ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ЕНЮВЪ-ДЕНЬ
Проигралу ясну слънце
Проигралу на личенъ-день
На личенъ-день Енювъ-день,
И си вие тенка сабе
Позлатена посребрена.
5
Слела му Злата Майка
Тука долу фафъ гора-та,
Та си бае ясни бильки
Ясни бильки лечевити,
Да ги бератъ Юди Самудиви;
10
Да си фодетъ пу земе-та
Пу земе та фъ сарае-те,
Да си лечетъ царюве-те,
Царюве-те кралюве-те,
Фальба Юди да си фалетъ,
15
Чи ми седетъ фафъ гора-та
Та на Бога изметъ чинатъ -
Ясну сълнце майка брани,
Йоще си е проигралу
Привилу си тенка сабе.
20
Под рукна са стара майка:
Чуйте Юди Самудиви,
Лу де да сте тука да сте,
Да берете ясни бильки
Ясни бильки лечевити,
25
Днесъ ми е личенъ-день
Личенъ-день Енювъ-день,
На бильки самъ мощно баела:
Ясну ми слънце вода пърсна,
Жива вода утъ белъ кладнецъ,
30
Та си бильки напърсна.
Ког' си лечба лечите
И си става утъ потстеле,
Та си ва фальба фали,
И ви курбанъ коле
35
Сега малу деветъ крави.
Йоще му майка фафъ гора,
Задали са деветъ Юди
Деветъ Юди Самудиви
Съсъ хармина на роки-те
40
Та си бератъ ясни бильки
Ясни бильки лечевити—
Та си фодетъ пу земе-та
Пу земе-та фъ сарае-те.
Боленъ царе фъ цариграда
45
Сега малу три години.
Ка' са Юда научила
Чи е боленъ наше царе,
Мощне хи са дукривилу,
Подаде му ясна билька
50
Ясна билька лечевита,
Та гу дигна утъ потстеле—
Курбанъ коле деветъ крави.
Юда му вели ютговори:
Що си намъ курбанъ колешъ
55
Та ни фалишъ Злата Майка!
Баела е ясни бильки;
И ни фалишъ ясну слънце,
Чи е пърсналъ жива вода
Жива вода утъ белъ кладнецъ,
60
Та са бильки лечевити.
Енювъ-день:
билъ големъ день на наши-те дедове, защо тога слевали звезди-те по земя-та, и баели
на бильки-те та ставали за лекъ; отъ тога е останало на онова день стари-те
баби да бератъ бильки.
Бае: да хми пее нещо, съ кое то пение давала хми
сила за лекуване.
Лечевити: лечни.
Жива вода: верували че тия била отъ небе-то, и който
я пиелъ давала му животъ.
Хармина: значи кофнида.
ЗА ЕНЮВЪ-ДЕНЬ
(Отъ
другио певецъ)
Слела ми Друида утъ гора
Утъ гора Друида утъ планина,
Та си ми дойде фафъ селу.
Фафъ селу е Друида у кмета,
Та си са рукна подрукна:
5
Ой ле ми стара кмета!
Бога ма, кмета, пратилъ
Фъ тае гора фъ планина-та,
Та си му изметъ чинамъ
Сега малу три месеца.
10
Я си ми никой ни дойде
Ни утъ града, ни утъ селу,
Ниту царе, ни ту кмета,
Да си ма царе види,
Да си ма кмета пита
15
Що си му терамъ утъ селу.
Дойдохъ ти, кмета, фафъ селу:
Утъ сега, кмета, ду ниделе,
Да ми найдешъ малки моми
Малки моми песнопольки,
20
Да ми ги фъ гора пратишъ.
Ка' си на Бога изметъ чинамъ,
Ка' си са каче на дъру,
Да си ми песна пеетъ,
Та ми са дъру Златева,
25
Целни са вейки целниви,
Целе си малки моми:
Утъ лику хми ясну слънце,
Фъ гръди хми ясна месечина,
Фъ скути хми дребни звезди.
30
Върна са Друида завърна
Та си фафъ града утиде,
Фафъ града при царе,
Та му вели ютговори:
«Фъ гора самъ, царю, фафъ планина 35
Сега малу три месеца,
Я си фафъ гора ни дойде
Да си ма, царю, питашъ
Да си ма, царю, прашишъ
Що си фафъ гора чинамъ.
40
Дойдохъ ти, царю, фъ сарае,
Тимбихъ ти, царю, чинамъ:
Ду ниделе фафъ гора да дойдешъ,
Да дойдешъ, царю, съсъ първу любу;
Хемъ да си карашъ руди йовни
45
Руди йовни факли йовци,
Та ми ги курбанъ колешъ,
Язъ си та дарба даре
Другида вейка целнива—
Млада си враче, царю, станалъ,
50
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Та са пу земе фалишъ!
Рече му Юда ни утрече
Па си ми фъ гора фъркна.
Рану ми царе приранилъ
55
Рану ми царе предъ слънце
Предъ слънце царе на лъница,
Та ми са шета фафъ града,
Та ми са шета утъ къща на къща,
Да си ми найде малки моми
60
Малки моми песнопольки;
Събралъ си е малки моми
Та си ги кара фъ сарае.
Пели му моми припели,
Деветъ са моми песнопольки;
65
Чи хми е песна ду небе.
Закара си първу любу
Та си ми фоди фафъ гора
Фафъ гора царе на стаду,
Та си закара руди йовни
70
Руди иовни факли иовци,
Та си утиде фъ Друйна-та гора.
Флезе ми царе фафъ пещере,
Я са е пещере запустила,
Бегала Юда побегнала.
75
Мольба са царе моли:
Варай ми Друиду,
Лу де да си тука да си,
Чи ти самъ Друиду фафъ пещере,
Та си ти курбанъ коле,
80
Мольба са царе моли,
Я му са мольба ни фанала!
