ЛИЧЕН-ДЕНЪ ПЪРВИНЪ-ДЕНЪ
Четири дене предъ Гергювъ-день некогашь колели курбанъ ягне-та зарадъ заще-то
вейке поминала зима-та и дошло лето; три моми още предъ слънце-то ходили въ нъкое
бахче, и стоели подъ тринтафилъ-тъ и испевали следоюща-та песна:
Песна 1.
Юда самувила Филка Милушка
Фъркнува си фафъ бахче-ту
Утъ дъру на дъру на бела руже,
Съсъ лику са присмива.
Съсъ уста си песна пее:
5
Боже ле ду Летна Бога!
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Зададе са тое лету,
Изгрелу си ясну слънце,
10
Вутре рану Първа дене.
Събрали са ураче-те,
Съ ураче-те малки моми,
Събрали са фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница,
15
На тебе си курбанъ колетъ
Ясну пиле, суру ягне,
Чи ти е личенъ-день
Личенъ день Първинъ-день,
Фала ти, Боже, на земе-та,
20
Фала ти е рану предъ зорница
Предъ зорница, предъ слънце-ту!
Чи прогони люта зима
Люта зима снегувита,
Зададе са тое лету;
25
Ураче-те курбанъ колетъ,
Малки моми фафъ бахче-ту
Та си бератъ бели китки
Вели китки усениви,
Китки праветъ злату ги повиватъ,
30
Та си кичетъ ясну пиле,
Какъ си фърка на небе-ту
Да ти дойде фафъ сарае,
Пиле ти са мольба моли
Да си пратишъ берекете
35
Вела пшеница, белу грозде;
Моми жнеетъ бела пшеница
И ти праветъ чисти кулаци,
Юнаци си грозде бератъ
И ти праветъ руйну вину—
40
На Руе дене фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Летница
Личенъ ти день Руинъ-день—
Та си едатъ чисти кулаци,
Та си пиеть руйну вину
45
Тебе си Боже фала фалетъ.
Рану ми припева филка Юда
Филка Юда и Милушка,
И си фъркна фафъ сарае,
Пробудила царе и везире:
50
Варай царю и везирю,
Стани, царю, стига спиешъ!
Помина си люта зима
Люта зима снегувита,
Лету ми са зададе
55
И съсъ лету личенъ-день
Личенъ-день Първинъ день,
Та на Бога курбанъ колешъ
Предъ зорница йоще предъ слънце-ту.
60
Като испевали песна-та, една-та отъ техъ ходила низъ село-то и пеела
следоюща-та песна:
Песна 2.
Чули ли сте мили друшки
Мили друшки малки моми?
Прилетнала филка Юда
Филка Юда и Милушка
Фафъ бахче-ту на дъро-ту
5
На дъроту на бела руже,
Летна Бога фала фали:
Изгрелу е ясну слънце
Прогонилу люта зима
Люта зима снегувита.
10
Песна пее дуръ ду Бога!
И си летна фафъ сарае
Рану йоще предъ зорница,
Пробудила царе и везире,
Чи е веке личенъ-день
15
Личенъ-день Първинъ день.
Събиратъ са ураче-те,
Съ ураче-те малки моми,
Събиратъ са фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Летница,
20
Та си фащатъ ясну пиле,
Стаду пасе фафъ гора-та
И фафъ стаду суру ягне,
На Бога ги курбанъ колетъ.
Фодите, моми, фафъ гора-та,
25
Фодите ми щетайте са—
Срета на сретева Първа Юда,
На глава та златна типсие,
Фафъ типсие бели китки
Бели китки усениви,
30
Съсъ злату ги повиваме
Кичиме си ясну пиле,
Да си фъркне на небе-ту
На небе-ту и при Бога,
Та му са мольба моли
35
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде.
Мили друшки малки моми,
Мольба ви са моле
Стига веке при майка си!
40
Я ми излезите на сукака
Та ва карамъ фафъ сарае,
Утъ сарае фафъ гора-та:
Пременилъ ва царе наредилъ ва
Съ бели дрехи ду ноги-те,
45
Съсъ златна махрама глава-та.
Кога-то испевала мома-та песна-та, излевали други деветъ моми и утивали въ
къща-та на най-старий-тъ, който билъ въ село-то, тамо играели хоро,и пеели
следоюща-та песна:
Песна 3.
Излели са деветъ моми
Деветъ моми деветъ друшки
Мощне крихумъ на ранина,
Ниту майка да ги види,
Ниту майка ниту сесра.
5
На сукака малка мома,
Подава хми бела ръка,
Играе ми малка мома
Уткара ги фафъ сарае.
Де ги чека царе и везире,
10
На дори ми хору играетъ
Малу млогу три сахате.
Царе си е на дивана-та,
На либе си приговори:
«Искарай ми бели дрехи
15
Бели дрехи златни махрами,
Дарба си дарувамъ малки моми.
Малки моми фафъ гора-та
Та си бератъ бели китки
Бели китки усениви
20
Съсъ злату ги повиватъ,
Та ми китетъ ясну пиле,
На Летна Бога курбанъ коле
Да ми прати берекете
Бела пшеница, белу грозде.»
25
Искара си бели дрехи
Бели дрехи златни махрами,
Пременили са малки моми
Пременили са наредили са,
Бели дрехи ду ноги-те,
30
Златни махрами на глава-та,
Та си фодетъ фафъ гора-та,
Играетъ ми песна пеетъ:
«Юду ле Първа самувилу,
Вутре, Юду, личенъ-день
35
Личенъ-день Първинъ-день,
И царе ти курбанъ коле
Ясну пиле суру ягне.
Бога та, Юду, пратилъ
Да прогони люта зима
40
Люта зима снегувита,
Угрева си ясну слънце.
Ураче те фафъ гора-та
И си фащатъ ясну пиле
Ясну пиле, суру агне—
45
Знаешъ, Юду, ни забарешъ,
Ега царе курбанъ коле
На Бога са мольба моли
Да му прати берекете
Малки моми съ бели китки
50
Съ бели китки усетеви
Та си китетъ ясну пиле,
Люта зима снегувита
Фафъ гора си китка ни устана,
Бела китка исъхнала;
55
Фафъ тое бахче слънце грее
Прогонюва люта зима
Йоще китки ни исъхнали;
Царе на пратилъ фафъ гора-та
Китки да береме,
60
Я си китки ни устанали —
Та ти са мольба молиме,
Да си флезешъ фафъ бахче-ту,
Да наберешъ бели китки
Бели китки усениви,
65
Дарба, юду, на дарувашъ:
Фъ наше града люта зима,
Кой ти китка померисалъ
Лету му станалу,
Слънце му изгрелу.»
70
Пели моми и припели,
Първа Юда фафъ бахче-ту,
Та си бере бели китки
Бели китки усениви
И си глава укичила;
75
И турила фафъ типсие,
Та са шета низъ гора-та
И си тера малки моми,
Гласумъ рука низъ гора-та:
«Иди си зима бегай си
80
Лету веке пристигналу,
Ша изгрее ясну слънце» -
Дума Юда китки фърле
Сичка гора померисала,
И си найде малки моми,
85
Дарба ги дарува бела китка
Бела китка усенива.
Деветъ моми фафъ сарае
Фафъ сарае дуръ при царе—
Ни са дошли ураче-те,
90
Йоще пиле ни фанали
Ясну пиле суру агне—
Царе ги гозба гости,
И му седетъ фафъ сарае.
95
После са събирали много моми и момче-та, та ходили въ гора-та, дъ са били
овце-те, и закарували ягне-та за курбанъ; кога-то са връщали деветъ-техъ моми
излевали та ги причекували и накитевали ягне-та като испевали тая песна:
Песна 4.
Задали са юнали,
Задали са малки моми
Утъ тае гора утъ Белъ Дунавъ
Юнаци ми носетъ ясну пиле,
Малки моми суру агне,
5
Ясну пиле утъ белъ Дунавъ,
Суру агне утъ гора-та.
Излезите мили друшки
Мили друшки малки моми
Юнаци ми пречекайте,
10
И юнаци малки моми.
Деветъ моми на широки дори
Та си виетъ бели китки,
Бели китки усениви
Съсъ се злату ги повили,
15
Та си китетъ ясну пиле
И гу китетъ песна припеватъ:
«Варай, пиле ясну пиле,
Китка ти, пиле, на глава-та!
Какъ та царе курбанъ коле
20
И си фъркашъ на небе-ту,
Аку са на Бога мольба молишъ,
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде,
Криле ти са позлатили,
25
Йочи ти са йогневили,
Носиме та фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница,
Та та царе курбанъ коле—
Ти си фъркашъ на небе-ту,
30
Суру агне си закала
Та на гозба гости—
Аку ти са криле ни позлатили,
Йочи ти са ни йогневили,
Фърлеме та фафъ Белъ Дунавъ,
35
Удави са пиле фафъ вода-та!
Йоще песна моми ни припели
Ясну пиле са позлатилу,
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили—
40
Слези ми, дарю и везирю,
Премени са нареди са
Златна дреха ду ноги-те,
На скути златна храмина,
Фафъ ръка ти златна ужина,
45
Чи си, царю, курбанъ колешъ
Ясну пиле, суру агне,
Ясну пиле са позлатилу,
Криле му са позлатили.
Йочи му са йогневили.»
50
Царе моми ни верува,
Я си слова на широки дори,
Та си виде ясну пиле:
Криле му са позлатили,
Йочи му са йогневили.
55
И си праща деветъ моми
Да му идатъ на хамама,
Да са банетъ да са миетъ,
Чи на Бога курбанъ колетъ.
Царе си е фъ худае-та,
60
Премени са нареди са
Златна дреха ду ноги-те,
На скути златна храмина,
Фафъ ръка му златна ужина-
Слезалъ царе на дори,
65
И си чека малки моми.
Излеватъ си утъ хамама,
Уть лику хми слънце грее!
И царе са чудумъ чуди
Що са моми побелели,
70
Утъ лику хми слънце грее.
Курбане-те
ги колели близо до гора-та дето имало и пещеря; седели тамо три дни; кога-то
навървели моми-те пеели следоюща-та песна:
Песна 5.
Навървилъ ми царе
Навървилъ ми фафъ гора-та.
Фафъ гора-та фафъ летница,
Пу нег' идатъ ураче-те,
На глава-та златна типсие,
5
Фафъ типсие суру агне;
Пу техъ идатъ малки моми,
На глава-та златна типсие,
Фафъ типсие ясну пиле,
Слънце йоще ни изгрелу
10
Царе си е фафъ гора-та.
Запади са малка мома
Та си флезе фафъ летница,
Спуснала си железни капии,
На капии седемдесе ключерници,
15
Та ни дава ником' да флезе
И на царе на везире.
«Царе хи са мольба моли:
Що ми терашъ малка мома
Що ми терашъ и ти давамъ?
20
Йотори ми железни порти,
Да си флеза фафъ летница,
Слънце веке ша изгрее
Та ми са Бога налютева».
«Ютговори малка мома:
25
Давай, царю, и натдавай,
Нищу ти, царю, ни терамъ,
Лу ти терамъ суру ягне
Да на гостишъ фафъ Летница.
Давамъ, моме, суру ягне,
30
Йотори ми железни порти.
Аку си ма, царю, ни мамишъ,
Ша ти дойде Първа Юда
Съсъ тоега фафъ ръки-те,
Ударила железни порти
35
Искапали ключерници-те.»
Рече мома ни утрече
Зададе са Първа Юда,
Налютила са разедила са:
Варай, царю и везирю,
40
Днесъ ми е, царю, Личенъ-день
Личенъ-день Първинъ-день,
Прогонихъ си люта зима
Люта зима снегувита,
Ти ма, царю, ни саидисувашъ:
45
Слънце веке си изгрева
Йоще курбанъ ни ми колешъ
И ни флевашъ фафъ летница,
Та ти са Бога разедева
Разедева налютева,
50
Ни са вращашъ фафъ сарае.
