика ми
Охь, си, мале, загинахъ си!
435
Люта ми отрава на сорце-ту.
Рече царе ни утрече
И си флезе стара биларе,
Та си виде Мора Юда
Чи ми стои на трапеза.
440
Та хи вели ютговори:
Ахъ, ти Юду, Мора самувила.
Какъ си флезе фафъ сарае,
Ни ли, ти, крале думилелъ?
Йоще си е млада зелена
445
Та гу си поила тровна билька
Тровна билька зихирлие;
Фъ сарае седи бабайку му,
Легналъ ми на потстеле,
Зеръ си слепа ни гу виде
450
Да гу поищъ тровна билька,
Да му душе прималее,
Доста му са веке дуделу,
Боленъ лежи малу млогу
Малу млогу деветъ години—
455
Я, ти, си служила млада крале:
Какъ, ти, йоще ни думилелъ?
Какъ си, Юду, кайдисала
Та, му си подала руйну вину
Руйну вину тригодишну
460
Да гу тровишъ да гу поишъ?
Ютговори Мора Юда
Мора Юда самувила:
Богъ да бие харапска-та крале!
Ни му думилели малки деца,
465
Лу си пратилъ царна харапине
Та посече малки деца
Малу млогу деветъ хиледи,
Белкимъ си посече млада Бога,
Я си пещере ни намери—
470
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те
Та си пещере закрили
Закрили и укрили,
Ни посече млада Бога.»
475
Боленъ ми легналъ харапска-та крале,
Боленъ ми е малу млогу
Малу млогу три години,
Дуръ му кости испогнили,
Коси му искапали,
480
Та му са веке дуделу,
На Бога са мольба моли,
Боже ле, мили Боже,
Що ми са си йоще налютилъ
Налютилъ разедилъ?
485
Ни ли ти са веке нажелилу
Нажелилу натажилу?
Боленъ леже малу млогу
Малу млогу три години,
Кости ми са прогнили,
490
Коси ми са искапали:
Я ми земи парна душе
Да ма утемнешь утъ неволе -
Мольба са моли харапска-та храле,
Дуръ си на Бога думилелъ.
495
Та си прати Мора Юда
Та си фарли люта срела,
Усрели гу на сорце-ту.
Излезе ми Злата майка
Та ми са шедба шета,
500
Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапсюа-та града фафъ сарае,
Та си пита и си праши
Де ми седи харапска-та крале.
Чи му хаберъ носи.
505
Я му либе заплакала
Заплакала завикала
Утмалъ дума приговори:
Богъ да бие Мора Юда,
Налютила са разедила
510
Та гу усрелила на сорце-ту,
Та си умрелъ сега малу
Сега малу три нидели.
Чула ми Злата майка,
Та са варна фъ пещере-та,
515
На Бога си дума и говори:
Хаде. Боже, мили сину,
Сега ми си веке порасналу,
Я ми иди фъ харапска-та града,
Закарай си Златна книга
520
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ,
Лу на тебе да веруватъ,
525
Съ вера и клетва да са калнатъ.
Шеташъ са, сину, пу земе-та
Малу млогу три години,,
Дуръ да юнаци на иманъ дойдатъ,
И юнаци малки моми.
530
Па ша форкнешъ фафъ гора-та,
Седнувашъ ми пудъ даро-ту,
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ;
Вишне са дару повишилу
Та са качишъ на небе-ту,
535
Па си седишъ фафъ сарае
Фафъ сарае при майка.»
Рече му майка ни утрече,
Три са Юди фъ пещере-та,
Три са Юди самувили
540
Три са Юди крилетни
Крилетни и форкати,
Грабнали си Злата майка
Та си фаркнали на небе-ту.
Самъ си устаналъ млада Бога,
545
Та ми седи фъ пещере-та
Йоще малу три нидели.
Дуръ си дойде свети Ангелъ,
Та му вели проговори:
Боже ле, Коледе ле,
550
Доста ми си седедъ
Тука, Воже. фъ пещере-та
Сега ми веке излези.
Богъ да бие харапска-та крале,
Налютилъ са разедилъ,
555
Йоще, ти, са люту канилъ
Да, та, сече залугъ пу залугъ,
Да ни му земе пленишъ,
Я си веке загиналъ:
Мора гу Юда усрелила
560
Усрелила гу на сорце-ту.
Умрелъ веке загиналъ.
