Есенни празници

Петковден

По български	10.елем
По григорианския календар	14.октомври
По църковния календар	14.октомври

В някои райони овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане.

На Петковден се правят и обречени курбани, сборове и служби за здраве и за нови къщи.

В съботата преди празника е Петковската задушница, която е като другите задушници през годината.

Димитровден

По български	5.енелем
По григорианския календар	27.октомври
По църковния календар	26.октомври

В народните представи е пределен момент в природата – “ Св.Георги лято носи, а св.Димитър – зима”. Тогава свършва традиционния период, за който се наемат овчари, говедари, ратаи – от Гергьовден до Димитровден, или от Димитровден до Димитровден.

И на този празник се устройват курбани, селски сборове и служби.

В съботата преди празника се прави Димитровска задушница.

Архангеловден

По български	11.енелем
По григорианския календар	2.ноември
По църковния календар	8.ноември

Коли се курбан. Правят се обредни хлябове, чиято пластика е почти еднаква с тази на хлябовете за поминалните обреди.

На много места се правят селски сборове, правят се служби за здраве.

Представата за св.Рангел – душевадник, вадидушник (който взема душите на хората, определя спазването на Рангеловската задушница, която е най-голямата през годината.

Средесен

По български	14.енелем
По григорианския календар	5.ноември
По църковния календар	5.ноември

Вълчи празници

По български	14-25.енелем
По григорианския календар	5-16.ноември
По църковния календар	9-16.ноември

Тачат се за предпазване на хората и стоката им от вълци. Те са почти три, седем или девет дни. В някои райони се смятат от 11.ноември, в други – веднага след Архангеловден, в трети от 1.ноември.

През периода жените не работят почти нищо. Не предат, не тъкат, за да не пипат вълна. Вярва се, че ако не се спазва тази забрана, вълците ще изядат овцете. Много строго се следи да не се крои и шие дреха на мъж. Той ходи по полето и гората и ако го срещне вълк, ще го изяде.

Не се отварят ножици – “за да не се отварят на вълците устата”, не се решат и чешат добитък – “да не си точат вълците зъбите”, не влачат вълна с дарак за същото, не перат – “за да не се пенят на вълците устата”, не работят с остри предмети и изобщо не режат (особено бременните жени, за да не родят дете с “подрязани” пръсти).

Още в навечерието на Вълчите празници жените връзват ножиците с червен конец или ги скриват, скриват и гребените, заключват веригата на огнището с катинар. В някои райони слагат пирон в огъня – “да изгори езика на вълка” или игла в кваса – “да си набоде езика”.

Мратинци

По български	14-19.енелем
По григорианския календар	5-10.ноември
По църковния календар	11-18.ноември

В Западна България за вълци празнуват на Мратинци – от третата вечер след Архангеловден. Те са шест дни, като най-много се тачи средният Мратиньок. На този ден се принася жертва черно пиле. Коли се винаги от най-старата жена в семейството и то през прага на вратата или вкъщи зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използват за лекуване.

Според народното вярване нощите на Мратинците са много по-лоши и от Мръсните дни, защото през тях човек може да налети на различни болести.

Андреевден

По български	9.алтом
По григорианския календар	30.ноември
По църковния календар	30.ноември

Свързан е с вярването, че от него денят започва да нараства, колкото едно просено зърно. Смята се, че “Андрей прогонва зимата и дългите нощи”.

В навечерието на празника стопанката вари жито, царевица, боб, леща, а сутринта готовото вариво изяждат вкъщи, като всеки хвърля малко най-напред в комина, за да растат високо посевите. В някои райони от обредното яденераздават за здраве, а в други не дават на външни хора, за да не изнесат плодородието от дома.

Основният празнчен обред – надуването, наедряването на различните зърна – свързан с плодородието, берекета, да има плодовитост и на хора, и на добитък.

В планинските райони се знае и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки.

От обредното вариво дават и на домашните животни, за да се плодят.

Трапеза: варива – боб, леща, царевица, жито и пр.

Варвара

По български	12.алтом
По григорианския календар	3.декември
По църковния календар	4.декември

Жените приготвят обредни варива, както на Андреевден, но ги подслаждат с мед. От тях раздават на децата и съседите, за да прогонят и умилостивят “сладка и медена баба Шарка”. Жените избягват домакинската работа. В някои райони не се вари боб и леща, не се яде кисело и лютиво, за да не се гневи шарката и да не оставя белези.

Жените правят малки пресни питки, намазват ги с мед или радтопена захар и ги раздават за здраве на децата.

Никулден

По български	15.алтом
По григорианския календар	6.декември
По църковния календар	6.декември

Свързва се с повелителя на моретата. Приготвя се рибник – като жертвоприношение, прави се обреден хляб. Трапезата най-напред се освещава (прекадява), след което се раздава и след това се яде.

Правят се различни семейни курбани, които винаги са рибни и от тях задължително се раздава.

Трапеза: рибник, обредни хлябове, постни сарми, фасул.