«Ютговори царе и везире:
Варай, Юду, Първа самувила,
Що да праве що да сторе,
Запади са малка мома
55
Та си флезе фафъ летница,
Заключи ми железни порти,
Спуснала е седемдесе ключерници,
Ни ми дава да си флеза,
И на мене на везире,
60
Та са чуде що да праве
Що да праве що да сторе,
Чи ми тера суру ягне
Да ги госте фафъ летница.
Язъ хи давамъ суру ягне,
65
Па ми порти ни утаре,
Лу ми дума и говори:
Аку си ма, царю, ни мамишъ,
Ша ти дойде Първа Юда
Съсъ тоега фафъ ръки-те,
70
Ударила железни порти
Искапали ключерници-те.
На порти е Първа Юда
Съсъ тоега фафъ ръkи-те,
Та удари железни порти
75
Искапали ключерници-те.
Флезе царе фафъ летница,
И съсъ царе ураче-те
Ураче-те малки моми,
Та на Бога курбанъ коле
80
Курбанъ коле ясну пиле:
Kакъ си фъркашъ ясну пиле
На небе-ту и при Бога,
Малки моми песна му припеватъ,
На Бога са мольба молишъ,
85
Да си прати берекете
Бела пшеница, белу грозде;
Малки моми пшеница ми жнеетъ
На Бога си кулаци праветъ,
Чисти кулаци утъ бела пшеница;
90
Юнаци си грозде бератъ
Па на Бога руйну вину,
Ега си е Личенъ-день
Личенъ-день Руинъ-день,
Та си едатъ чисти кулаци
95
И си пиетъ руйну вину.»
Малки моми песна пеетъ
Йоще са пиле позлатева,
Та си фъркна на небе-ту,
И си фърка и си пее
100
«Иди си зима бегай си
Чи е лету пристигналу,
Ша изгрее ясну слънце »
Фъркна пиле ни са виде.
И изгрелу ясну слънце,
105
Какъ гу виде царе и везире,
Фала слънце си пофали.
Та утиде си фафъ бахче-ту,
Фафъ ръки му златну уралу
И бахче-ту приурава,
110
Та си сее бела пшеница,
И си сее белу грозде,
Па са враща фафъ Летница:
Малки моми дарба дарува,
Дарба ги дарува златна алтана,
115
Па алтана ясну слънце
Какъ изгрелу съ ясни зари—
И хми дава суру ягне
Фафъ летница да са гостетъ
Чи е зима поминала,
120
Люта зима снегувита,
И е лету пристигналу.
Малки моми са чудумъ чудетъ
Какъ си гответъ суру ягне,
Йогань нема фафъ летница.
125
Прилетнала Първа Юда
Та хми дума и говори:
«Ой, ле вие малки моми,
Йоти са, моми, чудумъ чудите?
Та ни готвите суру ягне,
130
Да са гостите фафъ летница:
Зима веке поминала
Та е лету пристигналу.
Шо ни, Юду, думашъ,
Думашъ, Юду, и говоришъ:
135
Фафъ летница йогань ни устаналъ!
Суру ягне ни готвиме,
Фафъ гора са ни гостиме,
Поминалъ ти веке Личенъ-день
Личенъ-день Първйнъ-день.»
140
Налюти са Първа Юда
Та хми вели ютговори:
«Я ми турите златна траница,
Фафъ траница суру ягне,
Я задувамъ ветрове-те
145
Ветрове те фуртуни-те
И си фърлемъ бела снега,
Па са зима повърнала
И си лету побегналу.»
Малки моми заплакали,
150
Турили си златна трница,
Фафъ траница суру ягне,
Та ми седетъ и ми пеетъ:
«Слънце ле ясну слънчице,
Изгрей ми, слънце, фафъ гора-та,
155
Йогань, слънце, да ни валишъ,
Чи е веке Личенъ-день
Личенъ-день Първинъ-день,
Суру ягне да си готвиме,
Фафъ летница да са гостиме—
160
Седели сме фафъ гора-та
Та ни са веке дуделу—
Йоще песна ни припели
Изгрелу е ясну слънце,
Изгрелу е мощне налютену,
165
Пудъ траница силънъ йогань,
Та си гответъ суру ягне,
Фафъ летница ми са гостеть.
Дуръ са веке помръчилу,
Излеватъ ми утъ летница,
170
Та са шетатъ низъ гора-та,
Песна пеетъ дуръ ду Бога
«Иди си зима иди си
Чи е лету пристигналу.»
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ МАСИНЪ-ДЕНЪ
Едно врeмя въ село-то на пeснопeецъ-тъ пролеть-та на 23 Априлiя на день на
Гергювъ-день колели курбанъ на Бога; секой единъ готвилъ по едно ягне дома си и
са гощавали; а отъ село-то закалали деветъ овна, кои-то ги колели на поле-то въ
поднозие-то на гора-та где-то са събирали много моми та ги готвили, но огань не
навалели, но три моми кришомъ да ги не види некой навалели огань-тъ подъ
казане-те, и са скривали въ гора-та; другите моми подстикали огань-тъ и играели
около казане-те та пеели следоюща-та песна:
Песна 1.
Боже ле Боже йогница!
Зимна са Бога налютилъ,
Зимна Бога Снегина,
Налютилъ са разедилъ,
Тешка са зима задала
5
Тешка зима снегувита,
Бела снега на поле-ту—
Малки са моми ни излели
Ни утишли на седенки.
Сегa зима поминала,
10
Застигналъ си млада Масина
Млада Масина млада Асуица,
Та сме утъ града излели,
Ни сме, Боже, на поле-ту,
Я сме, Боже, фафъ гора-та;
15
Деветъ сме моми и девойки,
Се сме една на майка,
Носиме, Боже, фафъ гора-та
Сека моми царна пуйса,
Фъ десна рока ясна книга,
20
Царна пуйса позлатена,
Ясна книга посребрена,
Позлатилъ ги наше царе
Наше царе млада Има,
Какъ си форкналъ на небе-ту
25
На небе-ту и при Бога—
Слелъ си Има на земе-та,
Съсъ кмета си говорилъ
Говорилъ си и си думалъ,
Думалъ му и гу канилъ
30
Курбанъ да ти коле,
Стара вета да гувее:
Да ти коле царни пуйки
Царни пуйки позлатени.
Сега на пратилъ стара кмета,
35
Пратилъ на тука долу
Тука долу на поле-ту
На поле-ту ду гора-та,
Песна ти, Боже, пееме:
«Стара ти кмета курбанъ коле
40
Курбанъ коле царни пуйки,
Готвиме ги царанъ пуйникъ,
Готвиме сега малу
Сега малу три нидели,
Та си фъ гора седиме —
45
Йоще сме, Боже, ни ели,
Ни сме ели ни сме пили,
Сега ни са веке приелу,
Сега ни са веке припилу,
Та са чудумъ чудиме—
50
Йоще ти курбанъ колеме
Колеме ти царни пуйки,
Готвиме ги царанъ пуйникъ,
Я си йогань немаме:
Порачелъ ни стара кмета
55
Порачелъ ни зарачелъ,
Да си йогань ни валиме.
Боже ле, Боже Йогница,
Мольба ти са. Боже, молиме:
Ссдишъ, Боже, на високу
60
На високу на небе-ту
На небе-ту фафъ сарае,
Де си ти е ясенъ йогань,
Всекни си, Боже, ясенъ йогань
Да запалишъ ясну сланце,
65
Да изгрее на земе-та
На земе-та на поле-ту,
Да са готви царанъ пуйникъ,
Готви са фъ трениците,
Да си фсекне силанъ йогань
70
Да готвиме царни пуйки
Царни пуйки позлатени,
Заклалъ ги стара кмета,
Да седнеме на трапеза
Да седнеме да ядиме,
75
Да ядиме царанъ пуйникъ,
Да пиеме руйну вину
Руйну вину тригодишну;
Какъ си грее ясну сланце
Да си гони люта зима
80
Люта зима снегувита,
Чи ни са, Боже, ду дела!
Ни сме прели на седейки,
На седейки и на тлънки—
Пееме ти, Боже, ясна песна,
85
Съсъ песна та фалиме.
Па си чекаме фафъ гора-та
Да изгрее ясну сланце,
Да уреме на поле-ту,
Да купаеме на лозе-ту—
90
Живу пиле да си форкне
Да си форкне низъ поле-ту—
Лу ни са, Боже, дуделу
Та си фъ гора ни седиме.
Има царе си зарачелъ
95
Зарачелъ е и порачелъ:
Да са шетнем низъ поле-ту
На поле ти курбанъ колеме,
Курбанъ ти колеме суру агне
Суру агне усуресту
100
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Пееме ти ясна книга
Та си та фальба фалиме!
Чи си йогань светнувашъ
105
Ясну си сланце упалешъ,
Та изгрева на небе-ту
Та си грее на поле-ту
На поле-ту фафъ гора-та;
Пееме ти ясна песна
110
Ясна песна ясна книга,
Писалъ е наше царе
Наше царе млада Има—
Какъ си седелъ на небе-ту
На небе-ту три години
115
На Бога изметъ чини—
Блага Бога ублагналъ си,
Та си гу дарба дарува
Дарува гу ясна книга
Ясна книга позлатена,
120
Фъ ясна книга ясна песна;
Иоще му Бога зарачелъ:
Какъ си слева на земе-та,
Аку си му на сорце неволе,
На Бога курбанъ да коле,
125
Да му пее ясна песна,
Ясна песна ясну сланце,
Хемъ да му са мольба моли,
Та му нищу ни станалу,
Неволе му растанала.
130
Бога му заракъ зараче,
Царе му дума приговорилъ:
Боже ле, мили Боже,
Дарувашъ ма ясна книга,
Я си йоще ни знамъ
135
Да си пее ясна книга,
Ясна книга ясна песна,
Да ми е неволе на сорце,
Неволе ми са ни растанала.
Дуръ тога гу Бога училъ
140
Училъ гу научилъ—
Та си пее ясна книга
Ясна книга ясна песна.
Йоще му заракъ зараче:
Ега слезе на земе-та
145
На земе-та на поле-ту,
Да си найде деветъ моми
Деветъ моми и девойка,
Деветъ моми една на майка,
Да ги кара фафъ сарае,
150
Да ги има за неволе:
Да ги учи ясна песна
Дуръ на Бога да са молетъ.
Утъ небе-ту царе на земе-та,
Фъ десна му рока ясна книга ,
155
Блеснала си зернала си
Какъ си зернува ясна зора.
Шетналъ са царе низъ града,
Закаралъ си стара кмета,
Та си тера деветъ моми,
160
Деветъ моми една на майка,
Та си намера намерилъ,
Та на има фафъ сарае—
Та на учи ясна песна,
Училъ на, Боже, научилъ.
165
Сега ни, Боже, мольба чуешъ!
Мольба ти са молиме на поле-ту
На поле-ту на ливаде,
Да са готви царанъ пуйникъ.
Та си чекаме малка мома,
170
Чекаме е фафъ гора-та
Сега малу три нидели,
Йоще си мома ни дойде,
Йоще ни хаберъ ни носи
Дал' ми изгрела ясна зора
175
Ясна зора и зорница,
Сьсъ зора ясну сланце,
Дал' си поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Зададе са ясну лету
180
Ясну лету и топливу—
Зима са веке дудела
На юнаци и на моми,
На иргене на иргенки.
185
Утрина-та рано още до кога-то не изгрело слънце-то предъ зора-та ходили много
моми въ гора-та да чекатъ пролеть-та, а онези три-те моми, кои-то навалели
огань-тъ кришомъ, ходили въ гора-та и испевали следоюща-та песна:
Песна 2.
Малка мома фафъ сарае
Фафъ сарае на небе-ту,
Та си утъ сарае ни излела
Сега малу шестъ месеца,
Ни ми следа фафъ гора-та
5
Чи е гора побелела
Побелела уснегнала.
Зимна са Бога налютилъ,
Зимна Бога Снегина,
Налютилъ са разедилъ,
10
Та си юнакъ пратила
Фафъ рока му бела каната,
Та си фарле бела снега
Та си гора побелилъ,
Дуръ си гора запустилъ.