Стара са кмета зададе
Та си ми кара руди йовни
Руди йовни факли йовци,
85
Кара си малки моми
Малки моми песнепольки.
Стара е кмета мощне хитаръ,
Закаралъ си малка мома
Малка мома съсъ рогна свирка,
90
Хемъ си му песна пее
Хемъ си свирка свири,
Рукна са кмета подрукна:
Вайра ми, Друиду,
Лу де да си тука да си,
95
Чи ти самъ, Друиду, фафъ пещере,
Та си ти курбанъ коле.
Рече ми кмета ни утрече
Друида са Юда зададе,
Златна хи вица на глава,
100
Ветаръ ми дуе фафъ гора
Вица са вие на глава,
Бела хи китка на лику,
Флезе ми Юда фафъ пещере,
Та си на царе вели ютговери:
105
Ка' си ми, царю, моми закара
Де ти е, царю, рогна свирка?
Каче са, царю на дъру,
Пела е мома запела
Съсъ песна са дъру ни злати,
110
Целну си дъру ни става
Дуръ си мома ни свири!
Хеле ми дойде стара кмета,
Сетилъ са кмета дусетилъ,
Малки си моми закаралъ,
115
Рогна си свирка донесалъ.
Рече му Юда ни утрече
Та са на дъру покачи,
Песна ми пее на дъру;
Царе хи курбанъ коле,
120
И съсъ царе стара кмета,
Руди йовни факли йовци
Слезе ми Юда утъ дъру,
Та си ми йогань вали,
Зготвила Юда наготвила.
125
Снела ми Юда трапеза,
Седнали моми на гозба,
Седнала Юда на вечере
Та си ми моми гости—
Я ми е царе ни седналъ,
130
Ниту царе ниту кмета—
Гостила си Юда малки моми
Чи са на Бога песнопольки.
Песна му пеетъ фафъ гора
Сега малу три години—
135
Тога са моми фафъ града
Фафъ града моми фафъ селу,
Та си юнакъ залибили—
Яли са веке прияли.
Па си е Друида на дъру,
140
Запели са, моми припели,
Я си са дъру ни злати.
Дуръ си излесе малка мома
Та си ми песна пее,
Та си ми съсъ свирка свири,
145
Пела е мома свирила
Та са е дъру позлатилу,
Целни са вейки целили,
Целила си Друида малки моми:
Утъ лику хми ясну слънце,
150
Въ скути хми дребни звезди,
Въ гръди хми ясна месечина.
Къцна си Друида вейка утъ дъру
Та си ми царе дарба дарува,
Дарба дарува стара кмета:
155
Иди си, царю, фафъ града,
Седи ми, царю, фъ сарае,
Сега си, царю, млада враче,
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Фала ти, царю, пу земе!
160
Малки са моми фафъ гора
Фафъ гора, царю, при мене,
Та ми изметъ праветъ
Сега малу три години,
Малки са Друиди станали:
165
Дуръ тога са фафъ града,
Та си юнаци залюбили.
Царе му са нажелилу
Нажелилу натъжилу:
Какъ да са върна фафъ града? 170
Стари ма майки люту клели
Чи хми са моми загинали.
Хаде ми, царю, хаде,
Стари са майки засмели,
Дръжналу хми на сърце
175
Чи хми са моми фафъ гора,
Малки хми моми малки Друиди.
Слезалъ е царе утъ гора,
Самъ си е царе самичекъ,
Стари гу майки чекали,
180
Питали гу прашили гу:
Де ни са, Царю, малки моми?
Де ни са, царю, загинали?
Ни ви са моми загинали,
Туку са моми фафъ гора
185
Фафъ гора фафъ пещере,
Де си е Друида Юда:
Три са години седели
Та си Друиди станали.
Та ша си дойдатъ фафъ града 190
Фафъ града у дома си,
Та ша си любета юнаци.
Стари са майки засмели,
Дръжналу хми на сърце
Чи хми са моми фафъ гора
195
Малки хми моми малки Друиди,
Седналъ ми царе фъ сарае,
Друида му вейка на рока,
Чи си е станалъ млада враче,
Та си врачи и си лечи.
200
Дуръ са моми завърнали,
Малки са моми малки Друиди,
Малки са Друиди малки врачинки,
Та си фафъ града врачетъ.
Утъ тога са врачинки устанали,
205
Та си врачетъ и си целетъ.
Друида:
била Богица, коя-то седела въ гора-та и лекувала секакви болести.
Вица: украшение на глава-та.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ВИШИНЪ-ДЕНЬ
Кога-то вейке свършевали жита-та, колели курбане на Бога и на слънце-то, на кои-то курбанъ събирали са няколко моми и истпевали следоюща-та песна:
Песна 1.
Фала ти Йогне Боже!
Фала ти ясну слънце!
Чи изгревашъ на земе-та
Покренувашъ сичка земе
И си пращашъ тои зари.
5
Какъ та гледатъ малки моми
И излеватъ утъ дома си,
Та си каратъ волове-те,
На шие хми златну уралу,
И си уратъ низъ поле-ту
10
И си сеетъ бела пшеница,
Фафъ роки-те златна фурка
И си предатъ свилена куприна,
Низъ море-ту златни курабици
Ега греешъ, ясну слънце,
15
Сичка земе покренувашъ,
Ега спиешъ ясну слънце,
Сичка земе е заспала,
Покривашъ е църна магла
Та са нищу ни гледа.
20
Фала на тое-та сесра!
Йоще рану и предъ тебе,
Кату млада невеста
Прибулена съсъ златну булу
Златну булу узарену,
25
и си грее на земе-та;
Какъ изгрева йоще рану
Небна Юда Самувила,
Прогонюва и злини-те,
Прогонюва църна змее
30
Що са шета пу земе-та,
Малки моми позлинева,
И испива млади юнаци
Кату морна пиевица!