Я си земи Златна книга
Та са шетай пу земе-та,
Да си учишъ млади юнаци
565
Млади юнаци, малки моми,
Да ни фодетъ на чешма-та
Да са смеетъ, да са глуметъ.
Млада Бога ми излезе
Излезе ми утъ пещере-та,
570
Та си флезе фъ харапска-та града
Фъ харапска-та града фафъ сарае.
Искара си Златна книга,
Та си учи млади юнаци
Млади юнаци, малки моми.
575
Кой си виде млада Бога,
На лику му ясну сланце
Фъ рока му Златна книга,
Ни ми фоди на чешма-та
На чешма-та на белъ кладнецъ,
580
Ни са смее съ малки моми,
Ни са смее, ни са глуми,
Лу си на Бога верува.
Вера и клетва му са приклева,
Чи му веке гюнефъ не чини;
585
Три години Бога пу земе-та,
Три години ми са шедба шета,
Сите ми юнаци верували,
Сите юнаци малки моми,
Та ми веке гюнефъ ни чинатъ.
590
На Бога са веке дуделу,
Ни ми са веке шедба шета,
Лу си форкна фафъ гора-та,
Та си седна пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту на белъ кладнецъ.
595
Три дни ми пудъ дару-седелъ.
Вишне са дару повишилу,
Покачи са Бога на небе-ту
На небе-ту пу даро-ту,
Та си седна фафъ сарае
600
Фафъ сарае при майка.
Вишну гу Бога пофалилъ
Чи си слезе на земе-та,
Научилъ си млади юнаци
Млади юнаци, малки моми
605
Да ни му гюнефъ чинатъ.
Друга песна 13.
Коледе ле Боже ле,
Коледе ле хижне ле!
Слезе, Боже, на земе-та,
Какъ си ти е личенъ-день
Личенъ-цень Коледовъ-денъ,
5
Та са шедба шеташъ
Утъ града на града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща,
Шедба ми са шеташъ
10
На трапеза ми седнувашъ
Та ми вечере вечерешъ,
Вечере ти бели пилци,
Бели пилци руди ювни;
Прочула са наше земе
15
Прочула са зачула са
Чи са си шедба шеталъ.
Наше ти царе курбанъ коле
Курбанъ коле бели пилци,
Бели пилци руди ювни.
20
Виделъ си, Боже, виделъ
Млади юнаци, малки моми,
На чешма-та, Боже, на белъ кладнецъ
На Белъ кладнецъ на белъ Дунавъ.
Малки моми вода точетъ,
25
Студна вода за майка,
Млади са юнаци глуметъ
Глуметъ са смеетъ;
Па ми са Бога ни люти
Ни са люти ни са яри,
30
Лу си форкна на небе-ту—
Седнa ми йоще ни седнa
На майка са плачба плаче:
Мале ле Злата мале,
Вчера ми, мале, личенъ-день
35
Личенъ-день, Kоледовъ-день,
Та самъ земе прошеталъ
Утъ града на града,
Утъ селу на селу,
Утъ каща на каща;
40
Нийде самъ, мале, ни виделъ
Ни самъ виделъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Да са глуметъ да са смеетъ;
Йоще самъ, мале, ни форкналъ
45
Пристигнахъ, мале, на Дунавъ,
Пристигнахъ, мале, застигнахъ,
Де си намерихъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Чи са глуметъ и са смеетъ,
50
Па си, мале, ни налютихъ.
Иди си, мале, на небе,
Кажи си, мале, на Бога:
Сички ма, мале, сайдисали.
Сички ми курбанъ заклали,
55
Стара ми майка вечере готвила,
Златна трапеза сложила,
Та самъ на трапеза седналъ
Та самъ вечере вечерелъ;
Да самъ на Дунавъ ни фодилъ
60
Нищу самъ, мале, ни виделъ.
Златна са майка еснила
Еснила са пременила,
Пременила наредила,
Та си при Бога утиде.
65
Пита е Бога праши,
Мале ле Злата мале,
Дойде ми, мале, брата ми,
Брата ми Коледа Бога,
Дойде ми, мале, утъ земе,
70
Що ти е мале думалъ
Думалъ, мале, говорилъ?
Какъ си е мале поминалъ?
Дал' му са курбанъ клали
Курбанъ му бели пилци
75
Бели пилци руди ювни?