15
Малка мома Дурга Юда
Дурга Юда Самувила
Сега веке си излезе
Та са шета низъ гора-та,
Дарба хи е фафъ роки-те,
20
Дарба хи е бели цвете
Бели цвете урпица билька,
Билька фарле низъ гора-та
Та си рука ду небе-ту:
Чуйте ми деветъ моми
25
Деветъ моми и девойки,
Курбанъ сте, моми, колели
Царни пуйки позлатени,
Курбанъ сте колели на Йогница,
Пели му сте яспа песна,
30
Съсъ песна му са сте молили,
Да изгрее ясна звезда,
Ясна звезда ясна зорница,
Да изгрее ясну сланце—
Седите ми на поле-ту
35
Сега малу три нидели
Та сте йоще ни видели.
Зададе са Барва Юда
Барва Юда Барвица месецъ,
Барва са Юда накичила,
40
Накичила са бели цвете
Бели цвете бели китки;
Фафъ роки-те златна тоега
Златна тоега костевица,
Та си гони люта зима
45
Люта зима снегувита
Бегай, зиму, бегай
Чи си лету дойде
Лету веке пролету—
Рече Юда ни утрече
50
Фарлила си златна тоега
Златна тоега костевица,
Изгрела ми ясна зора,
Съсъ зора ясну сланце.
Па си флезе Барва Юда
55
Флезе ми фъ пещере-та
Фъ пещере-та фафъ бахче-ту,
Та си бере бели цвете
Бели цвете бели китки,
Фафъ кошница бели цвете
60
Бели цвете билъка урпица,
Та си вели ютговори:
Фодите ми деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Фодите ми фафъ бахче-ту,
65
Чи си ва дарба дарувамъ
Бели китки бели цвете,
Да си глава накичите,
Да са фальба фалите
Чи е лету застигналу
70
Лету йоще и пролету,
Съсъ лету Барвица месецъ.»
Чули ми деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Чи си пее малка мома,
75
Малка мома Дурга Юда
Дурга Юда Самувила,
Шетнали са фафъ гора-та
Та е намера намерили:
На глава хи бели цвете
80
Бели цвете бели китки,
Фафъ рока хи златна кошница,
Фафъ кошница бели цвете
Бели цвете бели китки
Бели цвете и урпица.
85
Шета са Дурга низъ гора-та
Та си фарле бели цвете
Бели цвете бели китки,
Я си йоку на мернува
Да погледа малки моми
90
Малки моми и девойки;
Дуръ хи са моми замолили
Да хми даде бели цвете
Бели цвете бели китки.
Дуръ тога ги погледнала
95
Та ги дарба дарува,
Та хми глава накичила,
Па хми дума и говори:
Ой ми вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
100
Я ми са, моми, накичите
Съ бели цвете на глава-та
Съ бели цвете съ бели китки.
Доста ми сте фафъ гора седели—
Слезите ми тука долу
105
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ Бела града
Фъ Бела града фафъ Калица,
Де ва чека Има царе,
На дори ми веке слелъ;
110
Намерилъ си суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Та ва чека фафъ сарае,
115
На Бога гу курбанъ колете,
Ясна му песна пеете
Та си фадите ясна зора,
Ясна зора ясну сланце
Чи изгрелу на земе-та,
120
Съсъ сланце иде бела пшеница
Бела пшеница белу грозде;
Та са земе позлатила
Позлатила посребрила,
Фафъ сарае чисту злату
125
Чисту злату белу сребру:
Сички гу фальба фалетъ,
Сега гу вие фалите,
Сега му вие курбанъ колете.
Деветъ са моми накичили,
130
На глава хми бели цвете
Бели цвете бели китки.
Слели моми тука долу
Тука долу на поле-ту
На поле-ту фъ Бела града
135
Фъ Бела града фафъ Калица,
Де ги чека Има царе;
На дори му суру агне,
Суру агне и суресту
Суру агне пепелиту,
140
Я си на дори курбанъ ни коле,
Лу ги кара фъ пещере-та;
Малки са моми нажелилу
Нажелилу иатажилу
Чи ги кара фъ пещере-та,
145
Я си ги царе смирева
Та хми дума и говори:
Ой ле вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
Що ви са жельба нажелилу
150
Нажелилу натажилу?
Йоти ми вие ни молчите
Да ни ви са Бога налютилъ
Да ни ви са Бога разедилъ?
Чи на дори курбанъ да колете,
155
Ни си фоди суру агне
Ни си фоди на небе-ту
На небе-ту и при Бога,
Чи си Бога каилъ ни става
Да му са курбанъ коле
160
Фафъ сарае и на дори.
Дуръ си моми замолчели,
Та хми веке ни дума
Ни дума ни говори.
Та си моми курбанъ колетъ
165
Курбанъ колетъ суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
И му пеетъ ясна песна,
Та ги царе гозба гости
170
Малу млогу три нидели.
Па ги царе ни пратилъ,
Я ги кара фафъ сарае,
Та хми прави златну уралу,
Та си уратъ фафъ бахче-ту,
175
Та си сеетъ бела пшеница
Бела пшеница, белу грозде;
Три месеца поминали,
Зажнали ми бела пшеница,
Забрали ми белу грозде.
180
Утъ тога ми хадетъ устаналъ
Та са пее тае песна,
Та си фоди малка мома
Да са шета низъ гора-та
Да си рука да си дума
185
Иди си зима иди си
Да си дойде лету
Лету и пролету.
Другий-тъ день събирали са онези деветъ моми въ къща-та на хоже-та, та месили
чисти пити за курбанъ-тъ и пеели следоюща-та песна:
Песна 3.
Боже ле мили Боже,
Фала ти, Боже, на земе!
Училъ си, Боже, наше царе
Наше царе млада Има
Да си уре на поле-ту
5
Да си уре да си сее,
Да си жнее бела пшеница;
Па гу си Боже училъ,
Да си меси чиста пита
Чиста пита чиста леба.
10
Седелъ Има що ми седелъ,
Вакатъ му веке дойде
Да си слезе на земе-та,
Да си учи малки моми
Малки моми и девойки—
15
Ни му, Боже, стигналу
Чи си училъ да си уратъ
Да си уратъ да си сеетъ,
Да си жнеетъ бела пшеница,
Да си бератъ белу грозде;
20
Я ги йоще училъ,
Да си месетъ чиста пита
Чиста пита чиста леба,
Да си праветъ руйну вину
Руйну вину тригодишну,
25
На моми си думалъ
Думалъ и говорилъ:
Еле вие деветъ моми
Деветъ моми и девойки,
Богумъ си курбанъ колете,
30
Стара му вета гувеете,
Та са гозба гостите -
Я си немате чиста пита
Чиста пита чиста леба
Да си за Бога подавате,
35
Та ви са Бога налютилъ
Налютилъ разедилъ:
Сега ва, моми, уче,
Да месите чиста пита
Чиста пита чиста леба,
40
Какъ си курбанъ колете
И за Бога да подавате.
Туку ви са мольба моле,
Да ни ми са йоще годите,
Да ни ми са йоще жените.
45
Да ни ми юнакъ либите
Дуръ да дойде фратна Юда
Фратна Юда Самувила,
Юда ва дарба дарува,
Та ви дава златни криле,
50
Да фаркнете на високу
На високу фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та;
Фъ пещере-та Бога Йогница,
Та му изметь чините
55
Малу млогу три години,
Чи си каилъ станалъ.
Курбанъ коле стара кмета
Курбанъ коле суру агне.
Суру агне усуресту
60
Усуресту пепелиту,
Я си йогань ни фсекналь
Да си готви суру агне.
Да си ва гозба гости;
На Иогница са нажелилу
65
Нажелилу натажилу,
Йогань фсекна на небе-ту
Йогань падна на поле-ту,
Та си йогань навалилъ,
Готвили сте суру агне
70
Та са сте гозба гостили,
Та сте яли и сте пили.
Рече царе ни утрече
Форкна си фъ Бела града
Фъ Бела града фафъ Калица. 75
Деветъ моми устанали,
Деветъ моми и девойки,
Устанали на поле-ту,
Йоще си е личенъ-день.
80
Друга песна 4.
Зададе са фратна Юда
Фратна Юда Самувила
Та са рукна и подрукна:
Деветъ моми и девойки
Лу де да сте тука да сте.
5
Дурга Юда дарба ва дарила
Та ви глава накичила,
Накичила ва бели цвете
Бели цвете бели китки,
Та си зима поминала
10
Тешка зима снегувита,
Зададе са лету пролету.
Излели сте на поле-ту
На Бога си курбанъ колете
Та гу фальба фалите,
15
Йогань фсекналъ на небе-ту
Попалилъ си ясну сланце
Та изгрелу на земе-та,
Съсъ сланце ясну лету,
Та сте хаберъ чинили
20
Фъ Бела града дуръ на царе,
Та е царе курбанъ колелъ
Курбанъ колелъ суру агне,
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту.
25
Сега ма Бога пратилъ
Да си ва дарба даре:
Лепнувамъ ви златни криле,
Та си фаркате на високу
На високу фафъ гора-та
30
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Де ми седи Йогница Бога,
Седналъ ми фъ пещере-та
Сега веке три нидели—
Дуделу му са самъ самичекъ.
35
Никой му изметъ ни чини;
Брата му са налютилъ,
Ни му праща милна сесра
Да му точи студна вода
Да си гу служба служи.
40
Фъ уста му ясенъ йогань;
Седите му фъ пещере-та
Сега малу три години,
Точите му студна вода
Та гу служба служите,
45
Та му йогань угасевате
Да ни пали ясну сланце,
Да ни са сланце налютилу
Мощне люту да изгрее
Да присуши ду Белъ Дунавъ.
50
Да повенатъ пшеници-те:
Поминали три години
Та са веке годите
Та си юнакъ либите.
Рече Юда ни утрече
55
Лепна хми златни криле,
Лепна хми на мишници,
Фаркнали си на високу
На високу фафъ гора-та
Фафъ гора-та планина-та.
60
Въ тойзи си день събирали са деветъ моми, и премену-вали други три малки моми
до на 15: години, и ги откарували въ гора-та въ некоя пещеря, гдето утивалъ
по-напрешь хоже-та; моми-те седели тамо три дни съсъ хоже-та, и после са
връщали дома си; кога-то карали три-те моми пеели следоюща-та песна:
Песна 5.
Е, ти стара кмета,
Чулъ ли си ни си чулъ?
Йогница Бога фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Де ми седи самъ самичекъ;
5
Чи му са брата налютилъ,
Ни му праща милна сесра
Да му точи студна вода;
Сега са веке налютилъ,
Чи му са нажелилу
10
Нажелилу натажилу,
Йогань вие утъ уста-та
Да попали ясну сланце,
Дуръ да сланце налюти,
Дуръ да сланце разеди
15
Да присуши ду белъ Дунавъ,
Да повенатъ пшеници-те
Пшеници-те и седби-те.
Пратилъ си фратна Юда
Фратна Юда Самувила,
20
Та ти са мольба моли,
Да си пратишъ деветъ моми
Деветъ моми и девойки
Да му седетъ фъ пещере-та
Малу млогу три години,
25
Да му точетъ студна вода,
Ясенъ му йогань фафъ гора-та
Та си йогань погасева,
Ни са пали ясну сланце
Ни са пали ни са люти.