Какъ изгрева на небе-ту,
35
Млади гимижии низъ море-ту
И си каратъ курабци-те,
Малки моми низъ полету
И си уратъ и купаетъ,
И на звезда песна пеетъ,
40
Утъ земе-та хи са кланетъ,
Съсъ роки хи селемъ даватъ!
Гледа звезда подсмива са,
Задава са бела зара
Съсъ зара са тебе моли:
45
Братку ле ясну слънце,
Блесни, братку, на земе-та,
Да ти фъркатъ малки птици,
Да ти пеетъ да та фалетъ
Що е мъртву проживелу!
50
Съсъ зари си, братку, на земе-та,
И си пращашъ бела пшеница,
Бела пшеница белу грозде.
На люде-ту злату пращашъ,
Чисту злату белу сребру,
55
Та ти, братку, курбанъ колетъ,
Хемъ та фальба фалетъ.
Чуешъ, слънце, тое сесра,
Чуешъ, слънце, и са подсмивашъ.
И си фодишъ при Иогне Бога,
60
Ни са чудишъ ни са махашъ,
Йотключувашъ йогнена съндъка,
Искарувашъ йогнена дреха,
Пременовашъ са нарсдевашъ са
Кату млада зете на земе-та,
65
И изгревашъ на земе-та;
Да ни греешъ, ясну слънце
Ни сме жнали бела пшеница,
Ни сме брали белу грозде,
И са земе запустила—
70
И на Бога курбанъ колеме
Суру агне едно у майка,
Та и тебе курбанъ колеме
Деветъ крави елувити,
Майка ти ги вечере зготвила,
75
Белкимъ, слънце, ни са налютевашъ—
Зима веке застигнала,
Па да греешъ на земе-та,
Да ни си е тешка снегувита;
Малки моми пу зборуве
80
Да си предатъ тенки дари,
И млади юнаци на пупрелка,
Я стари-те у дома си
И да пиетъ руйну вину
Руйну вину тригодишну.
85
Грей ни, слънце, изгрей ни!
Та и ние дарба та дареваме.
Ега веке млади невести,
Фафъ земнина старъ дервишинъ
И ни дава златенъ пърстень,
90
Дарба гу даруваме тенки дари
Тенки дари и гюмлеци,
Злату позлатени свила посвилени:
Ткаеме за млади юнаци,
Ткаеме ги се' зима-та
95
У дома си на зборуве-те,
Какъ изгревашъ на полунъ-день.
Църна змей: билъ Богъ на секакво зло, и ходилъ по земя-та се нъще дуръ да препее петелътъ, кого срещалъ закачало го секакво зло и несчастие.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ЗАРЕВЪ-ДЕНЪ
Заревъ ми иде утъ гора зелена,
Стари ми ветаръ дуналъ,
Подрукналъ са Заревъ утъ гора:
Чуйте ми, моми, фафъ селу,
Гуслу ми стигна на нива
5
На нива, моми, фъ хармане.
Идите, моми, у стара кмета,
Де си е златна лупата,
Та си ми вийте бела пшеница,
Я си ви дуе стари ветаръ
10
Та си пшеница виете,
Мене си курбанъ колете
Деветъ ювна съ привити рога
Съ привити рога и факлати:
Йоще ми месецъ ни поминалъ,
15
Личенъ ми день Заревъ-день.
Чули са моми фъ селу-ту
Чи си е гуслу на нива
На нива фъ хармане.
Събрали са моми набрали,
20
Пременили са моми наредили,
Та си ми фодеТъ у стара кмета,
У стара, кмета, у дома му,
Та му на порти стоетъ
Та си му песна пеетъ:
25
Варай ми кмета устарела,
Я си искарай златна лупата,
Прирукналъ са Заревъ утъ гора-та,
Задулъ си е стари ветаръ,
Гуслу си е на нива
30
На нива фъ хармане,
Та си пшеница виеме.
Дуръ да са, кмета, върнеме,
Да си идешь на стаду
И да си фанешъ деветъ ювна,
35
Девета ювна съ привити рога
Съ привити рога и факлати,
Ега си е личень-денъ
Личенъ-день Заревъ-день
На Заревъ ги курбанъ колеме.
40
Излезе си стара кмета
Та си хми даде златна лупата,
И си ги прати на гуслу
На гуслу на нива.
Виетъ си моми завили
45
Бела пшеница утвели—
Дуръ си е веке личенъ-день
Личенъ-день Заревъ-День,
Па си са фъ селу върнали.
Стара ги кмета причека,
50
Златну му въже фафъ рока,
Вързалъ си деветъ ювна,
Деветъ ювна съ привити рога
Съ привити рога и факлати;
Златну си въже додаде,
55
Та си ги моми закарали,
Та си са моми на хармана.
Курбанъ си колетъ деветъ ювна,
Деветъ ювна съ привити рога,
На Заревь ги курбанъ колетъ:
60
Чи си е дуналъ стари ветаръ,
Бела си пшеница утвели.
Играли са моми наиграли,
На хору са юнакъ ни фаналъ,
Юнакъ си на харманъ ни излезалъ; 65
Лу си седи у дома си,
У дома си хору изожда,
Самъ си е хору въртелъ,
Белкимъ му са ядове разидетъ—
Чи е фафъ селу хадетъ устаналъ: 70
Ега си моми курбанъ колетъ,
Юнакъ са на хору ни фаща.
Заревъ:
билъ юнакъ Боговъ изметчие; за него верували че кога-то слевалъ на земя-та узревало
грозде-то по лозие-та, и че той помагалъ на хармане-то като дуелъ ветеръ да
виетъ момите пшеница-та.