Какъ са е шедба шеталъ
Седналъ ми, мале, на трапеза
Да ми вечере Бадна вечере?
Майка вели ютговори:
80
Боже ле мили Боже,
Коледа ми Бога Земе исфодилъ.
Шедба са шеталъ пу земе,
Фодилъ ми утъ града на града,
Утъ селу на селу,
85
Утъ каща на каща,
Сички му курбанъ клали
Курбанъ му клали бели пилци,
Бели пилци руди ювни,
Слагала златна трапеза,
90
Та ми е Бога седналъ
Та ми вечере вечерелъ,
Та ми са йоще ни налютилъ.
Дуръ ми утиде на белъ Дунавъ,
Де си намери млади юнаци
95
Млади юнаци, малки моми;
Малки моми вода точетъ,
Студна вода за майка,
Съсъ юнаци са глуметъ,
Глуметъ са, Боже, смеетъ,
100
Коледа си Бога ни саидисали,
Та са е Бога налютилъ—
Та си ма прати ду тебе
Да си та питамъ да си та праше
Що да ми, Боже, стори,
105
Какъ да си юнаци учи
Юнаци малки моми,
Да ги учи научи
Да си веке гюнефъ ни чинатъ,
Да си на Дунавъ ни фодетъ,
110
Какъ си ми моми вода точетъ
Да са съсъ моми ни глуметъ,
Да са съсъ моми ни смеетъ »
Чулъ ми е Боги зачулъ,
Та ми са доста налютилъ
115
Налютилъ са разедилъ.
Царна си слуга викна
Викна си слуга рукна,
Царна си слуга царна Бога,
Та му вели ютговори:
120
Я си ми прави люта грома,
Съсъ грома люта срела,
Фарли си грома на земе
Да ми са земе потрене,
Да ми юнакъ ни устане;
125
Доста ми юнаци гришили
Дуръ ми са веке дуделу:
Малу самъ млогу тралъ
Малу млогу триста години,
Хеле си веке ни трае,
130
Чи ми са веке дуделу.
Плачба ми иде утъ земе,
На месецъ ми идатъ Юди самувили,
Та ми са плачба плачетъ
Чи ги юнаци ни саидисали—
135
Йоще ми слуга ни слелъ
Бела са Бога покачилъ,
Та му са майка моли:
Боже ле Бела ле,
Вишну са Бога налютилъ
140
Налютилъ са разедилъ.
Юнаци лу гюнефъ сторили,
Та си наетъ сторилъ
Да си земе потрене,
Да ми юнакъ ни устане:
145
Язъ ти са мольба моле
Да са, Боже, ни лютишъ,
Какъ ми са Вишну налютилъ,
Лу да си рукнешъ Коледа Бога,
Трима Бога пудъ дару
150
Да ми пудъ дару седнете,
Па да си дума приговорите
Да ни си земе потрене,
Белкимъ си юнаци на иманъ дойдатъ,
Ни си фодетъ на Белъ Дунавъ,
155
Какъ си точетъ малки моми
Какъ си точетъ студна вода,
Студна вода за майка,
Да са съсъ моми ни глуметъ,
Да са съсъ моми ни смеетъ.»
160
Бела са Бога ни налютилъ, .
Та си на Вишну вели ютговори:
Боже ле братку ле,
Ти са си, Боже, налютилъ
Та си наетъ сторилъ
165
Да си земе потренешъ;
Царна си слуга викналъ
Викналъ си слуга рукналъ,
Та му си, братку, зарачелъ,
Да си ми прави люта грома,
170
Люта грома, люта срела,
Да си фарли люта грома
Та да си земе нотрене,
Туку си каилъ ни ставамъ —
Я си ми слуга прати
175
Да си рукне Коледа Бога,
Да си седне пудъ дару,
Трима сме Бога на небе,
Па да си трима говориме,
Па да си трима думаме.
180
Да си Коледа питаме
Да гу питаме и прашиме
Що е на земе усторилъ;
Какъ му е личенъ день
Личенъ-день Коледовъ-день,
185
Дал' му са курбанъ клали,
Дал' са юнаци лова ловили
Дребна лова бели пилци,
Бели пилци руди ювни,
Дал' ми е вечере вечерелъ
190
Та ми е седналъ на трапеза
Що му е майка сложила;
Дума му Бела Бога
Дума му йоще говори
Дуръ му са веке нажелилу
195
Нажелилу натажилу,
Та си ми слуга прати
Та си рукна- Коледа Бога.