30
Чулъ ми е стара кмета,
Та си собралъ малки моми
Малки моми и девойки,
Пременилъ ги наредилъ,
Та ги пратилъ фафъ гора-та
35
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Та хми дума и говори:
Хаде вие малки моми,
Малки моми и девойки,
Хаде ми идите фафъ гора-та,
40
Седите ми фъ пещере-та
Малу млогу три години,
На Бога си точите студна вода
Та гу служба служите;
Я да ни ви са нажелилу
45
Нажелилу натажилу,
Язъ ви самъ юнаци намерилъ,
Лу да са утъ гора варнете,
Ша ва годе, ша ва жене—
Сички ва фальба фалетъ
50
Чи си дойде фратна Юда
Фратна Юда Самувила
Та си ва дарба дари,
Та ви лепна златни криле;
Да ни сте каилъ станали
55
Да фаркнете фафъ гора-та
Да седнете фъ пещере-та,
И Бога са налютилъ,
Ясенъ си йогань фсекналъ
Ясну си сланце попалилъ,
60
Та си грее мощно люту
Мощне люту налютену
Дуръ да присуши ду белъ Дунавъ,
Дуръ да повенатъ пшеници-те;
Сега веке да ва види,
65
Ни са веке люти,
Лу си пие студна вода
Та си йогань погасева;
Ни са люти ясну сланце
Я си грее мерну умериту
70
Дуръ да зрейнатъ пшеници-те.
Кога-то влизали три-те моми фъ пещера-та, каде-то
билъ старий-тъ хоже пеели следоюща-та песна.
Песна 6.
Е, ти Боже мили Боже,
Ти са си, Боже, налютилъ
Налютилъ йоще разедилъ,
Чи та брата ни сайдисалъ,
Ни ти пратилъ милна сесра
5
Да ти точи студна вода
Да та служба служи,
Да си йогань погасевашъ
Що са вие фафъ уста-та:
Никой ми, Боже, ни знаелъ!
10
Видела та фратна Юда
Фратна Юда Самувила,
Форкнала си фъ Бела града,
Та си на царе думала
Думала говорила,
15
Да собере девета моми
Деветъ моми и девойки,
Да ги прати фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та.
Има царе що да прави,
20
Собралъ си малки моми
Малки моми и девойки,
Та ги кара фафъ гора-та;
Я да ни си моми баветъ,
Срета ги сретила фратна Юда
25
Фратна Юда Самувила,
Лепнала хми златни криле,
Та си, Боже, фаркнали,
Сега флеватъ фъ пещере-та;
Я ти, Боже, излези
30
Излези, Боже, на порти-те
На порти-те на капиите,
Да си фанешъ малки моми,
Да ги фанешъ за рока-та,
Чи ми са, Боже, плашетъ
35
Та ни флеватъ фъ пещере-та:
Па ти са мольба молиме
Да ги, Боже, ни бавишъ,
Чи хми веке вакатъ дойде
Да са годетъ, да са женетъ,
40
Хай ми, хай ми
Бога ми излезе
На порти-те на капии-те,
Та си фана малки моми
Малки моми и девойки,
45
Фана ги за рока-та,
Та му изметъ чинатъ.
Студна му вода точетъ
Та си гу служба служетъ,
Та си йогань погасева,
50
Ни ми грее ясну сланце
Ни ми грее налютену
Налютену нажежену,
Та ми тече ду Белъ Дунавъ
Та са краветъ пшеници-те,
55
Ни ми са йоще повенали
Повенали посахнали;
Излели ми малки моми
Излели ми на поле-ту
Та ми жнеетъ бела пшеница.
60
Мольба ти са, Боже, молиме,
Да си моми ни бавишъ:
Да ти седетъ малу млогу
Малу млогу три години—
Па да ги пратишъ фъ Бела града, 65
Да си видетъ стара майка,
Чи хи са веке нажелилу
Нажелилу натажилу.
Три-те
моми седели фъ пещере-та съсъ хоже-та три дни, и тога пакъ утивали деветъ моми,
та ги закарували и пеели следоюща-та песна.
Песна 7.
Царю, царю млада Има,
Подай са, царю, излези
Да си видишъ малки моми
Малки моми и девойки.
Седели са три години
5
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
На Бога си изметъ чинили,
Точили му студна вода
Та гу служба служили,
Та ни са налютилъ,
10
Ни са, царю, разедилъ,
Лу си пиелъ студна вода
Та си йогань погасевалъ—
Ни ми грелу ясну сланце
Ни ми грелу налютену
15
Налютену нажежену
Да присахне ду белъ Дунавъ,
Да повене пшеници-те.
Варнали са малки моми
Малки моми и девойки,
20
Я ми са плачба плачетъ:
Ни си юнакъ намерилъ
Да ги годишъ да ги женишъ;
Чи си каилъ ни ставатъ
Да си либетъ юнакъ надъ юнаци 25
Да ни си е млада войвода!
Да ни хми, дарю, намеришъ,
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день ду година,
Курбанъ ти ни колетъ:
30
Ни ти колетъ суру агне
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту.
Яхна царе барза-та коне,
Та са шетна низъ поле-ту
35
Та причека малки моми
Малки моми и девойки.
Фъ сарае му трима войводи,
Трима войводи се юнаци,
У годи ги ужени ги.
40
Та ми седетъ фафъ сарае,
Млади си юнаци либетъ,
На царе изметъ чинатъ,
На трапеза служба служетъ.
45
Иогница:
билъ Богъ кой-то давалъ топлина-та като пращалъ огань на сланце-то.
Зимна: билъ Богъ кой-то съдилъ на зима-та,
пращалъ и снегове-те и студъ-тъ.
Снегина: билъ слуга на Зимна Бога, и го пращалъ
по гори-те да фърле снегъ-тъ.
Масина: значи Богъ на лето-то или Летна Бога.
Асуица: месецъ на наши-те дедове, и отъ него
зафа-щала пролеть-та.
Църна пуйса: било пиле големо, кое-то наши-те
де-дове хранили дома си, и го имали за курбанъ, както са сега кукошки-те.
Ясна книга: значи най-свята.
Има: билъ нашь царь, кой-то училъ человеци-те да
уратъ, да сеетъ, и други занаяте; а той са научилъ отъ Юди-те на небе-то.
Треници: казане.
Тлънки: тканье.
Църънъ пуйникъ: нарицали оная манже, коя-то
готвили на курбанъ-тъ съсъ пиле пуйса.
Дурга: била отъ Богици-те на небе-то.
Урпица: билька миризлива, коя-то излева
най-напрешь пролеть-та, и кога-то я видетъ человеци-те казуватъ че е вейке
пролеть.
Бърва Юда: била Богица на небе-то и съдила на
пролеть-та.
Бървица месецъ: определенъ билъ за празднуванье
на Бърва Юда.
Костевица: значи коккалена.
Кошница: кофнида.
Мернува: мерка.
Бела града: билъ прочуенъ че доходали Юди-те въ
него, та учили Има царя занаяте-то
Калица: значи Белъ.
ЗА МАСИНЪ-ДЕНЪ
(От другио
певецъ)
Едно время пролеть-та на 1-ьiй Априлiя колели кур-банъ отъ село-то три крави, а
секой единъ готвилъ кукошки и са гощавали; крави-те като ги турели да са
гот-ветъ, ни валили огань, но една малка мома много тайно никой да не знае
навалела огань, а други моми подвързани съ очи те за да не гледатъ играли хоро
около казане те, и испевали следоюща-та песна:
Песна 1.
Боже ле Йогне Боже,
Поминала тешка зима
Тешка зима снегувита,
Застигналъ е Магата
Магата Асуита.
5
Излели сме фафъ гора-та
Деветъ моми се девойки,
Чи сме една у майка,
Сека мома църна пуйка,
Сека мома ясна книга,
10
И се злату позлатени,
Позлатилъ ги Има царе,
И съсъ царе си говорилъ,
Курбанъ да ти коле
Църни пуйки позлатени—
15
Курбанъ, Боже, ти колеме
Църни пуйки позлатени,
Пееме ти ясна песна,
Фафъ гора-та седиме
Малу млогу три нидели;
20
Яди ни са пие ни са,
Колеме ти църни пуйки,
Готвиме ги ядиме ги,
Лу си йогань немаме.
Мольба ти са молиме,
25
Какъ си седишъ на небе-ту
Фъ йогнени те сарае,
И да фсекнешъ люта йогане
Да попалишъ ясну слънце,
Да изгрее на земе-та
30
На земе-та фафъ гора-та,
Силна йогне да си фсекне
Да готвиме църни пуйки,
Да ядиме да пиеме;
И да си прогони тешка зима
35
Тешка зима снегувита,
Чи ни са веке дудела.
Пееме ти, Боже, фалиме-та!
И чекаме фафъ гора-та
Да изгрее ясну слънце,
40
Да уреме низъ поле-ту,
Да копаме низъ лозiе-та,
Що е живу да просфетне
Да са шета низъ поле-ту.
Ни седиме веке фафъ гора-та, 45
И на праща Има царе
Да са шетаме низъ поле-ту,
На поле-ту курбанъ ти колеме,
Колеме ти суру агне
Що е едно у майка,
50
И ти пееме ясна книга,
Та та фальба фалиме!
Чи съсъ тое светла йогне
Ясну слънце са попале
И изгрева на земе-та
55
На земе-та фафъ гора-та;
Ясна песна ти пееме
Ясна песна ясна книга,
Що е писа Има царе
Ега беше на небе-ту
60
На небе-ту три години
И на Бога изметъ прави—
Вишну Бога ублагилъ са,
Та гу дарба дарева
Ясна книга позлатена
65
И фафъ книга ясна песна;
Какъ си слева на земе-та,
На душе му неволе,
На Бога курбанъ да коле,
Да му пее ясна песна,
70
Що е ясна кату слънце,
И да му са мольба моли.
И неволе му растанала;
Вишну гу дарба дарева,
Има царе му продумала
75
Боже ле Вишну Бога,
Давашъ ми ясна книга
И ма дарба даревашъ:
Що да праве ясна книга?
И да ми е неволе,
80
Ни си пее ясна песна,
И неволе ми са растанала.
Вишну Бога си гу ючи,
Та си пее ясна книга.
И му заръкъ заръче,
85
Какъ си слева на земе-та,
Да си найде деветъ моми,
Деветъ моми една у майка,
Да ги има фафъ сарае
И да му са за неволе:
90
Да ги ючи ясна песна
И на Бога да са молетъ,
Та му са неволе растанала.
Олезалъ царе утъ небе-ту,
Фафъ ръки му ясна книга,
95
У зарила са усенила са,
Я са шетна низъ града
Та си тера деветъ моми
Що са една у майка —
Насъ е намера намерилъ,
100
И на ималъ фафь сарае
Та на ючи ясна песна:
Мольба, Боже, ша ни чуешъ!
И чекаме малка мома
Фафъ гора та три нидели,
105
Хаберъ да ни носи:
Узарила са звезда зорица
И изгрелу ясну слънце,
Поминала тешка зима
Тешка зима снегувита,
110
Зададе са утопливу лету.
На
другий-тъ день утрина та още рано предъ да изгрее слънце то предъ зорница та
ходили много моми въ гора-та и чекали пролеть-та, и мома-та, коя-то валела
тайно огань-тъ, пакъ тайно ходила въ гора-та, и испева-ла следоюща-та песна:
Песна 2.
Излева си мома утъ сарае,
Малка мома Дургана Юда,
Та са шета низъ гора-та,
Баксишъ носи фафъ ръки-те,
И си носи билька коприца,
5
Билька фърле низъ гора-та
Гласумъ рука ду небе-ту:
Чуете ли деветъ моми
Що сте курбанъ колели
Църни пуйки позлатени?
10
На Иогне сте курбанъ колели,
Пели му сте ясна песна
Та му са сте мольба молили,
Да изгрее звезда зорница,
Да изгрее ясну слънце,
15
Фафь гора-та ми седите
Та сте йоще ни видели.
Зададе са Първа Юда
Първа Юда Първи месецъ,
Накичила са бели китки
20
Бели китки и цървени;
Златна тоега фафъ ръки-те
Прогонила тешка зима
Тешка зима снегувита
Бегай, зиму,бегай
25
Чи си дойде веке лету!
Рекла йоще ни утрекла
И изгрева звезда зорница,
И изгрева ясну слънце.