Гусло: значи вършене.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ДРАВИНЪ-ДЕНЬ
Едно время въ село-то, предъ сто години, кога-то наши-те дедове чували още
харно стари-те хадете отъ дедове-те си, кога-то зафащали да сеетъ по Августа
ръже-те, моми-те накичвали урало-то съсъ разни цвете, кое-то урало относели на
едно место, каде-то са събирали селене-те, и каде-то старийтъ кмета колелъ
курбанъ три крави за споменъ на онойзи, който изнамерилъ урало-то и научилъ
человеци-те да уратъ и да сеетъ пшеница; кметъ-тъ колелъ курбанъ-тъ близо до
урало-то, а моми-те пеели следоюща-та песна:
Песна 1.
Драве ле юначе ле,
Благна ти, Драве, майка
Що та е, Драве, родила
Родила та, Драве, дуила,
Та си ми, Драве, порасналъ.
5
Юнакъ си веке надъ юнаци,
Та си ми фодишъ фафъ гора
Та си ми треви пасешъ!
Дуръ ти са веке дуделу,
Та си, Драве, заплакалъ
10
Заплакалъ си, Драве, завикалъ:
Боже ле, мили Боже!
Що са самъ, Боже, родилъ?
Що ма си, Боже, юнакъ далъ
Да си ма фалетъ на земе?
15
Я да си фоде фафъ гора
Трева, Боже, да си паса,
Па ми са душе ни сити!
Та ми са юнаци насмели,
Чи са фафъ гора баве
20
Три дни си дома ни фоде,
Дома, Боже, при майка;
Стара ма майка клела
Клела ма, Боже, наговарела,
Чи е самъ, Боже, нисаидисалъ:
25
Земи ма, Боже, дигни ма
Дигни ма, Боже, на небе,
Фъ сарае ти, Боже, седе,
Та ти изметъ чинамъ.
Рече ми Драве ни утрече
30
Та си е гора заечила
Заечила затрескала,
Чи си иде Юда Самувила
Та му дума и говори:
Драве ле юначе ле,
35
Що си ми, Драве, плачешъ?
Що ми са тъжну тъжишъ?
Я си при майка иди,
Та хи са мольба моли,
Да ти шие бели дрехи
40
Бели дрехи ду земе-та,
Та да та, Драве, премени;
Да та за рока фане,
Да та дукара фафъ гора
Фафъ гора, Драве, фафъ пещере, 45
Та да са рукне подрукне:
Боже ле, мили Боже!
Видишъ ли, Боже, гледашъ
Чи ми е Драве фафъ гора
Фафъ гора фафъ пещере?
50
Мольба са, Боже, моле,
Да си пратишъ тое слуга
Тое слуга Лапа юнака
Лана юнака Грую войвода,
Да си гу фане за рока,
55
Да гу дукара на набе
На небе, Боже, при тебе,
Та ти изметъ чини
Малу млогу деветъ години.
Аку си, Боже, каилъ, ставашъ,
60
Па гу при мене пращашъ,
Да ми са, Боже, годи,
Да ми са, Боже, жени.
Йоще си майка ни утрекла
Гръмналъ си Бога тресналъ,
65
Та ша ми дойде Лана юнакъ
Лана юнакъ Грую войвода;
Лу да та фане за рока,
Ша ми та кара на небе
На небе фафъ сарае,
70
На Бога си изметъ чинишъ
Малу млогу деветъ години.
Та си та пита и праши,
Що да та, Драве, учи -
Да си ми слезешъ на земе,
75
Да ми учишъ юнаци-те.
Ти му са, Драве, мольба молишъ,
Да ти йотключи бахче-ту,
Де си е Жива Юда
Жива Юда Самувила,
80
Какъ си уре фафъ бахче-ту,
Какъ си уре и си сее,
И тебе, Драве да си учи,
Да та учи да та научи:
Какъ си слевашъ на земе-та,
85
Да си учишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те,
Та ти е фала на земе.
Рече му Юда ни утрече
Слезе си, Драве, фафъ града
90
Фафъ града при майка,
Та си на майка думашъ
Думашъ, Драве, говоришъ:
Мале ле стара мале,
Какъ самъ, мале, фафъ гора,
95
Трева си мале, паса,
Та ми са, мале, дуделу—
Та самъ, мале, заплакалъ
Заплакалъ самъ завикалъ.
Дуръ си дойде Юда Самувила
100
Та ми вели ютговори:
Драве ле юначе ле,
Що си ми плачешъ и викашъ?
Хаде си иди при майка,
Та хи са мольба моли,
105
Да си ти изимъ даде,
Да ти шие бели дрехи
Бели дрехи ду земе-та;
Да та кара фафъ гора-та
Фафъ гора-та пещере-та—
110
Бога си праща Лана юнака,
Лана юнака Грую войвода,
Да та кара на небе-ту;
Та си та Бога учи
Да си урешъ фафъ бахче-ту,
115
Да си сеешъ бела пшеница.
Благна ти, Драве, майка,
Чи си е каилъ станала
Да та кара фъ пещере-та.
120
До кога-то кметъ-тъ колелъ курбанъ-тъ пеели горня та песна, а после кога-то
сечели месо-то, и го турели въ казане-те да са готви пеели следоюща-та песна.
Песна 2.
Закарала стара майка
Закарала милна сина
Милна сина Драве юнакъ,
Чи гу е пременила
Пременила наредила,
5
Пременила гу съ бели дрехи
Съ бели дрехи ду земе-та,
Та гу фъ гора уткарала,
Фафъ гора фафъ пещере,
Та са рукна и подрукна:
10
Боже ле, мили Боже!
Видишъ ли, Боже, гледашъ
Чи ми е Драве фафъ гора
Фафъ гора фафъ пещере?
Мольба са, Боже, моле,
15
Да си пратишъ тое слуга
Тое слуга Лана юнака
Лана юнака Грую войвода,
Да гу фане за рока-та,
Да гу дукара на небе-ту
20
На небе-ту дуръ при тебе,
Та ти изметъ чини
Малу млогу деветъ години.
