Зимниятъ обичай
къпанки въ Перущица, Пловдивско
Ученъ съ изключително голяма ерудиция и отличенъ познавачъ на конкретния български мътериалъ, Михаилъ Арнаудовъ разработва въ обобщаващи и синтезиращи трудове основните семейни, календарни, трудови празници и обичаи на българския народъ.(1) Арнаудовъ не се затваря въ границите на проблема, който изследва, а разширява постоянно неговите параметри. Въ тези свои изследвания той е и патриотъ. Те са ехо отъ народната душа.(2) Авторътъ дълбае въ съкровената ни същина, борави съ материята като ученъ, беззаветно привързанъ къмъ своя народъ, широко оценяващъ добродетелите му, родното му битие.
Презъ 1918
година той отпечатва “Български народни празници”. Въ това издание не пише за
Ивановденъ, но въ второто допълнено отъ 1943 година четемъ: “ На 07 януари
(Ивановденъ) къпятъ въ реката Ивановците, младоженците и всякого, когото
момците нарекатъ. Някои се освобождаватъ отъ къпане чрезъ откупуване. Другаде
на Ивановденъ, преди изгревъ слънце, кумът води младоженеца, жененъ миналата
година на реката и го хвърля на кръстъ 4 пъти, а деверите посипватъ невестата
съ вода само по главата.”
Вземайки
като поводъ “Български народни празници” и конкретно календарния празникъ
Ивановденъ, на базата на терененъ материалъ е изградено научното съобщение за
зимния обичай къпанки.
Споредъ
установената традиция въ етнографското проучване на България календарните
празници и обичаи се групиратъ въ три основни цикъла: зименъ – отъ Андреевденъ
до Тодоровденъ; пролетно-летенъ – отъ Първи март до Илинденъ; есененъ – отъ
Голяма Богородица до Вълчите празници. Къмъ зимния цикълъ празници е
Ивановденъ, таченъ особено много отъ българите. На този празникъ, споредъ
източноправославната църква се почита паметта на Св. пророкъ Йоанъ, Кръстителъ
на Исусъ. Народниятъ култъ къмъ Св. Иванъ го представя като покровителъ на
кумството и побратимството.(3) Обичаите на Ивановденъ водятъ началото си отъ
нашите прадеди. Ивановденъ по своята дълбока същность се чествува за
семейството и то два дена – на Ивановденъ, още Дединденъ, и на другия денъ –
Бабинденъ. Народните веселия, които величаятъ важността на брака се провеждатъ
край река,селска чешма или кладенецъ.(4)
Въ
Перущица този денъ се свързва съ обичая къпанки, характеренъ само за селището и
единственъ на Балканския полуостровъ. Въ северното отделение на
раннохристиянската Червена църква въ землището на Перущица е построена писцина
(басейн) въ формата на кръстъ съ заоблени краища, облицована съ розовъ мраморъ.
Тукъ ставало кръщаването преди новиятъ християнинъ да получи достъпъ до
вътрешното отделение на църквата.(5) Предполага се, че къпанките са остатъкъ
отъ древните славянски празници, свързани съ водата, а обичаятъ е пренесенъ
презъ вековете и съхраненъ на тази територия.
Първоначално
обичаятъ се прави на реката подъ Чолаковия мостъ. Момъкътъ, като се ожени и на
идната година, на втората година непременно трябва да се окъпе. Денятъ е 21
януари, Ивановденъ. Деверътъ налива котелъ съ червено вино, връзва го съ китка
чемширъ, а вътре въ виното слага китка здравецъ съ червенъ конецъ, близките
пущатъ въ котела стотинки за берекетъ. До девера крачи деверицата, която носи
чиниите съ мезето - ръчелеви кори, лукъ, наденица, сиренце и
пушено месо за почерпка изъ пътя и за връщане, когато младоженците са вече
окъпани. Къмъ реката тръгватъ братъ, сестри, майки, бащи, приятели. Всеки си
хваща музикантъ да му свири поотделно. Имало единъ циганинъ Исинъ, който ходелъ
отъ къща на къща, събиралъ всичките младоженци и съ свирня ги воделъ на
вира.(6) Инструментите са акордеонъ, кларинетъ, тъпанъ. Те ходятъ предварително
да канятъ (да калесватъ) близките на младоженеца. Поканените носятъ на
трапезата у младоженека солена баница, тиквеникъ съ орехи, които оставятъ тамъ
и отиватъ заедно съ музикантите да видятъ обредното къпане. Освенъ, че свирятъ,
музикантите пеятъ различни песни, но си спомнятъ само за “Провикналъ се зеленъ
здравецъ изъ гора зелена”.(7) Вирътъ въ реката се прави отъ хора въ махалата,
на които младоженците плащатъ. Предъ очите на насъбраните хора те се събличатъ
по потникъ или голи до кръста и обути съ някой вехтъ панталонъ и се хвърлятъ да
се къпятъ въ студената вода, която “закипява” отъ пляскането съ ръцете.
Деверътъ хвърля котела съ останалото вино, младоженците го разливатъ, пълнятъ
го съ вода отъ вира и пръскатъ околните за здраве. Приятелите на младоженците,
като се напиятъ, и те понякога скачатъ въ водата при тяхъ.(8) Когато замръзне
реката и хване голямъ студъ, разбиватъ леда, правятъ голяма дупка и пак се
къпятъ, не пропускатъ нито веднъжъ, колкото и люта да и зимата.(9)
Младоженецътъ взема пълния съ вода кутелъ отъ реката и тръгва къмъ къщи,
съпроводенъ отъ музиката. По пътя шпалирътъ отъ хора приветствува окъпаните съ
викове:
“Ура-аа!