Първа Юда фафъ сарае,
30
Подава хи златна пенчира,
Фафъ пенчира бели китки
Бели китки и цървени,
И ми дава билька коприца
Дарба моми да ва даре:
35
Билька да си фърлемъ низъ гора-та
Да са накичите, моми, да са ухивате,
Та и гора да са ухиви,
Чи е лету застигналу,
Застигналъ е Първи месецъ.
40
Какъ ми чуетъ деветъ моми,
И излели утъ гора-та
Та си тератъ малка мома
Малка мома Дургана Юда -
Намера е намерили
45
Съ бели китки на глава-та,
Фафъ ръки-те златна пенчира,
Фафъ пенчира бели китки,
Какъ са шета низъ гора-та
И си фърле билька коприца;
50
Моми хи са мольба молетъ
Да хми даде бели китки
Бели китки и цървени.
И мома ги дарба дарева,
Та хми дума и говори:
55
«Накичите ми са малки моми
Бели китки на глава-та.
Я фафъ гора да ни седите,
Да слезете долу на поле-ту
Фъ Кайле града,
60
И ва чека Има царе.
Намера намерилъ суру агне,
Суру агне едно у майка,
И ва чека фъ Кайле града,
На Бога гу курбанъ колете,
65
И му пеете ясна песна,
Ясну слънце фалите!
Какъ изгрева на земе-та
И съсъ негу сичку иде,
Бела пшеница белу грозде,
70
Злату праща на земе-та,
Чисту злату белу сребру:
И какъ фальба да са ни фали!
Курбанъ да му са коле.
Девета моми са накичили
75
Бели китки на глава-та
Бели китки и цървени
Фафъ ръки-те билька коприца
Сичка земе са уфисала!
Слели моми на поле-ту
80
На поле-ту фъ Кайле града,
Де ги чека Има царе.
И ги кара фафъ земна пещере,
Та на Бога курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ суру агне,
85
Суру агне едно у майка,
И му пеетъ ясна песна,
И царе ги гозба гости
Малу млогу три нидели.
И хми прави златну уралу,
90
Та си уратъ фафъ бахче-ту.
И си сеетъ бела пшеница
Вела пшеница белу грозде:
Йоще три нидели поминали,
И си жнеетъ бела пшеница,
95
И си бератъ белу грозде —
Та си месетъ чиста леба,
И си праветъ руйну вину.
Утъ тога е хадетъ устаналъ,
Да са пее тае песна,
100
И да фоди малка мома
Да са шета низъ гора-та,
Та н гласумъ да си рука
«Иди си, зима, иди си
Да си дойде лету.»
105
ЛИЧЕН-ДЕНЪ УГАВИТА-ДЕНЕ
Пролеть-та около Гергювъ-день колели курбане; деветъ моми утивали фъ гора-та
при стадо-то, и фащали деветъ ювна или ягне-та за курбанъ-тъ; тези моми
испeвали слeдоюща-та пeсна:
Песна 1.
Пасешъ, стаду, фафъ гора-та,
Я ни слевашъ на поле-ту
На поле-ту на ниви-те;
Чи фъркнала Сура Ламие
Погасила сичку поле:
5
Погасила пшеници-те
И реки те присушила!
И на стаду са заканила,
Чи е стаду фафъ гора-та
Та ни слева на поле-ту,
10
Чекай, стаду, почекай
Дуръ да дойда фафъ гора-та,
Ша та руна на поле-ту
Да са давишъ фафъ белъ Дунавъ!
Мощне са си, стаду, уплашилу
15
Та ни слевашъ на поле-ту.
Фала, стаду, на Гручу войвода,
Чи е слезалъ утъ небе-ту
Съсъ йогнена сабе фафъ ръки-те,
Та погуре Сура Ламие,
20
Ни са виде що станала.
Свърти са, стаду, запрей са,
Да ти видим' деветъ ювна,
Деветъ ювна се факлати
И факлати се югичи,
25
Да си слезатъ на поле-ту
На поле-ту и фафъ града
И фафъ града фафъ сарае,
Бъденъ си е веке вечерь.
Царе ми седи на йогнище,
30
На Бога си йогань вали,
Самъ е царе палитъ,
Палитъ си е на игна Бога,
Та му курбанъ коле
Деветъ ювна се факлати,
35
Моми си курбанъ сечеме,
Та си готвиме манже бъдница
Дуръ са йогань сейналъ,
Па са гозба гостиме,
Бога си фала фалиме!
40
Чи е пратилъ Гручу войвода
На поле-ту на ниви-те,
Сура Ламие ни саидисалъ,
Погуре е погуби е:
Три са реки истекли
45
Проникнали пшеници-те,
Реки-те са протекли
И фафъ гора пресну млеку,
Та на Бога ва курбанъ колеме.
Та са стаду свърте
50
И свърте са и запре са.
Излели са деветъ ювна,
Деветъ ювна се факлати
Се факлати се югичи,
Та ги моми закарали
55
Фъ сарае ги уткарали
Фафъ сарае и при царе.
Царе си е на порти-те,
Пременилъ са наредилъ са,
Та причека малки моми.
60
Съсъ ръка си злату вие
Та си злати деветъ ювна,
Позлати ги нареди ги,
Рогове-те позлатени,
И хми метна златна махрама.
65
Припели са моми запели са,
И излезе първу любу
Та си ги дарба дари
Утъ бахче-ту бели цвете
Бели цвете златни китки,
70
Та си моми накичили,
Та са моми пременили:
Вутре си е цветенъ месецъ
И съсъ месецъ слънце изгрелу
Та си грее фафъ сарае,
75
Та са царе приготовилъ
Йогань да си вали,
Курбанъ да си коле,
Запели са малки моми.
80
Кога-то закарували овни-те и дохождали въ къща-та на старий-тъ
селенинъ, кой-то ги причекувалъ като билъ премененъ съ най-харни те дрехи,
испевали следоюща-та песна:
Песна 2.
Ой, ти царю и везирю,
Препаши си, царю, златна махрама,
На Бога си мольба молишъ,
На йогнище йогань валишъ.
Сейна йогань дуръ на Бога,
5
Златну дъру на йогнище;
Йоще йогань са ни валилъ,
Сама Бога да си слезе
Сама Бога на йогнище,
Да си вали сейна йогань,
10
Палитъ му си на йогнище,
Та му курбанъ колешъ
Деветъ ювна се факлати
Се факлати и югичи,
Подавашъ ни златна ноже,
15
Та ги сечеме залугъ пу залугъ,
На йогнище ги готвиме,
Сейна огань сейна манже,
Кой ми еде и ми пие
Причекалъ си цветенъ месецъ:
20
Пшеница му фафъ хамбаре,
Руйну вину фафъ дреница,
Пресну млеку фафъ ведрица,
Пресну сирене фафъ цедила.
Старий-тъ селенинъ Палитъ назоваемъ припасувалъ са съ едно чисто платно, и турелъ
дърва та на огань-тъ, после излевали моми те, и тога той кришомъ турелъ огань,
и са запалели дърва та, тога рукнувалъ моми те и хми ка-зувалъ че самъ Бога
повелилъ на слънце то какъ си грее да запали огань-тъ; той на огнище-то колелъ
курбанъ-тъ, а моми те го секли залогъ по залогъ и го готвили като испевали
следоюща-та песна:
Песна 3.
Боже, Боже, мили Боже,
Царе ти са Боже моли,
Да си слезешь на йогнище,
Дека си е златну дъру,
Да си валишъ сейна йогань,
5
Хеле му си мольба услушелъ.
Самъ си, Боже, ни слезалъ,
Я си прати ясну слънце
Та си грейна на йогнище,
Та си вали сейна йогань,
10
Палитъ ти е млада царе;
Седналъ си на йогнище
Та ти курбанъ коле
Деветъ ювна и факлати,
Се факлати се югичи,
15
Нее ти курбанъ сечеме
Сечеме гу залугъ пу залугъ,
Готвиме гу сейна манже,
Сейна йогань сейна манже;
Я ти са мольба молиме,
20
Кой си яди и си пие
Да причека цветенъ месець:
Пшеница му фафъ хамбаре,
Руйну вину фафъ дреница.
Пресну млеку фафъ ведрица,
25
Пресну сирене фафъ цедила;
Кой ни еде и ни пие,
Съсъ клетва гу приклевашъ:
Какъ е царе на йогнище
Та си йогань вали,
30
Той да си е у дома си,
Да си свие бели ръки
Да ги свие и да плаче
И да плаче и да вика,
Чи си месецъ ни причекалъ,
35
Цветенъ месецъ Угавита;
Чи си нема бела пшеница
Бела пшеница фафъ хамбаре.
И си нема руйну вину
Руйну вину фафъ дреница;
40
Стаду му е фафъ гора-та,
Задули са ветрове-те
Ветрове те самувили-те,
Съ ветрове-те Сура ламие
Поела му сиву стаду,
45
Та си нема пресну млеку
Пресну млеку фафъ ведрица,
Пресну сирене фафъ цедила.
Пели моми припели са,
Готвили си сейна манже
50
Седнали си на трапеза.
Подрукна са царе зарукна са,
Бре юнаци малки моми,
Кой ми дойде фафъ сарае
Фафъ сарае на йогнище,
55
Гозба да гу госте.
Да ми еде сейна манже:
Пшеница му фафъ хамбаре,
Руйну вину фафъ дреница,
Пресну млеку фафъ ведрица,
60
Пресну сирене фафъ цедила.
ЗА УГАВИТА-ДЕНЕ
(Саще
отъ другъ певецъ)
Едно время въ село-то на песнопеецъ-тъ, една стара баба кога-то вейке било
пролеть утивала въ гора-та съсъ моми и испевала следоюща-та песна:
Песна 1.
Кали Кали Баваница!
Слези Кали фъ наше града.
Цвете ранишъ китки виешъ,
Сега Кали афъ бахче-ту
Цвете берешъ китки виешъ,
5
Да са Кали веке ни бавишъ.
Фафъ гора са малки моми
Малки моми и девойки,
Де та чекатъ сега малу
Сега малу три нидели,
10
Слези Кали накичи ги;
Чи са наетъ сторили:
Три нидели са седели,
Йоще три нидели да седетъ,
Па да си ги Кали ни накичишъ,
15
Да хми дадешъ бели цвете
Бели цвете утъ бахче-ту,
Ни са вращатъ у дома си,
Чи хми са зима дудела!
На седенки ни излели,
20
Платну си ни белили,
Тенки си дари ни ткали;
Чи ги праща стара майка
Се фафъ гора фафъ планина
За йогань си дърва бератъ.
25
Въ гора-та баба-та накичела моми те съсъ китки, а тие пеели следоюща-та песна:
Песна 2.
Слела е Кали Баваница,
На глава хи златна тремина,
Фафъ тремина бели цвете,
Съсъ ръки си китки вие
Накичила малки моми
5
Малки моми и девойки —
Низъ гора си цвете сее,
Рукнала са подрукнала:
Иди си, Зима, иди
Лету, Зима, да си дойде,
10
На моми са зима дудела,
Мощне си люта снегувита!
На седенки ни излели,
Платну си ни белили,
Тенки си дари ни ткали.
15
Песна ми, Зима, чуешъ,
Чи самъ слела утъ небе-ту
Низъ гора си цвете сее,
Малки самъ моми накичила,
Та са лету зададе:
20
Скрий са, Зима, фафъ сарае,
Заключи си марсоле-те
Марсоле-те ледници-те,
Ледници-те снегове-те,
Чи си веке ни съдила.
25
Филка
Милушка: верували едно время че тия дохождала отъ небе-то със Богово дозволение
и прогонювала зима-та.
Руже: тринтафилъ
Летна Бога: верували че той билъ съдилъ на
слънцето, и му повелелъ да изгрева и да става лето.
Първа дене: билъ определенъ на Първа Юда
предстателка на пролеть-та.
Летница: било направено въ гора-та, въ коя-то
колели курбане-те само на Летна Бога.
Усениви: много миризливи.
Руе: билъ Богъ предстатель на лозiе-та.
Руинь-день: праздникъ на Руе, и колели курбанъ
нашите дедове кога-то искарували ново вино; на това празд-никъ играели хоро
съсъ свирки и тъпане.