Аку си, Боже, каилъ ставашъ,
Па гу при мене пращашъ,
25
Да ми са, Боже, годи
Да ми са, Боже, жени
Йоще си майка ни утрекла
Гръмналъ си Бога тресналъ,
Та си дойде Лана юнакъ
30
Лана юнакъ Грую войвода,
Та си гу фана за рока,
Та гу кара на небе-ту;
Я си Драве ни фърка,
Та си чуди Лана юнакъ
35
Лана юнакъ Грую войвода
Що да прави що да стори.
Устави гу фафа гора-та
Фафъ гора-та пещере-та,
Та си фъркна на небе-ту,
40
На Бога са плачба плаче
Чи си Драве ни фърка
Ни си фърка на небе-ту.
Дуръ да са згответъ манжи-те моми-те и жени-те слагали трапези-те и пеели
следоюща-та песна.
Песна 3.
Лана ми на небе-ту,
Богумъ са плачба плаче,
Та му дума и говори:
Боже ле, мили Боже,
Сега, Боже, що да праве
5
Що да праве що да сторе?
Прати ма, Боже, фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Да закарамъ Драве юнакъ
Та гу фанахъ за рока-та,
10
Я си, Боже, ни фърка
Ни си фърка на небе-ту,
Па си гу, Боже, уставихъ
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Та си плаче и си вика.
15
Бога му са нажелилу
Нажелилу натъжилу,
Та си рукна Жива Юда
Жива Юда Самувила,
Та хи дума и говори:
20
Юду ле Жива Самувила,
Какъ си имашъ златни криле,
Да си дадешъ на Лана юнакъ
На Лана юнакъ Грую войвода;
Да си слезе фафъ гора-та
25
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Де си е Драве юнакъ,
Да си фъркне на небе-ту;
Чи гу е майка зарекла
Зарекла гу и убрекла,
30
Да ми седи фафъ сарае,
Та да ми изметъ чини
Малу млогу даветъ години.
Що да прави Жива Юда
Жива Юда Самувила,
35
Искара си златни криле,
Та ги даде на Лана юнакъ
На Лана юнакъ Грую войвода.
Слезе си фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
40
Де ми седи Драве юнакъ;
Какъ си плаче и си вика
Лепна му златни криле,
Лепна му ги на мишница—
Та гу фана за рока-та
45
Та си фъркна Драве на небе-ту
На небе-ту фафъ сарае.
Порти му са йотключили,
Чи са Драве ни годилъ,
Ни са годилъ ни са женилъ,
50
Ни замамилъ малка мома,
Та ми гюнефъ ни сторилъ.
Та си на Бога изметъ чини
Сега малу деветъ години.
Та му са веке дуделу,
55
Утъ Бога си изимъ тера:
Майка ми, Боже, поръчела
Поръчела, Боже, заръчела,
Да си седе малу млогу
Малу млогу деветъ години,
60
Та да ти изметъ чинамъ:
Деветъ години поминали
Поминали заминали,
Па си ма, Боже, ни пращашъ
Да си ида при майка,
65
Да са годе да са жене:
Що ми са си, Боже, налютилъ?
Що ми са си, Боже, разедилъ?
Изметъ ти самъ веке чинилъ,
Какъ ти изметъ чинилъ
70
Лана юнакъ Грую войвода.
Кога-то седнували на трапеза-та да са гостетъ, на връхъ-тъ турели урало-то
накичено съсъ разни цвете-та, а моми-те пеели следоюща-та песна.
Песна 4.
Дума си Драве говори
Дума си Драве на Бога,
Чи му са Бога разедилъ,
Чи му са Бога налютилъ,
Бога му вели ютговори:
5
Драве ле юначе ле,
Ни ти са самъ, Драве, налютилъ,
Ни ти са самъ, Драве, разедилъ.
Изметъ ми си Драве чинилъ
Сега малу деветъ години:
10
Що да та Драве, уче
Що до та, Драве, науче?
Да си слезешъ на земе-та,
Да си учишъ млади юнаци
Млади юнаци малки моми,
15
Да си та фальба фалетъ.
Ка' си ма, Боже, питашъ:
Нищу ти, Боже, ни сакамъ—
Да ми йотключишъ бахче-ту,
Да ма учи Жива Юда
20
Да си ора фафъ бахчету-ту,
Да си ора да си сее,
Чи ми са фъ гора дуделу
Да си паса една трева!
Бога ти изимъ даде,
25
Та ти бахче-ту йотключи,
Та си та Юда учила
Учила та научила,
Та си урешъ и си сеешъ;
Три ми са месеца бавишъ,
30
Та си на земе слевашъ:
Научилъ си ду млади юнаци
Млади юнаци малки моми.
Сега си на поле уратъ,
Сега си на поле сеетъ,
35
Тебе си фальба фалетъ!
Тебе си курбанъ колетъ!
Малки са моми фъ къщи,
Бела си пшеница варетъ,
Сега са веке задали,
40
На трапеза си пшеница подаватъ.
Кога-то подавали моми-те пшеница-та, секой единъ зевалъ пшеница, и скъцувалъ
отъ цвете-то на урало-то, кои-то цвете чували у дома си до друга-та година за
да хми дава Господъ берекетъ по ниви-те, пеели тога следоюща-та песна:
Песна 5.
Малки са моми на трапеза,
Варена пшеница подаватъ
Тебе си, Драве, фалетъ!
Тебе си Драве молетъ:
Кой си пшеница посега,
5
Съсъ пшеница бели цвете
Бели цвете бели китки,
На нива хми берекете,
На класе хми тое рока
Тое рока и деснива,
10
Да са роди бела пшеница,
Да са класе улебнали,
Да хми са хамбаре приполнили—
Ду година ти курбанъ колетъ,
Подаватъ си бела пшеница.