Ура-аа!”(10) Около вира и реката на този денъ се продаватъ разни лакомства –
червени петлета, червени захаросани ябълки,
гевречета, които децата тичатъ да купуватъ и имъ се радватъ.(11)
Невестата не ходи на реката и не участвува въ къпането. Тя си стои у дома и чака окъпаниятъ младоженецъ да се върне. Той се задава, носейки кутела съ вода отъ вира; булката веднага се хваща за плодовито дърво или лозница въ двора, а стопанинътъ започва да сипва по малко отъ водата въ ръкава на булката докато тя се измокри. После той лисва върху нея всичката останала вода, която се стича по ръкавите и дрехите й. Невестата влиза вътре, преоблече се и пакъ излиза при свирачите, за да продължи празника. Тази обредность се извършва за продородие и плодовитость въ дома, а с тома, че се е окъпалъ, младоженекътъ доказва своята мъжественость и гарантира за бъдещото поколение. Обредната храна, съ която се гощаватъ въ дома всички следъ къпанките, е постоянна и традиционна – печенъ мисиръ съ кисело зеле.(12)
На този
денъ всички са облечени празнично, никой не работи.(13) Липсва традиционното
селско облекло, тъй като перущенци рано започватъ да се гражданеятъ.(14)
Интересни
и куриозни случаи въ връзка съ къпанките разказватъ старите хора въ Перущица.
Баба Василка Божкова казва: “Не си спомнямъ да се е поболялъ някой някога отъ
ледените бани! Чувала съмъ отъ моята баба, а тя отъ нейната, че около 1850-та
година едно пеленаче на по малко отъ 40 дена се разболяло зле и не могли да
намерятъ никакъвъ лекъ. Въ деня на къпанките окъпали и него наредъ съ
младоженците въ вира. Някои приели това за предсмъртно покръстване, но малкото
се съвзело и оживяло...”
Презъ
1942-ра година четиригодишно момиченце било приготвено за опело, камбаната на
църквата вече била ударила. Въ това време съседката баба Руса попитала: “Ами
вие окъпахте ли го?” Донесли отъ реката дето се къпели младоженците студена
вода съ коритото и го окъпали. Детето оживяло. (15) Баба Венка Тошкова е
запомнила, че жена се къпала въ вира. Това била Спаса Табовата. Когато
младоженците се окъпали и си тръгнали свекърътъ й рекълъ: “Пасо, а ти давамъ
сто лева и тя са окъпа по рокля кат са буфна въ края на вира, а останалите
малко хора наоколо се смеели и викали: “О, оле, ле, О, оле, ле, Спаса Табова се къпи !”. Информаторката си спомня
още, че около 1938/39 година чичо Любенъ се къпалъ въ шарпаната у дома си,
влязълъ вътре, топналъ се, а отъ маркуча на чешмата въ двора течела ледена
вода. (16)
Презъ
20-те, 30-те, 40-те години на ХХ-ти векъ до къмъ края на 1948, къпанките се
правятъ по махали, но после се пренасятъ отново въ реката като преди. По
махалите имало селски мегдани съ чешми съ големи каменни корита – Долева чешма,
Айвазова чешма, чешмата при хана. Въ коритата на тези чешми на Ивановденъ се
къпели младоженците. Те се къпели или поотделно или по двама споредъ големината
на коритото. Къпели се за мъжественость и смятали, че следъ като е окъпанъ
младоженецътъ ставалъ вече зрялъ мъжъ, готовъ да гледа голяма челядъ.(17) Който
не искалъ да се окъпе, го гонели няколко години, докато го направи. (18) Милка Табова разказва, че по съвпадение
една година на Долева чешма въ коритото се къпали двамата братя Борисъ и Георги
Табови, които били младоженци. Друга чувала отъ по-възрастните хора въ
махалата, че следъ къпането, докато се прибере младоженецътъ въ къщи, ако му
замръзнатъ дрехите ще бъде здрава и плодовита годината.(19)
Днесъ
обичаятъ къпанки е съхраненъ, традицията продължава и на Ивановденъ, макаръ и
осъвременена. Младоженците се къпятъ обредно подъ Чалъковия мостъ въ вира, но
съ бански или съ къси панталони. Излиза да гледа и се весели цяла Перущица.
Значението на къпанките се състои въ това: да има здраве, целта е да се
укрепи младото семейство, да се чувствува вече момъкътъ мъжъ, да е плодовита
булката и да се родятъ повече деца на младите.
Обичаятъ
вдъхновява перущенския поетъ Власо Власовъ, който имъ посвещава стихотворението
“Къпанки въ Перущица”. Часть отъ него звучи така:
“...А въ огнено студената вода предъ бента,
разпалени
отъ музика и вино,
до кръста голи
младите мъже се хвърлятъ,
боричкатъ се, за да покажатъ сила,
и пръскатъ хората съ вода, която
сами съ телата си са осветили.
Въ дворовете свенливите съпруги
държатъ въ ръце стеблото на Лозница
и всяка чака своя господаръ да пренесе
въ утробата зачатието на живота....(20)
...............................................................................................................................................................
Бележки:
п.к. 9 Русчукъ 7006
Ноемврий 2002
година