Йогневили: значи йогань искаруватъ.
Храмина: прескутникъ.
Ужина: ножь, съ кой-то колели курбане-те.
Ясно пиле: колели курбанъ само презъ лето то;
ясно са зовело, защо то го фащали само кога-то греело слънце то, инакъ не го
колели курбанъ, и не билъ приетъ на Бога.
Траница: казанъ
Руна: значи бутамъ.
Югиче: овни-те кой-то карали стадо-то кога-то
пасло въ гора-та.
Дреница: значи съдътъ, въ кой-то стоело вино-то.
Угавита: летенъ ветеръ топлий.
Йогне Богъ; верували наши-те дедове че той
съдилъ на слънце-то и на топлина-та, понеже той му давалъ светило и топлина за
да грея на земя-та.
Магата: билъ най-големий-тъ месецъ на година-та.
Асуита: билъ праздникъ големъ на Бога
определенъ.
Има: билъ царь на наши-те дедове, за кого-то
верували че лафувалъ съ Бога, и той написалъ ясна книга по Богово внушенiе, и я
далъ на человеци-те да са молетъ на Бога.
Дургана: била Богине на небе-то.
Коприца: била билька миризливи, съ коя-то
моми-те причекували лето-то.
Първа Юда била Богине на небе-то; била мома отъ
коя-то и слънце греело, после станала звезда.
Първи месецъ: билъ определенъ въ празднуване на
Първа Богине.
Пенчира: значи нищо плетено за цвете като
кошница..
Ухивате: радувате.
Кайле: билъ градъ големъ, въ кой-то седелъ Има
царе; много пъте тука слевали змеюве-те отъ небе-то и ги гоща-валъ Има царе.
Уфисала: размирисала.
Кали: била предстателка на лето-то.
Баваница: била Юда, коя-то преминовала време-то.
Ранишъ: значи къцашъ.
Тремина: панеръ, саханъ.
Марсоле: капешки-те, кои-то замръзнуватъ зимно
вре-мя какъ си капетъ.
Ледница: значи ледове.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ СИРИН-ДЕНЪ
Кога-то наши-те дедове празднували Сиринъ-день ходили седемъ моми въ гора-та где-то
били стада-та на сички-те селене; за това ги събирали сички-те въ гора-та на
едно место, и моми-те испевали следоюща-та песна:
Песна 1.
Зададе са личенъ-день
Личенъ-день Сиринь-денъ,
Съсъ день иде Сира-Бога,
И съсъ Бога Гора Юда
Гора Юда башъ чобанка,
5
Слели ми са фафъ гора-та,
Дека си е Ноню юнакъ
Та си пасе сиву стаду.
Сира Бога фъ пещере-та,
Гора Юда фафъ гора-та,
10
Афъ десна ръка златна кавала,
Афъ лева ръка златна тоега,
На юнакъ вели ютговори:
Варай, Ноню, чобанъ Ноню,
Три години, Ноню, фафъ гора-та
15
Три години стаду пасешъ,
Па ти стаду умалева!
Та ми са си, Ноню, плакалъ,
Тъжба ми са си, Ноню, тъжилъ,
Чи ти са стаду ни плоди,
20
Лу ти йоще умалева.
Та ми Ноню думиле,
Та ми са, Ноню, нажели
Нажели ми са натъжи ми са,
На Бога са мольба моле,
25
И на Бога на бабайку,
Ега си гу служба служе
И си пие студна вода,
Вода съ ръка да пърсне
Да си пърсне на тое-ту стаду,
30
Та да ти са стаду наплоди.
Бога ми мольба ни чуе,
Туку ми са разедилъ,
Разедилъ ми са налютилъ ми са,
Утмалъ ми дума приговори:
35
Ой, ле моме Гора Юда,
Йоти ми са мольба молишъ?
Три години Ноню фафъ гора-та
И си пасе сиву стаду,
Какъ си ми е личенъ-день
40
Личенъ-день Сиринъ-день,
Юди самодиви фъ пещере-та
Излели са фафъ гора-та,
Намерили чобанъ Ноню,
Терали му суру агне,
45
Суру агне ни хми дава,
Терали му пресну млеку,
Пресну млеку ни хми дава!
Юди ми курбанъ ни колетъ,
Пресну млеку ни ми едатъ,
50
Та ни ми е веке личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день:
Пресну млеку ни сирили,
Ни ми яли фафъ гора зелена.
Юди слели на поле-ту,
55
На поле са юнакъ намерили
Чи си пасе сиву стаду,
Малу стаду триста овци,
Едно си му суру агне.
Юди му велетъ и говоретъ:
60
Ой ле юнакъ младъ чобанинъ,
Знаешъ ли 'ли ни знаешъ?
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
И на Бога курбанъ колеме,
65
Та ти са мольба молиме,
Да ни дадешъ суру агне,
Да ни дадешъ пресну млеку,
Суру агне курбанъ колеме,
Пресну млеку сириме,
70
На Сира Бога са молиме,
Да ти плоди сиву стаду:
Триста овци ми пасешъ,
Три хиледи да ми пасешъ.
Младъ чобанинъ вели ютговори:
75
Ой ле вие Юди Самодиви,
Що си паса сиву стаду,
Едно ми е суру агне,
Самъ си гу курбанъ коле,
Вутре си е личенъ-день
80
Личенъ-день Сиринъ-денъ,
Да ви дамъ суру агне,
Ша идете фафъ гора-та
Фафъ гора та фъ пещере-та,
Язъ уставамъ на поле-ту,
85
На Бога си курбанъ ни коле,
Та ни ми е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день.
Ега си ма бабайку пратилъ
Да му паса сиву стаду,
90
Съсъ клетва ма приклевалъ:
Ега си е, сину, личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
Суру агне да си имашъ,
Аку ни гу курбанъ колешъ,
95
Пресну млеку да ни сиришъ
Умалналу ти сиву стаду,
Ни си веке младъ чобанинъ.
Тука долу на река-та
На река-та пещере-та,
100
Аку си ми каилъ ставате,
Да седите на поле-ту
Дуръ да ми изгрее ясну слънце
И съсъ слънце личенъ денъ;
Фъ пещере-та курбанъ да колете, 105
Да ви сире пресну млеку,
Дукарувамъ суру агне,
Та си гу курбанъ колете,
Макаръ да ми е само фафъ стаду,
За едно ми Бога деветъ дава.
110
Юди ми каилъ станали,
Та чекали на поле-ту
Дуръ изгрелу ясну слънце,
И съсъ слънце личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день.
115
Чобанинъ си фана суру агне,
И си цира сиву стаду,
Напълни си ведрица-та
Напъли си пресну млеку,
Утишли ми фъ пещере-та.
120
Юди ми курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ суру агне,
Чобанинъ ми сири пресну млеку.
Та ми чобанинъ думиле,
Стаду му са на поле ни плоди,
125
На година едно суру агне!
Какъ ма, мома, служба служишъ
На стаду му вода пърснахъ—
Ега ми са чобанинъ върнахъ,
Стаду му три хиледи!
130
Я ма Ноню ни саидисалъ,
Фафъ гора ми курбанъ ни коле,
Какъ ма Ноню ни саидисалъ,
Та и язъ гу ни саидисувамъ:
Вутре рану стаду му са примамилу,
135
Та си бега утъ гора-та,
Ни е Ноню башъ чобанинъ.
Какъ ми дума Бога и бабайку,
Ти ми, Ноню, думилевашъ,
Та му са мольба моле,
140
Да ми слезе фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Та му, Ноню, курбанъ колешъ.
Бога ми е фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
145
Дека си са Юди Самодиви,
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та си Бога мене пратилъ
Да ти терамъ суру агне —
150
Юди Самодиви каилъ ни станали
Да ти тератъ суру агне —
Слънце веке изгрева
Задава са личенъ-день
155
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та ма чека Сира Бога;
Три години ти са стаду ни плодилу,
Се ти стаду умалевалу;
Да ми дадешъ суру агне,
160
Стаду ти са наплодилу:
Стаду ти е три хиледи,
Станалу ти триста хиледи!
Ютговори чобанъ Ноню:
Бегай, Юду, побегнала,
165
Искарувамъ люта срела
Та та усрелевамъ на сърце-ту,
Колку ми е стаду умалналу,
Йоще ми терашъ суру агне
Да ми стаду подмамишъ!
170
Сира Бога да е каилъ ставалъ,
Да му коле суру агне,
Наплодилъ ми сиву стаду.
Разеди са Гора Юда
Разеди са, налюти са,
175
Ни утиде фъ пещере-та,
Я си свири златна кавала
И си фърли златна тоега,
Сиву стаду са распелелу.
Чобанъ Ноню ми заплака
180
Та хи вели ютговори:
Запрей ми, Юду, сиву стаду,
Та ти фащамъ суру агне,
Та ти цирамъ пресну млеку.
Юда му вели ютговори:
185
Хемъ ми давалъ, хемъ ни давалъ,
Стаду ти са веке распелелу,
Касметъ ималъ чобанъ Круна
Чобанъ Круна на поле-ту.
Сиву стаду долу на поле-ту,
190
Та гу пасе чобанъ Круна.
Та утиде Гора Юда
Та му вели ютговори:
Помабогъ ти чобанъ Круна!
Вутре си е личенъ-день
195
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та си на Бога курбанъ коле
Курбанъ коле фъ пещере-та:
Давашъ ли ми суру агне
Давашъ ли ми ли ни давашъ?
200
Ютговори чобанъ Круна:
Варай, Юду, Самодива,
Давамъ ти суру агне,
И ти давамъ девендесе ювна,
Руди ювна се факлати,
205
За мене ги курбанъ колешъ,
Да ми са плоди сиву стаду.
Рече йоще ни утрече
Та си фана суру агне,
Предели хи девендесе ювна,
210
Руди ювна се факлати,
И хи цира пресну млеку,
Напълни хи ведрица-та.
Та му Юда вели ютговори:
Варай, Круна, младъ чобанинъ,
215
Ни самъ, Круна, Юда Самодива,
Лу самъ Гора Юда Самувила;
Що ти дойде сиву стаду,
Стаду си пасалъ чобанъ Ноню
Потерахъ му суру агне,
220
Потерахъ му, ни ми даде!
Засвирихъ си съсъ златна кавала
И си фърлихъ златне тоега,
Та му стаду побегналу
Та ми слезе на поле-ту,
225
Запаса ми съсъ тое-ту стаду,
Чи си даде суру агне;
Само ти агне фафъ стаду,
Я гу даде на Юди Самодиви
Та гу курбанъ колетъ;
230
Какъ си служе Сира Бога,
Сира Бога бабайку ми,
Вода пърсна на тое ту стаду,
Стаду ти триста хиледи!
Закарай ми девендесе ювна
235
Та ми фоди фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та,
Да си видишъ Сира Вога,
Да му сиришъ пресну сирене,
Та ти брани сиву стаду.
240
Чобанъ Круна ни са чуди,
Устави си сиву стаду,
Само стаду на поле-ту,
Та закара девендесе ювна,
Съсъ нег' си е Гора Юда,
245
Та утиде фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ пещере-та.
Подрукна са Гора Юда:
Тате ле Сира Боже,
Я пречекай, тате, чобанъ Круна,
250
Чи ти кара суру агне,
Суру агне девендесе ювна,
И ти носи пресну млеку,
Припълнилъ ми цедила-та.
Богъ да бие чобанъ Ноню,
255
Ималъ си е сиву стаду
Малу млогу триста хиледи,
Ни ми даде суру агне!
Разедихъ са налютихъ са,
Засвирихъ си златна кавала
260
И си фърлихъ златна тоега,
Та му стаду распелехъ,
Стаду му са разбегалу
Та си слелу на поле-ту
Стаду пасе чобанъ Круна;
265
Потерахъ му суру агне,
Та ми даде суру агне,
Йоще и девендесе ювна
Давендесе ювна се факлати:
Мольба ти са, тате, моле,
270
Да му плодишъ сиву стаду,
Чобанъ Круна башъ чобанипъ,
Кой му види сиву стаду
Кой му види да завиди!