Трима си Бога седнали
Трима си Бога пудъ дару
200
Пудъ дару пудъ Вишне,
Та си ми дума продумали
Продумали проговорили,
Та си ми Коледа питали
Питали Коледа прашили,
205
Какъ си на земе поминалъ.
Той хми вели ютговори:
Сички ми правили личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Та ми курбанъ клали
210
Курбанъ ми клали бели пилци,
Бели пилци руди ювни,
Юнаци ми ловили дребна лова
Та ги на майка носили,
Та ги е майка готвила
215
Готвила майка Бадне вечере,
Та си е трапеза сложила,
Та самъ на трапеза седналъ,
Бадна самъ вечере вечерелъ:
Дуръ ми изгрелу ясну сланце
220
Поминалъ ми личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
Та си утидохъ на Белъ Дунавъ.
Де си намерихъ малки моми
Чи си ми вода точетъ,
225
Студна ми вода за майка.
Съсъ моми млади юнаци,
Та са юнаци глуметъ,
Та са юнаци смеетъ,
Мене си ичь ни саидисали,
230
Студна ми вода ни дали
Да си пие утъ тестие,
Златна си глава сложихъ
Да си пие студна вода,
Да си пие утъ река-та,
235
Хеле си дойде жива Юда
Жива Юда самувила,
Та ми наточи студна вода
Та си ма служба служи,
Па са, братку, ни налютихъ—
Вишну ми Бога вели ютговори:
240
Какъ да са, братку, ни налютишъ.
Язъ да самъ, братку, на земе.
Да са самъ, братку, шеталъ,
Да ми е личенъ-день
Личенъ-день Вишинъ-день,
245
Да ма юнаци ни саидисали,
Ичь са самъ веке ни чудилъ
Люта самъ грома фарлиль,
Съсъ грома люта срела,
Та самъ земе потреналъ,
250
Та самъ юнаци погубилъ,
Юнакъ да ми на земе ни устане,
Дуръ да на иманъ дойдатъ,
Дуръ да ми селемъ дадатъ,
Та си ги веке уставемъ.
255
Бела ми Бога вели ютговори:
Братку ле Вишну ле,
Йоти са, братку, лютишъ,
Йоти си каилъ ставашъ
Да си земе потренешъ,
260
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
Тие са сите ни гришили,
Сите са гюнефъ ни сторили:
И ясъ каилъ ни ставамъ
265
Да си земе потренешъ.
Коледа Бога ютговори:
Лу си каилъ ставамъ,
Да ма роди Злата майка,
Да ма роди на земе-та
270
На земе-та малку дете
Малку дете млада Бога;
Да си раста да порасна,
Да си уче млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
275
Да ги уче съсъ Златна книга,
Дуръ да на иманъ дойдатъ,
Дуръ да на мене поверуватъ.
Какъ си дума Коледа Бога,
Вишну Бога каилъ станалъ.
280
Та си рукна Злата майка,
Та хи дума и говори:
«Мале ле Злата мале,
На земе си йоще ни слела
Да ми са, мале, шеташъ,
285
Да си видишъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми
Какъ ми фодетъ на Дунавъ
На Дунавъ, мале, съсъ тестие
Да си точетъ студна вода,
290
Студна вода за майка,
Да ми готви Бадна вечере,
Ега ми е личенъ-день
Личенъ-день Вишинъ-день.
Язъ самъ, сину, ни слела,
295
Па си, сину, ни слевамъ;
Чи ми са Юда налютила
Налютила разедила,
Жива Юда самувила,
Та ми порти заключила
300
Да ни флеза фафъ сарае.
Нищу, ти, Юда ни сторила—
Сега ми траешъ ду година,
Да са зададе личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день,
305
Коледа си Бога слева
Та си седнува фафъ гора-та
Фафъ гора-та пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту пудъ Вишне-ту,
И ти си, мале, слевашъ,
310
Та си Бога зачевашъ,
Трудна си, мале, затруднела
Затруднела си Коледа Бога;
Та си слевашъ на поле-ту
На поле-ту фъ харапска-та земе,
315
Та си раждашъ малку дете
Малку дете млада Бога;
Па си идешъ на небе-ту
Та ми седишъ фафъ сарае,
Па си млада Божица:
320
На земе, ти, селемъ даватъ,
На небе, ти, са поклонъ кланетъ
Кланетъ ти са ясни звезди.»