15
Най-сетне моми-те са фащали на хоро та играели около трапеза-та и урало-то, и
пеяли следоюща-та песна:
Песна 6.
Драве ле, Боже ле,
Фала ти на земе!
Курбанъ ти фафъ селу,
Кмета си курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три крави
5
Ду три крави елувити—
Йоку ти на поле,
Рока ти на нива,
Да са роди пшеница,
Да са лебни класе-те,
10
Да са полни хамбаре-те:
Уй ми, уй ми, Драве,
Уй ми, уй ми, Боже,
Йоще ти фала ду година!
Излели са ду три кмета,
15
Курбанъ ти са деветъ крави,
Деветъ крави елувити;
Моми са пременили
Пременили наредили,
Та си пшеница подаватъ.
20
Драве:
билъ царь и юнакъ, за кого-то верували че изнамерилъ урало-то.
Лана юнакъ: билъ първий-тъ слуга на Бога.
ЗА ДРАВИНЪ - ДЕНЪ
(Отъ
другио певецъ)
Песна 1.
Подрукна са Злата Майка
Подрукна са на небе-ту:
Ясни ми звезди асрици,
Вутре ми е личенъ-день
Личенъ-день Дривинъ-день.
5
Малки моми на земе-та
Събрали са фафъ селу-ту
Фафъ селу-ту у стара кмета,
Китки виетъ на уралу,
Прикичйли гу накичили,
10
Дривень си фальба фалетъ,
Чи е юнакъ надъ юнаци:
Училъ ги е научилъ ги
Да си уратъ съсъ уралу,
Бела пшеница да сеетъ.
15
Сдържите са, ясни звезди,
Сдържите са, фафъ мое сарае,
Та ми точите чисти кравни
Чисти кравни булевити,
Дривенъ ми е фафъ сарае,
20
Та си гу гозба гостите,
Съсъ кравни гу фальба фалите
Събрали са ясни звезди
Събрали са фафъ сарае,
Заточили чисти кравни
25
Чисти кравни булевити,
Дривенъ ми е фафъ сарае
Та си гу гозба гостетъ.
Па са звезди подрукнали:
Чуйте, моми, на земе-та!
30
Съберите са фафъ селу-ту
Фафъ селу-ту у стара кмета,
Повийте ми бели китки
Та си уралу накичите;
Фафъ селу-ту Дривенъ юнакъ
35
Та ми седналъ на уралу,
Въ десна му рока чисти кравни
Чисти кравни утъ небе-ту,
Седналъ ми на трапеза
Та си ва гозба гости,
40
Чи му е личенъ-день
Личенъ-день Дривинъ-день.
Събрали са малки моми
Малки моми у стара кмета,
На дори му златну уралу,
45
При уралу малки моми,
Накичили гу съ бели китки.
Спусналъ ми са йогненъ облакъ
И съсъ облакъ Дривенъ юнакъ,
Дрехи му са позлатили,
50
Та ми седналъ на уралу
На уралу на трапеза;
Искара си чисти кравни
Та си моми гозба гости.
Уста му са позлатили
55
Та хми вели ютговори:
Моми ле малки сруйки,
Я' ми хору поиграйте,
На тришь ми хору завъртите
Завъртите на уралу:
60
Ду година ми урете
Урете ми на поле-ту,
Сеете ми бела пшеница,
Па ми сте на ситна жетва.
Следоюща-та песна испевали тога като играели около урало-то.
Песна 2.
Мили друшки малки сруйки,
Днесъ ми е личенъ-день
Личенъ-день Дривинъ-день.
Слезалъ ми Дривенъ юнакъ,
Та ми седналъ на уралу,
5
Подалъ ни е чисти кравни,
Гостилъ на е на трапеза,
Златну ми уралу посривалъ,
Чи ша ми хору играете:
Тришь ми хору завъртите
10
На уралу на трапеза,
Ду година сте на ситна жетва.
Злата
Майка: верували че тия съдила на звездите и тие я имали като майка.
Асрици: значи пламенести като пламень-тъ на огань-тъ.
Дривинъ-день: билъ големъ праздникъ на наши-те дедове
кога-то зафащали хармане-те.
Дривенъ: за него верували, че той слезалъ отъ небе-то
и научилъ человеци-те да уратъ, и после да вършеетъ пшеница-та.
Сдържите: съберите са.
Булевити: значи много бели.
Сруйки: значи друшки.
Ситна: съ големи класе.
Посривалъ: значи укичовалъ съсъ разни цвете-та, кои-то
набирали моми-те.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ИЗОЧНА-ДЕНЕ
Кога-та немало дъждъ тримина селени отъ най-стари-те събирали моми, и пременовали съ китки една момичка сиракъ отъ баща и отъ майка, та я карали по село-то и пeели слeдоюща-та пeсна:
Песна 1.
Боже ле, Игне Боже,
Фальба ти, Боже, на земе-та!
Чи си, Боже, рану умисли
Рану йоще на Изочна-дене,
Та йотключи ясни сарае,
5
Де ми спие ясну слънце,
Чи утъ тебе изимъ нема
Да си грее тука долу
Тука долу на земе-та.
Та изгрелу ясну слънце,
10
Изгрелу е тука долу
Тука долу на поле-ту,
Дугодилу ясни зари
Ясни зари фъ наше града,
Фъ наше града на ниви-те
15
На ниви-те на пшеници-те;
Грелу ми е що е грелу
Сега малу три нидели,
Поле са узеленилу,
Пшеница пораснала,
20
Класе-те са расленили.