Сира Бога вели ютговори:
275
Ой ти моме Гора Юду,
Кому думахъ и казувахъ!
Чобанъ Ноню ни ма саидисалъ,
Та и язъ гу ни саидисахъ,
Сиву му стаду умалелу:
280
Я ти са си разедила
Разедила налютила,
Распеле му сиву стаду,
Загина му съсъ кураба.
Чобанъ Ноню фафъ гора-та
285
Та си плаче и си вика,
Сърце му са каменилу,
Белъ ми камень фафъ гора-та!
Рече Бога ни утрече
Зададе са личеиъ-день
290
Личенъ-день Сиринъ-день,
Чобанъ Круна курбанъ коле
Курбанъ коле суру агне,
Йоще коле девендесе юавна
Девендесе ювна се факлати;
295
Седемъ Юди Самодиви
Какъ ми зели ведрица-та
Ведрица-та съ пресну млеку
Та ми сиретъ пресну сирене;
Дуръ са веке Бога засмелъ,
300
Златна му ръка фафъ ведрица
Та усири пресну сирене.
Подали му седемъ Юди
Седемъ Юди Самодиви.
Та си вели ютговори:
305
Круна ми е башъ чобаиинъ!
Йоще стаду ша му са наплоди:
Колку леса фафъ гора-та
Толку му са сури агне-та!
Рече йоще ни утрече
310
И си фъркна на небе-ту.
Чобанъ Круна на поле-ту,
Та си пасе сиву стаду,
Три нидели стаду пасе.
Стаду му са наплодилу,
315
Стаду му поле засенилу,
Колку леса фафъ гора-та
Толку му са сури агне-та.
Та ми слезе долу и фафъ града,
Та си фана триста чобане,
320
Та си му стаду пасатъ.
Прочулъ са Круна зачулъ са,
Царь ми стана на земе-та.
Сира, Боже, мили Боже!
Ни сме, Боже, Юди Самодиви,
325
Лу сме, Боже, седемъ моми,
Брате ни са башъ чобане
И си пасатъ сиву стаду,
Та на са пратили фафъ гора-та,
Чи ти е личенъ-день
330
Личенъ-день Сиринъ-день,
Дали ни са суру агне,
Та ти гу курбанъ колеме,
Брате ни са чобанъ Круна,
Ни са брате чобанъ Ноню,
335
Се ти колетъ суру агне.
Мольба ти са, Боже, молиме,
Какъ си пиешъ студна вода,
Какъ та служи Гора Юда
Фафъ гора си вода пърсни,
340
Дека ни са мили брате,
Та хми са стаду наплодилу,
Ду година ти курбанъ колеме
Суру агне, деветъ ювна,
Деветъ ювна се факлати.
345
Тука си е пещере-та,
Фъ пещере-та ду белъ кладнецъ,
Днеска ти е личенъ-день
Личенъ-день Сиринъ-день,
Та ми седишъ фъ пещере-та,
350
Та си пиешъ студна вода
Студна вода утъ белъ кладнецъ,
Гора Юда служба та служи,
Подава ти златна чеше:
Аку си ми чеше забуришъ,
355
Да намериме златна чеше
И фафъ чеше студна вода.
Мольба ни, Боже, чуешъ
Та си чеше уставилъ,
Да пърскаме сиву стаду,
360
Що гу пасатъ мили брате,
На Круна са башъ чобане,
Та хми са стаду наплодилу:
Ду година ти курбанъ колетъ
Суру агне деветъ ювна
365
Деветъ ювна се факлати.
Три дни сме, Боже, фафъ гора-та
Та ни са е дуделу,
Та на чекатъ мили брате.
Ша идеме фъ пещере-та,
370
Белкимъ си уставилъ златна чеше,
Белкимъ си е намера намериме:
Чи ни са брате разедили
Разедили налютили,
Уставетъ на фафъ гора-та
375
Да хми пасемъ сиву стаду.
ЗА СИРИН-ДЕНЪ
(Отъ
другио певецъ)
Въ село Коченъ предъ сто години на Гергювъ-день седемъ моми ходили въ гора-та
близо до некоя пещеря, и заколювали курбанъ на Бога едно агне, после една отъ
техъ кришомъ ходила въ пещеря-та, и оставела една чеше пълна съ вода, и като
излевала отъ пещеря-та, испевала следоюща-та песна:
Песна 1.
Подрукна са малка мома
Малка мома Юда Самудива,
Хаде моми мили друшки
Да ва карамъ тука долу
Тука долу въ пещере-та.
5
Днесъ ми слезалъ Сира Бога,
И съсъ Бога Гора Юда
Гора Юда башъ чобанка,
Съсъ кавала фафъ ръка-та,
Та ми флела фъ пещере-та.
10
Какъ са шеталъ Бога фафъ гора-та
Срета сретилъ трима юнака
Трима юнака башъ чобане,
Чи си пасатъ сиву стаду,
Та ги пита и ги праши:
15
Варай- вие трима юнака,
Знаете ли, ли ни знаете?
Днесъ ми е личен-день
Личенъ-денъ Сиринъ-день,
Я ми курбанъ ни колете,
20
Та ви са стаду умалилу.
Трима юнака велетъ и говоретъ:
Курбанъ ти, Боже, колеме.
Сесри ни са фафъ гора-та,
Дека си е пещере-та,
25
Та си ти курбанъ колетъ.
Засме хми са Сира Бога
Сира Бога Гора Юда,
Та си флезе фъ пещере-та
Засвирила Гора Юда
30
Та си свири и си пее,
И си точи студна вода,
Студна вода утъ белъ кладнецъ,
Та си Бога служба служи
И му са мольба моли,
35
Какъ си пие студна вода
И фафъ чеше да устави,
Вода фъ чеше да устави
И съсъ вода златна чеше;
Бога хи мольба услушелъ,
40
Та уставилъ студна вода
И съсъ вода златна чеше.
Чеше ми уставилъ
На небе си фъркналъ.
Флезите ми фъ пещере-та
45
Белкимъ си чеше намерите.
Какъ ми чули малки моми
И си флели фъ пещере-та,
Та си тератъ златна чеше,
Йоще чеше ни намерили.
50
Дуръ си дойде Юда Самудива
Та ми седна на белъ кладнецъ
На белъ кладнецъ пудъ дъро-ту:
Пудъ дъро-ту златна чеше.
Та хми чеше подаде,
55
И фафъ чеше студна вода,
Уставилъ е Сира Бога.
После седемъ-техъ моми утивали въ пещеря-та и кога-то една отъ техъ щела да
намери чеше-та, утивали на некое селско стадо, и испевали следоюща-та песна:
Песна 2.
Трима брате башъ чобане,
Де сте брате лу де да сте,
Запрейте си сиву стаду
Да ни пасе фафъ гора-та.
Сира Бога баксишъ пратилъ
5
Баксишъ пратилъ златна чеше,
И фафъ чеше студна вода,
Съсъ насъ иде Гора Юда
Гора Юда Самудива,
Та си носи златна чеше,
10
Съсъ вода ви пърска сиву стаду,
Та ви са стаду наплодилу;
Златна хи ръка фафъ ведрина
Усире си пресну сирене.
Какъ ми чули трима брата
15
Трима брата башъ чобане,
Запрели са сиву стаду
Да ни пасе фафъ гора-та.
Закарали деветъ ювна
Деветъ ювна и факлати,
20
Причекали седемъ моми.
Курбанъ колетъ деветъ ювна
Курбанъ колетъ на Гора Юда,
Йоще хи са мольба молетъ:
Варай Юду Гора Самудива,
25
Свирни Юду съсъ кавала,
Събери ни сиву стаду,
Сама, Юду, да ги цирашъ,
Да ни цирашъ пресну млеку,
Да напълнишъ ведрица-та,
30
Златна ти ръка фафъ ведрида
Да усиришъ пресну сирене,
Да си гостишъ той друшки
Той друшки наши сесри;
Да ни пърскашъ сиву стаду
35
Да гу пърскашъ съсъ студна вода,
Що е носишъ фафъ златна чеше,
Да ми са стаду наплоди,
Та да си та, Юду, фалиме.
40
Като стигнували вейке до стадо-то, една-та отъ техъ, коя-то имала чеше-та и
кавала, утивала сама въ стадо-то, и го пърскала съсъ вода-та отъ чеше-та и си
доила овците; а други-те пеели сдедоюща-та песна:
Песна 3.
Засвири ми Гора Юда
Гора Юда Самудива,
Засвири ми съсъ кавала,
Та ми гора заечила.
Свирка чули пилета-та,
5
Събрали са фафъ гора-та
Та си веке ни фъркатъ,
Я си слушетъ Гора Юда
Какъ си свири и си пее.
Събра си ми сиву стаду,
10
Ни ми пасе фафъ гора-та,
Примами си сиву стаду
Съсъ кавала и съсъ песна.
Дусети са Гора Юда,
Устави си кавале-те.
15
Та си искара златна чеше
Съсъ вода си пърска сиву стаду,
И си пърска и говори:
Трима брата башъ чобане,
Стаду ви е три хиледи,
20
Ду година триста хиледи!
Курбанъ ми колете малу млогу
Малу млогу деветъ ювна
Деветъ ювна и факлати,
Ду година девендесе ювна
25
Девендесе ювна и факлати.
Рече йоще ни утрече
Искара си ведрица-та
Та си цира сиву стаду,
Пресну млеку фафъ ведрица,
30
Та си спусна златна ръка
Златна ръка фафъ ведрица
Та усири пресну сирене.
Та си рукна мили друшки,
Та си ги гозба гости.
35
Три дни Юда фафъ гора-та,
Я са веке ни виде.
Трима брата стаду пасатъ,
Ега дойде Гора Юда
Стаду хми е три хиледи;
40
Йоще година ни поминала,
Та хми са стаду наплодилу
Малу млогу триста хиледи!
И тие си курбанъ колетъ
Ега си е личенъ-день
45
Личенъ-день Сиринъ-день
Малу млогу девендесе ювна
Девендесе ювна и факлати;
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день Гергювъ-день,
50
Събиратъ си малки моми
Малки моми мили сесри,
Моми носетъ чисти кулаци,
На кулаци пресну сирене,
Та подаватъ и са гостетъ.
55
Круна:
билъ юнакъ чобанинъ и царъ на наши-те де-дове; той закаралъ дедове те, и ги
докаралъ по тая земя; съсъ него си докаралъ и стадо-то, та го наплодилъ по тая
земе.
Съсъ кураба: значи съ купане-та.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ГЕРГЮВЪ-ДЕНЪ
Песна коя-то испевали на Гергювь-денъ когато носили цветенъ лебъ.
Песна 1.
Малку дете изъ селу ходи,
Фъ рока му бела книга
Бела книга и калема
И калема мурекепа,
Де си има малка мома,
5
Фъ къщи хи флева:
Излез' ми, моме, излези,
Писалъ та самъ на книга-та,
Та си ма дарба дарувашъ,
На раму ми хлуна меташъ,
10
Утре си е личенъ-денъ
Личенъ-день Гергювъ денъ.
Фоди ми, моме, фъ гора,
Да си берешъ бели китки
Бели китки бели цвете,
15
На Гиорги си кулакъ месишъ,
Фафъ кулакъ бели цвете
Та ми стоишъ на река-та,
Цветенъ кулакъ подавашъ.
Чи е Гиорги мощне юнакъ,
20
Вутре ми излезалъ на река-та,
Излела му сура ламие,
Искаралъ си тешка буздугана
Посекалъ е залугъ пу залугъ,
Истекли са ду три реки:
25
Първа река бела пшеница.
Втора река руйну вину,
Трета река пресну млеку.
Какъ видели малки моми,
Фанали му бърза-та коне,
30
Та му глава накичили
Вели китки бели цвете.
Кога-то месили кулаци-те за Гергювъ-денъ, една мома фърлела цвете, а други
пеели тая песница:
Песна 2.