Какъ хи дума Вишну Бога,
Злата ми майка каилъ станала
325
Да си слезе на земе-та,
Да си роди Коледа Бога—
Та си чека ду година
Дуръ да дойде личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
330
Коледа ми Бога фафъ сарае
Та ми седи малу многу
Малу млогу деветъ месеца.
Изгрелу ми ясну сланце,
Та ни си е люта зима
335
Люта зима снегувита,
Съсъ сланце ми ясна зора
Ясна зора ясна звезда,
Съсъ зора личенъ-день
Личенъ-день Коледовъ-день.
340
Слела ми Юда самувила
Та са рукнала подрукнала:
Царю, дарю и везирю,
Подай са, царю, на чердака
Да си видишъ ясну сланце
345
Ясну сланце ясна зора,
Зададе са личенъ день
Личенъ-день Коледовъ-день,
На Бога си курбанъ колешъ.
350
Я си прати млада войвода
Да си лови дребна лова,
Дребна лова бели пилци,
Да ги носи на стара майка
Да ги готви Бадна вечере;
355
Чи ша дойде фафъ сарае
Да си седне на трапеза
Да си вечере вечере.
Рукнала ми жива Юда
Рукнала са подрукнала,
360
Чула ми е Злата майка,
Та са пременила наредила,
Та ми слела фафъ гора-та,
Седнала ми пудъ даро-ту
Пудъ даро-ту пудъ Вишне-ту,
365
Де ми седи Коледа Бога,
Та ми Бога зачела,
Трудна ми майка затруднела
Сама ми седи пудъ даро-ту,
Изметъ хи чини Жива Юда
370
Жива Юда самувила,
Служба, си е служи студна вода
Студна вода и есита,
Та ми леба ни еде;
Та ми фъ гора седела
375
Малу млогу деветъ месеца.
Юда хи дума говори,
Мале ле Злата мале,
Доста си, мале, седела
Седела, мале, фафъ гора,
380
Я си ми слези на поле
На поле, мале, фъ харапска-та земе,
Да си родишъ малку дете
Малку дете млада Бога.
Злата си майка слезе
385
Слезе ми майка на поле,
Я си ми фъ града ни флева,
Чи да си фъ града флезе,
Харапска са крале налютилъ
Налютилъ разедилъ,
390
Та си сече малку дете
Малку дете млада Бога;
Чуди са майка на поле
Де да ми иде що да прави,
Де да роди малку дете,
395
Та ми заплака завика,
Тажну са Богуъ тажи.
Жива си Юда дойде
Жива Юда самувила,
Та хи вели ютговори,
400
Хаде ми, мале, хаде
Тука ми долу фъ пещере-та,
Малку си дете раждашъ
Малку дете млада Бога.
Злата е майка фъ пещере,
405
Та са е майка замочила
Замочила забахтала,
Сама самичка кукувица,
Та си е писнала заплакала,
Чи хи е рожба люта,
410
Сама си рожба трае,
Сама си изметъ чини;
Форкна си Жива Юда.
Жива Юда самувила
Та си фъ пещере флезе,
415
Та си й изметъ чини,
Йоще си рожба трае,
Трае си рожба малу млогу
Малу млогу три нидели.
Форкна си Юда фафъ гора
420
Родна си билька бере
Родна билька родувита,
Та си на майка даде,
Лу си ми билька тури,
Лу си ми билъка накуси
425
Малку си дете роди,
Малку дете млада Бога—
Чудну ми дете нишенлие,
Ясну му сланце изгрелу
Ясну му сланце на лику,
430
На рока му Звезна книга
Звезна книга позлатена,
Та си ми книга пее—
Слели ми Юди утъ гора,
Деветъ ми Юди самувили.
435
Та му изметъ чинатъ,
Дуръ си ми веке порасна.
Злата гу майка устави,
Та ми са шета пу земе
Та ми учи млади юнаци
440
Млади юнаци малки моми,
Да ни ми фодетъ на Дунавъ,
Да ни са глуметъ съсъ моми,
Да ни са глуметъ да ни са смеетъ,
Чи си Бога каилъ ни става,
445
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Вишинъ-день;
Шеталъ са Бога пу земе
Малу млогу три години—
Па си ми форкналъ на небе.