Разеди са Дъжна Бога
Разеди са налюти са,
Чи са моми ни излели
Да закаратъ малка мома,
25
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка,
Пременили е' наредили е,
Съсъ китки е' накичили;
Та е каратъ низъ града гулема,
30
Фоди мома утъ къща на къща
Та си е' дарба даруватъ,
Студна е вода полеватъ
Утъ глава-та ду ноги-те;
Сега моми каилъ ни станали
35
Да закаратъ малка мома,
Та са Бога налютилъ,
Дребна си роса ни роси;
Йоще е наетъ сторилъ:
Три години поминали,
40
Дуръ тога си роса роси!
Пшеници-те веке повенали
Повенали посъхнали.
Я ти са мольба молиме,
Да заключишъ сарае-те,
45
Три дни слънце да ми спие,
Да ни грее тука долу
Тука долу на поле-ту:
Умилилъ са Дъжна-Бога
Да йотключи ду белъ кладнецъ, 50
Де му са облаци-те
Облаци-те и магли-те,
Утъ кладнецъ си вода пиетъ,
Та са роса приросили
Приросили на поле-ту,
55
Класе те са улебнали;
Ега дойде Небна Юда
Небна Юда Самувила,
Фъ десна хи ръка златна сърпа,
Фъ лева хи ръка лебни класе,
60
Та ти, Боже, курбанъ колеме,
Бела ти пшеница носиме,
Песна ти, Боже, пееме
Чи е жетва застигнала;
Малки моми на поле-ту
65
Та си жнеетъ и си пеетъ,
Съсъ песна та фальба фалетъ!
Пели моми ни утпели
Мольба хми е на небе-ту.
Разеди са Игне Бога
70
Разеди са налюти са,
Та си прати угласина
Та са рукна и подрукна:
Слънце ле ясну слънце,
Лу де да си тука да си!
75
Потръгни си ясни зари
Да ни греешъ на земе-та,
Чи е поле присъханалу,
Присъхнали пшеници-те,
Класе-те са расленили.
80
Разедилъ са Дъжна Бога
Чи си греешъ сега малу
Сега малу три нидели,
Та си кладнецъ заключилъ,
Прогонилъ е облаци-те
85
Облаци-те и магли-те,
Та си вода ни пиетъ,
Ни си росетъ дребна роса.
Рече угласина ни утрече,
Чулу ми ясну слънце,
90
Та си зари потръгналу,
Та си флезе фафъ сарае,
Та си еде и си пие.
Флелу си фъ худае-та
Дека му е първу любу,
95
Та хи спие на скута,
Три дни ми слънце спие,
Три дни ми слънце ни изгрева.
Дъжна Бога каилъ ни станалъ,
Ни йотключе ду белъ кладнецъ, 100
Туку са йоще разедилъ:
Заключилъ е облаци-те
Облаци-те и магли-те,
Та ми роса ни росили
Сега малу три месеца!
105
Излели са малки моми
Излели са низъ полету
Та си виетъ бели роки
Та си плачетъ и си викатъ,
Па хми Бога мольба ни чуе!
110
Излелъ ми е старъ биларинъ
Та си на звезда курбанъ коле,
Йоще хи са мольба моли:
Звезду ле ясна зору,
Какъ си греешъ на високу
115
На високу на небе-ту,
Виде ли, звезду, ли ни виде
Кой е, звезду, гюнефъ чинилъ
Гюнефъ сторилъ дуръ на Бога?
Та са е мощне налютилъ,
120
Заключилъ е облаци-те
Облаци-те и маглите,
Та са ни росили сега малу
Сега малу три месеца:
Кой е гюнефъ сторилъ,
125
Царе е веке наетъ сторилъ
Да му сече руса глава.
Курбанъ коле старъ биларинъ
На звезда са мольба моли,
Та са звезда прорукнала:
130
Старъ биларинъ мой клавине,
Що ми са мольба молишъ
Та ми курбанъ колешъ?
Никой ми гюнефъ ни сторилъ!
Фъ ваше града хадетъ устаналъ: 135
Ега са Бога налютева
Та ни роси дребна роса—
Събиратъ са малки моми
Та са шетатъ низъ града гулема,
Де си има малка мома,
140
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка,
Пременили малка мома,
Пременили е наредили е,
Съсъ китки е накичили;
145
Та е каратъ низъ града гулема,
Фоди си мома утъ къща на къща
Та си е' дарба даруватъ
Студна е вода полеватъ
Утъ глава-та ду ноги-те,
150
На Бога е курбанъ!
Та са на Бога нажелилу
Нажелилу натъжилу,
Йотключилъ е белъ кладнецъ,
Напили са облаци-те
155
Облаци-те и магли-те,
Заросили дребна роса;
Сега моми каилъ ни станали,
Малка мома ни закарали,
Та са е Бога налютилъ,
160
Сеге века наетъ сторилъ:
Три месеца роса ни росилъ,
Йоще три години да ни роси!
Дуръ и поле да исъхне,
Пшеници-те да похренатъ.
165
Иди ми старъ биларинъ,
Събери ми малки моми,
Та ми са шетай низъ града гулема
Утъ къща на къща,
Да ми терашъ малка мома,
170
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка,
Пременувашъ е' наредувашъ,
Съсъ китки е накичовашъ,
Съсъ вода е полевашъ,
175
Фтреснала са потреснала
Та си е малка пиперица,
На Бога са мольба моли:
Боже ле Дъжне Боже,
Смили са мене, Боже,
180
Смили са нажели са,
Рекина самъ утъ бабайку
Утъ бабайку и утъ майка,
Нищу ми, Боже, фъ къщи!
Та си фоде низъ града
185
Утъ къща на къща,
Та си ма дарба даруватъ
Лебецъ, Боже, и нисуда,
Полеватъ ма студна вода:
Полей ги, Боже, ситенъ дъждецъ 190
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Белкимъ са класете улебнали,
Да си жнеетъ малки моми.