Фърлей ми, моме, фърлей
Фъ чиста леба бели цвете
Бели цвете бели китки;
Брала ги си фъ гора ни брала,
Гиорги та йоще ни виделъ,
5
Вутре му личенъ-день
Личенъ му день Гергювъ денъ.
Самъ та е на река намерилъ,
Яхналъ си та на бърза та коне,
Закаралъ та фафъ сое сарае;
10
Иотключилъ е' съндъци-те
Та си та дарба дарува:
Сейна ти махрама метналъ,
На махрама Ясна Звезда.
Па са вращашъ на река-та,
15
Цветенъ ти лебъ даваме,
Та гу на стаду носишъ,
Стаду си захранювашъ,
Стаду ни дава пресну млеку.
Па си, моме, на хору,
20
Та си хору изождашъ;
Сейна ти махрама на глава-та,
Кой та види на хору-ту,
Рока дига на тебе
Съсъ рока ти фала фали.
25
Хлуна:
било платно копринено.
Сейна: що са ласкае като огань.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ВИТИНЪ-ДЕНЪ
Песна
1.
Ветъръ ми, мале, дуе
Ветъръ, мале, фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ планина-та;
Ни е, мале, Димна Юда
Димна Юда Самувила,
5
Лу си е, мале, Витна Юнакь.
Три му са сърпа фафъ рока-та,
Позлатилъ ги, мале, съсъ се злату,
Рукналъ са, мале, подрукналъ са:
- Чуйте ми селене и кметове!
10
Вутре ми е личенъ-день
Личенъ-день Витинъ-день,
Поле-ту е побелелу,
Седби те са пожълтели
Пожълтели да са жнеетъ.
15
Три ми моми пратите
Фафъ гора-та фъ планината,
Три са моми утъ три майки,
Сека мома една на майка,
Да ми колетъ три ювна
20
Три ювна и ругати;
Язъ хми баксишъ давамъ
Три ми сърпа позлатени,
Да ми слезатъ на поле-ту,
Сърпа туретъ на седби-те:
25
Дуръ тога са моми излели
Та си жнеетъ на поле-ту.
Научили са, мале, селене-те
Селене-те кметове-те
Чи самъ една на майка,
30
Ша ма пратетъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ планина-та,
Дарба ма дарува Витна юнакъ
И ми дава златна сърпа.
Премени ма, мале, нареди ма.
35
Рече мома ни утрече
На порти си похлопали:
Моме ле една на майка,
Премени са нареди са,
Вутре си е личенъ-день
40
Личенъ-день Витинъ день.
Хадетъ има фъ наше-селу:
И три моми утъ три майки,
Сека мома една на майка,
Да си идатъ фафъ гора-та,
45
На юнакъ курбанъ колетъ
Три ювна и ругати—
И той си ви баксишъ дава
Три си сърпа позлатени.
Три са моми пременили
50
Пременили наредили,
Три са ювна закарали
Три ювна и ругати,
Та си фодетъ фафъ гора-та
Фафъ гора-та фъ планина-та—
55
Шетали са що са шетали
И са слели на река-та.
Срета ги срете Витна юнакъ,
Три му са сърпа фафъ роки-те,
Сърпе му са позлатени;
60
Три му са снопе на раму-ту,
Класете са позлатени,
Три му са класа на глава-та,
Секи класа безценъ камень,
Утъ камень си слънце грее;
65
Селемъ му са моми дали!
Три му са ювна заклали
Три ювна и ругати;
И той си ги дарба дари,
На сека мома златна сърпа.
70
Слели са моми на поле-ту,
Златенъ са сърпъ турили,
Зажнали са пшеници-те.
Утишли си фафъ селу-ту,
Рукнали са подрукнали:
75
Чуйте ни малки моми,
Слели сме утъ гора-та
Утъ гора-та утъ планина-та
Слели сме на поле-ту,
Златенъ сме сърпъ турили
80
Зажнали сме пшеници-те:
Хаде си моми на поле ту
Да си жнеете пшеници-те,
Чи са веке побелели,
Днеска е личенъ-денъ
Личенъ-денъ Витинъ-денъ.
Песна 2.
Сички са, Радю, на поле,
Сички са, Радю, на жетва,
Лу ти си, Радю, у дома си.
Чулъ ли си 'ли ни си чулъ?
Витна е юнакъ утъ гора слезалъ
5
Слезалъ е, Радю, на поле,
Та си иргене-те пита
Дека е, Радю, иргенинъ?
Йоще на поле ни излезалъ!
Лани самъ съ негу поста ширилъ 10
Длега е поста ду пладне,
Ичь са е Радю ни уморилъ,
Ичь са е Радю ни кахърилъ,
Ичь си е моми ни гледалъ.
Па си му дойдохъ на нива,
15
Сега си гу дарба дарувамъ,
Чи е Радю мъченъ юнакъ.
Излези, Радю, на поле
На поле, Радю, на нива-та,
Чи си та Витна чека.
20
Болънъ е Радю на потстеле,
Я ми е станалъ утъ потстеле.
Зелъ си е Радю сърпа,
Та си излезе на поле.
Поста е Радю ширилъ
25
Длега е поста ду пладне.
Виде гу Витна юнакъ,
Па си ми слезе на поле
На поле на нива,
Поста си съ Радю шири:
30
Ду пладне е бела пшеница,
Ду вечере са златни класе.
Събира Радю прибира,
Чорбажие Радю фафъ селу,
Кмета е Радю фафъ селу.
35
ЗА ВИТИНЪ-ДЕНЬ
(Отъ
другио певецъ)
Кога-то вейке ужнавали, въ секо село колели курбанъ по три крави, и сички-те излевали
на едно место нарочно за това определено, та яли и пили, а моми-те подавали по
трапези-те варена пшеница съсъ медъ варена, и пеели следоюща-та песна:
Песна 1.
Братку ле Янче ле,
Вчера бе, Янче, на поле
На поле, Янче, на жетвица,
Жнали са малки моми
Малки моми девойче-та,
5
Жнали са, Янче, прижнали.
Тамамъ си веке навървили,
Сретила ги Небна Юда
Небна Юда Самувила,
Та хми е, Янче, заръчела
10
Заръчела, Янче, поръчела,
Да ми варетъ бела пшеница;
Чи си, Янче, фафъ гора-та
Фафъ гора та на стаду-ту,
Три си крави закаралъ,
15
Ялуви са Ялосани,
Та ги на Бога курбанъ колешъ,
Мольба му са, Янче, молишъ:
Ду година, Янче, на лету
Да са веке ни люти, в
20
Лу да праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса.
Три дни сме, Янче, йогань валили,
Па са йогань ни запалилъ!
Дуръ си слезе Игне Бога,
25
Ясна му борна фафъ рока.
Борна си, Янче, подаде
Та си йогань запали,
Та си вари бела пшеница;
Сипналъ си бела румна,
30
Благнала бела пшеница
Благнала за юнаци;
Фтегни си, Янче, бела рока
Земи си, Янче, бела пщеница,
Да ти са уста ублагнали,
35
Да си колешъ курбане-те,
Гозба, Янче, да на гостишъ.
Туку йогань да ни валишъ:
Аку слезе Игне Бога,
Фъ рока му ясна борна,
40
Да ти вали ясенъ йогань,
Да си готвишъ курбане-те,
Курбанъ ти е на небе-ту
На небе-ту дуръ при Бога;
Дъжна са Бога ни люти,
45
Белъ си кладнецъ ни заключе,
Лу си праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса;
Аку ни ти слезе Игне Бога
Съ ясна борна фафъ роки-те,
50
Ни ти вали ясенъ йогань,
Ни ти е курбанъ на небе-ту
На небе-ту дуръ при Бога,
Па ти са Бога лютилъ:
Белъ си кладнецъ заключе,
55
Ни си праща ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Песна ти, Янче, ни пееме.
Разеди са, Янче, налюти са,
Съблече си бели дрехи,
60
Упаса си махрама-та.
Искара си златну ношче
Та си коле курбане-те,
Заклалъ си е ду три крави,
Подроби ги залугъ пу залугъ,
65
Та ги тури фъ златна бретина;
Я си йогань ни вали,
На Бога са мольба моли:
Боже ле Игне Боже,
Мольба ти са, Боже, моле,
70
На моми си йогань валилъ,
Запали гу съ ясна борна,
Та ти са пшеница варили,
Подаватъ е на трапези-те;
Па си, Боже, слези
75
Съ ясна борна фафъ роки-те,
Та ся ми йогань валишъ,
Да си готве курбане-те,
Да си госте юнаци-те
Юнаци-те и моми-те,
80
Момите ми песна пеетъ:
Чи са Бога ни люти,
Ни заключе ду белъ кладнецъ,
Лу си праща ситенъдъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса.
85
Мольба са Янче моли,
Загърмелу затрескалу,
Йогань светна на небе-ту
Йогань са вали на ливаде,
Та си Янче курбане-те упекалъ—
90
Та си гозба гости юнаци-те.
Юнаците и моми-те.
Юнаците камень фърлетъ
Камень фърлетъ борба са боретъ,
Я моми-те песна пеетъ
95
Бога си фальба фалетъ,
И съсъ Бога младу Янче
Чи си курбанъ коле.
Онова день моми-те играели хоро на онова место като са добре нагощавали, и
испевали следоюща-та песна:
Песна 2.
Ой Боже ле, ой Дожне ле!
Прироси' ни зароси' ни
Ситенъ дъждецъ дребна роса,
Пшеници-те са зеленили,
Класе те улебнали.
5
Янче е на поле-ту,
Слезе ми утъ небе-ту
Съ Небна Юда Самувила;
Янче ми сърпа носи,
Юда ми са накичила,
10
Привила си лебни класе
Лебни класе на глава-та,
Та ти Янче курбанъ коле
Мольба ти са моли,
Да са веке ни лютишъ!
15
Се' ти е кладнецъ утключенъ
Та си росишъ ситенъ дъждецъ
Ситенъ дъждецъ дребна роса -
Ду година младу Янче
Ша ти коле курбане-те,
20
Ни ти коле ду три крави,
Я ти коле малу млогу
Малу млогу девендесе;
Игне Бога йогань сфетналъ
Та си йогань навалилъ,
25
Та си Янче гозба готви,
Та си на гозба гости:
Песна ти, Боже пееме,
Хору ти, Боже, израеме,
Та си та фальба фалиме.
30
Песна
3.
На хоро
Прероси, Боже, зароси,
Пусни си, Боже, облаци-те
Облаци-те и магли-те
Фъ наше града на поле-ту
На поле-ту на ниви-те,
5
Да са роди бела пшеница;
Носиме ти фъ зливни-те
Фъ зливни-те фъ златни-те
Подаваме на юнаци,
Тое фальба на земе-та!
10
Висналъ си фъ наше града,
Протегналъ си десна рока,
На поле-ту бела пшеница,
На лозе-ту белу грозде
Белу грозде и цървену,
15
Афъ бахче-ту ябълки-те
Ябълки-те курреси-те,
Ду година бела пшеница
Носиме ти фъ кривини-те,
Мощно ги сме припълнили,
Подаваме на юнаци,
20
Йоще та фальба фалиме,
Тое фальба на земе-та!
У, хо, хо, ду година
Ду година на поле-ту
На поле-ту на ниви-те,
25
Съсъ златенъ сърпъ на жетвица,
Съсъ курица на лозе-ту,
Съсъ турбица афъ бахче-ту,
Береме си ябълки-те,
Ябълки-те куреси-те:
30
На юнаци цървени ябълки,
На момици куреси-те.
Витна:
билъ Богъ на жетва-та.
Витинъ-день: билъ праздникъ на Витна когато
ужнавали пшеници-те.
Румна:
значи шикеръ.
Благнала: станала блага.
Бретина: значи казанъ отъ злато.
Зливини: сахане.
Висналъ си: подалъ си роки-те.
Куреси: орехи.
Кривини: типсии.
Курица: кошница.