450
Та му е песна устанала,
Песна му моми испели,
Та му си песна пее.
Друга песна 14.
Жива ми Юда фафъ града,
Я си фъ сарае ни флева,
Та ми са рукна подрукна,
Хаде ми вие малки деца,
Малки деца на деветъ години,
5
Ни ми сте на Дунавъ фодили.
Ни са сте съсъ моми глумили,
Ни са сте йоще смели,
Лу сте при майка седели,
Какъ ми е Дефа на небе
10
Се си при майка седи
Я си при Юди ни фоди,
Хаде ми вие на поле
На поле фафъ пещере,
Млада са царе роди
15
Сита ми земе ша заптиса,
Ша заптиса ша ми плени,
Млада ми царе утъ небе,
Млада ми царе млада Бога,
Роди са малку дете—
20
Никой ми фъ пещере ни иде,
Млада си царе кабулъ ни чини
Лу си ми дума продума:»
Де ми са малки деца,
Малки деца утъ града,
25
Да ми дойдатъ фафъ пещере,
Да ми селемъ дадатъ,
Майка ги дарба дарува
Дарува ги златна ябалка,
Златна ябалка белу грозде,
30
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту,
Млада гу Дефа сее,
Сее гу горе на небе
На небе фъ бахче-ту,
35
Де ми са Бога шета.»
Рукна са Юда подрукна,
Малки ми деца излели,
Малки ми деца три хиледи,
Та ми на поле слели
40
На поле фафъ пещере;
Малки ми деца доста хитри,
На майка селемъ дали,
Малку си дете дарба дарили,
Дарили гу суху злату,
45
Суху злату и сребру,
Бела му свеща палили,
Я са на майка нажелилу
Нажелилу натажилу,
Малки деца ни дарила,
50
Чи си нема златна ябалка,
Златна ябалка белу грозде,
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту,
Плаче ми майка вика.
55
Жива си Юда флева,
Та си е пита праши:
Мале ле Злата мале,
Що ти са, мале, нажелилу
Нажелилу натажилу,
60
Та си ми, мале, плачешъ,
Плачешъ, мале, и викашъ?
Бога си, мале, родила,
Млада Бога Коледа,
Никой ти фъ пещере ни иде
65
Да си та, мале, види,
Я са дошли малки деца,
Малки деца три хиледи,
Та са Бога дарили,
Дарили гу суху злату,
70
Суху злату и сребру,
Йоще му свеща палили,
И ти си, мале, плачешъ:
Що ти са, мале, нажелилу
Налелилу натажилу?
75
Утмалъ хи майка ютговори:
Юду ле Жива самувила,
Какъ да си, Юду, ни плакамъ.
Малки деца Бога сайдисали,
Та гу са дарба дарили,
80
Мене селемъ дали,
Яз' си ги нищу ни даре,
Нищу ми фъ пещере на устана,
Та ми са, Юду, нажелилу
Нажелилу натажилу.»
85
Жива хи Юда говори,
Мале ле, Злата мале,
Я си ми, мале, почекай
Дуръ да си форкна на небе,
На небе при Бога,
90
Дава ми Бога натдава,
Дава ми златни ябалки,
Млада ми Дефа дава
Дава ми Дефа натдава,
Дава ми белу грозде,
95
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту,
Малки деца дарувашъ,
Та си та фальба фалетъ.»
Речъ-та Юда ни утрече
100
Щракна си железни порти
Железни порти капии,
Щракна си порти заключи,
Да ми деца ни излезатъ
Дуръ да са варне утъ небе,
105
Утъ небе утъ Бога.
Та ми деца писнали
Писнали ми заплакали,
Злата ги майка мири,
Та си хми дума говори,
110
Хаде ми малки деца,
Доста ми веке плачете,
Доста ми веке викате,
Чекайте йоще малу
Йоще малу ду вечере,
116
Дуръ да ми сланце зайде,
Дуръ да си Юда варне,
И язъ ва дарба даре,
Дарба ва даре златна ябалка,
Златна ябалка белу грозде,
120
Да си ма фальба фалите,
Чи самъ родила малку дете
Малку дете млада Бога.
Малки деца молкнали,
Молкнали веке ни плакали
125
Ни плакали ни викали,
Я си при дете седнали.