Ка' си пее малка мома
На Бога са нажелилу
195
Нажелилу натъжилу,
Заросилъ е ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса;
Задала са Небна Юда
Небна Юда Самувила,
200
Фъ десна хи рока златна сърпа,
Фъ лева хи рока лебни класе.
Рече звезда ни утрече
Закрила са на небе-ту,
Та са веке ни видела.
205
Старъ биларинъ фафъ града гулема,
Събралъ си е малки моми,
Та са шета низъ града гулема
Та си фоди утъ къща на къща,
Дуръ си намери малка мома,
210
Малка мома бизъ бабайку
Бизъ бабайку и бизъ майка.
Пременилъ е сама царе,
Пременилъ е наредилъ е,
Малки е моми накичили;
215
Излела е млада невеста
Млада невеста утъ сарае.
Изнела е тестис-та
Подела е малка мома:
Утъ глава-та ду ноги-те,
220
Фтреснала са малка мома
Фтреснала са потреснала
Та си е малка пиперица,
На Бога са мольба моли:
Боже ле Дъжне Боже,
225
Смили са мене Боже,
Смили са нажели са,
Рекина самъ утъ бабайку
Утъ бабайку и утъ майка,
Нищу ми, Боже, фъ къщи!
230
Та си фоде низъ града
Утъ къща на къща,
Та си ма дарба даруватъ
Лебецъ, Боже, и нисуда,
Полеватъ ма студна вода:
235
Полей ги, Боже, ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса;
Задала са Небна Юда
Небна Юда Самувила,
Фъ десна хи рока златна сърпа, 240
Фъ лева хи рока дебни класе.
Пела мома припела,
Царе е дарба дарува,
Три хи алтана лепналъ
На глава-та на гърлу-ту,—
245
Па ми фоди уть къща на къща,
Та си песна припева,
На бога са мольба моли.
Дуръ са на Бога нажелилу
Нажелилу натъжилу,
2 50
Йоключилъ е ду белъ кладнецъ,
Спуснали са облаци-те
Облаци-те и магли-те,
Напили са студна вода,
Заросили ситенъ дъждецъ
255
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Приросили долу на поле-ту,
Класе-те са улебнали.
Зададе са Небна Юда
Небна Юда Самувила,
260
Фъ десна хи рока златна сърпа,
Фъ лева хи рока лебни класе,
Привила си лебни класе
Привила ги на глава-та;
Шетнала са низъ града
265
Та ми фоди утъ къща на къща,
Събира си малки моми,
Да излезатъ на поле-ту,
Да си жнеетъ пшеници-те.
Даде Господъ и натдаде,
270
Протегналъ си десна ръка
Протегналъ е на поле-ту,
Та си прироси ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса.
Заръчела Небна Юда
275
Небна Юда Самувила
Заръчела поръчела:
Ега са върнатъ утъ поле-ту
Утъ поле-ту утъ жетвица,
На Йогне си курбанъ колетъ—
280
Чи са йоще рану умисли
Та йотключи ясни сарае,
Та искара ясну слънце
Да си грее на поле-ту
На поле-ту на ниви-те,
285
Та си поле узеленилу,
Пшеница е пораснала,
Класе-те са расленили.
Игне:
билъ Богъ на огань-тъ съдилъ и на слънце-то.
Дугодилу: значи управилу, упрелу.
Расленили: Значи дали много берекетъ.
Дъжна: билъ Богъ на дъждъ-тъ.
Улебнали: лебъ фанали.
Небна Юда: седела на небе-то, а слевала и на земя-та
и учила человеци-те за звезди-те що са на небе-то.
Угласина: тилелинъ.
Клавинъ: магиосникъ.
Похренатъ: извенатъ.
Пиперица: пиперуда.
Омили са: помилуй ме.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЬ ГРОЗДИНЪ-ДЕНЬ
Гроздицу ле Самудива,
При Бога ми седишъ,
При Бога на небе ту,
Та си флевашъ фафъ бахче-ту,
Та си берешъ белу грозде,
5
На Рую си вину точишъ
Та гу служба служишъ
И му са мольба молишъ:
Боже ле, Рую Боже,
Изметъ ти, Боже, праве
10
Сега малу три години,
Та ти бера белу грозде,
Та ти точе руйну вину
И та служба служе:
Сега ми изимъ давашъ
15
Да си флеза фафъ бахче-ту,
Да искарамъ ду три лози?
Крали Марку фафъ сарае,
Ша ги носи долу на земе-та,
Фъ сарае си лозе сее;
20
Та си бере белу грозде,
Та си прави руйну вину;
Ега бере белу грозде
Мене си курбанъ коле:
Ега бере на Гроздинъ -день
25
Лоза му на глава-та,
Ега прави руйну вйну
Тебе си курбанъ коле,
Чеше му фафъ рока-та
И фафъ чеше руйну вину.
30
Бога ти изимъ даде,
Та искара ду три лози,
Подаде ги на Крали Марку,
Донесе ги долу на земе-та,
Та ги сее фафъ сарае;
35
Направилъ ти личенъ-день
Личенъ-день Гроздинъ-день,
Та ти курбанъ коле—
Пу земе-та белу грозде
Белу грозде руйну вину.
40
Фальба та Гроздице фалиме!
Днесъ ти е личенъ-день,
Та ти курбанъ колеме;
Деветъ са моми на лозе-ту,
На глава си лоза повили,
45
Та ти са мольба молетъ:
Да си спуснешъ десну крилу
Десну крилу на лозе-ту
Да гу бранишъ утъ неволе!
Ду година ти хору играеме
50
И съсъ лоза на глава-та,
На лоза-та белу грозде:
Хуй, хуй, Гроздице,
Мольба ни чуешъ!
Спусна си десну крилу
55
Присени си лозе-ту.
Рую: верували че той изнамерилъ вино-то, и му колели курбанъ като на Бога.