Малку хми дете книга пее,
Звезна книга позлатена.
Дуръ си дойде Жива Юда
130
Жива Юда самувила.
Фъ рока хи златна кофница,
Фафъ кофница златни ябалки,
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,
135
Сухнату грозде дефниту,
Та ги на майка даде.
Майка си деца дарева,
Хаде ми деца мили,
Вие сте мене сайдисали,
140
Съсъ мене млада Бога,
Я васъ Бога сайдисалъ,
Та си ми прати златни ябалки,
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,
145
Сухнату грозде дефниту,
Да си ва дарба даре.
Я ви са мольба моле,
Лу да си фъ града флезете,
Да си ма фальба фалите,
150
Да си ми песна пеете:»
Царю ле харапска кралю,
Хаде ми, царю, излези
Тука ми долу на поле,
На поле, царе, фафъ пещере.
155
Злата си майка слела,
Слела ми майка утъ небе,
Та ми е Бога родила,
Бога родила малку дете,
Млада ми царе на земе—
160
Никой ми фъ пещере ни фоди
Да си види млада царе,
Млада царе млада Бога,
Ние си, царю, утидохме,
Утидохме, царю, на поле,
165
Флели сме, царю, фафъ пещера,
Малку сме дете дарили
Суху ми злату белу сребру,
Бела му свеща палихме;
Злата са майка засмела,
170
Та си на дарба дарила,
Дарба хи златни ябалки,
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту.»
175
Дума хми майка говори
Малки ми деца песна чули
Песна ми чули песна запели,
Та си ми фъ града флели,
Златна си ябалка носили.
180
Белу си грозде яли,
Та ми са фъ града шетатъ,
Я ми фъ сарае ни фодетъ,
«Та си ми песна пеетъ:
Царю ле харапска кралю,
185
Хаде ми царю излези
Тука ми долу на поле,
На поле, царю, фафъ пещере.
Злата си майка слела,
Следа ми майка утъ небе,
190
Та ми е Бога родила,
Бога родила малку дете,
Млада ми царе на земе -
Никой ми фъ пещере ни фоди
Да си види млада царе,
195
Млада царе млада Бога,
Ние си царю утидохме,
Утидохме, царю, на поле,
Флели сме царю фафъ пещере,
Малку сме дете дарили
200
Суху ми злату белу сребру,
Бела му свеща палихме;
Злата са майка засмела,
Та си на дарба дарила,
Дарба хи златни ябалки,"
205
Златни ябалки белу грозде,
Белу грозде сухнату,
Сухнату грозде дефниту.»
Малки ми деца песна пели,
Песна ми пели низъ града,
210
Та ми са шетали утъ каща фъ каща,
Кой си ми песна чуе,
Йоще си дарба дарува
Дарба дарува малки деца.
Та ми са царе разедилъ
215
Разедилъ налютилъ—
Малки гу деца ни саидисали,
Фъ сарае му ни утишли —
Та си прати царна харапине
Та посече малки деца
220
Малу млогу три хиледи.
Стара хми майка заплакала
Заплакала завикала,
Гласумъ плаче ду Бога.
Дуръ ни Бога са нажелилу
225
Нажелилу натажилу,
Та си прати Мора Юда,
Удари гу съ тешка буздугана
Боленъ ми лежи на потстеле,
Боленъ ми е млагу млогу
230
Малу млоту три години,
Дуръ си веке душе придаде.
Та му лесна устанала,
Йоще са песна пее.
Барита:
значи кмета.
Кютецъ: дърво големо, кютюкъ, корень.
Ситици: хамбаре, отъ сита, пшеница.
Поръснали злиници-те: значи докарали зли-те духове.
Чимбилъ: фесъ, курона.
Стара крата: стару деду.
Звезна книга: съдьржела песни-те на билари-те.
Водица: значи калаузинъ.
Лузникъ:. кой-то служилъ царьотъ
Хижне: значи Богъ на кащи-те; наши-те дедове кащи-те
нарицали хижи.
Яри: разедева.
Еснила: значи блеснала като ясно-то сланце.
Потрене: да баттиса, да са расипе.
Есита: значи жива, коя-то дава животъ на оной-зи,
кой-то я пие.
Родна: коя-то давала сила на оная жена, коя-то раждала.
Оухнату: значи сухо, стафиди.
Дефниту: кое-то яли Дефове те на небе-то.